РЕШЕНИЕ
№ 2807
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330106196 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание 143,ал.2 от СК и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Т.С.Ш. като майка и законен представител
на малолетната Е.В.К. срещу ответника В.А.К.. Твърди се, че ответникът е баща на детето.
Родителите не живеели заедно от три години. Бащата не осигурявал средства и не полагал
грижи за дъщеря си. За детето били необходими средства за дрехи, храна, образователни
нужди и други. Е. посещавала детска градина, за която всеки месец майка й заплащала
месечна такса в размер на 41 лева. Посещавала и курсове по а. Детето често боледувало,
което налагало и допълнителни разходи за лекарства. Майката на детето работила по
трудово договор и получавала месечно възнаграждение в размер на 1555 лева. Твърди се, че
същата полагала грижи за още едно дете от предходен брак - С.Б.Ш. на *** години. Бащата
на момичето бил по професия с. р. и работил в ***. В извънработно време извършвал с. у.,
за които получавал допълнителни доходи. Претендира се издръжка в размер на 350 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
една закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Излага съображения за недопустимост на иска,
доколкото към настоящия момент не било инициирано производство по чл. 127, ал. 2 СК, с
което да се установи местоживеенето и упражняването на родителски права. Твърди да е
налице споделено родителство и не се дължи издръжка, поради което и предявеният иск бил
недопустим. На следващо място се твърди, че отразеното в исковата молба не отговаряло на
1
действителното фактическо положение. Не се спори, че ответникът е баща на детето.
Оспорва се обстоятелството, че само майката полага грижи за дъщеря им. Твърди, че след
раздялата майката често се е връщала да живее при ответника с детето, като окончателно се
били разделили около Нова година *** г. След раздялата, детето често било оставало да
нощува при баща си. Ответникът винаги се интересувал и бил полагал напълно адекватни
грижи за дъщеря си. Той също така се бил грижил и финансово за Е. с цел именно
задоволяване на всички нужди, които детето има. Не се спори, че майката работи по трудово
договор, както й че има две деца от предходен брак, но към настоящия момент те били
пълнолетни. Оспорва се изложеното в исковата молба, че ответникът в извънработно време
извършва с. у., за които получава допълнителни възнаграждения. Не се оспорва
обстоятелствата, че бащата няма други деца, за които да полага грижи, но се посочва, че
същият имал кредит, който погасявал и към настоящия момент. Твърди се, че родителските
права се упражняват съвместно от двамата родители и издръжката на детето се дължи и от
двамата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за раждане № *** / *** г. е, че страните са родители
на детето Е.В.К..
От представена квитанция № *** от *** г., издадена от ***, се установява стойността на
един брой заплатената такса за курс по а. е.
От представените квитанция № *** / *** г., издадена от ДГ № *** „***“, се установи
стойността на заплатена такса за месец януари 2022г.
От представените 13 броя амбулаторни листове е видно, че детето често боледува.
От представената Служебна бележка с изх.№ ***/*** г., издадена от *** се установява
брутното трудово възнаграждение от месец 10.2021г. до месец 03.2022г. на Т.С.Ш., като
трудовото възнаграждение на същата за м.март 2022 г е в размер на 1555,30 лева.
От представената декларация за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние е
видно, че Т.С.Ш. декларира, че има две деца и притежава недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в ***. От трудова дейност реализира средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 1555 лева.
От постъпилата по делото справка НАП с рег.№ *** / *** г. за Т.С.Ш. – майка на ищцата, е
видно, че същата няма регистрация като самоосигуряващо се лице, както и участия в
търговски дружества. Същата има сключен трудов договор с ***, като осигурителният
доход за месец март 2022г. е 1555,30 лева. Притежава недвижим имот, находящ се в ***.
От представеното Решение № *** от *** г. на Районен съд –*** е видно, че от брака си с
Б.Ш. ищцата има две деца С.Ш. и К.Ш.
От постъпилата по делото справка НАП за ответника – В.А.К. – баща на ищцата се
установява, че има сключен трудов договор с ***, с осигурителен доход за месец април
2022г – 1179,71 лева, притежава два недвижими имота находящи се в ***.
От представеното Удостоверение с изх.№ *** от *** г. издадено от *** се установява
брутния доход на ответника за период от май 2021г. до април 2022г., като доходът за месец
2
април 2022г. е 886.90 лева.
От представеното копие на Договор за потребителски кредит от 2020г.е видно, че
ответникът има кредит, които следва да бъде заплащан на 48 месечни вноски, всяка от които
в размер на 454,84 лева.
В хода на настоящото производство страните са ангажирала гласни доказателства
посредством с. п. н. с. М.С.Б. и Н.Д.К. /протокол от съдебно заседание, проведено на
05.07.2022г./
От п. н. с. М.С.Б. /с. н. и./ се установява, че родителите на детето са разделени. Детето
живее при майка си, като за него се грижат майка му и б. м. п. м. л. Ответникът работи в с. и
ходи в к. В почивните дни също работил в с. Вижда детето си, води го по магазини, купува
му глезотийки и играчки, но детето не остава да преспива при него. Детето често боледува и
има и. з. д. Когато е болно за него се грижат майката и б. Бащата не полагал грижи и не
купувал лекарства. Детето ходи на детска градина и посещава курс по а. е., който се
заплащал от майката. През 2021г. родителите не живеели заедно, само ходили на почивки.
Т.С.Ш. има още две деца, като се грижила за това, което е на *** г.
От п. н. с. Н.Д.К. /б. р. с. с./ се установи, че с ответника са приятели от дълги години.
Познава ищцата, откакто са заедно с ответника. Няколко пъти се разделяли и събирали, като
последно били заедно около Нова година. Живеели в д. н. о. Ходили на море и на почивки.
Детето на страните посещава детска градина и е в една група с детето на с. Детската
градина в *** вече била безплатна и единствено се заплащали допълнителни уроци по а. е.
Ищцата придобила жилище след раздялата с ответника. В. работи в с. ф. от години, помага
на приятели, но не знае дали труда му се заплаща. Ответникът помагал безвъзмездно в
почивните дни със с.-м. р. П. р. и на ищцата, без да му се заплаща затова. От както закупил
къща ответникът има кредит, който заплаща всеки месец заедно с текущите си разходи за
сметки. Понякога искал пари назаем от с. Ответника виждал детето си един ден в седмицата
– събота или неделя. С. ходил на гости на ответника доста често и виждал, че страните
живеели заедно. Ответникът му сподели, че декември месец м. г. се разделили окончателно.
Преди тази раздяла се били събирали и разделяли много пъти, ищцата си събирала багажа и
се връщала отново. От две години В. вземал детето или от майката или от градината. Не е
виждал ответника да гледа детето, когато е болно, но заедно пазарували от магазина, след
което ответника отивал в дома на ищцата.
Съдът дава вяра на п. н. с., при условията на чл.172 от ГПК. П. н. с. са достоверни и в
съответствие с останалите доказателства по делото.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите
с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат, като минималният размер на издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи
3
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Според твърденията на страните, а и според п. н. с. Б. и К., след раждането на детето
страните са събирали и разделяли многократно, като окончателната им раздяла била през
месец декември *** г. До този период съдът приема, че страните са живеели в едно
домакинство и ответникът според възможностите си е участвал в издръжката на детето си.
За доходите на бащата на детето са събрани писмени доказателства, като видно от
представеното по делото Удостоверение от работодателя ***, доходът на ответника за месец
април 2022г. е в размер на 886,90 лева.
За дохода на майката на детето също са приети писмени доказателства като видно от
представената по делото служебна бележка от работодателя ***, доходът на майката за
месец март 2022г. е в размер на 1555,30 лева.
По делото се установи, че детето посещава ДТ №*** ***- ***, както и, че посещава уроци
по а. е. Следва да се вземе предвид факта, че с изменение на ЗМДТ считано от 01.04.2022г.
такси за детска градина не се дължи. Установи се и, че детето често боледува през зимните
месеци, с оглед представените амбулаторни листове и се налага съответното лечение.
По делото се установи, че К. към настоящия момент полага грижи за С.Ш.. Ето защо, съдът
при определяне възможностите на майката, взе предвид, че тя полага грижи и осигурява
финансови средства за още едно дете.
Не се споделя доводите на ответника за присъждане на издръжка в минимален размер
поради обстоятелството, че към настоящия момент същият има кредит и изплаща
ежемесечно вноски по него, както и обичайните си разходи. Следва да се посочи, че от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че същият притежава и друг
недвижим имот в ***, от който би могъл да реализира доход и да покрива разноските по
кредита си.
Съдът счита, че за посрещане на нуждите на детето са необходими средства в размер поне
на 500 лева месечно. С оглед изложеното и обстоятелството, че бащата е здрав, млад и
работоспособен човек, няма задължение за издръжка на друг низходящ, то същият следва да
осигури на детето си по 300 лева от тази издръжка месечно, а останалите необходими за
детето средства, както и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му,
следва да се осигуряват от майката. За разликата над 300,00 лева месечно до пълния
предявен размер от 350,00 лева месечна издръжка искът ще се отхвърли като неоснователен.
Не се доказаха разходи за детето, които да обосноват този размер.
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част. Такива се установиха да е
направила в размер на 300,00 лева - адвокатски хонорар. Ответникът има право да му се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част, но не са представени доказателства за
сторени такива. Съобразно с уважената част от исковете, ответникът ще бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 257,14 лева разноски по делото.
На основание Тарифа за държавните такси по ГПК ответникът следва да заплати по сметка
4
на ПдРС държавна такса за уважената част от исковете в общ размер 432,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на детето Е.В.К., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Т.С.Ш. ЕГН **********, двете с
адрес: ***, издръжка на основание чл. 143,ал.2 от СК в размер на 300,00 лева /триста лева/
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.04.2022г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от
падежа до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата над
300,00 лева месечно до пълния предявен размер от 350,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПдРС в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в общ размер
432,00 лева /четиристотин тридесет и два лева/.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Ш. ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 257,14 лева / двеста петдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/ – направени разноски по делото съобразно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5