Р
Е Ш Е Н И Е № 19
гр. Сливен, 26.02.2018
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 231 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи
по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на С.М.С. против
„Българска народна банка” с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба
се твърди, че ищцата е била клиент на „Корпоративна търговска банка”, като на
17.06.2014 г. тази банка е направила постъпки пред БНБ за оказване на подкрепа
на нейната ликвидност, но такава не била оказана. На 20.06.2014 г.
ръководството на КТБ направило постъпки пред БНБ за поставяне на банката под
специален надзор. Това било направено с Решение № 73 на УС на БНБ от 20.06.2014
г. Личните средства на ищцата останали недостъпни за нея и тя била лишена от
каквато и да е възможност да извършва разпоредителни действия с тях. Това
правило депозитът й неналичен съгласно чл. 1, §. 3, т.i от Директива 94/19 ЕО.
Счита, че е налице бездействие от страна на БНБ, тъй като нейните органи в
лицето на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор”, чрез своето
умишлено бездействие, неизпълнявайки задълженията вменени му от закона,
допуснал да претърпи имуществени вреди в размер на 10 000 лева, поради забава
за изплащане на гарантирания размер на депозита й. КТБ била поставена под
специален надзор на 20.06.2014 г., а сумата по гарантирания депозит била
изплатена на 04.12.2014 г. Заявява, че бездействието на БНБ се състояло в това,
че не й е осигурен достъп до гарантирания размер на депозита в противоречие с
чл. 1, §. 3, т.i от Директива 94/19 ЕО. Моли съда да осъди БНБ да й заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди, впоследствие невъзможността да
използва личните си парични средства или гарантиран размер на депозита в размер
на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за забава за изплащане на гарантирания депозит. Претендира
за направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез п. си С. З. С.,
поддържа предявения иск. В писмено становище уточнява, че претендираното
обезщетение представлява пропуснати ползи за неосъщественото увеличаване на
имуществото, като била лишена от възможността да вложи своите лични парични
средства в друга банка и да получи лихва върху тези средства за периода от
30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Тази сума заявява, че се явява и обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за
периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.
Ответната страна – Българска народна банка, чрез упълномощен адвокат, с писмения отговор
на исковата молба и становища по делото прави възражения за процесуална
недопустимост на иска, оспорва исковата молба, както по отношение основанието,
така и по отношение размера на претенцията. Претендира за направените по делото
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
счита че искът е неоснователен, доколкото БНБ е действала в условията на
форсмажорни обстоятелства.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата С.М.С. е сключила на 17.12.2012 г., в
качеството си на потребител договор за преференциален безсрочен депозит (л. 7 и
8 от дело № 6649/2017 г. на АдмССГ) с „Корпоративна търговска банка“ АД и на
нейно име е открита банкова сметка ***, за съхранение на пари. Според
приложеното на л. 106 банково удостоверение от „Корпоративна търговска банка”
изх.№ 238/16.12.2014 г. е видно, че към 06.11.2014 г. по сметка на С.М.С. е
имало сума в размер на 500 921,43 евро, като салдото по сметката е след
превод в размер на 196 000 лева към ФГВБ.
На
20.06.2014 г. в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на „Корпоративна
търговска банка“ АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на
разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Предявено е искане,
БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на банката под
специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
Закона за кредитните институции УС на БНБ е приел Решение № 73, изменено и
допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., с което „Корпоративна търговска банка“
АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца. Със същото решение,
за срок от три месеца: е спряно изпълнението на всички задължения на „Корпоративна
търговска банка“ АД; дейността на банката е ограничена, като е забранено
извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия; отстранени са от длъжност членовете на
управителния и на надзорния съвет на банката. С Решение № 76/22.06.2014 г. УС
на БНБ под особен надзор е поставена и "Търговска
банка Виктория“, чийто капитал е бил 100 % собственост на „Корпоративна
търговска банка“ АД. С поставянето под особен надзор на двете банки БНБ е възложило
на квесторите осигуряването на пълен анализ, оценка на активите и пасивите на
банковата група, от независим външен одитор. Такава проверка за „Корпоративна
търговска банка“ АД е възложена на 25.06.2014 г., като резултатите са
оповестени публично на 11.07.2014 г. Проверката е частична и установила, че за
определена категория кредитополучатели по кредити, в общ размер на 3,5 млрд.
лева от общ кредитен портфейл - 5,4 млрд. лева липсва съществена информация за
финансовото им състояние и/или за целевото усвояване на кредита.
УС
на БНБ е приел и Решение № 82/30.06.2014 г. за намаляване лихвените проценти по
депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД и ТБ „Виктория“ АД, до средния
пазарен размер за банковата система, по видове, матуритет и валути. (л.43-46) На
25.07.2014 г. квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД са представили
доклад за текущото състояние на банката, според който, към 30.06.2014 г.:
общата капиталова адекватност на банката е 10,54 на сто, а адекватността на
капитала от първи ред - 7.86 на сто; броят на служителите в управление
"Анализ и контрол на риска" е недостатъчен спрямо обема, сложността и
проблематиката на кредитния и инвестиционния портфейл на банката; в банката
няма изградена структура за управление на влошени или лоши кредити; в
кредитните досиета не се съдържат детайлни анализи на финансовото състояние на
кредитополучателите.
Докладът
е приет от БНБ и управителният съвет на централната банка е постановил Решение
№ 94/31.07.2014 г., с което, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издал задължителни
предписания към квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД, като:
създаване на специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира
подготовката на кредитните досиета, за целите на одиторската оценка; да сключат
допълнителни договори с одиторските фирми, за цялостна оценка активите на „Корпоративна
търговска банка“ АД. С решение от 16.08.2014 г. УС на БНБ, на основание чл.
116, ал. 2, т. 3, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ и чл. 16, т. 16 от Закона за
Българската народна банка е разрешил на „Корпоративна търговска банка“ АД да
извършва: платежни операции, за целите на погасяване на кредити към банката,
поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на
кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато
съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г.;
безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на
погасяване на кредити. На 16.09.2014 г. УС на БНБ е взел решение за удължаване
срока на специален надзор за „Корпоративна търговска банка“ АД с още два
месеца, съответно до 20 ноември, указвайки на квесторите, най-късно до
20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена
от трите одиторски компании – „Ърнст
и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД, и до 31.10.2014 г. да
представят отчет за капиталовата адекватност на „Корпоративна търговска банка“
АД, на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни
счетоводни операции. (л.35-37) На
20.09.2014 г. Правителството на Република България е уведомено от Европейската
комисия за открита процедура, за нарушение на Директива 94/19/EC. Процедурата е
прекратена с решение на Европейската комисия, от 15.12.2015 г. След поредица от
други действия, с Решение № 138/06.11.2014 г., на основание чл. 103, ал. 1, т.
1, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал.ал. 1 - 3 ЗКИ, вр. чл. 62, б. "а" и чл.
63, б. "в" от Регламент (ЕС) № 575/2013, УС на БНБ е отнел издаденото
разрешение на „Корпоративна търговска банка“ АД. Съгласно същото решение, на
основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, от „Корпоративна
търговска банка“ АД следва да бъде подадено искане до компетентния съд, за
откриване на производство по несъстоятелност и за това действие да бъде
уведомен Фондът за гарантиране на влоговете в банките, с цел извършване на
подготвителни действия за назначаване на синдик. (л.29-34) С Решение №
61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките е определил датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните
депозити. (л.23, 24)
От
представените от ответника и приети като писмени доказателства по делото писмо
изх.№ 90-0011 от 17.01.2018 г. на ФГВБ (л.181) се установява, че на 09.12.2014
г. ищцата се е разпоредила със сумата от 196000 лева, представляваща
гарантирания размер на влога в „Корпоративна търговска банка“ АД към 06.11.2014
г.; в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност,
под номер 6012 е включена С.М.С., със сумата от 992129,99 лева.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като от заключението на вещото лице става ясно, че изчисляване
на лихва за вече ползвания банков продукт - безсрочен влог и приложимо лихвено
равнище от 2,6%, то размера на лихвеното плащане за периода от 20.06.2014 г. до
04.12.2014 г. ще бъде 2 363,98 лв. Според решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ, новите лихвени равнища влизат в
сила от 01.07.2014 г. Ако се приложи същият лихвен процент, но при новият срок
то лихвеното плащането ще бъде 2 208,27 лв. Размерът на лихвата, начислена
върху сумата от 196 000 лева за периода от 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. и лихвено равнище от 7,5 % уговорен чл.5 т.1 от Анекс № 90789 към договора за
депозит, то ще бъде 2 902,01 €. За периода 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г.
и лихвено равнище от 7,5 % размерът на лихвеното плащане ще бъде 563,70 €. Според
средните нива на лихви на депозити в банки за периода от 20.06.2014 г. до
04.12.2014 г., за сумата от 196 000 лева, за периода 30.06.2014 г. до
06.11.2014 г. и лихвено равнище от 0,57% размерът на лихвеното плащане ще бъде
431,36 лв. За периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014г. и лихвено равнище от 0,56 %
размерът на лихвеното плащане ще бъде 317,08 лв. В съдебно заседание вещото
лице уточнява посочените лихвени равнища в отговора на 5 въпрос са за овернайт
депозити и се прилагат за безсрочни влогове. Така посочените лихвени равнища са
за годишна база и ищцата би получила лихвено плащане ако безсрочния влог се
олихви на 31.12. на съответната година.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма
противоречие и си кореспондират изцяло.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на иска. Въпросът за процесуалната допустимост на предявения
иск е разгледан в многобройните определения на ВАС по идентични казуси (напр. -
Определение № 6061/19.05.2016 г., по адм. дело № 5711/2016 г.; Определение №
5950/18.05.2016 г., по адм. дело № 6571/2016 г., Определение № 13874 от
16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12647/2017 г., IV о), с които е прието, че:
БНБ, макар да не принадлежи към системата на изпълнителната власт, с разпоредби
от ЗБНБ и се възлагат властнически правомощия, което я определя като
административен орган, във втората хипотеза на §1, т.1 ДР АПК, с оглед на което
БНБ може да бъде ответник, при условията на чл. 205 АПК по предявени искове за
обезщетение за вреди от бездействие, при неупражняване на административните
правомощия, спрямо друга търговска банка, вкл. за бездействие по неспазване
задължения, произтичащи пряко от Директива 94/19/ЕО и свързаните с тях
разпоредби от националното право.
Спорът дали БНБ е пасивно легитимиран
ответник или не, дали е следвало да приеме решение по чл. 1, § 3, б. (i) от
Директива 94/19/ЕО, респ. по чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗГВБ и кога е следвало да
направи това, дали е налице незаконосъобразно бездействие от вида на твърдяното
в исковата молба или не, са въпроси по съществото, а не по допустимостта на
съдебното производство и не могат да се решават с определение по допустимостта
на иска. Също по съществото на спора е и въпросът дали разпоредбата на чл. 1, §
3, б. (i) от Директива 94/19/ЕО има пряко действие. Самото предявяване на
осъдителния иск по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
обосновава наличието на правен интерес за ищеца. По неговата основателност или
не съдът следва да се произнесе с решение по съществото на спора, с който е
сезиран.
Въз основа на установените по делото факти
ищцата твърди "неправомерно бездействие на БНБ по отношение изпълнението й
на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския
съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити", от което
бездействие претендира да е претърпяла имуществени вреди, съставляващи "неосъществено увеличаване на
имуществото, като била лишена от възможността да вложи своите лични парични
средства в друга банка и да получи лихва върху тези средства за периода от
30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., както и законната лихва за забавено изплащане
на гарантираните вземания, за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г.",
чиито общ размер определя на 10000 лева. Според ищцата бездействието на БНБ се
състояло в това, че не и бил осигурен достъп до гарантирания размер на
депозита, което било в противоречие чл. 1, §.3, т. "i" от Директива
94/19 (ЕО) на ЕП и на Съвета.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне
правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана
основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен
начин наличието на следните предпоставки, които да са взаимно свързани, а
именно: причинена вреда; незаконосъобразно (за процесния случай) бездействие на
орган или длъжностно лице на Държавата, при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразното бездействие и настъпила вреда. Задължително условие за допустимост
на иска е също и това, в случай, че искът се свързва с административен акт,
актът да бъде отменен по съответния ред. В процесния случай ищцата изрично е
дефинирала, че претендираните вреди са причинени от "неправомерно
бездействие, по отношение изпълнение на задължения, произтичащи от приложимо с
директен ефект право на ЕС в областта на изплащането на гарантирани
депозити".
Предвид
очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, на
изследване за случая подлежи: 1. налице ли е незаконосъобразно бездействие от
страна на БНБ, което (арг. чл. 256, чл. 257, ал. 1 АПК) централната
банка, в лицето на УС е била задължена да извърши, по силата на Закона или по
силата, пряко от нормативен акт; 2. причинена ли е имуществена вреда на ищцата,
която по същество представлява пропусната полза, в размер на 10000 лева
-"законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания, за
периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г."; 3. налице ли е пряка и
непосредствена причинна връзка, между бездействие на БНБ и настъпила вреда.
От
събраните по делото доказателства не се установява бездействие от страна на
ответника, по смисъла на чл. 256 АПК, което да се изразява в неизвършване на фактически
действия, които БНБ е била задължена да извърши по силата на закон.
Разпоредбата
на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм. ДВ бр.
62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г..) постановява, че Фондът за
гарантиране на влоговете в банките изплаща задължения на съответната банка към
нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е
отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.
Управителният съвет на БНБ, като колективен орган е изключително компетентен
(чл. 16, т. 15 ЗБНБ) да отнема лицензи на банки, за което приема решение след
заседание (чл. 17, ал.ал. 1-3 с.з.). Вземането на такова решение се основава на
определена от специалния закон компетентност, поради което представлява правно,
но не фактическо действие. С Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет
лицензът на „Корпоративна търговска банка“ АД за извършване на банкова дейност.
Ищецът претендира обезщетяването на вреди,
причинени от нарушаване правото на ЕС. Счита, че пряко приложение за случая
следва да намерят норми от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, от 30.05.1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, и
конкретно - чл. 1, пар. 1, §. 3, б. "i". Според дадената с тази норма
дефиниция, по смисъла на Директивата "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим,
но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни
условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i)
съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната
кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува
близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Компетентните органи
установяват това колкото е възможно по-скоро и най-късно 21 дни след като
установят за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити,
които са дължими и изискуеми".
На
въпроса, дали нормите на Директива 94/19/ЕО представляват правно основание за
ангажиране отговорност за бездействие на БНБ, е отговорил Съдът на ЕС, с
Решение от 12.10.2004 г. по дело С-222/02, с което е дадено задължително
тълкуване на чл. 1 от директивата. Според СЕС (т. 29 от решението) "Член 3, параграфи 2 - 5 от Директива 94/19 има за цел да даде
сигурност на вложителите, че кредитната институция, в която са направили своя
депозит принадлежи към схема за гаранция на депозитите, така че ще бъде
запазено тяхното право да бъдат обезщетени в случай, че не могат да имат достъп
до своите депозити и то, съгласно правилата от упоменатата директива и по точно
от нейния член 7. Тези разпоредби служат единствено за установяване и добро
функциониране на схема за гаранции на депозитите, така както те са предвидени в
Директива 94/19". Т. 31: "Това
тълкуване на Директива 94/19 се потвърждава от нейното двадесет и четвърто
съображение, което изключва тя да има за последствие ангажиране отговорността
на държавите-членки и на техните компетентни органи по отношение на
вложителите, след като те са получили обезщетение или защита в условията,
определени в нея". Т. 31: "след като е осигурено обезщетяването на
вложителите, предвидено в Директива 94/19, член 3, параграфи 2-5, последната не бива да се тълкува като
противопоставяща се на национална правна норма, според която задачата на
националния надзорен орган върху кредитните институции се осъществява единствено
в общ интерес, нещо което изключва според националното право възможността
частни лица да искат обезщетения за щети, настъпили от недостатъчен надзор от
страна на този орган". В т. 50 от решението, въз основа на дадените
отговори на първите два въпроса Съдът е приел, че "Директива 94/19, наред
с Директива 77/80, Директива 89/299 и Директива 89/646, не дава права на
вложителите, когато те нямат достъп до своите депозити и то заради слаб надзор
от страна на компетентните национални органи, след като е осигурено обезщетение
на вложителите, предвидено в Директива 94/19". По т. 51 Съдът обобщава:
"При тези условия и поради същите мотиви, които са в основата на
упоменатите въпроси, цитираните по-горе директиви не могат да се считат като
даващи права на частни лица, когато те не могат да разполагат с депозитите си
по причина на слаб надзор от страна на компетентните национални органи, да
ангажират отговорността на държавата на основата на правото на Общността".
Съгласно
чл.2, ал. 6 ЗБНБ, Българска народна банка
регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с
оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на
вложителите. Тази норма обаче, не дава основание да се приеме, че следва да
бъде предпочетен частният интерес на вложителите, пред обществения интерес -
запазване стабилността на банковата система. Според чл. 9, ал. 8 от Закона за
кредитните институции, БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не
носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните им функции, освен ако
са действали умишлено. Следователно, посочените разпоредби не противоречат и са
в съответствие с даденото тълкуване с решението на СЕС, при отговора на първи
въпрос. След като Директивата изключва отговорност за вреди по искове на
вложителите, е безпредметно разглеждането на въпроса, дали разпоредбите й са
били транспонирани в националното право изобщо, или са транспонирани
неправилно, преди да бъде приет през м. 08.2015 г. новият Закон за гарантиране
на влоговете в банките (чл. 20). Разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква "i" от Директива
94/19 не е годно правно основание да бъде ангажираната отговорността
на Държавата или на нейни органи, по отношение на вложители, когато те са
получили обезщетение. Не може да бъде ангажирана и отговорността по чл. 10, § 1 от същата директива,
предвиждаща като правна последица изплащане гарантирания размер на депозитите
на вложителите. За нарушения на правото на ЕС е възможно, в производството по
чл.258 от Договора за функционирането на ЕС, по иск на Комисията да бъде
потърсена отговорност на Българската държава, но това не означава във всички
случаи, че физически лица непременно ще имат право да предявяват искове за
вреди.
Касае
се за различни видове и основания за ангажиране на отговорност, които нямат
връзка помежду си.
Освен
в контекста на гореизложеното, тезата на ищеца, че БНБ е била задължена,
считано от 20.06.2014 г., когато е постановила Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне „Корпоративна
търговска банка“ АД под особен надзор, в срок до 30.06.2014 г. да установи
неналични депозити, не може да бъде споделена и предвид следното:
След
поставянето на „Корпоративна търговска банка“ АД под особен надзор, от страна
на централната банка са извършени множество действия, които бяха описани
подробно по - горе, в обстоятелствената част на решението. Издаването от
Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките на Решение №
61/18.11.2014 г., с което е определена начална дата на изплащане на
гарантираните депозити е предшествано именно от следващите се по Закон правни
действия, които е дължала да извърши БНБ. Разпоредбата на чл.79, ал. 8 ЗКИ изрично изключва
отговорност за Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от
тях лица за вреди, свързани с упражняване на надзорните им функции, освен ако
са действали умишлено. Ищцата не доказа в настоящото съдебно производство
умишлени действия от органите на БНБ, по повод осъществяване надзора на „Корпоративна
търговска банка“ АД, които да са довели до причиняване на твърдяната
имуществена вреда.
Не
е налична и втората, задължителна материалноправна предпоставка за реализиране
отговорност на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не беше
установено по делото, че на ищцата е причинена твърдяната от нея имуществена вреда.
От
представеното от ответника удостоверения от ФГВБ се установява, че: "общият
размер на задължението на банката към всеки един вложител се установява, като
се съберат всички влогове на вложител, включително начислените върху тях лихви,
към датата на решението на БНБ за отнемане лиценза на банката“; на 09.12.2014
г. ищцата е получила сумата от 196 000 лева, представляваща гарантирания размер
на влога; в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 1 от Закона за банковата
несъстоятелност, под номер 6012 е включена С.М.С., със сумата от 992129,99
лева, представляваща остатък от депозита й в „Корпоративна търговска банка“ АД,
след получаване на гарантирания размер от 196 000 лева. Действително, на ищеца
е възстановена само гарантираната от ЗГВБ сума от 196 000 лв., но останалата
част от паричния и депозит, включително начислените лихви продължават да
съществуват като задължение на „Корпоративна търговска банка“ АД към нея,
предявено служебно в производството по несъстоятелност на банката. В този
смисъл, нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изключва прилагането на този
закон, когато друг закон (ТЗ) или указ е предвидил специален начин
на обезщетяване.
Освен това по делото не бяха представени
доказателства, че ищцата би получила за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. по-голяма
по размер лихва от тази която е начислена върху притежавания от нея депозит в „Корпоративна търговска банка“ АД, определена
съобразно Решение № 82/30.06.2014 г. на
УС на БНБ. Фактът, че притежаваните от нея средства останали блокирани в КТБ
след 20.06.2014 г., от 30.06.2014 г. са олихвявани съобразно утвърдените с
горепосоченото решение лихви е безспорен и независимо, че размерът на тези
лихви не бе установен от представените по делото доказателства, несъмнено тези
лихвени плащания са начислявани съобразно решението на УС на БНБ. Съдът
неколкократно даде указания на ищцата, че следва да представи доказателства за
действително претърпените от нея вреди, като и даде насоки за обстоятелствата,
които следва да установи, включително и за разликата между начислените лихви
от „Корпоративна търговска банка“ АД до
отнемане на лиценза на банката и претендираната евентуална лихва от депозит в
друга банка. По делото обаче такива доказателства не бяха представени. В тежест
на ищеца е да установи действително претърпените вреди, което не беше сторено в
производството по делото. От изложеното следва, да се направи извода, че
претендираната за обезщетяване сума от 10000 лева не може да бъде отчетена като
пропусната полза за ищцата.
Не е налична и пряка и непосредствена
причинна връзка между бездействие на ответника и настъпила вреда, понеже както бе
посочено по-горе липсва незаконосъобразно бездействие, както и имуществена
вреда, ощетяваща патримониума на ищцата.
При
този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ищецът дължи да възстанови на ответника
заплатеното от него разноски за производството в размер на 2270 лв., от които възнаграждение
за адвокат, в размер на 1 680 лв., пътни разходи в размер на 480 лв., 10 лв. д.т. за съдебни удостоверения и 100 лв.
депозит за съд.експертиза.
Ръководен от изложените
съображения, и на основание чл.203 ал.1
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
С.М.С., ЕГН **********,*** срещу Българска народна банка иск за заплащане на сумата
от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени пропуснати ползи за
неосъщественото увеличаване на имуществото, като била лишена от възможността да
вложи своите лични парични средства в друга банка и да получи лихва върху тези
средства за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер
на гарантираните вземания от 196 000 лева, както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от
30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., вследствие неправомерно бездействие на БНБ по
отношение изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен
ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани
депозити.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********,***
да заплати на Българска народна банка направени по делото разноски в размер на 2270
лв. (две хиляда двеста и седемдесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: