№ 3496
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Г. Димитров
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно
наказателно дело № 20241110203292 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-012336/26.06.2023 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на М. И. С. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 20.04.2023 г., около 08.15 часа, в гр. София по ул.
„***“ с посока на движение от бул. „***“ към центъра на гр. София управлява
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** и на кръстовището с бул.
„***“, поради неспазване на пътен знак „Б1“, не пропуска и реализира ПТП с
движещия се срещу пътен знак „Б3“ лек автомобил „**“ с рег. № *** след
което напуска местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на
МВР.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице М. И. С., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че жалбоподателката е
1
изчаквала с управлявания от нея автомобил на кръстовището, като лекият
автомобил „**“ е свил към нея и я е ударил. Твърди се, че водачите и на двата
автомобила са огледали щетите по тях, като пръв си е тръгнал водачът на л.а.
„**“. Изложени са съображения, че е ограничено правото на защита на
жалбоподателката, доколкото не са й връчени описаните в АУАН и НП
документи. Твърди се, че в АУАН не е описано подаденото възражение срещу
него, както и данните на лицата, претърпели вреди от нарушението, което е в
несъответствие с разпоредбата на чл. 42, ал 1, т. 8 и т. 9 от ЗАНН. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство по делото. В представени
писмени бележки от упълномощен юрисконсулт към СДВР са изложени
подробни съображения относно неоснователността на подадената жалба, като
се претендира юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че в
хода на съдебното следствие е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателката е спряла управлявания от нея автомобил и е установила
дали има последици от ПТП. Изложено е, че щетите по л.а. на св. Н. могат да
се получат и след процесния случай. По отношение на второто
административно нарушение е посочено, че през процесното кръстовище са
преминали множество автомобили, като само л.а. „**“ е имал
съприкосновение с автомобила на жалбоподателката. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени атакуваното НП, като присъди в полза на
жалбоподателката направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателката поддържа заявеното от процесуалния й представител.
В предоставения на страните срок за писмени бележки, по делото не са
постъпили такива.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
2
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства
и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 20.04.2023 г., около 08.15 часа, в гр. София, по бул. „***“ с посока на
движение към центъра на града св. А. Р. Н. управлявала лек автомобил марка
„**“ с рег. № ***. Преди кръстовището с ул. „***“ имало поставен пътен знак
„Б3“ („Път с предимство“) по отношение на движещите се ППС по бул. „***“.
В този момент по ул. „***“, с посока на движение за включване на бул. „***“,
се движил лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван
от жалбоподателката М. И. С., като преди кръстовището с бул. „***“ за
движещите се по ул. „***“ автомобили имало поставен пътен знак „Б1“
(„Пропусни движещите се по пътя с предимство“). При достигането на л.а.
„**“, управляван от св. Н., до кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, л.а.
„***“ с рег. № *** навлязъл в кръстовището, като не пропуснал движещия се
по пътя с предимство лек автомобил марка „**“, при което настъпили
материални щети по предна и предна дясна част на последния и предна лява
част на л.а. „***“.
След настъпване на удара, водачите на двата автомобила слезли от
последните, установили щетите по автомобилите си, като св. А. Н. поискала
от жалбоподателката М. С. да напишат двустранен констативен протокол.
Вместо това, последната се качила в автомобила си и напуснала
местопроизшествието.
Св. А. Н. веднага се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случая, като
предвид натовареното движение по бул. „***“, изместила автомобила си
напред спрямо първоначалната й посока на движение.
На място пристигнали служители на ОПП-СДВР, сред които и св. А. К. П.,
които снели обяснения от св. Н., като по нейни данни съставили скица,
протокол за ПТП и докладна записка.
3
В саморъчно попълнена на 31.05.2023 г. декларация от М. И. С., последната
посочила, че другият автомобил я е ударил, като не е имало претенции по
щетите по автомобилите от страна на двамата водачи.
Въз основа на изготвените документи, св. Ц. *** Ц. съставил АУАН с бл. №
240817/31.05.2023 г. срещу М. И. С. за извършени от последната
административни нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен и подписан от М. С. с възражения, като последната
получила екземпляр от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-012336/26.06.2023 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на М.
И. С. били наложени съответни административни наказания.
НП било връчено лично на М. С. на 07.02.2024 г., като в законоустановения
14-дневен срок (на 20.02.2024 г.) последната подала жалба срещу НП, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на жалбоподателката (частично); показанията на свидетелите Ц.
*** Ц., А. К. П. и А. Р. Н.; скица и протокол за ПТП; справка-картон на водача;
докладна записка; справка от Столична община, ведно със схема за
организация на движението на процесното кръстовище; справка от Дирекция
„Национална система 112“-МВР; Акт за встъпване в длъжност; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заключението
на аудио-техническа експертиза.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, като
същата частично се различава от посочената такава в процесните АУАН и НП.
На първо място, следва да се отбележи, че както от показанията на св. А. Н.,
така и от обясненията на жалбоподателката М. С., се установява, че двете,
като водачи на участвалите в ПТП автомобили, са слезли от последните след
настъпване на ПТП и са огледали щетите по същите.
Спорният момент по делото е механизмът на настъпване на ПТП, както и
дали и е имало спор между водачите на двата автомобила относно причините
4
за настъпването му. В тази връзка очевидци на проценото ПТП са единствено
водачите на двата автомобила – св. А. Н. и жалбоподателката М. С., които
възпроизвеждат противоречиви версии за случилото се. Съдът счита, че в
случая следва да се кредитират в цялост показанията на св. А. Н., доколкото са
пълни, логични и непротиворечиви. Последната е категорична, че на
процесната дата и място се е движила с управлявания от нея автомобил „**“ в
дясната от двете пътни ленти за движение на бул. „***“ в посока центъра на
гр. София, като при приближаване на кръстовището с ул. „***“ от нейна дясна
страна, от улица без предимство, е започнал да извършва маневра завиване
надясно и включване по бул. „***“ л.а. „***“, управляван от
жалбоподателката. Показанията на св. Н. кореспондират със заключението на
приетата по делото аудио-техническа експертиза, вещото лице по която е
снело на хартиен носител звукозаписа от подадения от св. Н. на тел. 112 сигнал
за ПТП, от който се установява, че непосредствено след настъпване на ПТП
последната е заявила, че другият автомобил я е ударил. Тоест, св. Н. е
категорична във възпроизведеното от нея пред органите на ОПП-СДВР, на
Дирекция „Национална система 112“-МВР и пред съда, че л.а. „***“
първоначално е изчаквал за включването си в движението по бул. „***“, но
при приближаване на л.а. „**“ към процесното кръстовище, неправилно е
предприел извършване на маневрата, поради което е настъпило и ПТП. Следва
да се посочи, че показанията на св. Н. кореспондират и с приложената по
делото снимка и протокол за ПТП, от които е видно, че по предна и предна
дясна броня на л.а. „**“ действително са налице одрасквания и пукнатини
вследствие на настъпилото ПТП.
На следващо място, съдът намира за достоверни показанията на св. А. Н. и
в частта им, в които последната заявява, че след като тя и жалбоподателката са
слезли от автомобилите си, за да установят наличието на щети от настъпилото
ПТП, св. Н. е предложила на М. С. да подпишат двустранен констативен
протокол, при което последната, без да каже нищо, се е качила в автомобила
си е напуснала местопроизшествието и не се е обадила на органите на МВР. В
този смисъл е и заявеното от св. Н. пред служителите на Дирекция
„Национална система 112“-МВР съгласно заключението на аудио-
техническата експертиза.
В този смисъл са и показанията на св. А. П., служител на ОПП-СДВР, който
5
е посетил местопроизшествието по подадения сигнал, като същият е
категоричен, че описаните в протокола за ПТП материални щети по заварения
на място автомобил са установени от служителите на ОПП-СДВР
непосредствено, а не по данни на водача на автомобила.
Показанията на св. Ц. *** Ц. са информативни единствено относно
процедурата по съставяне на АУАН, а именно въз основа на изготвени
докладна записка и декларация по чл. 188 ЗДвП, попълнена от
жалбоподателката М. С..
Съдът намира за необективни обясненията на жалбоподателката в частта
им, в която последната заявява, че управляваният от нея автомобил е бил в
покой и е изчаквала на ул. „***“ включването си по бул. „***“, когато е била
ударена от свилия вдясно л.а. „**“. На първо място е житейски нелогично, л.а.
„***“ да се намира на ул. „***“, без да е навлязъл на пътното платно на бул.
„***“, при което л.а. „**“ без каквато и да е причина да завие няколко метра
вдясно, посока л.а. „***“, и така да причини ПТП. Фактът, че преди да
настъпи ПТП са минали и други автомобили без да настъпи ПТП е
ирелевантен, доколкото причина за настъпване на последното е именно
потеглянето на л.а. „***“ и навлизането му в платното за движение по бул.
„***“, отнемайки предимството на горепосочения л.а. „**“. На следващо
място, нелогично се явява и възпроизведеното от жалбоподателката, че не е
имало какъвто и да е спор между нея и св. Н. относно това дали има щети по
автомобилите и каква е причината за настъпване на ПТП, доколкото в обратен
смисъл са както показанията на св. Н., така и фактът, че последната се е
обадила на тел. 112, като е посочила, че другият водач е напуснал мястото на
ПТП. Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че обясненията на
жалбоподателката са необективни в посочените им части, като са израз на
защитната й версия в хода на административнонаказателното производство.
Следва да се отбележи, че както от показанията на св. Н. и св. П., така и от
отразеното в протокола за ПТП и обясненията на жалбоподателката М. С., по
несъмнен начин се установява, че на процесното кръстовище е имало поставен
пътен знак „Б3“ за ППС, движещи се по бул. „***“, и „Б1“ – за тези, движещи
се по ул. „***“. В този смисъл приложената схема за организация на
движението от Столична община (с посочен пътен знак „Б2“ на ул. „***“) се
явява с невярно съдържание и не отразява действителното фактическо
6
положение относно наличната вертикална пътна маркировка на процесното
кръстовище към 20.04.2023 г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като
относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по
делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1 и т.
3.6 от Заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат
всички рекивизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че в
НП не е било обсъдено релевираното от нея възражение, доколкото в
диспозитива на последното недвусмислено е посочено, че възражението е
разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 8 и т. 9
от ЗАНН в АУАН не е посочено, че има такова възражение срещу АУАН, както
и не са посочени индивидуализиращите данни на лицата, претърпели
имуществени вреди. Непосочването на визираните факти в АУАН не обуславя
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, доколкото не е довело до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, в частност
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му
„административно обвинение“.
Не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено
такова, непредявяването на жалбоподателката на писмените доказателства по
7
преписката, доколкото актосъставителят и наказващият орган нямат такова
задължение.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателката
М. И. С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
вмененото й административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая
жалбоподателката М. С. не е съобразила поведението си като водач на л.а.
„***“ с рег. № *** с наличния на ул. „***“ пътен знак „Б1“ („Пропусни
движещите се по пътя с предимство“), като не е пропуснала движещия се с
предимство по бул. „***“ л.а. „**“, вследствие на което е настъпило ПТП
между двата автомобила. Причина за настъпване на ПТП е именно нейното
поведение, доколкото жалбоподателката е била длъжна да изчака
преминаването на л.а. „**“, едва след което да се включи в движението по бул.
„***“. Като не е изпълнила това свое задължение, жалбоподателката е
осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателката М. С. виновно при форма на вина небрежност, доколкото
последната не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, не е
предвиждала неговите общественоопасни последици, но е могла и е била
длъжна да ги предвиди в конкретния случай с оглед на наличния пътен знак
„Б1“ и движещите се по път с предимство автомобили.
За извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, касаещо
неспазване на пътните знаци и настъпване на ПТП, какъвто е настоящият
случай, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т.
5 ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
В случая с обжалваното НП е наложена „глоба“ за така извършеното
административно нарушение в установения от закона размер от 200 лева,
поради което НП се явява законосъобразно в посочената санкционна част.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на извършеното
8
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, доколкото е налице
рестриктивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, забраняваща приложението на
чл. 28 ЗАНН в случаите на извършени нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява
законосъобразно по пункт 2, касаещ санкциониране на жалбоподателката за
извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Съдът обаче счита, че жалбоподателката не е извършила вмененото й
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водачът на ППС, участник в ПТП, е длъжен да спре последното и
да установи какви са последиците от произшествието. В случая по несъмнен
начин се установи, че жалбоподателката С. е слязла от управлявания от нея
автомобил, като е огледала последния. Също така е провела кратък разговор и
с другия водач относно състоянието на последния и на управлявания от него
автомобил. При това положение очевидно жалбоподателката е изпълнила
вмененото й задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което неправилно
е била санкционирана за нарушаване на посочената разпоредба.
Освен това, в случая е налице и съществено противоречие в АУАН и НП
между словесно описание на административното нарушение и неговата
правна квалификация. Така, от една страна в АУАН и НП се твърди, че
нарушението се изразява в напускане на местопроизшествието и
неуведомяване на компетентните органи на МВР, което представлява
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. От друга страна, процесното
административно нарушение е квалифицирано като такова по чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП, което касае съвсем различно задължение на водачите на ППС,
участници в ПТП, а именно да спрат и да установят последиците от
произшествието. По този начин е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, доколкото е поставено в невъзможност да разбере
действителната воля на актосъставителя и на административнонаказващия
орган, респ. е ограничена възможността му да организира ефективно
защитата си срещу вмененото му „административно обвинение“.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за частично
основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради което
обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно в частта, в която
на М. С. са наложени административни наказания за извършено
9
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и да се потвърди в
частта му, в която последната е санкционирана за извършено
административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
При този изход на делото, свързан с частична отмяна на НП, всяка от
страните има право на разноски съобразно отменената/потвърдена част от НП.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателката М. С.
следва да се присъди съответната част от заплатеното адвокатско
възнаграждение съобразно отменената част от НП. От приложения на л. 123
от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че последната е
заплатила по настоящото дело на процесуалния си представител сума в общ
размер на 600 лева – по 300 лева за всяко от двете административни
нарушения. В този смисъл и доколкото атакуваното НП е отменено само в
едната си част, а е потвърдено в другата, в полза на жалбоподателката следва
да се присъди единствено сумата от 300 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по отношение обжалване на НП в частта, в която
последното е отменено. Релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, доколкото
адвокатското възнаграждение е определено под минималния размер,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение. С оглед на това, СДВР следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателката М. С. сумата от 300 лева за процесуално
представителство по делото съобразно отменената част от атакуваното НП.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на Софийски
районен съд направените по делото разноски за изготвяне и изслушване на
аудио-техническата експертиза в общ размер от 280.77 лева (220.77 лева за
изготвянето й и 60 лева за защитата й в съдебно заседание), доколкото в
случая жалбата не е уважена изцяло и със своето поведение жалбоподателката
10
е станала причина за извършване на разходите. По въпроса за разноските за
експертизи разпоредбата чл. 84 ЗАНН препраща към субсидиарно
приложимия НПК (чл. 187-190 НПК). В случая приложима се явява
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде
оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските,
направени по обвинението, по което е признат за виновен. В този смисъл е и т.
2, б. „б” от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н.д. № 98/84 г., ОСНК
на ВС. В случая заключението на изготвената аудио-техническа експертиза е
относимо към установяване и на двете административни нарушения, вкл. и
относно време, място и начин на настъпване на процесното ПТП, поради което
М. С. следва да заплати горепосочените разноски в полза на СРС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление № 23-4332-
012336/26.06.2023 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на М. И. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, както
и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП, В ЧАСТТА, в която на М. И. С. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която на М. И. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
ОСЪЖДА М. И. С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 280.77 лева
11
(двеста и осемдесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
направени разноски по делото за изготвяне на експертиза.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М. И.
С. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени
от последната разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отменената
част от обжалваното НП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12