№ 4905
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110121628 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата 763, 35 лв. /с включени 15, 00 лв. ликвидационни разноски/,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „А.“ за застрахователно събитие, настъпило на
04.11.2020 г. в гр. С., поради виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /21.04.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „Каско“
за л.а.“А.“ „К.“, рег. № ., обективирана в полица № .7. Посочва, че на
04.11.2020 г. в гр. С., кв. „С.“, ул. „П.“ е настъпило ПТП между застрахования
при ищеца автомобил и л.а. „М.“ „Ц.“, рег. № ., застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Вследствие от произшествието,
застрахованият при ищеца л.а. “А.“ „К.“, рег. № . претърпял вреди, за
обезщетяването на които била образувана ликвидационна преписка по щета
№ ... Уврежданията били отстранени в натура от ищеца чрез възлагането на
ремонт, който възлязъл на стойност 748, 35 лв., която сума била изплатена
изцяло от ищцовата страна на 02.07.2021 г., като били начислени и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. /общо 763, 35 лв/. Ищецът твърди,
че е отправил до ответника извънсъдебна регресна покана за изплащане на
процесната сума, но последният е отказал да заплати същата, поради което се
предявява настоящият иск за присъждането й. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска, при възражения, че описаният от ищеца механизъм
на процесното ПТП не отговаря на действителността, както и че
1
произшествието е настъпило единствено по вина на водача на застрахования
по застраховка „Каско“ при ищеца автомобил “А.“ „К.“, рег. № ., а в
условията на евентуалност, че същият е съпричинил резултата. В тази връзка
ответникът сочи, че е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л.а. “А.“ „К.“, рег. № ., като по повод
процесното ПТП при него е образувана щета № . и е заплатил обезщетение за
вредите, причинени на л.а. „М.“ „Ц.“, рег. № ., тъй като водачът на л.а. “А.“
„К.“ е бил виновен. На следващо място ответникът оспорва ищецът да е
заплащал процесната сума, но дори да е заплатил същата, счита, че
действителната стойност на вредите е по-малка от претендираната. Моли
искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
застраховане за л. а. “А.“ „К.“, рег. № ., както и наличието на валиден договор
за застраховка Гражданска отговорност за л. а. „М.“ „Ц.“, рег. № . при
ответника към датата на процесното ПТП.
От приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
04.11.2020 г. се установява, че в периода на действие на договора за
имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, представляващо
покрит риск. Водачът на л. а. „М.“ „Ц.“, рег. № ., движейки се по ул. П. в гр.
С., е предприел маневра за завой наляво, като преди да завърши започнатата
маневра е променил траекторията си, престроявайки се обратно в дясно, при
което е реализирал ПТП с изпреварващия го в същия момент от дясната
страна л. а. “А.“ „К.“, рег. № ., в резултат на което е настъпил удар между
предна дясна част /броня/ на л. а. „М.“ „Ц.“, рег. № . и странична лява част
/врати и праг/ на л. а. “А.“ „К.“, рег. № .. Изложеното в протокола се
потвърждава изцяло от показанията на разпитания по делото свидетел Л. Х.,
който е управлявал л. а. “А.“ „К.“. Съдът не кредитира показанията на другия
свидетел и водач на л. а. „М.“ „Ц.“ – Б. А., в частта в която сочи, че след като
е предприел маневра за завой наляво е спрял без да е променял траекторията
си, престроявайки се обратно вдясно, тъй като според посоченото от вещото
2
лице в открито съдебно заседание всички увреждания по двете превозни
средства могат да се обяснят единствено с последващо отклоняване в дясно
от страна на л. а. „М.“ „Ц.“. В този смисъл съдът приема за установен по
делото описания механизъм на процесното ПТП. Във връзка с него при ищеца
е заведена щета .. от 10.11.2020 г., по която ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 748,35 лв. съгласно банков превод
от 01.07.2021 г.
Настъпилото ПТП е резултат от виновно противоправно поведение на
водача на л. а. „М.“ „Ц.“, рег. № ., който е нарушил разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП / Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение/, както и на чл. 5, ал. 2,
т. 4 ЗДвП /Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва
маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за
движение/.
В протокола са посочени видими щети по л. а. “А.“ „К.“– предна и задна
леви врати, ляв праг.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза щетите по л. а.“А.“ „К.“, описани от
застрахователя и отразени в протокола за ПТП, са в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието, като стойността необходима за
възстановяването им по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 006,70
лв., която сума надвишава изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение.
Основателно е възражението на ответника за принос на пострадалия за
настъпване на процесното ПТП. Непротиворечива е съдебната практика, че
намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос
на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
Съобразявайки автотехническата експертиза, че от техническа гледна
3
точка поведението и на двамата участници е причина за настъпване на
процесното ПТП, съдът намира, че водачът на застрахования от ищеца
автомобил л. а. “А.“ „К.“ по време на процесното ПТП също е бил в
нарушение на Закона за движение по пътищата, изпреварвайки отдясно в
нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП предприемащия пред него маневра завой
наляво л. а. „М.“ „Ц.“, като със своето поведение е допринесъл значително за
настъпването на вредоносния резултат. Съдът определя съпричиняването на
вредоносния резултат от пострадалия на 50 %, като с този процент следва да
се намали обезщетението за имуществени вреди.
Воден от изложеното и при съобразяване на постановките на
Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тъл. дело № 1/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, както и на обстоятелството, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента, съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 503,35 лв., до
която сума предявеният иск следва да се уважи, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба.
На ищеца следва да се присъдят разноски съгласно представения списък
и уважената част от иска в общ размер на 501,14 лв. за държавна такса,
депозити за вещо лице и свидетел, както и адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
На ответника следва да се присъдят разноски съгласно представения
списък и отхвърлената част от иска в общ размер на 95,37 лв. за депозити за
вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК . да заплати на „Д..” ЕАД, ЕИК .. на
основание чл. 411 КЗ сумата 503,35 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му по
имуществена застраховка на л. а. “А.“ „К.“, рег. № ., за настъпило на
04.11.2020 г. в гр. С., ул. П. застрахователно събитие от виновно
противоправно поведение на водача на л. а. „М.“ „Ц.“, рег. № ., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законна
лихва от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 501,14 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 503,35 лв. до пълния предявен размер 763,35 лв.
ОСЪЖДА „Д..” ЕАД, ЕИК .. да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 95,37 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5