№ 122
гр. Шумен, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500044 по описа за 2023 година
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Производство е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД София, представлявано от юрисконсулт И.Н.Н. срещу
Разпореждане № 893/16.12.2022 г. по ч.гр.д. № 625/2022 г. на
Великопреславски районен съд, в частта с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу С. Х. К. с ЕГН ********** за разликата над 5 362. 50 лв. – главница
до пълния претендиран размер от 5 500 лв., представляващи „такса
ангажимент“ по Договор за потребителски кредит № PLUS-
19158622/22.02.2022 г.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че въпросната „такса ангажимент“ не е свързана с
усвояването на кредита, нито с управлението на кредита. Същата покривала
разходи извършени от банката към момента на сключване на договора и
непосредствено след него. Тя представлявала разход на банката, който бил
включен в общите разходи на потребителския кредит, формиращ „Годишен
процент на разходите“, който не превишавал 5 пъти законната лихва. Тази
такса ангажимент била начислена, за да бъде фиксиран лихвения процент за
целия срок на договора, който разход се явявал допълнителна услуга, от
дейностите като одобрение/усвояване на кредита, извънсъдебно събиране,
изпращане на напомнителни писма, експресно разглеждане на искането за
кредит, промяна на погасителния план и други.
Прави се искане съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо
него да постанови друго, с което да се уважи искането за издаване на заповед
1
за изпълнение за сумата от 137. 50 лв.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Ч.г.д. № 625/2022 г. по описа на ВПРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК депозирано от жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД София по Договор за потребителски кредит № PLUS-
19158622/22.02.2022 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България“ и С. Х. К. с ЕГН ********** от с. Веселиново общ. В.
Преслав ул. .... № 68, правата по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД София по силата на подписано Приложение №1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.05.2022 г.,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ и на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД София. Със заявлението се претендират:
сумата 5565. 22 лв. – главница /уточнена с последваща молба в размер на
5 500 лв./; договорна лихва в размер на 1 267. 04 лв. за периода от 15.03.2022
г. до 10.11.2022 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; обезщетение за забава в размер на 363. 88 лв., считано от
16.03.2022 г. до датата на подаване на Заявлението, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски за държавна такса в размер на 143. 92 лв. и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лв.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София в обжалваната
част. Приел е, че длъжникът не дължи т. нар. такса "ангажимент" в размер на
137. 50 лв. и приспадайки ги от претендираната главница е счел, че
задължението за главница е в размер на 5 362. 50 лв. В тази връзка
заповедния съд е изложил доводи, че съгласно чл. 2 от договора
кредитополучателя заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът
сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на &1 т. 5 от
ЗПК при съдържащите се в договора условия, която такса се заплаща от
кредитополучателя още при отпускане на кредита и директно се удържа от
общия размер на кредита. На тази база е достигнал до изводи, че тъй като
определянето на лихвен процент – дали е фиксиран или не, е свързан с
условията на договора, поради което е приел, че в случая се касае за
усвояване на кредита. Но съобразно чл. 10а ал. 2 от ЗПК е налице забрана от
потребителя да се изискват такси и комисионни за дейности свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което клаузата с която е
уговорена еднократна такса ангажимент в размер на 137. 50 лв. е нищожна на
основание чл. 21 ал. 1 във вр. с чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
2
С атакуваното в настоящото производство разпореждане заповедния
съд е констатирал, че уговорената еднократна такса ангажимент в размер на
137. 50 лв. е нищожна на осн. чл. 21 ал. 1 от ЗПК, тъй като е уговорена в
противоречие с нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, която забранявала от
потребителя да се изискват такси и комисионни за действия свързани
усвояването и управлението на кредита. Приел е, че така договорената такса
ангажимент, срещу която кредитора сключва договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК при съдържащите се в документа
условия, размери и срокове е свързана с условията на договора, поради което
касае усвояването на кредита, за което не може да се изисква такса. Посочил
е, че кредитора не предоставя допълнителна услуга по см. на чл. 10а ал. 1 от
ЗПК, но изисквайки заплащане на посочената такса ангажимент, той реално
заобикаля забраната на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, поради което тази такса е
нищожна. Накрая – заповедния съд е приел, че чистата сума отпусната като
главница по представения договор е в размер на 5 362. 50 лв. – реално
получената сума от длъжника, а не 5 500 лв., поради което от претендирания
остатък от главницата, е извадил сумата от 137. 50 лв. – такса ангажимент и е
отхвърлил претенцията за главница за разликата над 5 362. 50 лв. до
претендираните 5 500 лв. В останалата част заявлението е уважено и на
заявителя е издадена заповед № 346/16.12.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
При така приетата за установена фактическа обстановка, ШОС приема,
че съобразно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК /нова – ДВ бр.
100/2019 г. / заповедният съд е длъжен да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителят произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по
отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Предмет на частната жалба е претенцията на заявителя за заплащане на
сумата от 137. 50 лв. - такса ангажимент включена в претендираната със
заявлението главница от 5 500 лв.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, досежно нищожността на клаузата относно таксата
ангажимент от 137. 50 лв. На основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. В чл. 10а ал. 1 от ЗПК е предвидена
възможност за кредитора, да събира от кредитополучателя такси и
комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги, които са
свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например - издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др., но в случая по отношение на таксата
3
ангажимент, не се установява наличието на тези характеристики. Така
уговорената между страните такса в размер на 137. 50 лв. и като
предназначение, и като наименование, противоречи на чл. 10а ал. 2 от ЗПК,
според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В практиката на
кредитния пазар ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент
за срока на заема е свързан с по - висок риск за него, който риск намира
икономически еквивалент в по висок лихвен процент за връщане на заетата
сума. Отпускането на заеми при фиксирана или "плаваща" лихва, в
зависимост от конкретния договор, е дейност, която е пряко свързана с
усвояването и управлението на кредита. Това именно е същността на
възмездното кредитиране, извършвано по занятие.
Предвид горното ШОС приема, че липсва основание кредиторът да
начислява такса, наречена ангажимент, за това, че е изпълнил задължението
си да предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент
по него за срока на договора. Уговорената такса ангажимент противоречи
пряко на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, поради което заповедния съд правилно и
законосъобразно е приел, че същата е нищожна. Поради това ще следва
обжалваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 893 от 16.12.2022 г. постановено по
ч.г.д. № 20223610100625 по описа на Великопреславският районен съд в
частта, с която е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю., чрез юрисконсулт И.Н.в за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. Х. К., ЕГН
********** от с. Веселинова общ. Смядово ул. .... № 68 за горницата над
5 362. 50 лв. до пълния предявен размер от 5 500 лв. – главница.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4