№ 30230
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110109511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника ***********, чрез *********** с искане за
изменение на постановеното по гр.д. № ********* по описа на Софийски районен съд
Решение № ********* в частта му за разноските, като същите на основание чл. 78, ал.
2 ГПК бъдат присъдени в тежест на ищеца, тъй като същият е признал иска и не е дал
повод за завеждане на делото с оглед настъпилата перемпция по отношение на
изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане и
непредприемането на конкретни действия по принудително изпълнение по искане на
взискателя.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло
предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието.
Същевременно не е било спорно между страните, че въз основа на изпълнителния
титул е било образувано изпълнително дело срещу ищеца-длъжник, по което като
взискател въз основа на договор за цесия е бил конституиран ответника. В
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава ответникът в искането си по
чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
обаче съдът намира, че не е приложимо това изключение. Законът изисква
кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска, като в случая
липсва първата от двете предпоставки, доколкото към момента на предявяване на иска
по чл. 439 ГПК изпълнителното дело е било висящо, макар и обективно да са
настъпили основанията за перимиране на делото. При наличието на висящо
изпълнително дело правната сфера на ищеца - длъжник е накърнена от съществуващия
в полза на ответника изпълнителен титул, предоставящ му възможност във всеки един
момент принудителното изпълнение да бъде отново насочено спрямо имуществото на
1
длъжника. В този смисъл снабдяването с изпълнителен титул и конституирането на
ответника като взискател във висящо изпълнително производство срещу длъжника
съставлява достатъчен повод за ищеца да заведе иска за установяване недължимостта
на процесните вземания като погасени по давност, с оглед на което хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение при присъждането на сторените по
делото разноски - в този смисъл е Определение № 1248/25.05.2023 г., постановено по
ч.гр.д. № 1167/2023 г. на ВКС и Определение № 50010/23.03.2023 г. по ч.гр.д. №
3372/2022 г. на ВКС.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ***********, чрез
*********** за изменение Решение № *********, постановеното по гр.д. № *********
по описа на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2