МОТИВИ по НОХД №- 1135/2019г по описа на ПОС.
Срещу подс. М.И.А. с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение по чл.252, ал.1 във вр.чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК понеже през
периода от 01.08.2018г. до 13.12.2018 г., в градовете П. и А., като физическо лице,
в съучастие като извършители с подс. В.В.Б., ЕГН ********** от гр.В. е извършвал по занятие
банкови сделки, за своя сметка и на собствен риск като е предоставял парични
кредити /заеми/ на физически лица, срещу задължение на същите лица да му върнат
получените в заем суми и договорената месечна лихва върху тях, за която дейност
се изисква такова разрешение съгласно чл.2,ал.1 и чл.2, ал.5 от Закона за
кредитните институции / чл.2, ал.1-„Банка /кредитна институция/ е юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск“,чл.2, ал.5—„Публично привличане на влогове или други
възстановими средства, както и услугите по ал.2,т.З и 4 може да извършва
само-т.1 - лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“, като е предоставял
на различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на
лихва, срещу задължението за връщането им, както следва:
1.През месец август, 2018г. в гр.П., е предоставил кредит на
М.Д.К., ЕГН ********** - в размер на 15 000.00 лева, с петмесечен срок за
погасяване, при лихва в размер на 600.00 лева / 4 % месечно.
2.През месец август, 2018г. в гр.П., в съучастие като извършител с
В.В.Б., ЕГН ********** от гр.В. - последната — също
като извършител - е предоставил кредит на М.Г.Б., ЕГН **********,*** - в размер
на 3200.00 лева, с едномесечен срок за погасяване, при лихва в размер на 800.00
лева/ 25 % месечно.
3.През месец октомври, 2018г. в гр.А., в съучастие като извършител
с В.В.Б., ЕГН ********** от гр.В. - последната - също
извършител е предоставил кредит на А.М.П., ЕГН **********,*** и Д.Г.П., ЕГН
**********,*** - в размер на 60 000.00 лева, без определен срок на погасяване,
при лихва в размер на 2400.00 лева/ 4 % месечно.
4.През месец октомври, 2018г. в гр.П., в съучастие като извършител
с В.В.Б., ЕГН ********** от гр.В., последната — също
като извършител - е предоставил кредит на Е.С.П., ЕГН **********,*** - в размер
на 2 000.00 лева, с едномесечен срок на погасяване, при лихва в размер на
800.00 лева/ 40 % месечно.
5.През месец ноември, 2018г. в гр.П., е предоставил кредит на
Л.Х.М., ЕГН **********,*** - в размер на 3000.00 лева, с едномесечен срок за
погасяване, при лихва в размер на 1200.00 лева/ 40 % месечно.
6.През месец декември,
2018г. в гр.П., е предоставил кредит на М.Д.Д., ЕГН
********** от гр.С. - в размер на 5 000.00 лева, с двадесетдневен срок на
погасяване, при лихва в размер на 500 лева/ 10 % месечно.
7.През месец декември, 2018г. в гр.П., е предоставил кредит на Д.Д.П., ЕГН **********,*** - в размер на 4500 евро /левова
равностойност 8801,24 лева/, с едномесечен срок на погасяване, при лихва в
размер на 1500.00 евро/ с левова равностойност 2933.75 лева/ 33,33 % месечно, като общият размер на предоставените кредити
е 97 001,24 лева-престъпление по чл.252, ал.1 във вр.чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимата В.В.Б.
е повдигнато обвинение по чл.252, ал.1 във вр.чл.20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за това, че през периода от 01.08.2018г. до 31.10.2018 г., в
градовете П. и А., като физическо лице, в съучастие като извършители с М.И.А. е извършвала по занятие
банкови сделки, за своя сметка и на собствен риск като е предоставяла парични
кредити /заеми/ на физически лица, срещу задължение на същите лица да й върнат
получените в заем суми и договорената месечна лихва върху тях, за която дейност
се изисква такова разрешение съгласно чл.2,ал. 1 и чл.2, ал.5 от Закона за
кредитните институции / чл.2, ал.1-„Банка /кредитна институция/ е юридическо лице,
което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск“,чл.2, ал.5-„Публично привличане на влогове или други възстановими
средства, както и услугите по ал.2,т.З и 4 може да извършва само-т.1 - лице,
което е получило лиценз за банка от БНБ“, като е предоставяла на различни лица
парични средства под формата на кредити срещу получаване на лихва, срещу
задължението за връщането им, както следва:
1.През месец август, 2018г. в
гр.П., в съучастие като извършители с подс. М.И.А. е
предоставила кредит на М.Г.Б. - в размер на 3200.00 лева, с едномесечен срок за
погасяване, при лихва в размер на 800.00 лева/ 25 %
месечно.
2.През месец
октомври, 2018г. в гр.А., в съучастие като извършители с подс.М.И.А.
е предоставила кредит на А.М.П.,*** и Д.Г.П.,*** - в размер на 60 000.00 лева,
без определен срок на погасяване, при лихва в размер на 2400.00 лева/ 4 %
месечно.
3.През месец октомври, 2018г. в гр.П., в съучастие като извършители
с подс. М.И.А. е предоставила кредит на Е.С.П., ЕГН
**********,*** - в размер на 2 000.00 лева, с едномесечен срок на погасяване,
при лихва в размер на 800.00 лева / 40 % месечно, като общият размер на
предоставените кредити е 65200,00 лева.
Към месец август, 2018 г. подс. М.И.А.
разполагал с лични свободни парични средства, с които решил системно да
предоставя парични кредити /заеми/ на различни физически лица, за своя сметка и
на собствен риск, срещу задължение на заемателите да
му върнат получените в заем суми и договорената месечна лихва върху тях, като
по този начин реализира доходи. Подсъдимият се познавал със св. Д.П. от 2016
г., по повод на оглед на имот с. Г.И., който тя продавала. Двамата поддържали
контакт помежду си след първоначалната им среща, чували се по телефона и ходели
на кафе. През 2018 г. бащата на св. П. осъществявал дейност като ****на „Банка
ДСК“, която се състояла в подготовка на документи, намирането и воденето на
клиенти за ипотечни кредити във финансовата институция. Св. П. помагала на баща
си в тази дейност, с оглед оказване на
съдействие за отпускането на кредити на нуждаещи се лица.Предвид тази
консултантска дейност на баща й св. П.
била позната на широк кръг от лица,които правили проучване за условията за получаване на банкови кредити. В тази
връзка те й се обаждали за съдействие и
тя макар да не била оторизирана от името на банка да извършва подобна дейност, събирала
информация за имотното състояние на
лицата,които търсят банкови кредити, които са с влошено финансово
състояние, зависими са към фирми за бързи кредити или имат парични
задължения към други институции.Макар свидетелката да не притежавала
необходимия ценз и познания в тази
сфера, обективно знаела,че притежавана
от нея информация може да й послужи за
определено финансово облагодетелстване. На това основание тя решила,че може да
използва паричния ресурс,който притежават някои лица,между които и подс. А. започнала да се среща с хора,които търсят парични заеми. П.
предварително установявала търсения размер на
заема и възможния срок,за да го изплатят. На всички представяла обещанието,че може да
намери кредитор,който да предостави паричен
заем, срещу което уговаряла,че ще следва да се дава месечна лихва,която трябвало да се уговори със
заемодателя.След това съобщавала тази
условия на нейните познати, които били съгласни да отпускат такива заеми срещу
лихва,какъвто бил и подс. А..
Междувременно подсъдимите
А. и
Б. се запознали през месец юни, 2018 г. и поддържали много близки
приятелски отношения помежду си. Подсъдимата Б. се запознала и със св. П., покрай подс.
А. и разбрала, че двамата ходят по огледи на имоти.Останала с впечатление,че П.
е брокер на недвижими имоти, разбрала от
А.,че тя работила при военните,но притежавала списък на хора закъсали финансово,които си предлагат изгодно
имотите срещу погасяване на задълженията си. Б. проявила интерес дали може да
закупи такъв по-евтин имот. Подсъдимата
разбрала от него, че един евтино закупен
от последния апартамент, той след това
го препродава на бившия му собственик,но вече на по-висока цена. Била
свидетел на телефонен разговор през месеците октомври или ноември 2018г. между
А. и св. П.,при който двамата се карали за пари. Ставало въпрос,че подс. А. преди това разговарял по телефона със собственичка
на апартамент,от която той го бил
закупил. Собственичката твърдяла,че е
готова с парите,които А. й бил дал в заем. Възникнал спор между П.,която искала от А. да прехвърли жилището
на собственичката срещу данъчната му оценка в размер от 35 000 лева, а
собственичката настоявала за сумата от
27 000 лева,което явно задоволявало
подсъдимия,но св. П. не била съгласна.Според подсъдимата Б. тя била свидетел и
на други спорове за пари между А. и
П.. Подсъдимата Б. по това време била управител на фирма „****“ЕООД, гр. Н.З.и имала възможност да се
разпорежда със свободни финансови
средства на дружеството, както и със свои
лични парични средства, което представлявало интерес за подс. А..
През лятото на 2018 г., св. М.К. се намирала във финансово
затруднение, тъй като имала различни неплатени задължения за здравни
осигуровки, данъчни задължения и такива към кредитни институции, които също не
били погасени, всичко на обща стойност около 10 000 лв. Поискала ипотечен
кредит,но поради лошото й кредитно досие, всички останали кредитни институции
до които тя се допитала отказали
кредитиране.Споделила своите проблеми със своята дъщеря св.Н. К., като
последната нямала финансовата възможност да
помогне на майка си, но разбрала естеството на проблемите. Междувременно
св. М. Д. работела като кредитен консултант в „****“ООД, гр. П. и покрай
работата си се познавала със М.К.,както и
че св. П. се занимава с дейност
по уреждане на кредити на физически лица. Така тя през месец август, 2018 г уредила
среща и запознала свидетелките К. и П.,
по повод желанието на първата да изтегли ипотечен кредит в размер на 15000 лв.
от „Банка ДСК“. В тази връзка предварително св. П. поискала и й били предоставени личните данни
на К.. П. направила проверка, при която се установило, че св. М.К. е с лошо
кредитно досие и няма възможност да изтегли какъвто и да е банков кредит. По
време на срещата състояла се в гр. П.,
св. К. помолила П. да се опита да и
намери кредитиране от някъде, като заявила готовността си за обезпечение на
заема да ипотекира или прехвърли собствеността на апартамент в гр. П., за да
може да изчисти задълженията си. П. попитала няколко неустановени по делото лица за предоставяне на поискания
от К. заем. Уговорила среща между К. и лице на име И. /неустановен по
делото/,който се представил като предприемач,но който отказал да отпусне заем
на К.. Тогава св. П. се обадила на подс.А., за когото
знаела,че има финансова възможност, който се съгласил да се срещне и разговаря
със св. К. по повод искания заем. Той бил представен на К. от св. П., като строителен предприемач,
изпълнител на комплекс „****“, гр. П. и човек
с финансови възможности.Уговорили се,че
ще следва да учредят заема срещу
ипотека на едно жилище,собственост на
К..
Уговорили си среща на 09.08.2018 г., в гр. П., в кантората на
нотариус П., за уговорят сделка по заема срещу ипотека. Там се срещнали подс.М.А., св. П.,
св. М.К. и съпруга й св. Г.К.. Пред нотариуса подсъдимия поставил своите
условия за отпускане на искания заем, а именно, че ще даде на К. сумата от
15000 лв., срещу лихва, която той нарекъл наем, в размер на 600 лева месечно, с
петмесечен срок за връщане. За да е
сигурен, че заемът ще бъде върнат и като обезпечение на същия, той поискал от
св. К. да се изготви договор за покупко-продажба, възоснова
на който да му бъде прехвърлена собствеността на предложения като обезпечение
от св. К., апартамент № ** с идентификатор *******, с площ от 63,65 кв. м,
ведно с изба № 23 и 3,07 % идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж, находящ се в гр. П., ЖК" ****",
ул. ****. Съгласно постигнатата договорка между подсъдимия и св. К., след като
бъде отпуснат ипотечен банков кредит на свидетелката и заема му бъде погасен,подс.
А. щял да им върне апартамента, чрез договор за покупко-продажба (обратно
изкупуване) за сумата на данъчната оценка, която била 36 016 лв. Св. М.К.
приела така поставените условия от подс. А..Освен
това подсъдимият поел уговорката,че няма да влиза във владение в жилището през
тези пет месеца,тъй като в него имало
настанени наематели,които плащали и
продължили да плащат месечен наем в размер от 200 лева на К.. Така на 09.08.2018 г., в гр. П., св. К. сключила с
подсъдимия предварителен договор за покупко-продажба (с нотариална заверка на подписите пред помощник
нотариус В.П.), на по-горе упоменатия апартамент № **, находящ се в гр. П., ЖК" ****", ул. ****, за
сумата от 15 000 лв. - размера на искания заем (т. 1, л.32-л.33). Веднага след
това подс. А. и св. К. посетили офиса на „Банка ДСК“
в гр. П., намиращ в района на „Джумаята“, където
той и привел сумата от 3000 лв., като част от взетият заем
и упоменат в предварителния договор като капаро, но тогава не успял, тъй като
сметката й била запорирана,но на следващия ден подс. А. превел по банков път сумата от 3000 лв., по сметка
на св. К. в „Уникредит Булбанк“ и явяваща се капаро
по заверения пред нотариуса предварителен договор между тях .
На **.08.2018 г. в гр. П., пред нотариус В. П., била изповядана
сделка за извършена покупко-продажба на апартамент № **, находящ
се в гр. П., ЖК" ****", ул. ****, с продавач св. К. и купувач — подс. А., за което бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ **, дело **(т.2, л.
33-34) от същата дата, за сумата от 13550 лв.
Същият ден подс. А. и св. К. посетили
офис на „Уникредит Булбанк“, в гр. П., намиращ на
Главната улица, къде той превел парични суми като нейни задължения пред ТД НАП,
НОИ и към местни данъци и такси. Останала сума от малко повече от 4000 лева
подсъдимия предал на св. К.,като от дадения заем в размер общо на 15000 лв.,
били заплатени и таксите във връзка с
нотариалното производство.
Така по описания по-горе начин, през месец август, 2018 г., в гр.
П., обв. М.А., е предоставил кредит на св. М.К. в
размер на 15 000.00 лева, с петмесечен срок за погасяване, при лихва в размер
на 600 лева 4% месечно.
Свидетелката М.К. изтеглила от банковата си сметка преведените и
от подс. А. суми по този заем и дала от тях сумата от 600 лв. на ръка на
св. П., за внасяне на първата месечна лихва, която пък от своя страна ги
предала на подс. А.. След това св. К. не е заплатила
никакви други суми по взетия кредит от подс. А., нито
по главницата, нито за лихви, съответно
и не го върнала в уговорения срок. Тя и съпругът и не успели да вземат
ипотечен банков кредит, каквото било първоначалното им намерение и както
твърдяла св. П., че с изчистване на данъчните си задължения свидетелката щяла
да получи разрешение за нов кредит.
Свидетелката била съкратена от работа и
финансовото и положение се влошило. Поради това, че кредита не бил върнат, не
се състояло договореното обратно изкупуване на апартамента и същият останал в
собственост на подс. А.,който обаче не встъпил в
управлението на същия,както се договорили страните. Последвали разговори между
К., подс. А. и св. П.,от които К. разбрала,че жилището й може да се
върне,но при сделката ще следва да се
заплати цена по данъчната оценка на имота,която възлизала на около 36 000
лева. Свидетелката К. не можела да излезе от тази ситуация и помолила за помощ
своята дъщеря св. Н. К.. Последната
провела разговор със св. П.,който
предала същото условие за
обратното връщане на собствеността на това жилище,но се ангажирала да им
съдейства при преговорите с подс. А.. Били проведени
няколко срещи между К.,подс. А. и св.
П.,като първоначално последните двама
сочили необходимостта при повторното изповядане на
сделката да се заплати данъчната оценка в размер от 36 000 лева,но в
последствие тази сума била намалена про изрично
настояване на подсъдимия пред св. П., но
без да се поеме твърд ангажимент какъв точно ще бъде нейния размер.
Притиснати от тези обстоятелства семейство К. решили да се обърнат за помощ към
адвокат, а в последствие и към полицията,където удостоверили същността на дадения паричен заем от подс.
А.,срещу който заем била изповядана сделката по покупко-продажбата на жилището.
За целта св. К. внесла сигнал до Районна
прокуратура гр. П. на 22.11.2018г,в който описала гореописаните обстоятелства и това,че е
изправена пред фактическа невъзможност да
върне собствеността на своето
жилище,предвид определената й от подсъдимия и св. П. по-висока
цена,която следва да заплати за това жилище.
Така при започналото наказателно производство подс.
А. бил задържан на 13.12.2018г и
междувременно св. М. К. предявила иск по
образувано от нея гражданско дело №-
2611/2018г по описа на ПОС срещу подс. А. . Предвид това на 08.02.2019 г., подс. А., чрез пълномощника си адв. И., отправил нотариална
покана до св. М.К., за връщане, чрез прехвърляне на собствеността върху
горепосочения апартамент срещу заплатената продажна цена от 13 550 лв.Поканата
била връчена на св. К. на 13.02.2019г, но не се е стигнало до реализирането на
такава сделка, поради отказ от страна на св. К. да вземе отношение. В отговор на
исковата молба М.А. като ответник по делото депозирал отговор на тази искова
молба,в която декларирал готовността си да изповяда нотариално обратното
прехвърляне собствеността на жилището на К. на действителната цена от
13 550 лева,като поема и нотариалните
разноски,заплатени от ищцата по първата
сделка в размер от **50 лева.
След даването на заема на К.
св. П. решила,че може да разчита
на подс. А. ако
установи случай на други лица,които търсят парични заеми да ги свързва с
подсъдимия. Обективно последвалите действия на свидетелката и подс. А. сочат,че между тях е била постигната уговорка в тази насока,тъй като в продължение
на няколко месеца св. П. се срещнала с
още пет лица, посъветвала ги от
своя страна те да се срещнат с подс. А. с цел предоставяне на парични заеми срещу
лихва.Предварително св. П. установявала наличния интерес и възможност на лицата
да заплащат лихва по евентуалния
паричен заем или подобно на св. К. да
изповядат покупко-продажба на недвижим имот,който да обвързва като обезпечение
тяхното парично задължение към подс. А..
Свидетелката М.Б. се познавала със св. П. от много години. През
месец август, 2018 г., по време на срещите помежду им Б. споделила на св. П., че има нужда от кредитиране
в размер на 3200 лв., във връзка с погасяване на кредит към „Профи Кредит“. П. се свързала по този повод с подс. А. и го попитала дали може да й отпусне заем в този размер и подсъдимия се
съгласил. Той казал на П.,че ще осигури
тези пари чрез подс. Б.,която св.
П. заела,че е сътрудничка на подсъдимия.
В края на месец август, 2018 г.,подс. А. и подс. Б. се срещнали
със св. М.Б.,по уговорена предварителна среща от св. П.. Преди тази среща подс.
А. поискал от подс. Б. сумата от
3200 лева,с които да му услужи. Разяснил
на подсъдимата,че ще се срещне със
св. П. и една жена,която имала нужда
от заем от 3200 лева и че след това ще
върне парите на Б..Подсъдимата не
възразила и казала на подсъдимия,че има такава
налична сума в себе си,като му предала
3200 лева в купюри от по 20 лева На тази среща
в заведението „****“, гр. П. свидетелките П. и Б. закъснели,но се срещнали с
двамата подсъдими. Преди срещата св. Б. знаела от П.,че няма да получи цялата
поискана от нея сума от 4000 лева,а само 3200 лева,тъй като подс.
А. бил казал на св. П.,че иска сумата от 800 лева като гаранция. На срещата
Б. и подс.
А. отново обсъдили условията,които задоволили Б.. Тя поела
задължение към подс. А. в размер от 4000 лева,но
реално получила сумата от 3200 лева,които подсъдимият й предал,както и че в
месечен срок да върне задължението по заема на
подсъдимия. По време на срещата следвало да се състави запис на заповед.
Подсъдимият започнал да попълва една бланка,но се объркал и подсъдимата Б. посочила на подсъдимия как правилно да
попълни следващата такава бланка. Така подс. А. попълнил текста, че
св. Б. му дължи сумата от 4000 лева в месечен
срок. Предвид указания
месечен срок св. Б. отново се срещнала с
подс. А. и св. П.,като предала на подсъдимия дължимата сума, а той скъсал
неговия екземпляр от записа на заповед. След
задържането на подс. А. на 13.02.2019г св. Б. се срещнала с адвоката на последния и
той й предал с разписка сумата от 800
лева,явяваща се заплатената от нея лихва
на подс. А..
Предадената на подс.
А. сума от 3200 лева от св. Б. той не върнал на подс.
Б.. Известно време след като Б. получила сумата от 3200 лева подсъдимата
питала А.,дали Б. му ги е върнала. Той й
предал,че Б. не се е издължила, но имал среща с Б. и П. в заведението „ ***** и
тогава св. Б. щяла да му върне парите.
Няколко дни преди изтичане срока по задължението на св. Б. и предвид
вече проведената среща между нея, П. и подс.
А.,последният се обадил на подс. Б. и предал,че Б. му
е върнала парите. Помолил Б. да не й връща
цялата сума и защото му трябвали
3000 лева и тя се съгласила. В последствие й върнал само 400 лева и тя предвид тяхното приятелство не предявила
изрични претенции за тези пари.
НЕ Е
ВЯРНО,че сумата от 3200 лв. задържал за себе си със съгласието на обв. Б., защото парите му били необходими. Обв. Б. предварително
дала на обв. А. сумата от 3200 лв., от личните си
парични средства, докато двамата били в квартирата и в гр. П., като се разбрали
да дадат тази сума в заем на св. Б., за един месец, при лихва в размер на
800.00 лева/ 25 %
месечно.ДА ВЪРНАЛ Й САМО 400 ЛЕВА, ТЯ НЕ Е ИМАЛА УГОВОРКА С А ДА ДАВА ПАРИ
СРЕЩУ ЛИХВА НА Б., НИТО Е ИЗРАЗЯВАЛА СЪГЛАСИЕ А ДА ГИ ЗАДЪРЖА-ЯВНО ПРИЯТЕЛСКИ
ОТНОШЕНИЯ. .
Предвид знанието на подс. Б. за случилото се със свидетелките К. и св.
Б.,желанието й да придобие преди всичко евтин недвижим имот и възможност да се получават парични облаги от отдаването на парични заеми срещу лихва тя
постигнала съгласила с подс. А. за
съвместна дейност.
Двамата подсъдими взели решение, заедно и при
съответната добра възможност да предоставят парични кредити /заеми/на различни
физически лица. Те взели това решение предвид
паричните средства на „****“ЕООД, гр. Н.З.,на която фирма подс. Б. била управител и имала съответната правоспособност
да борави с финансовите средства на фирмата,както и от нейните лични парични
средства. Решението взели и с оглед възможността подс.
А. да намира такива лица,на които да се отпускат парични заеми, за своя сметка
и на собствен риск, но и срещу задължението заемателите
да им връщат освен получените в заем
суми и договорена месечна лихва върху заема. Подсъдимият А. приел и упражнявал водещата роля по намирането на
клиенти за тази дейност на двамата
подсъдими,като той определял какъв ще е размера на месечната лихва и
начина на връщане на парите,при които условия подс Б.
се съгласила. Подсъдимата се
съгласила да реализира доходи от платените лихви, като след връщане на заемите,
парите,ако са били част от собствеността
на „****“ЕООД трябвало да се върнат в дружеството, а
личните парични средства да взима за себе си.
Съгласно разпоредбите на чл.2,ал.1 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ) - чл.2, ал. 1-„Банка (кредитна институция) е юридическо лице,
което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Чл.2, ал.5 от ЗКИ гласи - Публично привличане на влогове или други възстановими
средства, както и услугите по ал.2,т.З и 4 може да извършва само—т.1 - лице, което
е получило лиценз за банка от БНБ . Законът за кредитните институции не
предвижда възможност да се извършват банкови сделки от физическо лице което
няма лиценз за извършването на банкова дейност от БНБ.Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Закона за кредитните институции(ЗКИ) подсъдимият А. нямал лиценз за
извършването на банкова дейност съгласно чл. 13 ал.1 от ЗКИ.Такъв лиценз не е
бил издаван и на управляваното от обв. Б. дружество
„****“ЕООД, гр. Н.З., както и в качеството й на физическо лице. (т.2, л.
4-л.5).
През
есента на 2018 г., семейството на св. А.М.П. се намирало в сериозно финансово
затруднение. Тя ползвала услугите
на няколко финансови институции за бързи кредити,,които не можела да обслужи,а те били на значителна стойност. Нейна позната от
„Изи Кредит“ й казала,че познава ожена,която да
помогне,като се обединят всички дължими кредити. Тази жена се свързала
със св. П. и получила нейното съгласие да се срещне с П.. Дала й телефон и св.
П. се свързала със св. П..След няколко дни през м. септември двете се видели и
П. казала общата сума от 60 000 лева,която й е нужна. При този разговор
св. П. заявила,че при ситуацията на
допуснатите закъснения по изплащането на тези кредити и
ипотекирани недвижими имоти, няма
да е налице възможност да се обединят
задълженията и се изтегли нов по-голям банков кредит. П. разпитала
свидетелката и разбрала,че за да получи кредитиране П. била готова да бъде изготвен договор за
покупко-продажба на имот, като по този начин се обезпечи кредита и е съгласна да плаща месечна лихва, която ще
се оформи като наем. За това П.
предоставила на св. П. документите за предложените като обезпечение семейни
имоти. П. попитала няколко лица (неустановени
по делото) за предоставяне на поискания от св. П. кредит, които и отказали.
Тогава тя се обадила отново на подс. А., който се
съгласил да се срещне и разговаря със св. П. и съпруга и св. Д.Г.П., по повод
на исканият заем. Подсъдимият А. се срещнал със св. П., прегледал документите
за имотите оставени и от св. П. и преценил,че може да осъществи сделка,от която
да се спечелят пари.
Подсъдимият уведомил подс.
Б. за искания кредит и имотите които се предлагат като обезпечение. Тъй като
сумата била голяма, двамата се уговорили да се предостави кредит на св. П. и
св. П. в размер на 60 000 лева, но не като физически лица, а с паричните средства на фирма
„****“ЕООД гр. Н.З.срещу месечна
лихва в размер на 2400 лв./ или 4%, която щяла да се плаща като наем,а като
обезпечение да се прехвърли
собствеността на имотите от заемателите на
дружеството. Така в началото на м. октомври подсъдимата Б. била заведена в гр. А. в къщата на сем. П. от
подс. А. и св. П.. Там те се срещнали с П. и
разбрала,че кредита ми е необходим,тъй
като къщата била ипотекирана към Юробанк,както и
към Сити Кеш,дължали спешно 5400 лева.
Подсъдимата била представена като жена на
подс.А. и
тогава се разбрали,че ако се
извърши прехвърляна на собствеността на имота,то като обезпечение ще следва П. да плащат месечен наем за ползване на този
имот в размер от 2400 лева докато св. П. следвало да уреди банков кредит на
семейството.
Подсъдимата следвало да преведе по сметка на П.
сумата от 60 000 лева и тя се съгласила пи тези условия. Б. подписала
документите за нотариалното прехвърляне
на имота, които св. П. занесла и на П.. Нотариуса,който преглеждал документите
посочил необходимостта от допълнителното
включване на още два имота-земеделски земи,за да се обезпечи законово кредита от 60 000
лева и за което се обадил по телефона на подсъдимата.
За да бъдат сигурни, че заемът ще им бъде
върнат подсъдимите решили като обезпечение на същия да бъде подписан
договор за покупко-продажба, въз основа на който бъде прехвърлена собствеността
на предложените като обезпечение имоти на „ ****“ ЕООД гр.Н.З., а именно апартамент
с идентификатор 0702.519.371.3.3, с площ от 88 м2 ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр. А., *** и поземлени имоти с № 99087.224.137,
с площ 441кв.м, сменен статут за жилищно строителство до 10 м- ПИ 99087 224 138
с площ 452М2 със сменен статут за жилищно строителство до 10 м в местността ***,
район ***, гр.А.. След като бъде
отпуснат ипотечен банков кредит и заема му бъде погасен от П., страните се разбрали подс.
Б. да върне имотите, отново чрез договор
за покупко-продажба, но за по-голяма от уговорената като заем сума не от
60 000, като подсъдимата посочила
примерна сума от 62 000 лв.,която следвало П. да заплатят. Последните се
съгласили с така поставените им и договорени условия от двамата подсъдими.
На 19.10.2018 г. в гр. А., пред нотариус била
извършена покупко-продажба на предложените за обезпечение на кредита имоти:
поземлен имот с идентификатор: 99087.224 137 поземлен имот с идентификатор:
99087.224.138 и самостоятелен обект ’ в сграда с идентификатор:
00702.519.371.3.3. за обща стойност в размер на 60
000 лв., с продавачи св.Д.Г.П. и св.А.М.П.,а като купувач била
фирма „**** ЕООД, гр. Н.З., представлявано от подс. Б.,в качеството й на управител на фирмата. Тя
получила съгласието на собственика
фирмата-нейната майка,на която подсъдимата не казала цялата истина. Казала,че
купува изгодно къща в гр. А.. При тази сделка бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имот № **, том **, рег. № ***, дело № *** от
19.10.2018 г.(т.2, л.9-л.12) за сумата от 60 000 лв. По силата на този
нотариален акт още на същия ден подс. Б. извършила
банков превод от банкова сметка *** „****“ЕООД в „Асет
Банк“, както превела една част от паричната сума по
дадения кредит, по сметка на св. П. в „Юробанк
България“, където били погасени задълженията по кредита й в размер на 25 012,67
лв. (т,2,л.166), като внесла
приблизително 10 600 лв. в „Лайт кредит“ и
около 10000 лв. в „Ситикеш“, където също били
погасени кредитите на св. П.. След това подс. Б.
превела остатъка от заема малко над
16 000 лева по сметка на св. Д.П. в
„Асет Банк“, която той си
открил за тази цел. Семейство П. останали да живият в този имот като
наематели,което не било вписано като условие в
нотариалния акт.
За да бъде прикрито предоставянето на заема и заплащането на
лихвата по него, подс.Б. съставила договор за наем от 01.11.2018 г.,
на етаж от къща, в гр. А., ул. ****, с посочен наемодател „****“ЕООД и наемател
св. Д.П., който не бил подписан от последния. Около датата 19.12.2019 г. на
борсата в с. П. при св. П. пристигнали св. П. и подс.
А.. П. вече била напомнила на П.,че предстои изплащане на първата месечна
лихва по заема и П. взела тези пари от
своя син, тъй като с остатъка от
получения от подс. Б. паричен заем разплатила и други
свои задължения. Свидетелката П.
преценила,че след като подс. А. е взел участие в преговорите по този заем може да му предаде сумата от дължимата
лихва и бил съставен касов ордер, на
който подсъдимият се подписал, взел
парите и след това ги предал на подс.
Б.,а тя от своя страна внесла сумата от 2400 лв. по сметка на дружеството в „Асет
банк „. Поради отпочналото ДП и задържане на двамата подсъдими други вноски по този заем от страна на П. не били заплатени. До приключване на
разследването по делото, кредита не е бил върнат от П., съответно не е било осъществено договореното
обратно изкупуване, макар че били сключени предварителни договори за обратна
покупко-продажба на имотите.П. продължили да владеят имотите,които фиктивно
продали на подсъдимите.
Към месец октомври, 2018 г., св. Е.С.П. имала бърз кредит към „Профикредит“ в размер на 5000 лв., който искала да
погаси,за да изтегли банков кредит. От
служител на „Профикредит“ била насочена към св. П.,
която щяла да и съдейства за вземане на кредит от „Банка ДСК“. Свидетелката П.
се свързала по телефона със св. П. и двете се срещнали в гр. С. и като получила
информация от П., св. П. й заявила,че няма да има проблем с тегленето на
кредита,който искала П.. След няколко
дни П. посочила на П. да отиде в офиса на ДСК на бул. Карловнско шосе и да си подаде документите. С настъпването
на м. ноември П. била изправена
пред необходимостта спешно да внася
паричните си вноски, дължими по
изтеглените от нея кредити. Обадила се на св. П.,че никой от ДСК не я
уведомява и П. я успокоила,че ще й намери
пари.След два дни св. П. се обадила на П. и предала,че имат среща с лицата М. и В.,на които св. П. не запомнила фамилните имена,като П.
заявила,че била говорила с тези лица,за да и дадат паричен заем от 1 600
лева. Срещата между четиримата се
състояла в ЖК Тракия, в кафе
„****“,където св. п. помолила по възможност да и се дадат 2000 лева.
Подсъдимата Б. заявила,че носи сумата от 1 600 лева,но предвид молбата на
П. й предала допълнително още 400 лева. Подсъдимата Б. заявила,че П. следва да й върне 2 800 лева, за която сума св. П. й била казала,че била уговорена със
св. П.. Последната нямала друга възможност и се съгласила.За целта св. П. извадила една бланка на запис на
заповед,в която били записани данните на П. като длъжник и на подсъдимата Б.. Подсъдимият А. не взимал
участие в тези преговори,но и двамата с подс. Б. питали св. П. дали гарантира за св. П. и получили
утвърдителен отговор от П.. Така документа бил съставен от св. П.,в който било
отразено нейното задължение в едномесечен срок
да погаси заема си в общ размер от 2 800 лева,което при дадения заем от 2 000 лева се явявало
начислена лихва от 40% в полза на подс. Б.
Свидетелката П. получила известие от ДСК,че може да получи кредит,но само срещу учредена ипотека
и не успяла да вземе банков потребителски кредит. Междувременно тя поискала заем от св. П. в размер на
3 000 лева,който получила и без П. да поиска лихва за този заем.
Едномесечния срок по задължението към подс. Б.
изтекъл и св. П. се обадила на св. П.,че е в невъзможност да се издължи по
заема. П. й казала,че е провела разговор с подсъдимите и за тях нямало проблем със закъснението и ще я
изчакат. П. изтеглила нов кредит и се обадила на П.,за да предаде парите
на подс. Б..
Тогава св. П. й казала,че следва да се заплати допълнително от по 100 лева на ден за закъснението. П. се
съгласила и на срещата й с двамата
подсъдими им предала сумата от
3 600 лева. Между двамата подсъдими предадената от св. П. сума била
разделена така,че подс. Б. взела 2 400 лева, а подс.
А. взел 1 200 лева,като заявил на
подсъдимата, че на св. П. също трябва да се дадат пари за този случай.
От началото на 2017г св. М. започнала да взима бързи кредити. Не
можела вече да изплаща месечните си задължения и по съвет на нейна позната се
свързала със св. П.. Последната при
срещата си с М. поела ангажимент да и
придвижи документите за отпускане на банков кредит от ДСК. За М. било необходимо
спешно да се погасят бързите й кредити,които били в немалък размер.
Свидетелката споделила на П.,че няма пари, а процедурата по отпускането на
кредит от ДСК била продължителна във времето. Тогава св. П. й казала, че ще
намери човек който да й даде пари на заем.Споменала името на лицето- М. и че ще
дойдат у тях в гр. С., че ще направят ипотека на жилището и част от двора,които
били собственост на М.. През месец октомври
П. и подсъдимия се срещнали в жилището на св. М..Подсъдимият снимал с
телефона си жилището и двора и казал на
М.,че ще й се обадят. Но изразил негативната си оценка за конструкцията
на жилището и св. М. останал с убеждението,че
подсъдимия няма намерение да даде паричен заем. Минали около двадесет
дни,през което време М. и П. поддържали връзка по телефона,като М. настояла за
съдействие,тъй като й престояли плащания по кредитите. Свидетелката П. попитала
каква е необходимата сума М. й казала че е към 3000-4000 лева. П. обещала,че ще
намери парите.След това тя се обадила по телефона на подс.
А. и уредила среща между тях със св. М.
на 05.11.2018г. Срещата се състояла в гр. П.,в
заведението „****“, където подс. А. предал на ръка сумата от 3000 лв. в заем
на св. М.. За целта св. П. извадила една бланка
запис на заповед и поискала св. М. собственоръчно да я
попълни,като в документа отрази своите лични данни и задължението си към подс. А.,но не от
3000 лева,които действително получила от него,а сумата от 4200 лева. Договорили
се,че разликата от 1200 лева представлява лихвата за един месец или 40 % месечно,както и че на следващия
месец декември и на 05.12 св. М. и
подсъдимия ще се срещнат,за да се разплати задължението на свидетелката към
подсъдимия. Възможността,която св. П. обещала на св. М.,че ще й осигури банков
кредит от ДСК не се осъществила.След като минал
фиксирания месечен срок по този заем св. М. се обадила на св. П. и
попитала какво ще се прави. П. й отговорила,че се била разбрала с подсъдимия и
М. не трябва да се притеснява. Няколко дни по-късно св. М. разбрала,че подсъдимия А. бил задържан.Тя
била разпитана пред водещия разследването,където посочила,че не е върнала заема от 3000
лева,нито поетото си задължение с
лихвата от 1200 лева към подсъдимия. Било извършено действие по разследването-
разпознаване на лице по снимки и свидетелката разпознала снимката на подс. А..
Свидетелката М.Д. работила като кредитен консултант в „****“ООД,
гр. П..Тя свързала св. М.К. по пункт 1 от настоящото обвинение със св. Д.П.. В началото на месец декември 2018 г св. Д. също
имала нужда от парични средства. Предвид знанието си,че св. П. освен,че има контакти в ДСК, има
възможност и върши услуги на хора,като
им намира парични заеми. За това св. Д.
се обадила по телефона на св. П.. Поискала заем в размер на 5000 лв, а св. П. от своя страна се обадила по телефона на подс. А. и уредила
взаимна среща между тримата. Срещата се състояла в гр. П., в заведението
„****“, където подс. А. предал на ръка сумата от 5000
лв. в заем на св. Д.. Свидетелката П. връчила на Д.
запис на заповед,в който били
отразени данните на св.Д. и тези на подс.
А.,както и че Д. следва да върне парите в срок от един месец. Последният
поискал дължимата сума да му се предаде от св. Д. лично. Тогава свидетелката П.
казала на Д.,че за тази услуга тя дължи сумата от 500 лева,което
представлявало месечна лихва от 10%.
Свидетелката Д. се съгласила с тези условия и подписала записа на
заповед,в който била отразена сумата на
нейното задължение към подс. А. в размер от
5 500 лева.Предвид задържането на подс. А., св.
Д. не успяла да погаси заема и лихвите към обвиняемия в уговорения срок, а и
след това не е правила никакви плащания по него.
В началото на месец декември, 2018 г., на св. П. и била необходима
сумата от 9000 лв.Тя поискала първо по телефона
от подс. А. сумата от 4 500 евро,като не
споменала,че са за нейни нужди,а за
нейна приятелка и той се съгласил. След предварителна уговорка двамата се срещнали в офиса,в който работел подсъдимия
в гр. П. при фирма „Стройко лукс“, на ул.“****“. Там
подсъдимия предал на ръка сумата от 4500 евро /с левова равностойност 8801,24
лева/, като паричен заем на св. П.. Двамата се споразумели при условията на в
едномесечен срок на погасяване от св. П.
и лихва в размер на 1500.00 евро/,която възлизала в левова равностойност
на 2933.75 лева, или 33,33 % месечна лихва.След извършения разпит на св. П. от
разследващия полицай,тя се обадила по телефона на подс. А.,който й
съобщил,че тя следва да изтрие комуникацията между двамата в своя телефон и
който разговор станал достояние на полицейските органи.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от обясненията дадени от подс. Б. на
досъдебното производство,които са прочетени по реда на чл. 279 ал.2,вр. ал.1
т.4 НПК,показанията на свидетелите Н.
К.,М.Д. К., Г. К., А.П.,Д.П.,М.Б.,Е.П.,Л.М.,М.Д.,С.П.
и частично от показанията на св.
Д.П.,както и от приложените материали: Том 1. копия на нотариален
акт-договор за предварителна покупко-продажба,схема за самостоятелен обект в
сграда,нотариален акт и декларация по чл. 26 от СК л. 30-37, протоколи за обиск
на лице-л.43-44, л. 54,протоколи за претърстване и
изземване-л 46-47,л. 50-51,протокол за доброволно предаване-л. 55,протокол за
оглед на ВД-л. 58,разписка за връщане на ВД-л. 59,нотариална покана и
протокол–л67-69, отговор на нотариална покана-л. 160-161,удостоверение за гр.
Брак-л75,св. съдимост-л.82,удостоверение за раждане-л. 106,св.съдимост-л.
1**,протокол за доброволно предаване-л. 120,договор за наем на недвижимо
имущество-л. 122-125, фактура за платен наем-л. 126,протокол за доброволно
предаване-л. 135, фотоалбуми за разпознаване на лице по снимки и протоколи за разпознаване на лица и
предмети-л. 170-174,л.181-185, л. 196-200,л.
209-213,л. 220-224,протокол за доброволно предаване-л. 186 и
предварителен договор за покупко-продажба-л. 188-191.
Том 2 – писмо от БНБ-л. 4-5,справки Агенция по Вписвания-л.6-8, л. **, л.
16,л.18,л.22,л.31-32,нот. Акт-л. 9-12, КССчФИЕ с
приложения-л.60- 111,характеристична справка-л. 169, както и по
съдебното следствие-удостоверение-л. 123-126, писмо отдел Пътна полиция
ОД МВР П.-л. 128.
От заключението на вещите лица по назначената на ДП счетоводна и финансово- икономическа
експертиза се установява,че общия размер на отпуснатите парични заеми от двамата подсъдими възлиза на 97 001.24
лева. Съгласно заключението по експертизата общата стойност на дадените заеми е
88 200 лв. и отделно 4500 евро. Върнатата от получилите заеми лица възлиза на 5200 лв., на заплатената лихва 2200 лв.а за
заплатено възнаграждение от договора за наем 2400 лв. или размера на
неправомерно получените от подсъдимите приходи се явява общо на 4600 лв.
Съдът кредитира заключението на вещите лица,понеже то е професионално изготвено и с необходимите
познания в тази част от човешкото познание.
Според съда показанията на групата свидетели Н. К.,М. К., Г. К.,
А.П.,Д.П.,М.Б.,Е.П.,Л.М.,М.Д. и С.П. следва да бъдат
кредитирани изцяло.Обективната съпоставка между свидетелстваните
от тях факти по хода на съдебното следствие
и заявените обстоятелства на ДП
представи възможността една част от тези показания да бъдат проверени от съда
чрез визираните в чл. 281 НПК
възможности.Чрез този процесуален способ
в хода на съдебното следствие бе
подкрепена фактическата обстановка изложена в обвинителния акт относно времето и
мястото на уредените от св. П. срещи между нея, свидетелите Н. К.,М. К., Г. К.,
А.П.,Д.П.,М.Б.,Е.П.,Л.М. и М.Д. с подс. М.А., а част
от тях в лицето на свидетелите Б.,А.П.,Д.П. и Е.П. и с подс. Б..
Категорично в хода на съдебното следствия бяха потвърдени фактите за взетото от подс.
А. и св. П.-заедно и поотделно отношение
спрямо желанието на тези свидетели да получат паричен заем срещу заплащането
на различна по големина месечна лихва в български лева.Чрез
тези показания бе установено по несъмнен начин,че по отношение свидетелите М.
К., Г. К.,А.П. и Д.П. за получените от тях парични заеми, като
обезпечение на заемите, те са се съгласили да бъде извършена покупко-продажба на техни
собствени жилища.Съответно това на сем.
К. в полза на подс.
А.,а това на сем. П. в полза на „****“
ЕООД с управител подс.
Б.. Категорично бе установено и че по
нотариално изповяданите продажби на тези
имоти свидетелите К. и П. договорили
ползването на имотите от тях,но
срещу заплащането на месечен наем на двамата подсъдими. Този уговорен наем
представлявал месечната лихва дължима от
заемателите към подсъдимите и чрез който способ се
прикривала неправомерно договорената между страните месечна лихва.
Тази група свидетели, с изключение на св. П. се явяват
свидетели очевидци за така
описаните по-горе и потвърдени по хода на съдебното следствие от
тях факти.Тези показания съдът намира,че
се намират в пълно съответствие с останалия доказателствен материал,който
включва писмени доказателства за установените взаимоотношения между подсъдимите и
групата свидетели. На това основание съдът приема,че
оценката на тези показания изключва съмнението за тяхната достоверност или заинтересованост да представят факти,които да оневиняват или уличават в
завишен размер поведението на подсъдимите лица.Според съда констатираните по хода на съдебното следствие частично
несъответствие между възпроизведените от свидетелите Н. К.,М. К., Г. К., А.П.,М.Б.,Е.П. и Л.М. се
дължи не само на изминалия период от време,но и на обективната им неспособност да
възпроизведат в детайли някои факти,които не са били значими за техния правен и материален
интерес,но са от значение за обективната страна на повдигнатите обвинения и
поведение на двамата подсъдими.На това основание съдът приема,че тези
несъответствия изправени,чрез прочитането на
показанията им от ДП дефинират добросъвестно поведение и отношение към
делото и следва да бъдат приети като достоверни и относими към
предмета на доказване.
В хода на съдебното следствие съдът констатира,че е допусната
служебна неточност по отношение приложението на чл. 284 НПК,което съдът
неправилно е допуснал да се отрази в съдебния протокол. Съдът е взел решение за бъде приложена възможността
по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал.1т.2 от НПК,по която са прочетени показанията от ДП,а вместо това в съдебния протокол е
посочено,че това се извършва на
основание чл. 284 НПК,който текст е неприложим за прочитане на показания дадени на ДП. Освен това в случая
са прочетени показанията дадени на 22.11.2018г от ДП от св. М. К.-така както е
поискала защитата,а не както е посочено в съдебния протокол,че са прочетени
показанията на св. Н. К.-нейна дъщеря и която не е била разпитвана на
тази дата. Според съда тези технически грешки в съдебния протокол не водят до
основание осъщественото действие от съда-прочитане показанията на свидетел по
реда на чл. 281 НПК да променят
становището на съда,че показанията на
свидетеля М. К. е следва да бъдат приети за достоверни и кредитирани.
Съдът приема,че показанията на св. П. следва да бъдат частично
кредитирани.По хода на съдебното следствие и в с.з. на 11.02.2020г свидетелката
добросъвестно пресъздаде фактите относно своето запознанство с подс. А. и основанието да търси неговото съдействие по
намирането на парични заеми на
посочената група свидетели,включително и за себе си. Обективно изложи фактите за своето знание
относно взаимоотношенията между двамата
подсъдими и действията на подс. А. по
дадените от него парични заеми.на същото основание свидетеля посочи знанието си
относно действията на на подс. Б. при отдадените
парични заеми на свидетелите М.Б., А.П. и Е.П.. На основание чл. 281 ал.1 т.2 НПК бяха прочетени показанията на свидетелката дадени на ДП пред съдия и за
които тя заяви,че ги потвърждава.
Според съда възприетото
подозрение и липса на достатъчен кредит на доверие към показанията на св.
П. произтича преди всичко от факта,че
показанията на този свидетел обективно се явяват в основата на повдигнатите обвинения спрямо двамата
подсъдими. Но както по хода на ДП,така и по хода на съдебното следствие
свидетелката косвено сочи,че мотива да
осъществи всичките си срещи със свидетелите,които са получили паричните
заеми от подсъдимите е бил да им помогне. Този свидетел отклони възможността за
пряк отговор дали при тези организирани от нея срещи със свидетелите е
преследвала свой материален интерес,който
факт е отразен в обясненията на подс. Б.,факт,който не е оборен в хода на цялото наказателно производство и който не е
отразен в обвинителния акт.Според съда
безспорно установените обстоятелства от фактическа страна за начина на
действие на св. П. определят липсата на
достатъчно необходимия кредит на доверие от съда относно мотивите,които са определили нейните действия спрямо получилите
от подсъдимите заеми лица.Категорично по делото се установи,че П. първо е организирала самостоятелна среща с
лицата търсещи парични заеми. Проучвала е техните обективни финансови
възможности и първоначално е давала
обещание, че може да им осигури банкови
кредити, но което е било обективно
невъзможно, предвид финансовите затруднения на тези лица. След това тя е
поставяла свидетелите пред възможността да им търси паричен заем от физическо
лице.Според съда установените действия
на св. П. спрямо посочените свидетели е бил продиктуван от материалния интерес да
получи част от уговорената между
подсъдимите и получилите паричен
заем месечна лихва лица. Този извод освен,че е подкрепен от обясненията на подс. Б.,дадени на ДП и които са прочетени по хода на съдебното
следствие,той се намира в логическа връзка с установеното от фактическа страна
поведение на свидетеля. Така при отпускане на повечето парични заеми-освен
изповяданите пред нотариус сделки на
сем. К. и сем. П.,П. е присъствала и при последващите срещи,при които са били предавани част от
дължимите заеми или лихви по тях, което напълно изяснява причината за този неин интерес.Предвид това основание съдът
намира,че св. П. умишлено не изясни в подробности всички факти относими към предмета на повдигнатите обвинения и
представи своето
оправдание,че не си спомня всички
факти,които тя е представила на ДП и които пък видимо е редуцирала,за да изведе извън това
обвинение своето пряко участие. Разбирането на съда за качеството на тези
показания се отнася,не за наличието на
съществени несъответствия или противоречия между тях и тези на останалите
показания,а преди всичко относно проявената материална заинтересованост на този
свидетел, чийто основания съдът посочи по-горе.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира,подс. М.И.А. е осъществил от обективна и от субективна
страна, съставомерните признаци на престъпление по
чл.252, ал.1 от НК,понеже през периода от 01.08.2018г. до 13.12.2018
г., в градовете П. и А., като физическо лице, е извършвал по занятие банкови
сделки, за своя сметка и на собствен риск като е предоставял парични кредити
/заеми/ на физически лица, срещу задължение на същите лица да му върнат
получените в заем суми и договорената месечна лихва върху тях, за която дейност
се изисква такова разрешение съгласно чл.2,ал. 1 и чл.2, ал.5 от Закона за
кредитните институции / чл.2, ал.1-„Банка /кредитна институция/ е юридическо
лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими
средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск“,чл.2, ал.5-„Публично привличане на влогове или други
възстановими средства, както и услугите по ал.2,т.З и 4 може да извършва
само-т.1 - лице, което е получило лиценз за банка от БНБ“, като е предоставял на
различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на
лихва, срещу задължението за връщането им, както следва:
1. През
месец август, 2018г. в гр.П., е предоставил кредит на М.Д.К., ЕГН ********** -
в размер на 15 000.00 лева, с петмесечен срок за погасяване, при лихва в размер
на 600.00 лева / 4 % месечно,
2.
През месец август, 2018г. в гр.П. е предоставил кредит на М.Г.Б., ЕГН **********,*** - в размер на
3200.00 лева, с едномесечен срок за погасяване, при лихва в размер на 800.00
лева/ 25 % месечно,
3. През
месец октомври, 2018г. в гр.А. е
предоставил кредит на А.М.П., ЕГН **********,*** и Д.Г.П., ЕГН **********,*** -
в размер на 60 000.00 лева, без определен срок на погасяване, при лихва в
размер на 2400.00 лева/ 4 % месечно,
4.
През месец октомври, 2018г. в гр.П. е предоставил
кредит на Е.С.П., ЕГН **********,*** - в размер на 2 000.00 лева, с едномесечен
срок на погасяване, при лихва в размер на 800.00 лева/ 40 % месечно,
5.
През месец ноември, 2018г. в гр.П., е предоставил
кредит на Л.Х.М., ЕГН **********,*** - в размер на 3000.00 лева, с едномесечен
срок за погасяване, при лихва в размер на 1200.00 лева/ 40 % месечно,
6.
През месец декември, 2018г. в гр.П., е предоставил
кредит на М.Д.Д., ЕГН ********** от гр.С. - в размер
на 5 000.00 лева, с двадесетдневен срок на погасяване, при лихва в
размер на
500.0
лева/ 10 % месечно,
7.
През месец декември, 2018г. в гр.П., е предоставил
кредит на Д.Д.П., ЕГН **********,*** - в размер на
4500.0
евро /левова равностойност 8801,24 лева/, с едномесечен
срок на погасяване, при лихва в размер на 1500.00 евро/ с левова равностойност
2933.75
лева/ 33,33 % месечно, като общият размер на
предоставените кредити е 97 001,24 лева.
От субективна страна престъплението извършено от подсъдимия А. е
осъществено с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните
последици.
Обект на законова защита по текста на чл. 252 от НК се явяват нормалното функциониране на паричната и кредитната система на държавата.
Обективната страна на престъплението по чл. 252
от НК е очертана ясно и тя предполага забраната за извършване на банкови сделки – в случая
кредитиране, без съответното разрешение,което се явява отклонение от установения правен ред. В разпоредбата на чл. 2 от ЗКИ е
посочено,че основната дейност на
банката е привличане на влогове и
други възстановими средства и
предоставянето на кредити. Трайно установената и безпротиворечива
съдебна практика и наказателна доктрина са
определили,че извършването на такова занятие системно,срещу получаването
на възнаграждение-лихва представлява
банкова дейност,която е поставена под разрешителен режим и за такава дейност се
изисква получаването на лиценз.За обективната страна на това престъпление е
необходимо установяването на извършване на банкови сделки по занятие. В
последното е включен обективния признак за системност,тоест поне три и повече
еднородни деяния и намерението на дееца да
получава от това доход.
Инкриминирана се явява не всяка сделка,а цялостната дейност по системното
сключване на такива. Тоест това престъпление е престъпление на системно извършване, като
всяка сделка сама по себе си не покрива
признаците на престъплението, а всички заедно покриват съдържанието на правната норма.
Изпълнителното деяние по чл. 252 от НК се
изразява в сключването на банкови сделки по занятие,за които се изисква
разрешение по закон-лиценз и когато деецът не притежава такъв. Това
условие отнесено към системното заемане на парични средства
на широк кръг лица, срещу материална облага,представлява вид забранено
банково кредитиране.
Установената престъпна дейност на подс. А. категорично
определя правния извод,че е налице извършването на такова деяние,което е
наказуемо от закона и че то е извършено виновно
от подсъдимия. Неговото поведение
е доказано в това,че той е предоставял парични средства винаги или с
намерението този заем да е срещу материална облага-лихва на лица,които
са имали финансови затруднения. Събраните
и проверени гласни и писмени доказателства по безспорен начин установяват,авторството на деянието. Това не
се оспори и от подсъдимия и неговата защитата,че за вменения му като обвинение
инкриминиран период е предоставил или съдействал за предоставяне на парични
заеми в различни по размер суми на свидетелите
М. К., А.П.,М.Б.,Е.П.,Л.М., М.Д. и Д.П..Тоест
подсъдимият е извършвал кредитиране срещу уговарянето на лихва за определен период от време,до
изплащането на главницата. Категорично установения брой на сключените от подс.
А. сделки изпълва обективния признак за системност на тази дейност, а с това
и че тя се явява дейност по
занятие. По отношение две от извършените банкови сделки от подс. А.-тази със св. М. К. и другата съвместно с подс. Б. по
отношение св. А.П. са налице нотариално
изповядани сделки за покупко-продажба на недвижими имоти от свидетелите в полза
на подсъдимите. По отношение осъществената нотариална сделка между семейство П. и фирма
„ ****“- с управител подс.Б.,защитата на
последната представи възражения от правна страна,предвид,че по тази сделка е
налице едно валидно обезпечение по договор за заем и което обезпечение е неотносимо към съставомерността
на това деяние,както е възприето в съдебната практика.В същата насока, но
без изразен основен извод защитата на подс. А. посочи,че сделката с К. също не следва да бъде
отчетена като съставомерна. Според съда изложените от
обвинението факти по хода на съдебното следствие бяха потвърдени както от
писмените,така и от гласните доказателства по делото. Несъмнено се
установи,че въпросните сделки със
семейства К. и П. са имали за цел не придобИ.ето от подсъдимите на недвижимата собственост на свидетелите,а прикрИ.е на
паричните заеми и уговорената в тази връзка месечна лихва,която да се
яви незаконното облагодетелстване. Тоест налице е фиктивна прокупко-продажба,
предварително поставена под условието, след връщането на паричните заеми
свидетелите отново да се сдобият с имотите,които са продали на двамата
подсъдими.В тази връзка част от предхождащите и последващи
действия на подс. А. спрямо св.К. са целили именно
това,но при различното условие
обратната сделката между тях да се изповяда на по-завишена данъчна оценка
на придобития от А. имот и което
свидетелката оспорила. Не може да бъдат оспорени обясненията на подс.Б. и показанията на св. А.П.,които се намират в обща
логическа връзка,че намерението на
свидетелката е било да извърши фиктивна продажба на имота си на
фирма „****“ ЕООД, с управител подсъдимата
и след получаване на банков кредит,
свидетелката да върне на фирмата паричния заем и обратно придобие този имот.
Съдът с оглед тези фактически доказателства намира,че при тези две сделки
сключеното валидно обезпечение по двата договора не е преследван
да бъде охранен интереса на заемодателя,
така както правилно защитата посочи, че това е възприето в съдебната практика.
В случая тези две обезпечения не са
гаранцията,която съдебната
практика визира,защото поделото са събрани гласни и писмени доказателства,че
това са осъществени фиктивни сделки, която прикриват намерението на подсъдимите
да получат парична печалба от лихва.
Това обективно е подкрепено с последващия договор за
наем между страните,по силата на който
свидетелите К. и П. стават наематели в
имотите и дължат месечен наем, именно с който се прикрива дължимата месечна лихва към
подсъдимите.по този заем ръководещата роля на подс.
А. пряко е изиграла възможността да се случи сделката със свидетелката и която
изрично е била уговаряна от св. П. и подс. А. за размера на месечната лихва по отпуснатия
от фирмата на подс.
Б. заем.
Съдът намира,че подс.Б. следва да бъде призната за невинна и оправдана в това през месец август, 2018г. в гр.П., в
съучастие като извършители с подс. М.А. да е
предоставила кредит на М.Г.Б. - в размер на 3200.00 лева, с едномесечен срок за
погасяване, при лихва в размер на 800 лева,която се равнява на
25 % месечна лихва. Според
обвинението показанията на свидетелите
Б. и П. обективирали поведението на подс. Б. в достатъчна степен,че да се определи съвместната
престъпна дейност на двамата подсъдими,при отдаването на този паричен
заем.Наред с това обвинението приема,че
обясненията на подс. Б.-прочетени при условията на
чл. 281 НПК също установяват,че тя е дала парите,предназначени за дадения
паричен заем на св. Б. от другия подсъдим,така както и че пряко,
физически е помагала при
изготвянето на записа на заповед,с
който св. Б. се е задължила пред подс. А.. Визираните
от обвинението показания на св. Б. по хода на съдебното следствие представиха
фактите за осъществената договорка между
нея и св.П. за отпускането на паричен заем в размер от 4000 лева, след предварително уговореното от П.
съгласие с подс. А. да даде тази сума на Б.,но срещу
определената от него месечна лихва от 800 лева. Показанията на св. П. дадени по
хода на съдебното следствие за тези обстоятелства бяха идентични. Нито една от
свидетелите Б. и П. не посочи подс. Б. да е взимала
отношение към размера на искания паричен заем от Б. или размера на месечната лихва. Свидетелката Б. заяви пред
съда,че по време на проведената между нея,св. П. и двамата подсъдими среща, подс. Б. не взела участие и не е говорила нищо при предаването на парите на Б.. Твърди,че в
последствие върнала парите лично на подс. А.,това
станало в присъствието на св.П. и подсъдимия скъсал записа на заповед. Относно
констатираното противоречие в показанията на св. Б. между заявеното от нея пред
съда и това по хода на ДП съдът установи
допълнителни посочени от свидетеля обстоятелства и се констатира
противоречие между извършените й два разпита.По
хода на досъдебното производство
св. Б. е заявила факта,че на осъществената срещу между четиримата и по
повод получения от нея паричен заем от подс.
А.,последния съставил запис на заповед,в
която допуснал грешка,който била забелязана от подс.
Б.. Това наложило попълването на нов запис на заповед от подс.
А.,в който св. Б. написала своите три имена и ЕГН и отново подсъдимия бил
вписан като заемодател.Свидетелката Б. потвърди пред съда тези
обстоятелства,които бе пропуснала да
посочи. Така според съда част от описаната фактология
в обвинвителния акт
не е обоснована.
Визираните от обвинението
показания на св. П.,явяващи се подкрепа на обвинителната теза по хода на съдебното следствие представиха избирателно и лаконично
фактите,че за този заем на св. Б.
търсила сума от 3-4 хиляди лева. П. свързала Б. с подс.А. и те се срещнали. Свидетелката заяви пред съда липсата на пълна
категоричност и ясен спомен дали св. Б. е получила паричен заем от
подсъдимия.Посочи липсата си на спомен от къде подсъдимия се е снабдил с парите от този заем,както и за
непосредственото предаване на парите на
св. Б..Предвид основанията на чл. 281 НПК бяха прочетени показанията на свидетеля,които е дал на ДП и за което П. заяви,че тези обстоятелства вече и са
изяснени. По частта от прочетените й
показания,в които тя пред разследващия
орган е проявила несигурност св. П.
потвърди,че много пъти е носила на подс. А. пари от
негови длъжници
и отново не потвърди дали тя
лично е предала паричния заем на св.Б. от 3200 лева,наред с уговорката,че
вероятно е дала парите на подс. А., а не на подс. Б., с оглед изказаното от нея предположение на ДП,че
„май е върнала парите на Б.“ и което
категорично се оспорва от св. Б. и подсъдимата Свидетелката твърди, че тя лично
е предала парите на подс. А., в присъствието само на
П..Според съда възприетата от
обвинението фактическа обстановка, с която
е прието,че подс. Б. е имала пряко отношение
към дадения заем на св.Б. и е доказано от обективна и от субективна страна нейното участие като извършител в престъплението
по чл. 252 ал.1 от НК е непълна.Налице е необоснована и необективна оценка на част от
доказателствата по делото. Намерената,според обвинението подкрепа на
обвинителната теза в показанията на свидетелите П. и Б. за ролята и участието
на подс.Б. е
необоснована. Нито една от двете
свидетелки не сочи подобна
съпричастност на Б. при дадения паричен
заем. С оглед тази непоследователност и нелогичност на показанията и при условията на чл. 281 НПК тези на св. П.
дадени на ДП пред съдия бяха прочетени.
Така бе потвърдено нейното знание от подс. А.,че той
щял да вземе парите, които били
предназначени за паричния заем на св. Б. от подс.
Б.. Но за факта относно основанието подс. Б. да даде
сумата от 3200 лева на подс. А. по делото са
събрани доказателства единствено от обясненията на подс.
Б., дадени на ДП при извършения й разпит
пред съдия. Никъде св. П. и по обясними причини те не сочи знанието си и от кого дали подсъдимата и
имала уговорка с подсъдимия да получи лихва от този заем. По хода на съдебното
следствие подсъдимата потвърди заявеното от ДП. С това потвърди,че подс. А. я помолил да му услужи с 3200 лева,които щял да
даде на една жена, с която св. П. щяла
да ги срещне. Б. се съгласила и предала
парите на А..На срещата подсъдимата констатирала,че извадената от св.П. и попълвана от подс. А. бланка
запис на заповед не била валидна и коментирала това. Свидетелката П. извадила
нова бланка,в която Б. попълнила своите
данни.Отново била сгрешена и бил
съставен трети запис на заповед. На срещата подсъдимата разбрала,че св. Б. се
задължава със сумата от 4 000 към подс. А.,но
получила 3200 лева от него.Нито св. П.,нито св.Б.,както и подс.
А. изясняват причината и основанието на
срещата им с подс. А. да присъства подс.Б.,след като
съставения запис на заповед бил издаден от името на подс.
А. и той предварително уговорил със св. П. размера на месечната лихва,който следвало да се удържи
на Б..Според обвинението близкото приятелство
между двамата подсъдими предполагало подобно поведение,предвид изграденото
доверие между тях, но което твърдение според съда не предполага извода за
такова престъпно съучастие. Обвинението твърди,че преди отпуснатия заем на св. Б. двамата
подсъдими взели решението системно да
предоставят парични кредити срещу лихва на физически лица,като за целта да
ползват личните средства на подсд. Б. и средствата на фирма „ ****“ ЕООД,на която фирма подс. Б. била
управител. Това твърдение на прокурора е недоказано относно периода, в който
следва да се приеме,че е бил налице общ
умисъл у двамата подсъдими да извършат престъпление по чл. 252 от НК.
Твърдението на прокурора за това обстоятелство не намира подкрепа от обсъдените
вече показания на свидетелите Б. и П. или от обясненията на подс.
Б. Относно свидетелските показания съдът прие,че те не потвърждават ролята и участието на подс.
Б. в първоначално взетото от подс. А. решение за дадения заем на Б.,както и размера
на посочената лихва,освен че на срещата
между четиримата, подс.
Б. е посочила необходимостта от съставянето на друг вид бланка на запис на
заповед. Твърдяното обстоятелство в обвинителния акт за взетото решение от двамата подсъдими за
съвместна престъпна дейност е относимо единствено
към краткия период от време между дадения от подс. А.
паричен заем на св. М. К. и този на св.
Б.,както и заявения факт от подс. Б. в нейните обяснения дадени пред съдия,че тя проявила интерес към сделката с К.,предвид
възможността да се сдобие по този начин
с евтин недвижим имот.Според съда
тези обстоятелства не определят по несъмнен
и категоричен начин съпричастието на подс Б. към
дадения от подс. А. паричен заем на св. Б. да получи
за себе си облага,наред с твърдения от обвинението факт,че към този момент
двамата подсъдими вече били изградили общия си умисъл да вършат престъпление.При
наличието тези доказателства не може по несъмнен начин да се установи,според съда,че дадените от подс. Б. парични средства
на подс. А. и предназначени за паричния заем
на св. Б. са средство за неправомерен доход от лихви ,който тя е целяла да придобие.
Нейното присъствие на срещата и изказано становище за валидността на записа на заповед, не
установяват престъпно съучастие. Записа на заповед е вид законово обезпечение на договор за заем,без оглед
неговата форма-писмен или както в случая е устен. Установената роля и участие
на подс. Б. при съставянето на първия запис на заповед,чрез направената
забележка към подс. А. и св. П.,че попълнената бланка е невалидна не може да
изпълват съдържанието както на обективната,така и субективната страна на деянието. За последното е от значение
даването на заем и уговарянето на лихва по този заем,а не в какво се е изразило
отношението на трети лица и изразеното от тях,в случая мълчаливо съгласие,все с
оглед посочените от прокурора обстоятелства за близката приятелска връзка между
двамата подсъдими. По това последно
обстоятелство съдът също не приема за обоснован извода на обвинението,че след
като подс. А. върнал само сумата от 400 лева на подс. Б.,вместо дължимите й 3200 лева,тези 400 лева
представлявали половината от платената от св. Б. месечна лихва. Този извод не е подкрепен с необходимите
доказателства,тъй като е изведен
единствено от обясненията на подс. Б. дадени пред
съдия на ДП и съобщения от нея факт
буквално е „пришит“ към тезата на обвинението,но остава едно предположение. На това основание
съдът приема,че обвинението срещу подс. Б.,зца това през месец август, 2018г. в гр.П., в съучастие
като извършители с подс. М.А. да е предоставила
кредит на М.Г.Б. - в размер на 3200 лева, с едномесечен срок за погасяване, при
лихва в размер на 800 лева е недоказано.
При
изяснените от правна страна обективни и субективни признаци на
престъплението чл. 252 от НК и трайно
установената и безпротиворечива съдебна практика и
наказателна доктрина съдът намира, че в
случая извършването на такова занятие системно от страна на
подсъдимата,срещу получаването на
възнаграждение-лихва също не е
доказано.
Визираните в обвинението два други случая,като
част от обвинението на Б. не изпълват съставомерните
признаци на това деяние. От обективна страна те
не се явяват банкова дейност,която е поставена под разрешителен режим и
за която дейност да е следвало подс. Б. да се снабди с лиценз.За обективната страна на
това престъпление е необходимо установяването на извършване на банкови сделки
по занятие, чрез осъществяване на обективния признак за системност,тоест поне
три и повече еднородни деяния и намерението на дееца да получава
от това доход. Тъй като не всяка
отделна сделка се явява инкриминирана,а цялостната дейност по
системното сключване на такива, е налице
правното основание подс. Б. да бъде призната
за невинна и оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение за описаните в
обвинителния акт сделки.
На това основание съдът намира,че подс. В.Б. следва да бъде призната за невинна в това, че през периода
от 01.08.2018г. до 31.10.2018 г., в градовете П. и А., като физическо лице, в
съучастие като извършители с подс. М.А. е
извършвала по занятие банкови сделки, за своя сметка и на собствен риск, като е
предоставяла парични кредити /заеми/ на физически лица, срещу задължение на
същите лица да й върнат получените в заем суми и договорената месечна лихва
върху тях, за която дейност се изисква такова разрешение съгласно чл.2,ал. 1 и
чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции и е предоставяла парични средства
под формата на кредити срещу получаване на лихва, срещу задължението за
връщането им, както следва:
1.През месец август, 2018г. в
гр.П., в съучастие като извършители с подс. М.И.А. е
предоставила кредит на М.Г.Б. - в размер на 3200.00 лева, с едномесечен срок за
погасяване, при лихва в размер на 800.00 лева/ 25 %
месечно.
2.През месец
октомври, 2018г. в гр.А., в съучастие като извършители с подс.М.И.А.
е предоставила кредит на А.М.П.,*** и Д.Г.П.,*** - в размер на 60 000.00 лева,
без определен срок на погасяване, при лихва в размер на 2400.00 лева/ 4 %
месечно.
3.През месец октомври, 2018г. в гр.П., в
съучастие като извършители с подс. М.И.А. е предоставила
кредит на Е.С.П., ЕГН **********,*** - в размер на 2 000.00 лева, с едномесечен
срок на погасяване, при лихва в размер на 800.00 лева / 40 % месечно, като
общият размер на предоставените от нея кредити възлиза на 65 200
лева,поради което подс. Б. следва да бъде оправдана
по повдигнатото й обвинение по чл.252,
ал.1 във вр.чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвид оправдателната част от присъдата също
следва подс. М.А. следва да бъде признат за невинен в това да е предоставял кредити на М.Г.Б. - в размер на 3200.00 лева,
с едномесечен срок за погасяване, при лихва в размер на 800.00 лева/ 25 % месечно. на А.М.П. и Д.Г.П.,*** - в размер на 60
000.00 лева, без определен срок на погасяване, при лихва в размер на 2400.00
лева/ 4 % месечно и на Е.С.П.,*** - в размер на 2 000.00 лева, с едномесечен
срок на погасяване, при лихва в размер на 800.00 лева / 40 % месечно в
съучастие като извършител с подс. Б.,поради което следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.252, ал.1 във вр.чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При така
посочената правна квалификация и след като съдът се съобрази с целите на
специалната и генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 55 ал.1 т.1 и
ал.3 от НК намира,че наказанието на подс. А. следва
да се определи при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи обстоятелства се явяват
чистото съдебно минало,добри характеристични данни,осъществявания
обществено полезен труд и признанието на вината. Смекчаващо отговорността
обстоятелство се явява възстановените
парични суми,които подс. А. е получил като
лихва от заемателите. Смекчаващо обстоятелство
се явява и обективно дефинираната
готовност на подсъдимия реално да възстанови собствеността на св. К.,чрез
обратно изповядане на покупко-продажба на недвижимото имущество и заплащане на
разноските по това прехвърляне на собствеността. Отегчаващо отговорността
обстоятелство се явява проявената
упоритост за осъществяване на деянието, през сравнително продължителен период от време.
Според съда установената съдебна практика
и наказателна доктрина
определят,че при индивидуализиране
на наказанието приложението на
чл. 55 от НК не преследва установяването
само на наличието на прост аритметичен сбор от смекчаващи отговорността
обстоятелства. Задължението на съда е да прецени възможността за правен извод дали в случая е
налице значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието от
типичната за този вид престъпление.Съдът приема,че осъществено деяние се
отличава с липсата на конкретно настъпили вредни последици,тъй както на всички
от лицата получили парични заеми от подсъдимите са били върнати неправомерно
изплатените лихви. Нито семейство К.,нито сем. П. са били принудени да напуснат
жилищата,които те са обитавали и които фиктивно са продали на подсъдимите. В
обратен смисъл подсъдимите са предоставили парични кредити на тези свидетели в общ размер от 75 000
лева,представляваща главница по тези заеми,които реално на са им били върнати. Тоест съдът приема,че деянието се отличава със своята ниска степен на обществена опасност,тъй като съществено се отличава
от типично проявените за този вид
престъпление случаи.Наказанието по чл. 252 ал.1 от НК предвижда лишаване от
свобода от три до пет години.Според съда в този случай и най-леко предвиденото
в закона наказание от три години лишаване от свобода ще се окаже несъразмерно
тежко за дееца. Най-справедливо е на подс. М.А. да се
наложи наказание от една година лишаване от свобода,което съдът намира за законосъобразно и справедливо,предвид
проявената престъпна упоритост на дееца от една страна и възстановени вредни
последици от деянието.Този размер наказание съдът приема за относим към целите
предвидени в чл.36 ал.1 от НК.
Кумулативно предвиденото наказание конфискация
не следва да бъде налагано по основанията на чл. 55 ал.3 от НК. Тази възможност
следва да бъде приложена,предвид ниската степен на обществената опасност на
дееца и липса на вредни последици от
деянието.
Налице са основанията на чл. 66 ал.1 от НК
наложеното на подс. А. наказание от една година
лишаване от свобода да се отложи с
изпитателен срок от три години. От обективна страна са налице всички
кумулативно изискуеми изисквания на
закона за това. Освен това съдът приема,че
отлагането изпълнението на наказанието е допустимо,тъй като това условие освен генералната превенция на
закона цели преди всичко специалната
превенция за възпитателната и
поправителна роля на закона,които условия са изпълними съобразно личността на дееца.
На основание чл. 189 ал.3 НПКС подс. М.А. следва
да заплати по сметка на ОД МВР в полза на Държавата разноските от досъдебното производство в размер от
772.20 лева.
Подбудите за извършване на престъплението са
користни.
Предвид изложеното съдът постанови и присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: