№ 14192
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110146868 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от ............ ЕАД /с предходно
наименование „............... ЕАД/, ЕИК ............. с предявени искове с правно основание
чл. 422 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД срещу „...............“ ООД, ЕИК
..................... да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва:
сумата от 170,96 лв., представляваща месечни такси за използване на услуги за периода
от 23.10.2018 г. до 22.05.2019 г. по договор за използване на мобилни услуги
№...................., ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 18 лв., представляваща месечни вноски по договор за закупуване на
изплащане .................. за периода от 23.10.2018 г. до 22.04.2019 г. ведно със законна
лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 209 лв., представляваща
неустойка за невърнато устройство .............. /Set Top Box/, ведно със законна лихва от
26.03.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№17348/2021 г. по описа на СРС, 29
състав.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че дружеството не
осъществява дейност през последните три години. Твърди, че от дружеството
уведомили ищеца, че желаят прекратяване на договорите, но им отговорили, че следва
да заявят желанието си писмено. Твърди, че рутера бил върнат на ищеца, но не го
приели. Моли за отхвърляне на искането.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него и
1
ответника са били сключени сочените в исковата молба договор за мобилни услуги и
договор за продажба на изплащане, договореният размер на възнаграждението, който
ответникът се е съгласил да заплаща, че реално е предоставил на ответника услуги на
посочената стойност и че е предоставил на ответника посочената вещ на изплащане.
Следва да докаже вземанията си по размер, както и че са изискуеми.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане.
Между страните не е спорно и от доказателствата по делото се установява
обстоятелството, че са сключили твърдения от ищеца договор от 29.03.2017 г.
№...................., като същото се установява и от представеното по делото копие от него.
Като писмено доказателство са приети и копие от Приложение № 1 от 29.03.2017 г. към
договор №........ за пакетна услуга фиксиран интернет и телевизия. От последното е
видно, че „............“ ЕАД (с предишно наименование „...... ЕАД) е поело задължение да
предоставя на ответното дружество услугите фиксиран интернет и телевизия при план
.......... в обект – заведение, находящ се в гр. София, бул.“Александър Стамболийски“ №
142, вх.А, ет.1 ап.1, срещу месечна абонамента такса от 16,99 лева за срок от две
години за периода 29.03.2017 г. до 29.03.2019 г., съгласно т.6.2.2 от договора.
Представено е Приложение № 1 от 31.05.2017 г. към договор №........, видно от
което страните са се договорили ищеца да доставя на ответника мобилен интернет при
план Мтел бизнес мобилен интернет при месечна абонамента такса в размер на 9 лв., за
срок от две години за периода 31.05.2017 г. до 31.05.2019 г. Представен е и договор за
продажба на изплащане №........ от 31.05.2017 г., по силата на който на ответното
дружество е закупило таблет ................ Black Бизнес сърф S за сумата от 72 лв., с
първоначална месечна вноска в размер на 3 лв. и 23 месечни вноски, всяка от по 3 лв. В
т. 6.2.8 от Приложение № 1 от 29.03.2017 г. към договор №........, е договорено, че
действието на договора за услугите по приложението може да бъде прекратено от
абоната с едномесечно предизвестие до оператора, а при липса на предизвестие и при
липсва на изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване
след изтичане на срока, ползването на услугите продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
ответното дружество е отправило изявление до „............“ ЕАД, с което да е
обективирало воля, че не желае предоставянето на услугите да бъде продължено след
изтичане на първоначално уговорения срок или такова за предсрочно прекратяване на
договорното правоотношение за процесните услуги, поради което и съдът намира
възраженията в тази връзка, обективирани в отговора на исковата молба, за
неоснователни.
От представеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че сумата в размер на 170,96 лв.,
представляваща месечни такси за използване на услуги за периода от 23.10.2018 г. до
22.05.2019 г. по договор за използване на мобилни услуги №........ е начислена по седем
броя фактури, издадени в периода 26.11.2018 г. – 25.09.2019 г. и включва месечни
абонаментни такси и разходи по администриране /дейности по събиране и уведомяване
на посочените плащания/. За установяване на факта на предоставяне на услугите в
рамките на заявения период въз основа на нарочно искане на ищцовото дружество е
допусната съдебно-техническа експертиза, видно от която услугите са прекратени на
26.04.2019 г. Следователно се установява изпълнението на задълженията на „............“
ЕАД за предоставяне на услугите фиксиран интернет и телевизия въз основа на
2
договореното с договора и приложенията към същия. Последното налага извод, че в
тежест на ответника е възникнало задължение да му заплати уговорените абонаментни
такси, възлизащи на сумата в размер на 170,96 лева. От страна на ответника не се
твърди и не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че сумата от
170,96 лева е заплатена в полза на „............“ ЕАД, поради което и исковата претенция е
основателна в тази си част.
Между страните не се спори и от представените по делото договор за продажба на
изплащане №........ от 31.05.2017 г. и приемо-предавателен протокол за закупено
устройство от 31.05.2017 г. се установява, че ищецът е предоставил на ответното
дружество таблет ................ Black Бизнес сърф S срещу заплащане на цена в общ
размер от 72 лв., с първоначална вноска от 3 лв. и 23 месечни вноски от по 3 лв.,
съгласно погасителен план.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на непогасените вноски възлиза на 21 лв., за периода от 23.10.2018 г. до
22.05.2019 г. Ищцовото дружество претендира сумата в размер на 18 лв. за периода от
23.10.2018 г. до 22.04.2019 г., представляваща месечни вноски по договор за продажба
на изплащане за устройство ................ Black Бизнес сърф S, поради което и при
съобразяване на диспозитивното начало следва да бъде уважен установителният иск за
тази сума.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска е предпоставена от установяване от ищеца при
условията на пълно и главно доказване на валидна клауза за неустойка, част от
допълнителното съдържание на договора, че потребителят на услугата е получил
устройствата /оборудването/, чиято стойност се претендира, както и размерът на
неустойката.
От приложеното по делото копие от приложение №1/29.03.2017 г. към договор
№........, се установява, че съгласно т.5.1 като част от услугата мобилният оператор
предоставя на абоната за временно ползване оборудване, както следва: при
представяне на пакетната услуга фиксиран интернет чрез LAN/DOCSIS технология,
ищецът предоставя на абоната .............. Fi рутер, а при предоставяне на фиксиран
интернет GBON ищцовото дружество предоставя на абоната ONT устройство, което се
обективира в приемо-предавателен протокол, подписан от абоната и техническия екип
по т.5.9. В цитираната т. 5.9 е предвидено, че устройството за ползване се инсталира от
специализиран технически екип след заплащане на инсталационна такса, в случай, че
такава е предвидена в ценоразписа за съответната услуга. В т. 5.4 е уговорено между
страните, че при прекратяване на договора, ако предоставеното оборудване не бъде
върнато или бъде върнато в неизправно състояние, операторът има право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото остана недоказано от ищеца, че
устройствата за предоставени услуги интернет и телевизия са инсталирани, доколкото
по делото не е представен регламентирания в т. 5.9 приемо-предавателен протокол,
подписан от абоната и техническия екип по т. 5.9. Такива документи като
доказателство по делото не са ангажирани при наличие на изрично възражение в тази
насока от ответното дружество. С оглед на това, ищецът не е установил предаването на
устройствата, за чието невръщане претендира неустойка, поради което и съдът намира,
че претенцията за неустойка в размер на 209.00 лв. за предоставено, но невърнато
3
оборудване, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски съобразно уважената част от иска в размер на общо 344,24 лв. – за платена
държавна такса и депозит за вещи лица.
В заповедното производство ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в общ размер от 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК, му се
следват 154,32 лв. съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „.............“ ООД, ЕИК
....................., че дължи на ............ ЕАД, ЕИК ............., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, сумата от 170,96 лева, представляваща месечни такси за използване
на услуги за периода от 23.10.2018 г. до 22.05.2019 г. по договор за използване на
мобилни услуги №........, партида ............, идентификационен номер .................., ведно
със законна лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 18 лева,
представляваща месечни вноски по договор за закупуване на изплащане .................. за
периода от 23.10.2018 г. до 22.04.2019 г. ведно със законна лихва от 26.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17348/2021 г. по описа на
СРС, 29-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92 ал.1 ЗЗД за сумата от 209 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договор с идентификационен номер ...................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „........... ООД, ЕИК ..................... да
заплати на ............ ЕАД сумата от общо 498,56 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4