ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 19.10.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова,
разгледа търговско дело № 2466 по описа за 2017г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по две броя възражения, постъпили на 26.09.2018 година и 27.09.2018
година срещу изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на К.Б.
ЕООД /н./, обявен в търговския регистър на 18.09.2018г.
Синдикът подава писмено становище, което поддържа
и в съдебно заседание и в което е взел отношение по всяко от възраженията.
По
възражението на К.Б. ЕООД /н./, с вх. № 122570/26.09.2018 г.
Длъжникът възразява
срещу включване в списъка с приетите вземания на вземането на кредитора Б. ЕООД
в размер на 39 116,60 лева – част от главница по договор за кредит № 151/29.07.2009
година и анекси към него и договор за цесия от 16.08.2018 година.
Възражението
е неоснователно.
Съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ, необходимо и
достатъчно за включване на вземане в списъка на приетите вземания е предявяване
на вземането в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, индивидуализирането му по основание
и размер и представяне на писмени доказателства, удостостоверяващи
съществуването му.
В случая, кредиторът се легитимира като притежател
на вземането по силата на представения договор за цесия и договор за банков
кредит, представени с молбата от 24.08.2018 година.
На първо място следва да се посочи, че с договора
за цесия, сключен на 16.08.2018 г., кредиторът в качеството му на цесионер е
придобил от Б.П.Б. АД част от непогасените вземания на банката срещу длъжника по
Договор за кредит № 151/29.07.2009 г. и анекси към него, в размер на
20 000 евро, представляващи част от непогасената към прехвърляне на
вземането главница по кредита, за която е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 52777/2016 година /общо дължимата главница по
издадената заповед за изпълнение е 794 726,48 евро, видно от решение от
15.08.2018 година по иска по чл. 422 ГПК/. Съгласно чл. 12, договорът влиза в
сила от датата на подписването му – 16.08.2018 година, поради което и предвид
консенсуалния характер на цесията, неоснователни са възраженията на длъжника
във връзка с липсата на доказателства за заплащане на уговорената между
страните цена. Транслативният ефект на договора по отношение на вземането е
настъпил на посочената дата. Или, договорът
има действие между страните по него, а предвид нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
извършеното прехвърляне обвързва и длъжника от момента, в който прехвърлянето
му е съобщено от стария кредитор. В случая – от 17.08.2018 година, когато е
уведомен синдикът. Отделно следва да се посочи и че доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, узнаването за същото от длъжника в рамките на съдебното
производство във фазата на предявяване на вземанията следва да бъде взето
предвид, тъй като уведомлението, изходящо от цедента е приложено към молбата за
предявяване на вземанията. Тоест, съдът приема, че е налице съобщаване на
цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
е породило действие за длъжника.
Размерът и дължимостта на вземането се установява
от представените по делото и с молбата писмени доказателства и липсата на
доказателства за погасяване на вземането, а възраженията във връзка с
приложението на чл. 76 ЗЗД също са неоснователни. Извършеното разпределение в
изпълнителното производство, от една страна, не може да бъде ревизирано в
настоящото производство, а от друга страна, в случая е била приложима именно нормата
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Тоест, установява се и че цедентът е притежавал
вземане към длъжника в приетия от синдика размер към датата на сключване на договора
за цесия, което е преминало в патримонуима на цесионера и правилно е включено в
списъка на приетите вземания.
По
възражението на К.Б. ЕООД с вх.№ 123193/27.09.2018г.
Възражението е
неоснователно.
В производството по чл. 685 ТЗ е достатъчно
кредиторът, сочещ себе си за носител на предявено вземане, да ангажира
доказателства, които да формират заключение, че вземането съществува и има за
адресат длъжника по откритото производство по несъстоятелност. Издаването на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и инициирането от кредитора на
исково производство по чл. 422 ГПК са действия, насочени за установяване на
паричното вземане и не преграждат правото на кредитора да предяви вземанията си
по чл. 685 ТЗ. Напротив същият е длъжен да го стори, ако иска да получи
удовлетворение в рамките на производството по несъстоятелност.
С оглед обстоятелството, че производството по чл.
422 ГПК е все още висящо, както правилно е отбелязал кредиторът, не може да
бъде съобразено извършеното в принудително изпълнение прихващане на събраните и
разпределени суми. Ефектът на погасяването ще настъпи при постановяване на
окончателен съдебен акт в производството по чл. 422 ГПК и то ще бъде съобразено
впоследствие от синдика.
Представените по делото договор за кредит, анекси,
Разпределителен протокол и извлечение от сметка са достатъчни писмени доказателства
в рамките на настоящото производство за установяване облигационните отношения
по договор за кредит, усвояването на дадения кредит и размера на непогасените вземания
по него /посочени в извлечението от сметки/. Следва да се посочи и че съгласно
чл. 182 от ГПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат
да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили
книгите. В случая, от събраните доказателства редовността на водените при
банката книги не се разколебава, което е достатъчно в рамките на настоящото формално производство да се кредитират
отразените в извлечението от счетоводните книги на банката обстоятелства. Изрично
следва да се добави и че във връзка с възражението на длъжника относно размера
на законната лихва, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
компютърна програма, същата е именно в приетия от синдика размер от 304 738,36
лева. Неоснователно е възражението и за прекомерност на юрисконсултски
възнаграждения, доколкото същите са определени, видно то представените
документи, в границите, определени от действащата нормативна уредба.
Или, представените по делото доказателства са
достатъчни да се установи пред синдика основанието и размера на предявените от
кредитора Б.П.Б. АД вземания за главница, неустойка, лихви, такси, разноски и
др. Както вече беше посочено, законосъобразността на извършеното разпределение
в образуваното индивидуално изпълнително производството в настоящото
производство не може да бъде ревизирано, нито съобразено до приключване на иска
по чл. 422 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на К.Б.
ЕООД с вх.№ 122570/26.09.2018г. и възражението на К.Б. ЕООД с вх.№ 123193/27.09.2018г..
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, списъка на
приетите вземания, изготвен от синдика на К.Б. ЕООД /н./, ЕИК: ******обявен в
търговския регистър на 18.09.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: