Р Е Ш Е
Н И Е
№ 02.03.2016 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРЕТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТАТА
ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1228
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание 31
ал.2 от ЗС
Производството по делото е образувано по
предявен с искова молба от адв.П.С.С. *** в качеството му на
процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК на
ТД„ВАЛЕНТИНА-2000" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Цар Симеон
I" и съдебен адрес ***, представител по пълномощие представлявано от
Валентин Стоянов Спасов и Любомир Димов Георгиев против ТД „ИСТ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна
ул."Ил.Макариополски" № 1 с ЕИК *********,
представлявано от Н.Д.Я. ЕГН ********** с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и
цена на иска цена на исковете: 35000 лв.
В исковата си молба ищеца твърди, че е собственик на 47% идеални части
от дворно място в гр. Варна, ул.„Л. Заменхоф" №
1, включващо ПИ с идентификатор 10135. 1506.428 с площ от 560 кв.м. и ПИ с
идентификатор 10135.1506.429. с площ от 436 кв.м., съгласно по КККР одобрени
със заповед № РД-18-98/ 10. 11.2008г. на изп.
директор на АГКК, които имоти са идентични с съответно с ПИ № 129 и ПИ № 135 по
плана на 7-ми микрорайон на гр. Варна и с имот пл. № 10 в кв. 93 по предходен
КП на 7-ми микрорайон.
След придобиване на собствеността през 2008 год. ищцовото дружество е
поискало да ползва незастроената част от дворното място, включваща изцяло ПИ №
135 и част от ПИ 129, която към този момент се е заемала от ответника „ИСТ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ООД, на което представители на дружеството са отговаряли
уклончиво.
На проведеното на 15.12.2008 год. общо събрание на съсобствениците на
имота на ул."Заменхоф" № 1 представляващият
ищцовото дружество Валентин Спасов изрично е поискал от „ИСТ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД чрез присъствалия там негов управител Н.Я., да бъде
предоставена възможността незастроената част от дворното място да се ползва от
всички съсобственици, вкл. от „Валентина-2000" АД.
Такова искане е било отправено и в нотариалните покани до „ИСТ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД и останалите съсобственици от 27.11.2008г. за свикване
на общото събрание. В хода на събранието Н.Я. отново е отказал да предостави
тази част от имота за съвместно ползване и заявил, че 90% от двора е
собственост на „ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ОООД и 10% на Йоанна Цукато. В свое писмо-възражение от 06.01.2009 г. Н.Я. в
качеството си на управител на ответното дружество отново е заявил, че дворното
място е негова собственост, както и че е отдадено под наем.
От 2008г. и понастоящем ответното дружество ползва изцяло ПИ
10135.1506.428 и въпреки многократно отправяни искания, отказва да предостави
на ищеца възможността тази част от съсобственото
дворно място да се ползва общо. ПИ 428 е оградено и се използва от ответника
като място за паркиране от негови превозни средства, а срещу заплащане и за
паркиране на превозни средства от трети лица. Откъм ул."Д-р Заменхоф" е оборудван вход с бариера и пропускането
през нея се осъществява от ответника.
След приключването на съдебния спор между страните,с нотариална покана №
41 т.1 рег.№ 470/26.02.2015 г. ищецът и съсобствениците Деспина Йоанна Анастасиу и Христина Йоану Гика са поискали от ответното дружество да им предостави
възможността да ползват незастроената част от дворното място от 550 кв.м.,
което това дружество използва като паркинг или да им заплаща обезщетение.
С писмо чрез електронна поща от 27.02.2015г. служител на ответното
дружество е уведомил ищеца, че предвид приключилия в негова полза съдебен спор
може да се обърне към Стелиян Я. на посочен телефон за осигуряване на такъв
достъп.
Въпреки опитите на ищеца да получи чрез това лице възможност да ползва дрворното място, до момента такъв достъп не е възможен.
Тъй като съсобствения ПИ с идентификатор
10135. 1506.429 с площ от 436 кв.метра се използва изцяло от „ИСТ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД и това лишава „ВАЛЕНТИНА-2000" АД от възможността
да ползва този имот съобразно дела си от 47% идеални части, ответникът дължи
обезщетение за ползването на тази идеална част в размер на средния пазарен наем
за този имот в размер на 500лв. месечно, считано от 15.12.2008 год., заедно с
законната лихва върху съответно дължимата сума от датата на падежа на всеки от
месеците до окончателното изплащане на задължението.
С исковата молба е заявен петитум с който ищеца моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати: сумата от 35 000лв., от която
сумата от 30 000 лева представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на притежаваните от ищеца 47% ид.части от
незастроено дворно място в гр.Варна ул." Д-р. Л."Заменхоф"
№ 1, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1506.429 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/ 10. 11.2008г. на изп. директор на
АГКК, с площ от 436 кв.м. и при граници: ПИ с идентификатори 10135.1506.428,
10135. 1506.431,10135.1506.430, 10135.1506.427, за периода от 21.04.2010 г. до
дата на предявяването на иска, образувана от сумата в размер на 500лв. за всеки
от месеците, сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законата лиха върху дължимата по т.1 сума за всеки от
месеците за периода от 21.04.2010 г. до датата на предявяването на иска, ведно
със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените в
настоящото производство съдебно деловодни разноски.
В проведеното на 03.02.2016 год. съдебно заседание е намален иска, на
основание чл.214 от ГПК, за исковата претенция заведен за сумата от 16 878 лв.,
вместо сумата от 30 000 лв.
В исковата молба са направени
доказателствени искания и са представени писмени доказателства.
В съдебто
заседание ищеца редовно призован, се представлява от процесуален представител
по пълномощие, който поддържа иска. Моли съда да го уважи, претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговора на исковата молба от ответника по делото ТД „ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ"
ООД, ЕИК ********* представлявано от Н.Д.Я., в който оспорва иска.
В отговора се твърди, че искът е
неоснователен и не са налице предпоставки необходими за присъждане на
обезщетение на ищеца. Имотът не е ползван само и единствено от търговско
дружество „ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД. Ответника не е възпрепятствал по
никакъв начин упражняването на вещни права на ищеца „ВАЛЕНТИНА 2000" АД;
ответника не е бил канен да плаща обезщетение, което от своя страна е липса за
предпоставки за възникване на правото на обезщетение.
На второ място съгласно нормата на чл.
31 от ЗС регламентира използването на общата вещ между съсобствениците. Тъй
като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите
съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Във
връзка с това обезщетение за ползване се дължи едва след момента на писмена
покана, а такава покана ответника не е получавал.
Оспорва твърдението на ищеца, че е
изпратил покана 2008 год., като представения, като доказателство по делото
протокол от общо събрание на съсобствениците на имота от 15.12.2008 г. не
представлява покана по смисъла на чл. 31 от ЗС, а само отразява устно направени
изявление.
Липсва форма за да е налице покана,
тъй като писмената форма е форма за действителност на покана по чл. 31 от ЗС.
При условията на евентуалност, ако
съда да приеме наличието на валидно връчена нотариална покана 26.02.2015 г. то,
с е-мейл от 27.02.2015 год. на ицщовото
дружество е предоставен достъп и са посочени координати за контакт, като по
никакъв начин не е възпрепятстван достъпа му до имота.
Направено е възражение, че
задължението е погасено по давност и искът на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователен. Съгласно чл.111, букви „б" ЗЗД погасителна давност на
вземанията за обезщетения и неустойки е три години, която е изтекла в полза на
ответника.
При евентуалност, в отговора се
твърди, че се оспорва претендираната сума и по размер, като явно завишена.
Същата не отговаря на средния пазарен наем за такъв имот.
При евентуалност, ответника е направил
възражение за прихващане от извършените от него подобрения и разходи по
съхранението и опазването на имота до завеждането на настоящото дело.
Моли съда, да постановите решение, с
което да отхвърлите изцяло предявените срещу ответника искове като
неоснователни и недоказани, претендира направените поделото разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора, моли съда да отхвърли иска, претендира разноски по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищецът е собственик на 47% идеални
части от дворно място в гр. Варна, ул.„Л. Заменхоф"
№ 1, включващо ПИ с идентификатор 10135.1506.428 с площ от 560 кв.м. и ПИ с
идентификатор 10135.1506.429. с площ от 436 кв.м., съгласно по КККР одобрени
със заповед № РД-18-98/ 10.11.2008г. на изп. директор
на АГКК.
Межде страните е налице влязло в сила
Решение № 3891/05.08.2013 год. по гр. дело № 7487/2009 год. на ВРС, потвърдено
с Решение № 205/19.02.2014 год. по В.гр.д.№ 3121/2013 год. на ВОС и Решение №
286/02.02.2015 год. по гр. дело № 3788/2014 год. на І г.д. на ВКС, с което е
оставено в сила решението на въззивния съд, по силата на което е признато за
установено, че ищеца притежава 47 % от правотона
собственост върху недвижим имот дворно място гр.Варна ул.”Л.Заменхоф”
№ 1 представляващи имот с идентификатор № 10135.1506.428 и идентификатор
10135.1506.429 по КК одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на
АГКК-Варна придобити чрез Договор за замяна по нот.акт
№ 179 т. 5 рег. №12444 д.№862 от 06. 08. 2008г. на нотариус рег.№ 214 Жана
Кирчева и Договор за продажба по нот.акт № 29 т.VІІІ,
рег. № 17491 д. № 1266/2008 год. на нотариус с рег. № 214 на НК Жанак Кирчева.
Дворното място се притежава в
съсобственост между страните по делото и с трето лице.
С нотариална покана № 113 том.V, рег.№
18476/27.11.2008 год. на Нотариус Илияна Маджунова срег. № 195 на НК, ищеца е поканил ответника за провеждане
на общо събрание на съсобствениците на недвижим имот находящ се в гр.Варна ул.”Заменхоф” № 1 за въпросите свързани с чл.32 от ЗС касаещи
ползването, управлението и стопанисването на съсобствения
имот.
Липсват по делото данни кота е връчена
поканата. На проведеното общо събрание е
присъствали и законния представител на ответника, като съдътприема, че най късно на тази дата му е връчена
поканата-15.12.2008 год.
На 15.12.2008 год. е проведено общо събрание
на съсобствениците на имота находящ се в гр.Варна ул." Л. Заменхоф" № 1 закония
представител на ищеца е поискал от присъстващия на събранието представител, на
ответното дружество„ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД, в качеството на негов
управител на Н.Я. да бъде предоставена възможност ищцовото търговско дружество,
като съсобственик да ползва незастроената /вътрешна/ част от дворното място.
Това обстоятелство се установява от представения и приет като доказателство по
делото Протокол от заседанието на общото събрание на собствениците.
Всички поставени въпроси на общото
събрание са разрешени с вземане на решение, като единствено ползването на
празното сворно място не е постигнато споразумения,
поради изричния отказ от страна на ответника, чрез закония
му представител и управител. На събрание е заявил, че представланото
от него търговско дружество е събственик на 90
процента от това дворно място и ищеца неможе да има претенция относно
ползването му.
От представения протокол на общото
събрание на съсобствениците е отразено направено искане за предоставяне на
ползване и претенция за обезщетение в размер на 1000 евро месечно от страна на
ищеца по делото. В същия протокол е отразен и отказ изразен от закония представител на ответното дружество да предостави
част от имота съразмерна с правото на собственост в идеална част на ищеца за съвсемстно ползване. Изложеното в протокола установява,
възражение, че ищеца не е собственик на дворното място.
По делото е представен договор за наем
между ответното търговско дружество и труето за
процеса лице, откойто е видно, че ответника е
предоставял срещу наемна цена място за паркиране в недвижим имот с
идентификатор 10135.1506.429, който е идентичен с процесния, за сумата от 12
лева месечно.
От допусната и приета съдебно
оценителна експертиза от С.Т.Д. се установява, че процесния недвижим имот, се
намира в гр. Варна, ул. "Д-р Л. Заменхоф"
№1-3 с идентификатор 10135.1506.429 и площ 436 кв.метра. Към момента на
изготвяне на заключението имота се използва като паркинг. Районът, в който е
разположен процесния имот е с добра транспортна и пешеходна достъпност, с голям
човекопоток, в близост до административната и търговската част на града. Обекта
представлява дворно място оградено от три страни със зидове и към улицата с
метална ограда, с поставена на входа бариера, която се заключва. Частично
настилката е от плочи. По същество дворното място се използва за паркинг. В
дворното място - паркинг могат да паркират шестнадесет леки автомобила. За
определяне броя за паркирани
автомобилите на това място вещото лице е приело средна норма за
паркиране 5.30 м. дължина и 3.30 м дължина, която е средна, тъй като има
отклонения по 25 см. по дължина и ширина. На паркинга има нахвърлено нещо като макадам, има изрезки от асфалт, буренясали са малко и т.н.
Автомобилите паркират в трите края, като в средата да има свободно място за
излизане и в средата има възможност за два автомобила да паркират, при добро
разположение. Няма никъде дървета.
Месечната такса за паркиране на лек
автомобил в паркинг е 100 лв в района на центъра. Размера на наема за процесния
период от 22.04.2010 год. до 22.04.2015 год. е в размер на 35 911.18 лв.
Законната лихва върху обезщетението за периода от 22.04.2010 год. до 22.04.2015
год. е в размер на 8 862,73 лева, по периоди, съобразно дължимия месечен
наем.
С нотариална покана № 41 т.І рег.№
470/26.02.2015 год. ищецът и съсобствениците Деспина Йоанна Анастасиу
и Христина Йоану Гика
поискали от ответното дружество да им предостави възможността да ползват
незастроената част от дворното място от 550 кв.м., използвано от „ИСТ
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД като паркинг или да им се заплаща обезщетение. С писмо
по електронна поща от 27.02.2015 год. ответника е уведомил ищеца, че предвид
приключилия в негова полза съдебен спор може да получи достъп и следва да се
обърне към посоченото в писмото лице Стелиян Я. на предоставен телефон за
връзка.
По
делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
От разпитаната свидетелка ВЪЛЧЕВА,
която работи в ищцовото дружество и познава добре имота зад сградата на „Заменхов“ 1, в които има празна част от дворното място. Това
дворно място е преустроено в паркинг, оттрите страни оградите са зидове, над зидовете в едната част
има метални решетки, в другата страна е сграда на калкан. Откъм улицата входа е
с бариера. Паркинг се ползва от „Ист
интернационал“ ООД и техни наематели. Паркинга е на абонамент и се плаща на
„Ист интернационал“ ООД. Всеки, който има абонамент си има ключ, няма портиер,
който да отваря и затваря вратата. Това са ми го казвали познати. От лица,
които са имали отношение и са били наематели на паркинга свидетелката твръди, че цената за паркинга е 60 лв. за месец. Лицето,
което отговаря за паркинга е Стелиян Я. служител на „Ист интернационал“. На
него се дават парите за наемите. Паркинга е заключен с катинар През м. юли ответника
е предал ключ за достъп до паркинга. След предаване на ключа са идвали клиенти
, с молба да сключат договор с ищеца договор, за да могат да паркират колите на
този паркинга.
От разпита на св
ПАНКРАТОВА съдът установи, че тя работи в ищцовото търговско дружество. Познава
добре имота.Представлява правно дворно място, с предназаначение
паркинг, който е ограден откъм сградата с масивна ограда, която представлява
зид с метална конструкция, откъм ул. „Заменхов“ също
има ограда, а достъпът до там е посредством бариера. От третата страна е загредано с масивен зид и от четвъртата страна граничи с калкана
на съществуваща сграда. Бариерата е заключена с катинар. Ключ имат служители и
представили на дружество „Ист интернационал“ ООД, с управител Н.Я.. Свидетелката
твръди, че служител на ответника с име Стелиян Я., когото
познава в процеса на работата си във „Валентина 2000“ АД е лицето, което му
възложено да управлява паркинга. В паркинга паркират трети лица, служители на „Теленор България“, които са наематели на сградата и чиито
мениджър ми е казал, че има договорни отношения с „Ист интернационал“ ООД и
заплащат месечен наем от 60 лв. за парко място. На
изпълнителния директор на ищцовото търговско дружество му е отказано да паркира
в процесното дворно място. Ключът е предаден насвидетелката
лично от лицето Стелиян Я..
По делото е разпитан в качеството на
свидетел и лицето Дейна Кимбърли Наседа
Колев гражданин на САЩ чрез преводач А.Л.Д.. От разпитана свидетеля съдът
установи, че е ползвател на паркомясто в това дворно
място, получило е ключ от лицета Я. и не е заплащала
наемна цена. Лицета Я. и е дал разрешение да паркира
там.
От разпита на свидетеля ДЖАНЕВ съдът
установи, че свидетеля живее на същата улица и е съсед на мястото. През
последните четири години е ползвал дворното място, за паркинг, без дае заплащал наем. Достъпа до паркинга се осъществява с
бариера, за която му е даден ключ от управителя на ответното дружество. Винаги
сам е влизал с ключа, който му е бил предоставен.
Тази фактическа обстановка съдът
установи, от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свитедетиле, като
обективни и непосредствени. Съдът не кредитира показанията на св. Дейна Кимбърли Наседа Колев и ДЖАНЕВ,
по отношения на твърдяните от тях отрицателни факти,
че за мястото на останалите лица които паркират в дворното място не им е вземан
наем, тъй като противоречат на останалите поделото писмени
доказателства/договор за ноем лист 149 от делото/.
Съдът кредитира заключението на вещото лица като обективно и компетентно.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове са с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС, чл.84 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Претенцията е за обезщетение за това,
че ищците са лишени от правото на ползване на процесния имот, равно на месечния
наем за този функционален тип имот, иск за обезщетение за забава от датата на
покана до датата на завеждане на иска и законната лихва считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС.
За дасе
уважи иск с правно основание чл.31 от ЗС, следва да са налице няколко елемента
от фактическа страна, осъществяващи състава на закона и включващи: наличие на съсобствената вещ, в която две или повече лица притежават
право на собственост, тази вещ се ползва лично единствено от единия
съсобственик, с което пречи на останалите съсобственици да си служат с вещта по
предначначението. Друг задължителен елемент от
фактическа страна е отправената от неползващия съсобственик към ползващия
собственик покана за предоставяне на ползването съобразно правото му съсобственоста.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията Илияна Папазова „лично ползване” по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Ползващият съсобственик започва да
пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него.
Когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа
на друг съсобственик и се ползва от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва
лично по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени
свои действия или чрез действия, осъществени от служител или работник в
търговското дружество собственик. Същественото в случая, че с действията си
ползващия собственик засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да
ги реализират.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2
от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД
за неоснователно обгатяване.
Обезщетението по смисъла на чл.31 ал.2
от ЗС е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност
пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
След получаването й ползващия съсобственикът изпада в забава. От този момент
той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет
годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
Правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
При
така разрешените от ВКС въпроси, настоящия съдебен състав намира, че иска по
чл.31 ал.2 от ЗС е основателен и следва да се уважи.
Безспорно е установено, че страните по
делото, заедно с трети лица са съобственици на
процесния имот, представляващ празно дворно мяст с
идентификатор № 10135.1506.429, като правото на собственост на ищеца е в размер
на 47 % от цялото
дворно място с площ от 436 кв.метра.
Безспорно по делото е установено, че
единствено ответника е е ползвал имота през процесния
период от 22.04.2010 год. до
22.04.2015 год. Безспорно че ползването от страна на ответника е лично, тъй
като смоя служител във дружеството е осъществяла
неговото ползване като паркинг и е допускал само автомобили, за които е давал
разрешения за паркиране. Безспорно е че съществуват за това дворно място и общо
16 парко места и поне за едно от тях има сключен
договор наем.
Пазарния наем за процесния период от
22.04.2010 год. до 22.04.2015 год. е в размер на 35 911.18 лв., а обезщетението за
забава равно на законната лихва върху главницата за периода от 22.04.2010 год.
до 22.04.2015 год. е в размер на 8 862,73 лева.
Въпросът по който страните спорят
налице ли е писмо известтие-покана от страна на ищеца
към ответника, за представяне на ползването на имота.
Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаването на
писмено поискване покана, от лишения съсобственик от възможността да ползва
общата съсобствена вещ съобразно правата си.
Поканата по смисъла на по чл.31 ал.2
ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, като законът изисква
като форма за действителност писмена. От датата на покана ползващия съсобственик
изпада в забава, а обезщетенинето е изискуемо и от
този момент тече и общата петгодишна погасителна давност.
Настоящия съдебен състав намира, че
при проведеното общо събрание на съсобствениците от 15.12.2008 год. ищеца е
поканил ответника да му предастави ползването на
дворното място, съобразно неговите права.
Законът поставя изискване формата на
поканата, като писмено поискване едниствено като
форма, но не и като съдържание.
Съдът кредитира като писмено изискване
на имота връчената на ответника Нотариална покана № 113 том.V, рег.№
18476/27.11.2008 год. на Нотариус Илияна Маджунова срег. № 195 на НК, за провеждане на общо събранине на съсобствениците, на 15.12.2008 год. В поканата
изрично е посочено, че касае за ползването, управлението и стопанисване на съсоблствения имот съобразно въпросите по смисъла на чл.32
от ЗС.
При така изложеното се налага извода,
че е налице и „писменото поискавено” от страна на
ищеца за ползване на процесния имот, което му е отказано с мотиив,
че не е собственик.
Отправено „писмено поискване” е
безсрочно, не е необходимо повторно такова и обвързва и правоприемниците на
съсобственика.
По отношение на направеното
възражение, че искът е погасен по давност.
В отговора на исковата молба ответника
е релевирал възражение за погасяване на вземането по
давност съгласно чл. 111 б. "б" ЗЗД.
Съдът намира, че направеното
възражение е неоснователно.
В случая ответника неправилно се
позовава на разпоредбата на чл. 111 б. "б" от ЗЗД, защото приложното поле на
текста се отнася за създадени отношения свързани с последиците от неизпълнен
договор, а вземането на обезщетение, когато имотът се ползува само от един от
съсобствениците, се погасява с общата давност по чл. 110 от ЗЗД.
По отношение на размер на обезщетението.
От заключението на вещото лице, се
установява че наемната цена за процесния имот, за предентирания
период от 22.04.2010 год. до 22.04.2015 год. е в размер на 35 911.18 лв., а
законната лихва върху обезщетението за същия период е в размер на 8 862,73
лева, по периоди съобразно дължимия месечен наем.
Правата на ищеца в съсобственост на коркретния имот е 47 процента т.е. изразено в цисло, правото на обезщетение съобразно правото на ищеца в
съсобствеността е в размер на 16878.25 лева. В този смисъл предявения иск в
размер на 16 878 лева се явява основателен.
По отношение на иска с правно
основание чл.84 ал.2 от ЗЗД.
Искът е акцесорен и неговата уважаване
зависи изцяло от уважаването на главния иск по чл.31 ал.2 от ЗС.
С оглед на горуеизложените
мотиви искът с правно основание чл.31 ал.2 е основателен.
Ответника е изпаднал в забава и дължи
законната лихва за върху обезщетението за това, че е лишил ищеца от право на
ползване, върху месечната наемна цена, считано от датата на която задължението
му е станало изискуемо до датата на предявяване на иска.
Задължението на ответника е станало исискуемо на 15.12.2008 год., след връчване на писменото
поискване за предоставяне на ползване. Ищеца е претендирал обезщетение за
забава считано от 21.04.2010 год. до датата на предявяване на иска 21.04.2015
год.
Вещото лице е дало заключение, че
размера на законната лихва върху дължимите месечни обезщетения от претендираната
дата 21.04.2010 год. до датата на предявяване на иска 21.04.2015 год. е в
размер на 8 862,73 лева изчислени върху наемната цена ца
целия имот за процесния перид 35 911.18 лв.
Обезщетението за забава се подчинявата на правата които притежава ищеца в съсобственоста, което в числов израз означава 47% от това
обезщетение или в размер на 4165.48 лева. До този размер предявения акцесорен
иска се явява основателен и доказан. В останалата си част над тази сума до претендирания
размер от 8 862,73 искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът следва да присъди и законата
лихва върху уважаната главницата в размер на 16 878
лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда т.е. 22.04.2015
год. до окончателното й изплащане на основание чл.86 от ЗЗД.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора съдът следва
да присъди в тежест на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 154,13
лева, представляващи държавна такса, разноски за вещи лица и възваграждение за адвокат защитник.
С оглед постановената отхвърлителна част съдът следва да присъди сърамерна част с нея, в тежест на ищеца да заплати разноски
на ответника по делото, които възлизат 301,10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н”Одесос”, ул."Ил.Макариополски" № 1 с ЕИК:*********, представлявано от Н.Д.Я.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ТД„ВАЛЕНТИНА-2000" АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Цар Симеон I"
представлявано от Валентин Стоянов Спасов и Любомир Димов Георгиев, по иск с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС СУМАТА от 21 043,48 лв., представляваща сумата
от 16 878 лева, обезщетение за лишаване от право на ползване на
притежаваните от ищеца 47 % ид.части от незастроено
дворно място в гр.Варна ул." Д-р. Л."Заменхоф"
№ 1, представляващо ПИ с идентификатор 10135.1506.429 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на Изп. директор
на АГКК, с площ от 436 кв.м. и при граници: ПИ с идентификатори 10135.1506.428,
10135.1506.431,10135. 1506.430, 10135.1506.427, за периода от 21.04.2010 год.
до датата на предявяването на иска 21.04.2015 год., сумата в размер на 4 165.48
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законата лиха върху дължимата по т.1 сума за всеки от месеците за
периода от 21.04.2010 год. до датата на предявяването на иска 21.04.2015 год.,
ведно със законната лихва върху сумата от 16 878 лева, считано от датата на
предявяване на иска 22.04.2015 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения иск с за обезщетение за забава с правно основание чл.84 от ЗЗД в осталата му част над сумата 4165.48 лева до
претендирания размер 8 862,73 лева, обезщетение за забава, считано от
21.04.2010 год. до 21.04.2015 год.
ОСЪЖДА „ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ „ВАЛЕНТИНА-2000" АД с ЕИК *********, сумата от
2 154,13 лева направени по делото разноски съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „ВАЛЕНТИНА-2000" АД с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „ИСТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД ЕИК *********, сумата от
301,10 направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: