Решение по дело №92/2019 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е № 1

Гр. Кула 21.01.2020г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав: 

 

Председател: Дияна Дамянова – Цанкова

 

с участието на секретаря Нели Йончева като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 92 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Венциславов Ц.Т., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0291-000347 от 04.12.2019г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което му е наложено административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 06.11.2019г. около 10.30.часа на път VID3085 с посока на движение с. Синаговци към с. Водна управлява лек автомобил „Хюндай Теракан” с рег. № ВН2523АА, собственост на Женя Викторова Тодорова, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, поради малозначителност на деянието, тъй като се твърди, че жалбоподателят е бил извън страната продължително време, прибрал се е по повод погребение и в момента на проверката е пътувал за град Видин, именно с цел сключването на застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата си и моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Въззиваемата страна– началника на РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна поради следното:

От фактическа страна се установи следното: На 06.11.2019 г. около 10:30 ч., жалбоподателят Т. управлявал по път VID3085с посока на движение с. Синаговци към с. Водна, лек автомобил „Хюндай Теракан” с рег. № ВН2523АА, собственост на Женя Викторова Тодорова. Същият е спрян за проверка от свидетеля Лъчезар С.Л. и от колегата му Л.К. – полицейски служители в РУ Кула. При извършената проверка на водача и на авточобила, свидетелите свидетелят Л. и колегата му Кастов установили, че за управлявания от жалбоподателя Т. лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите. За констатираното, свидетелят Лъчезар С.Л. съставил на жалбоподателя АУАН 370/07.11.2019г. за това, че на 06.11.2019г. около 10.30.часа на път VID3085 с посока на движение с. Синаговци към с. Водна управлява лек автомобил „Хюндай Теракан” с рег. № ВН2523АА, собственост на Женя Викторова Тодорова, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката, което деяние квалифицирал като нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, предявил същия на жалбоподателя, който го подписал и не възразил и му връчил срещу подпис препис от същия. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт, началника на РУП към ОД на МВР, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН и наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, въз основа на който текст е ангажирана и отговорността му.

Горната фактическа обстановка, която не се оспорва и от жалбоподателя, се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а именно: свидетелските показания на разпитания в съдебното заседание свидетел Лъчезар С.Л., както и писмените доказателства, съдържащи се в претата от съда административнонаказателна преписка и изисканите служебно от съда, а именно: атакуваното наказателно постановление, АУАН 370/07.11.2019г., Комбинирана застрахователна полица № BG/02/119003143479, справка за собственик на МПС лек автомобил „Хюндай Теракан” с рег. № ВН2523АА.

От цитираната справка за собственост на МПС, по категоричен начин се установява, че към 06.11.2019г., посоченият лек автомобил не е бил собственост на жалбоподателя. От свидетелските показания на посочения свидетел, както и от съставения АУАН по категоричен начин се установява, на 06.11.2019г., около 10,30 часа, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на път VID3085, с посока на движение с. Синаговци към с. Водна, като за посоченият автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите. От посочената застрахователната полица се установява, че такъв е сключен и е действащ от 10:38 часа на 11.11.2019г.

  Съдът кредитира изцяло като пълни, точни и непротиворечиви свидетелските показания на разпитания свидетел, още повече, че същия е бил очевидец и лично е констатирал нарушението. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията му. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка, която не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл. 647, ал.2 от Кодекса за застраховането” Наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 - от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приетия по делото като писмени доказателства – Заповед № 368з-1432/23.08.2016г. на директора на ОДМВР – Видин, началникът на РУ Кула е оправомощен да издава наказателни постановление по Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 647, ал.1 от КЗ, „Актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата”, а съгласно Заповед № 3683-1879/24.10.2019г. на директора на ОДМВР – Видин, свидетелят Лъчезар С.Л., който е съставил процесния АУАН, е оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя актове за установяване на нарушения по Закона за движение по пътищата. Кодекса за застраховането. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. В АУАН и атакуваното наказателното постановление нарушената разпоредба е индивидуализирана коректно, както словесно, така и цифрово – чл. 638, ал.3 от КЗ.  Посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното наказателно постановление съдържа посочените реквизити.

По същество, наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Съгласно  чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева, т.е.  чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". От приетата по делото справка за собствеността на автомобила се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил в момента на проверката не е негова собственост, поради което жалбоподателят е субект на АНО по  чл. 638, ал.3 от КЗ.  Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила, по отношение на същия не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Приетата по делото застрахователна полица № BG/02/119003143479 за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите на процесния автомобил  е сключена и е действала от 10:38 часа на 11.11.2019г.

         Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.” В случая административнонаказващият орган е наложил глоба в предвидения в закона абсолютен размер- 400,00 лева на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, поради което законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят. Спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да наложи наказание под законовоустановения минимум (виж. ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г.).

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя В.Ц.Т. административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, съдът намира, че резонно АНО е санкционирал същия за извършените от него административни нарушения. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя в тази връзка. На първо място жалбоподателят твърди, че при проверката е пътувал за гр. видин, за да сключи застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, а видно от цитираната от съда полица, такава е сключена едва пет дни след това - на 11.11.2019г. Но дори да бе сключена  същия ден,  съдът намира, че това не е достатъчно основание да се приеме, че случаят е маловажен. Ако се приеме обратното, ще даде възможност всеки водач да управлява автомобил без да има сключен такъв договор и едва след като бъде установено това обстоятелство от контролните органи, едва тогава да сключва договор. Твърденията на жалбоподателят, че е бил дълго време извън страната и че се е прибрал за погребение, които твърдения обаче не бяха доказани в настоящото производство, също не са основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 По тези съображения наказателното постановление, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0291-000347 от 04.12.2019г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което на Венциславов Ц.Т., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 06.11.2019г. около 10.30.часа на път VID3085 с посока на движение с. Синаговци към с. Водна управлява лек автомобил „Хюндай Теракан” с рег. № ВН2523АА, собственост на Женя Викторова Тодорова, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: