Решение по дело №930/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г. Г. С., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. П. В. от САК, срещу Решение № 286/01.03.2024 г., постановено по НАХД № 4146/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0819-002491/03.07.2023 г., издадено от Н. група към ОД на МВР – Варна, Сектор "Пътна полиция", с което на касатора е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с оглед формираните изводи за осъществяване състава на нарушението. Сочи се, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение – липса на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, а така също и на условията, които не са съобразени от водача. Възразява се срещу установяването на управлението на автомобила с несъобразена скорост, като се сочи липса на доказателства за връзката между несъобразената скорост и релефа на пътя. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

За ответника по касация – Началникът на група в ОД на МВР – Варна, Сектор "Пътна полиция", представител не се явява. Становище по същество на касационния спор е изразено от процесуален представител в представени писмени бележки с.д. № 12373/09.09.2024 г. Касационната жалба се оспорва като неоснователна и се настоява решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация. Алтернативно, в случай, че съдът намери касационната жалба за основателна, се прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора размер на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

А. съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 23-0819-002491/03.07.2023 г., издадено от Н. група към ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция", с което на Г. С. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

От събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.06.2023 г. около 01:20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 440 Х Драйв“ с рег.№ [рег. номер] в [населено място] по [улица], като поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя, губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно, блъска движещият се в средна лента лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], продължава движението си на дясно и излиза от пътното платно, като преминава през бетонна ограда, изкривява около 5 метра еластична преграда - мантинела и пада в подлеза на пътен възел с [улица]. При възникналото ПТП са нанесени материални щети и на двата автомобила. Н. местопроизшествието пристигнали служителите на сектор О. М.-Варна. Свид. М. приел, че с действията си по управление на автомобила С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което съставил срещу него АУАН, който жалбоподателя подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, С. депозирал писмени възражения, като същите били разгледани от АНО, но не били приети. Н. 03.07.2023 г. било издадено НП, в което АНО приел, че е извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел от правна страна, че при издаването на НП не са нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението съответства на правната [жк], правилно е приложен материалния закон и санкционните разпоредби, като е изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата.

Така постановеното решение е правилно.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно липсата на допуснати от АНО в хода на административнонаказателното производство нарушение на материалния и процесуалния закон, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.

Настоящият състав, като касационна инстанция не споделя възраженията, наведени в касационната жалба, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Не се споделят възраженията и за липса на описание на нарушението, както и конкретно обстоятелствата, които водят до извод за допуснато от С. нарушение на ЗДвП. Вярно е, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е обща и вменява на водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Всяко едно от изброените обстоятелства, следва да бъде съобразявано от водачите на ППС през цялото време на управление. В конкретният случай, след като е допуснал ПТП, жалбоподателят е нарушил именно цитираната разпоредба от ЗДвП. В този ред на мисли не е било необходимо да се установява скоростта на движение на управлявания от С. лек автомобил или конкретните особености на релефа на пътя, тъй като разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП може да се наруши, дори и водачът да се движи с разрешената за пътния участък скорост.

В настоящата хипотеза, от събраните по делото доказателства се установява, че поради несъобразяване с горепосочените правила, жалбоподателят е причинил ПТП с материални щети. Този извод се налага, доколкото във всеки случай, при който на сух път и без други външни причини, лек автомобил поднесе, навлезе в съседната лента, в резултат на което се реализира ПТП, причината е несъобразяване на скоростта. Релевантно в случая е, че със скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, водачът не е могъл да овладее превозното средство, така че да предотврати настъпването на произшествието.

Н. следващо място, правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП. Предвиденото в нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП санкция е определена в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя за заплати сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, А. съд – гр. Варна, VІ тричленен състав

Р Е Ш И.:

ОСТАВЯ в сила Решение № 286/01.03.2024 г., постановено по НАХД № 4146/2024 г. по описа на ВРС, ХІІІ състав.

ОСЪЖДА Г. Г. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.