Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./……….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева
въззивно гр.д. № 48 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 85267/27.12.2018 г. на М.Т.М.,
ЕГН **********, чрез адв. Т.Я., против Решение № 4994/05.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5747/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, с което е
отхвърлен предявения от М.Т.М., ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София иск с правно основание чл. 357, ал. 1
вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, пр. първо от КТ за отмяна на наложеното със Заповед №
Л-1820/17.04.2018 г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради нарушение
на материалния закон. Намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна
преценка на събраните по дело доказателства и не е взел предвид възраженията на
страната срещу заповедта на работодателя. Настоява, че не е бил запознат с
документите от проведената от Инспектората проверка въз основа на които е
издадена атакуваната заповед и цитирани в същата. Излага доводи за липса на
реквизити на заповедта, поради непосочване на дати на твърдяните нарушения,
които се вменят служителката да е извършила. Навежда съображения, че преди
даване на обяснения служителката не е запозната със съдържанието на доклада от
проверката. Не се съгласява с извода на съда за съразмерност на наказанието с
допуснатото нарушение. Моли за отмяна на решението и уважаване на претенцията.
В открито съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си и развитите в
нея доводи за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, чрез ст.юрисконсулт Светослава Славова, в която се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че заявените оплаквания са
неоснователни. Настоява, че в хода на проверката не е нарушено правото на
защита на служителката и атакуваната заповед е законосъобразно издадена. Моли
за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Лично и чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание въззиваемата оспорва жалбата.
Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищцата М.Т.М.
излага, че със заповед № Л-1820/17.04.2018
г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.
София, връчена й срещу подпис на 20.04.2018 г., й е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Заповедта й била връчена след приключила
проверка, назначена със заповед № Л-577/06.02.2018 г. Посочва, че на 17.11.2017
г. е издадена заповед за дисциплинарна проверка срещу нея с № Л-5141,
приключила с изготвянето на писмена справка рег. № 12259/13.12.2017 г. по описа
на ГДИН. На 06.02.2018 г. получила покана за даване на писмени обяснения във
връзка със заповед № Л-5141. Депозирала такива на 08.02.2018 г. На 15.02.2018
г. била издадена заповед № Л-787, връчена й на 23.02.2018 г., с която й било
наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Поддържа, че е предявила иск за
отмяна на това наказание, за което е образувано гр. д. № 4117/2018 г. по описа
на ВРС, ХLVI състав. На 06.02.2018 г., преди приключване на първата проверка, е
разпоредено извършването на последваща втора дисциплинарна проверка срещу нея
със заповед № Л-577, с която се запознала срещу подпис на 19.02.2018 г. Твърди,
че назначената проверка е протекла без нейно участие, като не е запозната с
материалите по проверката. Поддържа, че проверката обхваща 2017 г., който
период е свързан и с извършената предходна проверка, за която е издадена
заповед № Л-5141/17.11.2017 г. Счита, че процедурата по втората проверка е
нарушена и опорочена. Твърди, че със заповедта й е наложено наказание от висока
степен, без да има действащо към момента друго наказание. Сочи, че вменените й
провинения не съответстват на степента на наказанието. Моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск.
Твърди, че процесната заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 189 и
194, ал. 1 КТ, от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Излага, че със Заповед №
Л-577/06.02.2018 г. ВПД главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е наредил извършването на проверка за изясняване на постъпилите
предварителни данни за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата.
Назначена е комисия за извършване на проверката и е определен срок за това.
Твърди, че от събраните в дисциплинарното производство доказателства
категорично се установява, че вмененото нарушение е извършено виновно от
служителя, за което му е наложено съответно дисциплинарно наказание. Поддържа,
че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
процедурата по установяване на извършеното нарушение, като служителят е
запознат срещу подпис със заповедта за проверка. Преди налагането на
наказанието дисциплинарно наказващият орган се е запознал с обясненията на
ищцата. Посочва, че събраните доказателства относно извършването на
дисциплинарното нарушение са неоспорени и установени по надлежния ред.
Поддържа, че назначената комисия е приела за установено, че ищцата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължения,
вменени й с длъжностна характеристика и задълженията, вменени й със заповед №
25/09.02.2017 г. на началника на затвора, гр. Варна, I категория. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Настоящият
въззивен състав на ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства, се установява, че страните са в трудово
правоотношение, като въззиваемата М.Т.М. заема длъжността „Счетоводител, оперативен“ в
Затвора-Варна, при Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Съобразно
структурната организация на учреждението счетоводителят е пряко подчинен на главния
счетоводител, началника на сектор ФЛКР и Началника на затвора III – I категория.
От
представената по делото длъжностна характеристика, подписана от М., се
установява, че основна цел на длъжността е да изпълнява задачи, свързани с
контрол за правилно водене на първични документи, разходване на средства и
материални ресурси, както и осчетоводяване на документи. В раздел V
неизчерпателно са регламентирани вменените на служителката преки задължения, а
именно: да регистрира хронологично счетоводните операции; осъществява контрол
на приходите и разходите, изчислява и внася данъци, държавни такси и
осигурителни вноски и ред други, като съобразно т. 17 да изпълнява и
допълнителни задължения, възложени от началника на затвора или от
ръководството, свързани с работата му.
Не е
спорно между страните, че със заповед № 25/09.02.2017 г. на Началника на
Затвора-Варна са определени задълженията на М.Т.М. и колегата й Т.М.А.. Сред
задълженията на М. по т. 1 от заповедта фигурират осчетоводяване на ДМА и
задбалансови активи – ежедневно при постъпване на документите до края на деня;
изготвяне на платежни документи, свързани с доставките; подаване на
необходимите декларации, свързани с промяна на земи и сгради; изготвя в срок
всички справки и анализи, възложени от ръководителя на сектор ФЛКР. Съобразно
заповедта по преценка на ръководителя на ФЛКР могат да бъдат възложени и други
задачи, различни от изброените, а при отсъствие на друг оперативен
счетоводител, може да се възлага и друга работа, съгласно вътрешното
разпределение в сектора.
От
представената по делото докладна записка с изх. № 29-00-30/29.01.2018 г., към
която е приложен доклад от извършена проверка по сигнал с рег. №
92-00-30/01.12.2017 г., извършена от Веселин Войнов главен инспектор в
Инспектората по чл.46 от ЗА, се установява, че въз основа на подадени от
колегите и прекия ръководител на въззиваемата сигнали е констатирано
неизпълнение на служебните й задължения, като е направено предложение за
търсене на дисциплинарна отговорност.
По делото
са представени изготвени от Б.Н. (л.73), П.П. (л. 80) и Т.Х. становища относно работата
в предприятието на въззивницата М.. Изложени са констатации, че от м. юли 2017
г. М. не завежда задбалансово доставките на тонизиращи напитки, като същите са
разнесени през декември 2017 г., отказва да дава справки по тримесечия; отказва
начисляване на амортизациите на ДА, поради което дейността е извършена от Б.Н..
Представени
са по делото извлечения от счетоводните регистри за начисляване на амортизации
на ДМА, видно от които за периода от юни 2017 г. до октомври 2017 г. същите са
съставени от Б.Н.. Коригиране на вече начислени амортизации в периода
01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. също са съставени от Б.Н. на 22.12.2017 г.
Във
връзка с така направеното предложение със Заповед № Л-577/06.02.2018 г. на
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, връчена на М. на 19.02.2018
г. е разпоредено извършване на проверка
за изясняване на постъпилите данни за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина от страна на въззивницата М. и е назначена комисия в петчленен
състав, която да обобщи резултатите от проверката в писмена справка.
Видно от
представената справка с рег. № 2129/01.03.2018 г. на комисията, назначена от
работодателя, съставена въз основа на докладни записки на М. и становища на
нейни колеги Т.Х., Б.Н., П.П., са изложени констатации за отказ от страна на
ищцата за изпълнение на разпорежданията на прекия си ръководител, като са
посочени конкретни случаи на определени дати. Съобразно отбелязването под
справката на 07.03.2018 г. М. е отказала да се запознае със справката, тъй като
не й бил предоставен екземпляр от нея. С подпис на двама свидетели И.Т. и М. П.
е удостоверено, че въпреки предоставената възможност да се запознае и да си
води бележки с писмената справка от 01.03.2018 г. служителката М.М. е отказала.
От
представената покана с рег. № 2961/26.03.2018 г., получена от въззивницата на
02.04.2018 г. се установява, че от М.М. са поискани писмени обяснения във
връзка с констатираните от работодателя дисциплинарни нарушения, подробно
описани в поканата. Указан е тридневен срок за депозиране на обясненията, като
съгласно протокол от 05.04.2018 г. такива не са постъпили.
След
предоставения от работодателя срок на 13.04.2018 г. (л. 16) са постъпили
писмени обяснения от въззивницата, в които заявява, че не е запозната по
същество с материалите от проверката и излага становище, че не е допуснала
нарушения при изпълнение на задълженията си по длъжностната характеристика и заповедта от 09.02.2017 г.
на Началника на затвора.
Със Заповед № Л-1820/17.04.2018 г. на въззивницата М.М. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В мотивите на
заповедта работодателят е посочил, че служителката не е изпълнила служебните
си задължения, залегнали в длъжностната й характеристика и заповед №
25/09.02.2017 г., а именно: отказ от 02.10.2017 г. да извърши счетоводно
отразяване на амортизациите на дълготрайни активи; неизвършване на 05.10.2017
г. на равнения на дълготрайни активи по счетоводни сметки; неизпълнение на
възложени на 12.10.2017 г. задачи, а именно изготвяне на справки, във връзка с
коригиране на вече начислени амортизации към 20.09.2017 г.; отказ на ищцата да
изпълнява задълженията си по работа с програмата за лавки, отказ да въвежда
придобити дълготрайни активи, неводене на счетоводството на аптеката в
затворническото общежитие в „Разделна“ I-ва категория към затвора във Варна,
незавеждане задбалансово доставката на тонизиращи напитки за
надзорно-охранителния състав, отказ от м. юли 2017 г. да предоставя справки на
служба МТС за ГДИН относно движение на хранителни продукти по тримесечия, отказ
да съдейства при изготвяне на текущи справки за ГДИН. Не е спорно между
страните, а и видно от отбелязването върху заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, въззивницата е получила
същата на 20.04.2018 г.
Служебно известно обстоятелство на съда е, че наложеното
със заповед № Л-787/4/15.02.2018г. на ВПД Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ на М.Т.М. дисциплинарно наказание „забележка“ е отменено с
влязло в сила решение, постановено по в.гр.д. № 2226/2018 г. по описа на ВОС.
За
установяване твърдените дисциплинарни нарушения, допуснати от въззивницата, по
делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Д.
П. Б. – служител на въззиваемия на длъжност „старши инспектор ТРЗ (труд и
работна заплата)“. Същата е участвала при работата на комисията при извършената
проверка през 2018 г. Сочи, че въззивницата системно отказва съдействие на
колегите си, затруднява работата в колектива, не системно отказва изпълнение на
възложените задачи, в т.ч. извършване на справки за затвора и други учреждения,
за осчетоводяване на дълготрайни активи, което било констатирано в проверката
за периода от 2017 г. Разказва, че въззивницата е присъствала на семинар през
2016 г. за обучение във връзка с осчетоводяване на амортизации на дълготрайните
активи в бюджетната сфера, като не е присъствала на проведения през 2017 г.,
поради ползване на отпуск. Сочи, че по заповед задължение за начисляването на
амортизациите е на М., но поради отказът й да ги извърши го е сторила колегата
й Б.Н..
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр.второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива
се свеждат до неправилност на изводите на първоинстанционния съд за допуснато
от въззивницата нарушение на трудовата дисциплина, необходимост от участие на
наказаното лице в хода на дисциплинарното производство, за начина на мотивиране
на заповедта относно времевия период, в който се твърди да е допуснато
нарушението, както и съвпадането му с друг период, в резултат на което на
проверяваното лице е наложено друг вид дисциплинарно наказание, и
съответствието между дисциплинарните нарушения и наложеното наказание.
Исковата
претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 357 вр. чл. 188,
т. 2 от КТ.
За
основателността на иска с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 2 от КТ,
съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на
формално или материалноправно основание или несъразмерност на наложеното
дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на трудовата диспциплина.
Процесната
заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, с
очертаване обективните признаци на нарушението, посочен е нарушителят,
наказанието и законовия текст, въз основа на който е постановено. Доводите на ищцата, въведени в исковата
молба и поддържани във въззивната жалба, за незаконосъобразност на заповедта на
формално основание, са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя
даденото в Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 6474/2015 г. на ВКС, III
г.о., разрешение, съгласно което
задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение
е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на
наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал.1 КТ. Целите на
разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата
дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем
за работника или служителя начин. Времето и мястото на извършване на деянията
са точно определени – 02.10.2017 г., 05.10.2017 г., 12.10.2017 г., юли 2017 г.
Единствено в частта, в която са формулирани дисциплинарни простъпки, изразяващи
се в отказ
на ищцата да изпълнява задълженията си по работа с програмата за лавки, отказ
да въвежда придобити дълготрайни активи, неводене на счетоводството на аптеката
в затворническото общежитие в „Разделна“ I-ва категория към затвора във Варна,
незавеждане задбалансово доставката на тонизиращи напитки за
надзорно-охранителния състав, не удовлетворяват изискванията за точно и недвусмислена
конкретизация за време и място на
извършването им, поради което на формално основание наличието на допуснати
дисциплинарни нарушения от такъв характер не следва да бъдат обсъждани.
По спора относно времевия обхват на извършената проверка и наложените на
въззивницата наказания, съдът намира, че не е налице идентичност между
твърдяните нарушения обосновали налагане на дисциплинарно наказание. В случая
предмет на заповедта на работодателя от 15.02.2018 г., с което налага
дисциплинарно наказание „забележка“ (което впрочем е отменено от съда на
формално основание), обхваща деяния, изразяващи се в допускане на шестнайсет
служители с прекратено трудово правоотношение да се водят като материално
отговорни лица и отказ въвеждането на приложените документи за униформено
облекло, докато предмет на настоящата заповед от 17.04.2018 г. е отказ за
счетоводно отразяване на амортизации на ДА и други счетоводни операции,
свързани с тях, както и отказ да извършва справки по тримесечия по движение на
хранителни продукти. Липсва законова пречка срещу един и същ служител да се
водят дисциплинарни производства за установяване на различен по вид нарушения на
трудовата дисциплина, макар и допуснати в един и същ времеви обхват, за което и
да бъде наложено съответното наказание. Работодателят не е длъжен в рамките на
едно дисциплинарно производство да изчерпи всички факти, обосноваващи
възможността да наложи наказание за допуснато от служителя нарушение.
Достатъчно условие за налагане на друго наказание е спазването на срока по чл.
194 от КТ, както и служителят да не е наказван за същото дисциплинарно деяние,
какъвто е и настоящия случай.
На следващо място, доводите на въззивницата за липса на снети обяснения
по реда на чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от съдържанието на
поканата на работодателя, получена от М. на 02.04.2018 г., на въззивницата е
предоставена възможност да изложи становище по описаните в същата нарушения,
станали основание по-късно и за налагане на дисциплинарно наказание.
Обясненията са депозирани десет дни след предоставения от работодателя срок, но
въпреки това са взети предвид и обсъдени от органа на дисциплинарна власт при
налагане на наказанието.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице нарушение в
процедурата по налагане на дисциплинарната санкция, поради което от своя страна
налага разглеждането на спора по същество относно наличието на вмененoтo й
дисциплинарно нарушение и съразмерността на наложеното наказание при
съобразяване с критериите на чл. 189 от КТ.
Наложеното
на служителката дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
основано на твърдения за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в отказ от
02.10.2017 г. да извърши счетоводно отразяване на амортизациите на дълготрайни
активи; неизвършване на 05.10.2017 г. на равнения на дълготрайни активи по
счетоводни сметки; неизпълнение на възложени на 12.10.2017 г. задачи, а именно
изготвяне на справки, във връзка с коригиране на вече начислени амортизации към
20.09.2017 г., отказ от м. юли 2017 г. да предоставя справки на служба МТС за
ГДИН относно движение на хранителни продукти по тримесечия.
На първо
място, следва да се изясни въпросът дали сочените обстоятелства съставляват дисциплинарно нарушение.
За да е
налице нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо да се установи, че
служителят не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от характера на
трудовото му правоотношение или свързано непосредствено с трудовата му функция.
В
настоящия случай сред задълженията на въззивницата М. съобразно длъжностната й
характеристика е изпълнението на задачи, свързани с контрол за правилно водене
на първични документи, разходване на средства и материални ресурси,
осчетоводяване на документи, като съобразно т. 17 от същата е да изпълнява и
допълнителни задължения, възложени от началника на затвора или от
ръководството, свързани с работата. В тази връзка, не е спорно, че със заповед
на началника на затвора от 09.02.2017 г. на М. са вменени задължения за
осчетоводяване на дълготрайните материални активи и задбалансови активи и изготвяне на платежни
документи, свързани с доставките, както и изготвяне на всички справки и
анализи, възложени от ръководителя на сектор ФЛКР. От анализа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че именно тези дейности,
изрично възложени от работодателя и включени в длъжностната характеристика на
въззиваемата, не са изпълнени от служителката, а от други лица – Т.Х. и Б.Н.. От счетоводните справки за обработване
данните за амортизациите дълготрайни активи и корекциите към тях се установи,
че такива са съставяни от Б.Н. в процесния период, което кореспондира, както на
представените писмени становища от колеги на въззиваемата, така и на изложеното
от свидетелката Д.Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б. като
последователни и кореспондиращи на събраните доказателства, и от които се
установява системен отказ на въззивницата да изпълнява дейността си съобразно
изискванията на работодателя. Обстоятелството, че М. не е присъствала на
семинар през текущата година за работа със счетоводни операции от такъв
характер, не я освобождава от задълженията й по длъжностна характеристика и
изрично възложени от работодателя. Наличието на отказ да представи движението
на хранителни продукти също се установява от депозираните гласни доказателства,
както и представените извлечения от счетоводните регистри на предприятието,
поради което съдът намира, че обективираните в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание нарушения са допуснати от въззивницата.
На
следващо място, спорът се концентрира върху съразмерността на наложеното от
работодателя наказание с извършеното от служителката нарушение на трудовата
дисциплина.
Съобразно
трайната съдебна практика преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение (така Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г., ІV г.о. на
ВКС, Решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г. ІІІ г.о. на
ВКС, Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 1417/2011 г., ІІІ г.о. на
ВКС и др.).
Не е спорно между страните, че наложеното на
въззивницата дисциплинарно наказание
„забележка“ е отменено от съда като незаконосъобразно. Това обстоятелство обаче
не изключва изначално възможността работодателя да наложи наказание с по-висока
тежест. Преценката за съответствието на настоящото нарушение и наложеното наказание
не следва да се разглежда изолирано. Ето защо, съдът като съобрази събраните по делото данни за
отказ от нейна страна да изпълнява възложените й задължения от работодателя – в
самата заповед за дисциплинарно наказание са посочени редица нарушения, които
се установяват и от събраните по делото доказателства, намира, че е налице
повторяемост на неправомерното й поведението, което следва да бъде
санкционирано. Налице са еднородни и близки нарушения на трудовата дисциплина, извършени
през непродължителен период от време. Характерът на дейността изисква регулярно
и добросъвестно изпълнение на задълженията, като данните за многократни откази
за това, негативно се отразява върху работния процес. В своята цялост
поведението на служителката съставлява нарушение на трудовата дисциплина с
тежест, обосноваваща налагане на наказание - „предупреждение за уволнение“. Работодателят
е съобразил е всички релевантни данни, включително тежестта и повторяемостта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и субективното отношение на
работника към тях.
По изложените съображения наложеното наказание се явява съответно на
извършените от ищцата дисциплинарни нарушения. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразно
постановена, поради което искането на М.М. за отмяната й следва да се отхвърли.
Поради съвпадане
на крайните изводи на Варненския окръжен съд с тези в обжалваното решение,
последното следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските.
С оглед
изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл.
23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4994/05.12.2018 г., постановено по гр.д. № 5747/2018 г. по описа на ВРС, ХХ
състав.
ОСЪЖДА М.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 218, вх.
2, ап. 56 да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София сумата
от 100,00 лв. (сто лева),
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: