ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
гр. Търговище, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20223500100264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.257 от ГПК.
Образувано е по депозирана от адв.А. И. А. АК-К., процесуален представител на И. М. М.
от гр.Т., с искане за определяне срок за произнасяне от страна на РС-Търговище, по молбата
и за обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение и присъждане на
разноски в размер на 5 000 лв., в производството по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на РС-
Търговище.
Към молбата е приложено становище на съда по реда на чл.255, ал.2 от ГПК.
За да се произнесе, съдът установи следното от фактическа страна: Молбата е допустима,
подадена от страна по делото, в случая длъжникът по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на Районен
съд- Търговище.
По същество, молбата се явява неоснователна. Разпоредбата на чл. 255, ал. 1 ГПК
предвижда възможност за защита срещу неоснователното процесуално бездействие на съда,
като бъде определен срок да се извърши посочено процесуално действие. Защита е
предвидена с оглед залегнатото начало делата да се разглеждат в определените или разумни
срокове. Предпоставка за основателността на молбата по чл. 255 и сл. ГПК е изрично
предвиден в закона срок за извършване на конкретно процесуално действие, както и
необосновано бездействие от страна на съда. Не на последно място страна следва да посочи
ясно конкретното действие, което се счита да е необосновано неизвършено.
В конкретния случай се иска определяне на срок за произнасяне от страна на заповедния
съд, а последният не дължи такова. Молителят адв. А. А. АК- гр.К., в качеството му на
пълномощник на И. М. М. от гр.Т., против която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на Районен съд –Търговище е депозирал
възражение против издадената заповед. В последствие с молба е направил искане да бъде
обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение против доверителката му и да бъдат
присъдени на последната направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК. Като
1
тази молба е при условията на евентуалност, в случай, че кредиторът не е упражнил правото
си и не е предявил иск за установяване на вземането му. По тази молба заповедният съд не
се е произнесъл, но и не дължи произнасяне, с оглед депозираната искова молба от страна на
кредитора, за установяване на вземането му. Съгласно чл.415, ал.5 от ГПК, заповедта за
изпълнение подлежи на обезсилване, ако в дадения месечен срок кредиторът не е предявил
иск за устаовяване на вземането си. В определения месечен срок кредиторът е предявил иска
си и е представил доказателства в съда за това. С оглед на изложеното, освен че не подлежи
на обезсилване издадената заповед, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Още по-
малко е предвидена хипотеза обезсилването да се прави по искане на страните по делото,
доколкото това е задължение на съда, при настъпване на законовите предпоставки.
Разноските в заповедното производство следва да бъдат присъдени от гражданския съд,
разглеждащ установителния иск. Това е така, поради факта, че делото по депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение, приключва с издаването на заповедта за
изпълнение, а последващите процесуални действия на съда по делото, са следствие от
издадения акт- Заповед за изпълнение на парично задължение. С решението по
установителният иск, съдът се произнася по дължимоста на разноските за заповедното
производство, включително и разноските, сторени от длъжника- Т.12 от ТР № 4/13 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. законът не предвижда задължение в хипотеза на
предявен установителен иск, заповедният съд да се произнася по разноските, сторени от
длъжника в това производство. В производството по чл. 255-257 ГПК не се разглежда
правилност на съдебни актове, нито срочност по принцип, а само и единствено се разглежда
своевременност на съда по отношение на конкретно индивидуализирано процесуално
действие, съобразно горните критерии.
Изложеното по-горе води до извод за неоснователност на молбата за бавност.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. А. А. АК- гр.К., гр.К., ул.“Ю.Г.“, №** в качеството му на
пълномощник на И. М. М. от гр.Т., ул.“К.“, № **, с искане за определяне срок на бавност на
Районен съд-Търговище за произнасяне по молбата за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение и присъждане на разноски на длъжника И. М. М., в размер на 5 000 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д.№ 285/22 по описа на РСТ, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
2