Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.10.2019 г.
гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
единадесети септември Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 1200 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са искове от „ХРОНО” ООД гр. София против „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, гр.Стара Загора по чл. 327
от ТЗ вр. чл.79 и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че страните се намирали в
трайни търговски отношения, по повод на които извършвал периодични доставки на
основание сключен Договор за доставка от 16.04.2015 г., съгласно който цената
на доставените стоки се заплащала по банков път, при условията на 60 календарни
дни разсрочено плащане. На 16.04.2017 г. възложителят „УМБАЛ - ПРОФ., Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД и изпълнителят „ХРОНО" ООД подписали Анекс към процесния
договор за доставка, по силата на който срокът на действие на договора,
определен в раздел VI, т. 16, се удължавал до сключване на нов договор. Въз
основа на така сключения между страните Договор за доставка и Анекс, през
периода от 26.11.2015 г. до 25.07.2017 г., възложителят „УМБАЛ - ПРОФ., Д-Р
СТОЯН КИРКОВИЧ" АД заявил, а „ХРОНО" ООД надлежно доставил заявените
количества стоки, като издал съответните фактури и товарителници. Общата
стойност на доставките по Договора и Анекса към него през периода от 26.11.2015
г. до 25.07.2017 г. по описаните фактури възлизала на 24558,54 лв., от които
към настоящия момент били налице неплатени задължения в общ размер на 23722,92
лв. След изтичане срока на действие на Договора и Анекса, през периода от
12.10.2017 г. до 23.04.2018 г. „ХРОНО" ООД продължило да изпълнява заявки
на „УМБАЛ - ПРОФ., Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ' АД, за което отново били издадени
фактури и товарителници. Общата стойност на доставените по отделни заявки на
ответника стоки през периода от 12.10.2017 г. до 23.04.2018 г. възлизала на
3876,77 лв. , от които към настоящия момент бил налице неплатен остатък в
размер на 2288,77 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си да заплати
доставките. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 31562,65 лв., от
които: 23722.92 лв. главница, представляваща общ размер на неплатена цена на
доставени стоки по Договор за доставка от 16.04.2015 г. и Анекс от 16.04.2017
г. към договор за доставка от 16.04 2015г., и 5275,19 лева, представляваща
законна лихва върху неплатените задължения
за цена на доставени стоки по Договор за доставка от 16.04.2015 г. и
Анекс от 16.04.2017 г. към договор за доставка от 16.04 2015г, за периода от
деня, следващ падежа на всяко едно от задълженията до 22.02.2019г.;
- 2 288,77 лева,
представляваща цена на извъндоговорни доставки и 275,77 лева – общ размер на законната
лихва върху задължението за неплатена цена на доставени стоки за периода от
деня, следващ падежа на всяко от задълженията, до 22.02.2019г. включително,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане на дължимите главници, ведно с направените разноски по
делото.
В
срока за отговор ответникът е подал такъв, в който заявява, че не дължи сумите.
Прави възражение за частично плащане на задължението си по ф-ра №
**********/26.11.2015г., като твърди, че неизплатеният остатък бил в размер на
301,54 лв., а не на 629,54 лв. Счита, че издаването
на фактура и нейното осчетоводяване не доказвали извършването на доставка и
наличието на реална сделка. Потвърждението на задължение, се издавало за
нуждите на счетоводството и отразявало счетоводните записвания, но не и правно
значими факти като признание на задължение. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
В
съдебно заседание нито една от редовно призованите страни не се явява.
На
база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намира за установено следното: представен е договор от 16.04.2015 г., сключен
между ответника и ищеца, по силата на който ищецът се е задължил да достави на
ответника лабораторни реактиви, химикали и консумативи, а ответникът се е
задължил да заплати съответната цена съгласно приложената спецификация.
Договорът е неоспорен от страните. С анекс от 16.04.2017 г. срокът на действие
на договора е продължен до сключване на нов договор, но не по-късно от
16.08.2017 г.
От
ищеца са представени копия и на следните фактури: фактура № ********** от
26.11.2015 г. на стойност 1 704.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 25.01.2017 г.; фактура
№ ********** от 28.12.2015 г. на стойност 876.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж 26.02.2016
г.; фактура № ********** от 23.02.2016 г. на стойност 1932,77 лв. с вкл. ДДС, с
падеж - 23.04.2016 г.; фактура № ********** от 23.03.2016 г. на стойност 876.00
лв. с вкл. ДДС, с падеж - 22.05.2016 г.; фактура № ********** от 25.04.2016 г.
на стойност 960.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 24.06.2016 г.; фактура №
********** от 26.05.2016 г. на стойност 1008.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж -
25.07.2016 г.; фактура № ********** от 22.06.2016 г. на стойност 792.38 лв., с
падеж - 21.08.2016 г.; фактура № ********** от 25.07.2016 г. на стойност 1
056.38 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 23.09.2016 г.; фактура № ********** от
25.08.2016 г. на стойност 1 980,00 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 24.10.2016 г.; фактура
№ ********** от 28.09.2016 г. на стойност 2 796.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж -
27.11.2016 г.; фактура № ********** от 31.10.2016 г. на стойност 852.00 лв. с
вкл. ДДС, с падеж – 30.12.2016г.; фактура № ********** от 08.11.2016 г. на
стойност 660.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж – 07.01.2017г.; фактура № ********** от
30.11.2016 г. на стойност 1 176.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 29.01.2017 г.; фактура
№ ********** от 22.12.2016 г. на стойност 936.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж -
20.02.2017 г.; 15.фактура № ********** от 09.02.2017 г. на стойност 504.00 лв.
с вкл. ДДС, с падеж - 10.04.2017 г.; 16.фактура № ********** от 01.03.2017 г.
на стойност 1 212.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 30.04.2017 г.; фактура №
********** от 27.03.2017 г. на стойност 1 056.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж -
26.05.2017 г. Неплатен остатък по фактурата 240,00 лв.; фактура № ********** от
24.04.2017 г. на стойност 648.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 23.06.2017 г.; фактура
№ ********** от 29.05.2017 г. на стойност 1 272.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж -
28.07.2017 г.; фактура № ********** от 28.06.2017 г. на стойност 1 188.00 лв. с
вкл. ДДС, с падеж - 27.08.2017 г.; фактура № ********** от 04.07.2017 г. на
стойност 420.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 02.09.2017 г.; фактура № **********
от 25.07.2017 г. на стойност 1 704.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж - 23.09.2017 г.; фактура
№ ********** от 12.10.2017 г. на стойност 3 126.77 лв. с вкл. ДДС, с падеж –
12.10.2017г. Неплатен остатък по фактурата в размер на 1 538, 77 лв.; фактура №
********** от 23.04.2018 г. на стойност 750.00 лв. с вкл. ДДС, с падеж –
26.04.2018г. Представените от ищеца фактури, както и извършването на доставките
не са оспорени от ответника.
От
страна на ответника са представени три неоспорени от ищеца платежни нареждания,
от които се установява, че по фактура № 10851 на 10.12.2018 г. е заплатена
сумата от 867,23 лв., на 29.01.2019 г. – сумата от 208 лв., а на 29.03.2019 г.
– сумата от 328 лв.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че общата стойност на фактурите, издадени на основание на договора е 25614,92
лв., а на тези, издадени през периода от 12.10.2017 г. до 23.04.2018 г. –
3876,77лв. Установено е, след проверка в счетоводствата и на двете дружества,
че ответникът е погасил изцяло задълженията си по фактурите с номера 10851 от
26.11.2015 г. и 11039 от 28.12.2015 г. Установено е и частично плащане по
фактура № 11365 от 23.02.2016 г. като след плащането е останала сумата от
990,31 лв. По всички останали фактури не е налице плащане, като крайният размер
на задълженията по тях е установен на сумата от 23563,69 лв., от които 21274,92
лв. договорни задължения и 2288,77 лв. извъндоговорни. Фактурите са
осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и са включени в дневниците
за ДДС. Установен е и размерът на мораторната лихва – 5563,94 лв. за
договорните задължения и 276,41 лв. за извъндоговорните.
На
база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
По
своя предмет, права и задължения на страните, сключеният между Хроно ООД и
УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД договор, представлява договор за търговска
продажба, по силата на който Хроно се е задължило да достави и предаде
собствеността върху движими вещи – лабораторни реактиви, химикали и консумативи
– а УМБАЛ се е задължило да заплати на Хроно ООД съответното възнаграждение. Хроно
ООД е доставило точно стоките, доколкото противното не се твърдеше, нито се
доказа от ответника по делото УМБАЛ. Факт е, че издадените фактури не са
подписани от представител на болницата. Съгласно константната съдебна практика
на ВКС – Решение № 71, от 08.09.2014 г., постановено по т. д. № 1598 /2013 на
II т. о., ТК и цитираните в него решения, дори да се счете, че издадената
фактура е неистинска /неавтентична/, или е останала неподписана за „получател”
от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В случая всички фактури
съдържат съществените елементи на конкретната сделка – във всяка от тях са посочени
точното наименование, бройката, единичната цена и крайната цена на съответната
стока. Освен това, видно от назначената експертиза, те са осчетоводени в
счетоводството и на двете дружества и за тях е бил ползван данъчен кредит от
ответника, следователно съдът намира за доказани задълженията по тях. Съгласно
чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да заплати продажната цена – в случая
установените 21274,92 лв. за договорни задължения и 2288,77 лв. за
извъндоговорни. Искът за договорните задължения е основателен за тази сума и
неоснователен за разликата до претендираните 23722,92 лв., а искът за
извъндоговорните е основателен в цялост. Исковете за мораторните лихви са
основателни и следва да се уважат в цялост. Съдът не споделя възражението на
ответника, че не дължи плащане по тях, тъй като претенцията на ищеца е за
законна лихва, а не сочената от ответника неустойка в чл. 13 на договора.
Основанието е изпадането в забава на длъжника и е последица от законовата
разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не на договора.
По
отношение на разноските, съдът констатира, че такива не бяха направени от
ответника. Направените от ищеца са основателни и следва да се присъдят в негова
полза, съобразно с уважената част от иска. Установени бяха сумите от 1262,50
лв. – държавна такса, внесен депозит от 250 лева, както и внесен допълнителен
депозит от 130 лева, т.е. общо 1642,50 лв. Съобразно с уважената част от иска,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1515,11 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. Генерал Столетов № 2, представлявано от д-р Йовчо Йовчев да заплати
на Хроно ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ж.к. София Парк, сграда 16 Б, ет. 2, офис 8, чрез управителя Пламен
Костов сумата от 21274,92 лв. (двадесет и една хиляди, двеста седемдесет и
четири и девет лева и деветдесет и две стотинки), неплатена цена за доставени
стоки по Договор за доставка от 16.04.2015 г. и Анекс към него от 16.04.2017
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2448 (две хиляди четиристотин четиридесет и
осем) лева, представляващи разликата от 21274,92 лв. (двадесет и една хиляди,
двеста седемдесет и четири и девет лева и деветдесет и две стотинки) до
претендирания размер от 23722,92 лв. (двадесет и три хиляди, седемстотин
двадесет и два лева и деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, с п. а. да заплати на Хроно ООД, с п. а., сумата от 5275,19 лв. (пет
хиляди, двеста седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) – лихва за забава
върху вземането от 21274,92 лв. (двадесет и една хиляди, двеста седемдесет и
четири и девет лева и деветдесет и две стотинки) за периода от деня, следващ
всяко едно от задълженията до 22.02.2019 г.
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, с п.с. да заплати на Хроно ООД, с п.с. сумата от 2288,77 лв. (две
хиляди, двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки), неплатена
цена за извъндоговорни доставки, обективирани в издадени от Хроно ООД до Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян Киркович АД фактури:
фактура № 15373 от 12.10.2017 г. и фактура № 16742 от 23.04.2018 г.
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, с п. а. да заплати на Хроно ООД, с п. а., сумата от 275,77 лв. (двеста
седемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки) – лихва за забава върху
вземането от 2288,77 лв. (две хиляди, двеста осемдесет и осем лева и седемдесет
и седем стотинки) за периода от деня, следващ всяко едно от задълженията до 22.02.2019
г.
ОСЪЖДА
Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Проф. Д-р Стоян
Киркович АД, с п. а. да заплати на Хроно ООД, с п. а., сумата от 1515,11
лв.(хиляда петстотин и петнадесет лева и единадесет стотинки) – разноски в
производството.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на
Глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: