№ 15
гр. гр.Велинград, 31.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20235210200039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на М. М. О., подадена чрез пълномощник адв. К. К., против
постановление на ТО-Велинград при РП-Пазарджик от 23.12.2022г. г. (пр. пр. вх. №
182/19г.), с което е спряно наказателното производство по ДП № 286/2022 г. по описа на РУ
на МВР-Велинград, на основание чл. 244, ал.1, т.1 във вр. с чл. 25, ал.1, т.6 от НПК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на постановлението при
съображения за фрагментирано и превратно тълкуване на доказателствата и необосновано
назначаване на последващи експертизи с идентичен предмет, при липса на предпоставките
по чл. 153 от НПК.
След проверка на книжата по делото настоящият състав намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество - основателна.
Досъдебното производство е образувано с прокурорско постановление от 18.05.2019г.
н ТО-Велинград при РП-Пазарджик, и е водено за това, че на 20.01.2019г. в с. Грашево, общ.
Велинград на М. М. О. била причинена средна телесна повреда (сътресение на мозъка,
представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота), като в хода на
разследването са били привлечени като обвиняеми, действали при условията на
съизвършителство, три лица. Впоследствие държаният обвинител, като е преценил да
игнорира като ненадеждни показанията на пострадалия и двама свидетели, представящи се
за очевидци на обстоятелства, касаещи съставомерността на извършеното, е стигнал до
извод, че то представлява престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, преследвано по частноправен
ред.
Предметът на настоящия съдебния контрол е обосноваността и законосъобразността
на обжалваното прокурорско постановление (по аналогия с процесуалноправната норма на
чл. 243, ал.5 НПК).
Макар проверката за материалноправна законосъобразност по дефиниция да
предполага и проверка на правната квалификация – според настоящия състав съдът няма
процесуална възможност да дава указания на прокурора относно правната квалификация на
извършеното (Решение № 249 от 08.05.2002 г. по н.д. № 118/2002 г., I н.о. на ВКС). Относно
процесуалноправната законосъобразност - в хода на досъдебното производство са събрани
необходимите (чл. 203, ал.2 НПК) доказателства за осигуряване разкриването на
обективната истина (чл. 13 НПК), като не се откриват и съществени процесуални
1
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на обвиняемите, или такива - при
формалното изготвяне на обжалваното постановление.
Постановлението би било обосновано, когато приетите за установени фактически
положения съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. От
съдържащите се в този материал 4 на брой съдебно-медицински експертизи се установява с
категоричност, че сред травмите на пострадалия е и причинено му мозъчно сътресение. То
би могло да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2
(разстройство на здравето, временно опасно за живота), когато е довело до изпадане
безсъзнание - коматозно състояние. (ППВС № 3/1979г., Решение № 552/1969г., I н.о.,
Решение № 1109/1974г., III н.о., но и Решение № 170/2010г. III н.о.). Леките сътресения като
дезориентиране и зашеметяване не представляват средна телесна повреда (Решение №
170/2010г. на III н.о. на ВКС). Въпросът какъв е характерът на телесната повреда е правен,
но медико-биологичните признаци на нараняването са от компетентността на съдебен
медик. Съществения в конкретния случай такъв признак е безсъзнателното състояние.
Доколкото и без необходимостта от специални познания е житейски ясно, че това
дали, кога и за колко време човек е изпадал в безсъзнание не може да се определи само от
последващи медицински изследвания – то логично и смислено вещите лица са извели като
решаващ критерий в тази насока данните от свидетелските показания. В първите три
експертизи правилно са съобразявани показанията на свидетели-очевидци на състоянието на
пострадалия по време и непосредствено след инкриминираното деяние. В последната по
време експертиза неадекватно са съобразявани само показанията на медицинския екип,
пристигнал по-късно на мястото и заварил пострадалия в съзнание, от които показания е
неоправдано да се прави извод дали преди това е бил в безсъзнание или не.
Основен принцип при доказването е, че първичните доказателства не могат да бъдат
заменяни с производни, ако първите съществуват и могат да бъдат установени.
Действително в досъдебната фаза кредитирането на доказателства е въпрос на преценка на
прокурора, но само по себе си даването на указания от разследващ орган на експерт - да
основава заключението си на избирателно посочени му доказателства поставя под съмнение
обективността (чл.14 НПК), на която следва да се основава вътрешното убеждение. На
следващо място – в направеният в обжалваното постановление анализ на доказатествата,
обосновал мнителността на държавния обвинител спрямо показания на конкретни преки-
свидетели, се установяват логически противоречия и обективни некоректности. В това
число: прави се извод за неправдоподобност на показанията на М. О. на база съпоставката
им със записаното в анамнеза от МБАЛ –Велинград, в която е отразено, че след нанесените
му удари пострадалият „станал и сам се прибрал вкъщи“, без да се съобразява, че в същата
анамнеза е ясно отразено, че е снета не от самия О., а „от близките“, като не става явно кои
са те (и дали към онзи момент са им били известни детайли от инцидента); подлагат се на
съмнение същите показания, при съображения, че в подадените значително след инцидента
жалби от пострадалия – той изрично бил записал, че не знае кой го е внесъл в къщата, а и в
двата документа ясно е посочено от него, че това са били „две жени“ (като непосочването на
имената им не означава, че не ги познава); по отношение преценка достоверността на
показанията и на свидетелите Бошнакова и Махмудова се правят некоректни хипотетични
изводи - за нереалистична продължителност на побоя от над 1 час - при необоснован
темпорален анализ, в който не е съобразявано, че от заявеното начално време на инцидента
– около 12,30 часа - до документално установеното подаване на сигнала до тел. 112 - в 13,59
часа, в показанията са намерили хронология – продължителност на самият побой,
придвижването на Бошнакова да повика за помощ Махмудова и връщането им до мястото,
необходимото на две жени време да пренесат мъж от двора в къщата, продължителност на
телефонен разговор за увевдомяване за случилото се на сина му Светлин Пехливанов,
прибирането на Пехливанов от работа до дома му - за да види състоянието на баща си
(заварен да „лежи, не мърда и не говори“), и едва след това обаждането на телефон 112.; И в
2
прокурорското постановление, и в изготвените по делото експертизи анализът на тези
съществени показания (на Светлин Пехливанов) е необяснимо пропуснат (чл. 14, ал.2 НПК).
Предвид само това обстоятелство, но и в контекста на горепосочените некоректности в
доказателствения анализ на държания обвинител – обжалваното му постановление е
необосновано.
При тези мотиви Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на ТО-Велинград при РП-Пазарджик от 23.12.2022г. (пр.
пр. вх. № 182/19г.), за спиране, на основание чл. 244, ал.1, т.1 във вр. с чл. 25, ал.1, т.6 от
НПК, на наказателното производство по ДП № 286/2022 г. по описа на РУ на МВР-
Велинград.
ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик, ТО-Велинград.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3