Решение по дело №7771/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 907
Дата: 30 април 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330207771
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. П., 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207771 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4247190 на ОДМВР
Пловдив, с който на В. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „...“ № ...,
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
Жалбоподателят С. в съдебно заседание не се явява, за него се явява
адв. Р. Р.. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, моли
съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез
представляващата въззиваемата страна гл. юрисконсулт И.П., моли за
потвърждаване на обжалвания ЕФ, като правилен и законосъобразен,
претендира и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
В издадения ЕФ се твърди, че на 27.10.2020г. в 16:40ч. в гр. Раковски,
ул. „Шишманско шосе“ № 13, било извършено нарушение за скорост с МПС
– л. а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № ..., установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M № 648, като при ограничение на скоростта за
населено място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч в полза на водача, била установена скорост от 81 км/ч, превишаваща
разрешената такава с 31 км/ч. Било установено, че процесното МПС е с
регистриран собственик В. КР. СТ., ЕГН **********.
За така описаното в ЕФ нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП,
жалбоподателят С. бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1
т.4 от ЗДП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото - снимково изображение от клип №
26796, радар № 648 от 27.10.2020г., снимков материал на разположението на
АТТС, заснело нарушението, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол № 2-33-20/10.04.2020 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, Протокол за използване на
АТСС от дата 27.10.2020г., справка в Централна база КАТ относно
собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, писмо от Кмета
на Община Раковски, обл. П. с техен изх. № 11-03.14/08.02.2021г.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДП реквизити - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението (превишение на разрешената
скорост), нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В тази връзка следва да се съобрази, че
ЕФ се издава по бланка-образец, утвърден от министъра на вътрешните
работи. Видно от приложения по преписката ЕФ, този образец стриктно е
спазен.
Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на жалбоподателя
2
С. като собственик, на когото е регистриран процесният автомобил към
момента на нарушението, което се доказва от приложената по делото справка
за регистрация на МПС и доколкото от данните по делото не се установява
последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва
да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-
523/12.05.2015г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени
места, какъвто се твърди, че е настоящият случай; да са спазени изискванията
на чл.10 ал.1 от наредбата, като надлежно е попълнен протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице тези кумулативно предвидени условия, които се
посочиха по-горе. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., валидно до 24.02.2020г.
Съгласно обаче чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно представения по делото Протокол № 2-33-20/10.04.2020г. от
проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на
измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е
една година, т. е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено
и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка
съответства на одобрения тип. Спазени са изискванията на чл.10 ал.1 от
наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него са
посочени видът на АТСС и неговият номер, което съответства на снимковия
материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка /в случая общинска пътна мрежа/, посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и
края на работата по час и минута, в който промеждутък и номер е и
процесният клип, въз основа на който е издаден ЕФ, броят на установените
нарушения. По делото е приложен и снимков материал на разположението на
служебния автомобил, в който е била монтирана мобилната камера, която е
заснела нарушението.
Налице е обаче неяснота относно нарушението, която ограничава
правото на защита на жалбоподателя, свързана с описанието на
3
обстоятелствата при извършването му от значение за съставомерността му.
Противоречиво и неустановено е мястото на извършване на нарушението. От
приетото като писмено доказателство по делото писмо от Кмета на Община
Раковски, обл. П. с техен изх. № 11-03.14/08.02.2021г. се установява, че
административен адрес ул. „Шишманско шосе“ № 13 в гр. Раковски не
съществува и въобще липсва улица с такова наименование в рамките на града
и няма такава, включена в обхвата на общинската пътна мрежа.
При това положение съдът приема, че посоченото място на извършване
на нарушението с отразения както в ЕФ, така и в протокола за използване на
АТСС административен адрес, не съществува в рамките на гр. Раковски.
Така, от една страна, въведеното с ЕФ твърдение за извършване на нарушение
на определено място, не се установява от доказателствата по делото. От друга
страна, това нарушение е от такъв порядък, че възпрепятства възможността на
контролната инстанция по проверка на правилното установяване на
нарушение чрез използването на АТСС. Това се дължи на иманентната и
императивна функция на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-
523/12.05.2015г., който е условие и доказателство за правилната употреба на
АТСС, като в конкретния случай такава не може да се установи за посоченото
в ЕФ място, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
неговата отмяна.
Същевременно отново заради неустановеността на мястото на
извършване на деянието не се доказват всички съставомерни признаци на
нарушението. Мястото на нарушението е именно такъв и то от съществено
значение. Това е така, защото точно чрез него може конкретно поведение да
се отдели от всички други. Неопределеността му е пречка и за правилно
прилагане на материалния закон, тъй като не може да бъде преценено какво
точно правило за поведение е следвало да съобразява водачът на МПС и
действало ли е за него ограничението на разрешената максимална скорост в
населено място от 50 км/ч, което е от значение и за правилното прилагане на
санкционната норма.
От извършената служебна справка в сайта на АГКК се достига до извод,
че посоченият в писмото на Кмета на Община Раковски поземлен имот с
идентификатор 62075.75.675 представлява територия на транспорта по
смисъла на ЗУТ, с начин за трайно ползване – за местен път. Същият свързва
гр. Раковски и с. Шишманци. Именно този път, според писмото, се определя
от гражданите като „Шишманско шосе“.
Поради всичко изложено, съдът счита, че обжалваният ЕФ като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски. Такава
претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА, поради което и същата следва да бъде уважена, като възнаграждението се
4
определя на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 и чл.63д ал.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4247190 на ОДМВР Пловдив, с
който на В. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „...“ № ..., е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР П. да заплати на адв. Радостин Николаев Р. сумата
от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5