Р Е Ш Е Н И
Е
№ 277
гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Светла Иванова,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10267/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с адрес в гр. Велико Търново,
пл.“Център“ № 2, чрез ***Н.Н. в ТД на НАП – Велико Търново, срещу Решение №397/19.07.2023г.
по АНД №20234110200424/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ №691734-F683561 от 16.02.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново при ЦУ на НАП, с което на „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев" №2, за нарушение
на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във вр. чл.185,
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в
нарушение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът намира за неправилни изводите
на районния съд за липса на осъществен състав на административно нарушение.
Счита че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че
за периода от изтичане на срока на предходния договор за техническо обслужване (17.03.2021г.)
до датата на новия договор (14.05.2022г.) за фискалното устройство в обекта не
е имало действал договор, с което е налице нарушение на чл.16, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Според касатора представеният договор за техническо
обслужване от 14.05.2022г. е релевантен за преустановяване на противоправното
поведение, от която дата същото се явявало довършено и започвал да тече
двугодишния срок по чл.34, ал. 1 от ЗАНН, който не бил изтекъл. Нарушението
било правилно квалифицирано, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответствала
на установеното нарушение. Отбелязва, че при определяне на размера на санкцията
са съобразени обстоятелствата като липсата на неотразени приходи и извършваното
на нарушението от подобен вид за първи път. Иска се отмяната на решението на
районния съд и постановяване на ново такова по същество, с което да се потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява, като представя писмено становище вх. №5474/20.11.2023г., в което
поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата – „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД, в представения по
делото отговор на касационна жалба и в съдебно заседание чрез ***П. от ВТАК заема
становище за неоснователност на касационната жалба като развива съображения за
правилност на решението на районния съд. Моли съдебният акт да бъде оставен в
сила. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение поради липса на
осъществен състав на административно нарушение. Предлага решението на РС на
бъде оставено в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното
Решение №397/19.07.2023г. по АНД №20234110200424/2023г. по описа на Районен съд
– Велико Търново е отменено НП №691734-F683561 от 16.02.2023 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на
„ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Гео Милев" №2, за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
За да
постанови съдебния си акт, Районен съд – Велико Търново е приел за установена
следната фактическа обстановка: На 16.09.2022 г., при извършена проверка от служители на НАП с начален
час 13:08 часа, в търговски обект - кафе-аперитив „Гурко", находящ се в гр.
Велико Търново, ул. "Генерал Гурко" №33, стопанисван от
„ЕДЕЛВАЙС" ЕООД с ЕИК *********, в качеството му на задължено лице по чл.
3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г., било установено, че към 16.09.2022г. за
монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство - модел
„DATECS DP-150" с индивидуален номер на фискално устройство DT758497 и
индивидуален номер на фискална памет №02758497, чрез което се регистрират и
отчитат продажбите, задълженото лице не е изпълнило задължението си да има
сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от
Български институт по метрология сервизна фирма, която притежава удостоверение
за сервизно обслужване на съответния тип фискално устройство. По време на
проверката бил представен договор за техническо обслужване валиден до
16.03.2021г. От проверяващите бил изведен КЛЕН за 15.09.2022г., видно от който
в генерирания ДФО „2" № 1345/15.09.2022г. договорът за сервиз бил валиден
до 16.03.2021г. Резултатите от извършената проверка са обективирани в ПИП № №
0103932/16.09.2022 г. с приложени доказателства. На дружеството е съставен АУАН №F683561 от
03.11.2022г. от Г.С.С.- инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на
свидетеля М.И.К.– орган по приходите в ТД на НАП - В. Търново. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. АУАН е предявен и подписан от представляващия дружеството на 03.11.2022г.,
видно от приложената разписка. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН са подадени писмени възражения. Същите са приети от АНО за неоснователни и въз основа на този АУАН от началника
на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП е издадено
обжалваното пред РС - В. Търново Наказателно постановление №691734-F683561 от
16.02.2023 г., с което за горното нарушение на чл. 16, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. второ във вр. чл.185, ал. 1 от ЗДДС на „ЕДЕЛВАЙС" ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В НП е посочено, че нарушението
е извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи. НП е връчено на представляващия
санкционираното дружество на 23.02.2022 г., видно от разписката към него, и е
обжалвано в законоустановения срок пред РС – Велико
Търново.
От въззивния
съд е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
законоустановените срокове, като същите притежават необходимите реквизити по
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въпреки това е преценено, че отразената в АУАН и НП
фактическа обстановка не съответства на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, което от своя страна довело до неправилно приложение на
материалния закон. Според РС е налице сключен договор за техническо обслужване
и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ" ООД, притежаващ
разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД, регистриран на
19.09.2022г., който макар да не бил представен при проверката в обекта, същият
е валиден при липса на нарочно оспорване. В този смисъл, неправилно АНО приел,
че такъв договор не е бил сключван. Според въззивния съд договорът за
техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. бил сключен преди
извършване на проверката, а непредставянето му не представлявало нарушение на
чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Доколкото наличието на сключен
договор било заявено от дружеството още с възражението против АУАН, към което и
бил и приложен, в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от АНО не е проведено
разследване на спорните обстоятелства от страна и по този начин според РС се е
стигнало до неправилно установена фактическа обстановка. Обсъдено е, че договорът
за техническо обслужване и ремонт не е сред документите, които следва да се
съхраняват, съгласно нормата на чл.42 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В крайна
сметка е преценено, че нарушението не доказано. По тези мотиви РС – Велико
Търново е отменил обжалваното пред него НП като незаконосъобразно.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно, а подадената касационна жалба – неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и
възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол.
Съставеният
АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.
Въпреки
това, настоящият касационен състав намира за правилен извода на въззивния съд,
че описаното в НП нарушение е
несъставомерно. В тежест на административнонаказващия орган е било да ангажира
такива доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода,
че е осъществен от състава на конкретното административно нарушение и че са
налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения
нарушител, което в случая не е сторено.
Текстът на сочената за нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. предвижда, че при въвеждане в експлоатация и работа с
ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо
обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава
разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. Същевременно, разпоредбата
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция
на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане. Според обстоятелствената част на НП
дружеството „ЕДЕЛВАЙС" ЕООД е санкционирано за това, че нямало
сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на намиращото
се в обекта фискално устройство с регистрирана в БИМ сервизна фирма, която
притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип фискално
устройство към момента на проверката от 16.09.2022г., като представеният на
контролните органи такъв бил валиден до 16.03.2021г., т.е. не бил актуален и с
изтекъл срок.
Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото доказателствата
по безспорен начин се установява, че към датата на проверката от контролните
органи за монтираното ФУ в стопанисвания от „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД обект в гр. Велико Търново е имало валидно сключен договор за техническо обслужване и ремонт с
лице, получило разрешение от
БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ. Разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. задължава лицата по чл. 3 от
същата да имат сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт на
ФУ/ИАСУТД с лице, притежаващо съответното разрешение за това. Още в хода на
административнонаказателното производство от страна на дружеството е бил
представен договор за техническо обслужване и ремонт № 1397 от 14.05.2022 г. с
„ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ" ООД, което притежава Разрешение №03024 от 20.03.2019 г. за
извършване на техническо обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД. Проверката
от контролните органи е била извършена на 16.09.2022г. и следователно към тази
дата „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД е имал действащ писмен договор за сервизно
обслужване на ФУ в стопанисвания обекта с валидност от 14.05.2022г. до 14.05.2023г.
Истинността на този договор не е оспорена от касатора, при което съдът приема
същият за валиден с произтичащите от това правни последици. Този договор от
14.05.2022г. е отразен и в приложния по делото паспорт на ФУ и същият е бил
валидно съществуващ и действащ към датата на проверката. Вярно е, че при самата
проверка същият не е бил представен на проверяващия екип, но и нормата на чл.42
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не задължава търговеца да съхранява този вид
документ в обекта си. Договорът от 14.05.2022 г. е представен във възможно най
– кратък срок - с възражението против
АУАН, но това обстоятелството не е взето предвид от АНО в развилото се пред
него производство. Договорът е съществувал към 16.09.2022г. (датата на
проверката), а непредставянето на документа не е равносилно на неговата липса
(че такъв въобще не е бил сключван между страните). Нормата на чл. 16, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. не въвежда изискване за регистрация на договора за
сервизно обслужване на ФУ от органите на НАП, при което обстоятелството, че
процесният договор с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ" ООД е бил регистриран три дни след
проверката, а именно на 19.09.2022 г., е без значение за съставомерността на
деянието. Т.е дружеството е изпълнило задълженията си по чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и е имало сключен договор за поддръжка със сервизна фирма на въведеното
в експлоатация фискално устройство на датата на проверката.
За несъстоятелни касационният състав намира изложените в касационната
жалба доводи за извършено
нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. поради това, че
търговецът не е имал действащ договор за периода от датата на изтичане на
предходния договор /17.03.2021 г./ до датата на сключване на новия договор за
сервизно обслужване /14.05.2022 г./ и на практика на датата на проверката
(16.09.2022 г.) било установено нарушението. Подобно описание на нарушение в
обстоятелствената част на НП липсва, а търговецът „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД е
санкциониран за това, че е констатирана липсата на валиден договор за
обслужване на ФУ към датата на проверката (16.09.2022г.) в обекта му в гр.
Велико Търново, а не за това, че в определен предходен момент не е имал сключен
такъв. Освен това, не е ясно дали в периода от 17.03.2021 г. до 14.05.2022 г. дружеството
въобще е осъществявало дейност, а прилагането на разпоредбата на чл. 16, ал. 1
от Наредбата изисква реално осъществявана дейност с оглед обективните признаци
на състава. Такава дейност е била извършвана към момента на проверката от
контролните органи , когато и фискално устройство е работело, видно от
Протокола за извършена проверка от 16.09.2022 г., и към тази датата (16.09.2022
г.) „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД е имал сключил договор от 14.05.2022 г. с „ТИ БИ ЕС СЕРВИЗ" ООД за сервизна
поддръжка на ФУ, валиден до 14.05.2023г. При това положение, недоказано в хода на
администратвнонаказателното производство е извършването от обективна страна на
претендираното от АНО изпълнително деяние, за което е ангажирана отговорността
на дружеството – ответник по касация. Следователно, твърдяното нарушение не е
доказано по безспорен начин и издаденото НП е незаконосъобразно, както е приел
и районният съд.
По
изложените съображения, настоящата инстанция намира, че Великотърновският
районен съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила, а жалбата на като неоснователна и недоказана -
да бъде оставена без уважение, със законните последици от това.
При този
изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), направеното от ответника по касация искане
за присъждане на разноски по делото е основателно. Същите възлизат на 270 лева
и представляват заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 23.11.2023 г. (л. 22 от делото). Сумата на адвокатското
възнаграждение не надвишава предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1
във вр. чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при което възражението за прекомерност на касатора
е неоснователно.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал. 2, изр. първо
от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 397/19.07.2023г.
по АНД №20234110200424/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите, град София, да заплати на „ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев"
№2, представлявано от управителя Х.Д.Ц., разноски по делото в размер на 270,00
лв. (двеста и седемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.