Р
Е Ш Е Н И Е
№
135/28.2.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Паун Савов, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 94 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по
искова молба, подадена от П.Д.Т., понастоящем в Затвора гр.Пазарджик, чрез
адвокат С. против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за
заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева, за престоя в Затвора гр.
Пазарджик за период 01.01.2020г.-05.04.2021г., през който период търпи
неимуществени вреди от пренаселеност – под 3 кв.м., лоша хигиена, дървеници и
гризачи в затвора. Предходно подадените искова молба и нейни
уточнения/допълнения не се поддържат, което е заявено както с молби по
отстраняване на нередовностите, така и в съдебно заседание от адвокат С.. Съдът
е докладвал делото по заявеното в молба с вх. № 3203/05.04.2021г., което е
прието и за предмет на делото. Твърди се, че са настъпили неимуществени вреди,
срам, унижение, чувство на безпомощност, болки и страдания, поради което
претендира посочения размер на обезщетение. Ищецът в съдебно заседание се представлява от адвокат С.. Моли да бъде
уважен изцяло предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед и практиката на ЕСПЧ, делото „Нешков и др. срещу България“.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Р.. В отговора на исковата молба се счита, че исковата претенция е неоснователна и престоят
в затвора не е провокирал неимуществени вреди. Няма незаконосъобразни действия
и бездействия. Ищецът е изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода“ в
помещения, отговарящи на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, с постоянен достъп до
топла вода, санитарен възел, при хигиена, поддържана от самите затворници, с
престоя на открито, движение по коридорите. В писмени бележки се обосновават
подробни съображения за неоснователност на иска. Аргументира се, че от страна
на ищеца не са подавани оплаквания за лоши условия до администрацията на
Затвора гр. Пазарджик. Счита, че е налице форсмажорно обстоятелство по
компрометиране на сградата на затвора гр. Пазарджик от лишените от свобода с
действия по нейната здравина, запушване на канали, увреждане на стени, чупене
на смесители и чешми. Основният ремонт е приключил март 2020г., като са
осигурени 4 кв.м. жилищна площ, отремонтирани килии, нова дограма, ВиК
инсталация, шпакловани стени. Прави се редовна дезинфекция и деритаризация на
помещенията, премахнато е дървеното дюшеме, а подовите настилки са теракот.
Предлага съдът да отхвърли исковата молба и моли да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за неоснователност на исковата претенция, като счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че условията в затвора са
добри. За хигиената следва да се грижат лишените от свобода. Предлага да се
отхвърли искът.
От събраните по делото доказателства/справка л. 124, л. 151 от делото/ се установява, че
ищецът е бил настанен в помещение № 406 в Затвора гр. Пазарджик, с утвърден
капацитет от 5 места. Видно от справката на л. 151 от делото общата площ на
спално помещение № 406 е 21,90 кв.м. Размерът на санитарния възел е 1,87 кв.м.,
при което чистата жилищна площ е 20,03 кв.м. След приключване на цялостния
ремонт на Затвора гр. Пазарджик март 2020г. на лишените от свобода се е
осигурила 4 кв.м. изискуема по закон площ. Спалните помещения са обзаведени с
легла, шкафчета, маси, табуретки, нова дограма и врати. Храненето се
осъществява в специални помещения, отговарящи на всички санитарно-хигиенни
условия. Спалните имат достъп до собствен санитарен възел, баня с течаща
студена и топла вода. Ползването на пералня е по график. Всяка килия разполага
с две точки за ползване на кабелна телевизия. Помещенията разполагат с
прозорци, достъп до свеж въздух, осигурено осветление през тъмната част на деня.
Стените са боядисани в свежи цветове, подовата настилка е теракот, отоплението
е на газ, с монтирани нови алуминиеви радиатори.
Представени са протоколи от изпълнена дейност на наета
фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация за период 01.01.2020г. до април
2021г.
Ответникът представя и копие на извлечение на
хронологията за поддръжка на корпус за периоди 2013,2014, 2015, 2016, 2017г.,
от където е видно, че в затвора има негативна тенденция към увреждане на
имуществото и сградния фонд; съответно е регистрирано разрушаване целостта на
настилки, стени, прозорци, врати, обзавеждане в баня, тоалетна, за което е
предприет текущ ремонт през годините. През 2017г.-2020г. е осъществена мащабна
реконструкция и модернизация на сградния фонд и подобряване на битовите
условия. Ремонтът е приключил през март 2020г. Поетапно са модернизирани и
изцяло обновени санитарните възли в спалните помещения, подмяна на
електрически, отоплителни и ВиК инсталации, настилки, облицовки, дограма. Към
настоящия момент строителните дейности са завършени. Представена е справка,
ведно с извлечения и хронология на ремонтите дейности. От Затвора гр. Пазарджик са представени извлечение за
период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. ; 01.01.2016г. до 31.12.2016г. ;
01.01.2017г. до 31.12.2017г. за извършени ремонтни
дейности и тяхното финансово изражение.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан по делото е Г.А.Г., понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик. Бил е в четвърти отряд от април 2020 до април 2021г. Казва, че е ходил в неговата килия, която
била в четвърти отряд, около 20 кв.м. площ, като тя била за 6 човека, но хората
постоянно ги местили, затова не знае точно колко човека са в килията – 4, 5,
6. Споделя, че има хлебарки, дървеници,
плъхове. В килиите имало мухъл, влага, няма проветрение. Прозорците били високо
и не може да проникне светлина. Топлата вода се пускала два пъти седмично за по
1 час, което било крайно недостатъчно. На лавката имало скъпи стоки. Дрехите се
сушат в килията, затова имало влага. Слагат багаж и под леглата. Имат разходки
в коридора и на каре. Хигиената в килията се поддържа от затворниците, имало
отговорник и график.
Съдът кредитира с доверие част от показанията на
свидетеля Г. за установяване размерите и пренаселеността на помещението, тъй
като той има непосредствени впечатления от обстановката в килиите. Неговите показания не противоречат
на събраните писмени доказателства. Като се установява, че площта на килия № 406 е 20,03 кв.м. чиста
жилищна площ.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора в гр. Пазарджик,
като
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица
на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията
на ищеца е за заплащане на 50 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди, конкретизирани за посочен период 01.01.2020г.-05.04.2021,
и е насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр. 25 от
03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) Прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е надлежен ответник
по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на
администрацията на затворите след 01.09.2009г.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание
за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пазарджик за период
01.01.2020г.-05.04.2021г.
Фактическия състав на обезвредата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото се установи, че за процесния
исков период за времето от 01.01.2020г. до 05.04.2021г. ищецът е бил в Затвор гр.
Пазарджик, към ГДИН.
Изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в чл. 43 ал.
3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. От събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в килия № 406, в четвърти
отряд. Същата е с капацитет от 5 души, като чистата жилищна площ е 20.03 квм. Предвид
на това пребиваването на П.Т. в килия № 406 при осигурена жизнена площ от 4
кв.м., в процесния период, не съставлява нарушение на чл.3 от Конвенцията,
поради което не подлежи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, във вр.
с.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ
следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от
подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за
условията в българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а)
всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против
България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията.
В случая се
установява, че не е налице отклонение от жизнената среда, а администрацията в
Затвора гр. Пазарджик е осигурила на Т. минимално изискуемата жилищна площ през
процесния период.
С оглед
указаната доказателствената тежест ответникът по делото е представил информация
за извършен ремонт, размери на помещение № 406 и капацитет от 5 човека. При
тази налична информация за размери на помещението от 21, 98 кв.м. и капацитет
от 5 човека за настаняване, се установява, че П.Т. е разполагал с 4 кв.м.
жилищна площ. В този смисъл твърдението за пренаселеност, тоест за
неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 м², се явява оборено с
доказателствата по делото, представени от ответника
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Установява
се, че в помещението, където е настанен ищецът, има санитарен възел и течаща
вода. Това се потвърждава и от свидетелските показания на Г., който също казва,
че има ползване на топла вода и баня.
От събраните писмени доказателства съдът не установи да е
налице бездействие в осигуряване на дезинсекция и дератизация на сградите на
Затворите в гр. Пазарджик за процесния период, поради което оплакванията на
ищеца в тази насока съдът счита за неоснователни и не е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Представиха се
доказателства за извършване на дезинфекция, дератизация и дезинсекция през
процесния период, тъй като от страна на ответника се представиха доказателства
за извършването на тези дейности от външна фирма по договор, като има протоколи
за извършването им за процесния период. За така посочения период - 01.01.2020г. до 05.04.2021г.,
в съответствие със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че
помещението, което е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му
наказание, е било дезинфекцирано, извършена е дератизация и дезинсекция, тъй
като от страна на ответника се представиха доказателства за извършването на
тези дейности от външна фирма по договор. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Г. в тази им част, че има плъхове, хлебарки и дървеници в затвора,
защото противоречат на представените писмени доказателства.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът не установи бездействие в
осигуряването на обзавеждане на килиите, осигуряване на отопление,
проветряване, осветление. Свидетелят сочи, че е влажно в килиите и има мухъл. Личната
хигиена на всички обитатели е от значение за общата хигиена в цялото помещение.
Администрацията е организирала графици, дежурства и почистване на общите
помещения, график за пране, осигуряване на консумативи. Необходимо е лична
отговорност на всеки лишен от свобода за почистване и поддържане на хигиената в
стаите.
С оглед съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за периода 01.01.2020г.-05.04.2021г. на Т., както и е
извършвала дезинфекция и деритаризация на помещенията в затвора гр. Пазарджик.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че при
осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора –
гр. Пазарджик при изтърпяване на наказанието на П.Т. за период 01.01.2020г. до
05.04.2021г. не се установи същите да са нарушили чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Не се
доказа и накърняване на правото на Т. за осигуряване на 4 кв.м жилищна площ,
съответно нарушаване на хуманно отношение към неговата личност и достойнство.
Не се доказа настъпването на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
психически дискомфорт и неудобства при изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода", което да представлява нарушение на чл. 3 ал. 2
от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от ЕКПЧОС. Липсва един от основните елементи от
правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - незаконосъобразно бездействие за осигуряване на
жилищна площ и хигиена. Съответно установи се неоснователност на предявения
иск.
С оглед на изложеното, искът на П.Т. срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се
на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр.
Пазарджик за период 01.01.2020г. до 05.04.2021г., нарушаващи правата му, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на претендираните разноски от
юрк. Р. в полза на ответника, съдът
счита, че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй
като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Т.,
понастоящем в Затвора гр.Пазарджик, чрез адвокат С., против Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на обезщетение в общ
размер на 50 000 лева, за престоя в Затвора гр. Пазарджик за период
01.01.2020г.-05.04.2021г., през който период търпи неимуществени вреди от
пренаселеност – под 3 кв.м., лоша хигиена, дървеници и гризачи в затвора.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ: /п/