Р Е Ш
Е Н И Е
№ 533
гр. Плевен, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 522 по описа на Административен съд Плевен за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Б.И.И. с ЕГН **********
***, против Заповед №8121к-6343/22.05.2020 на Министъра на вътрешните работи в
частта, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в
противоречие с материално правни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона, както и при съществено нарушение на административно- производствените
правила. Твърди, че заповедта е издадена въз основа на иницииращ документ -
предложение № 316р-
16749/20.05.2020г.
на директора на ОД на МВР - Плевен, с който се заявява искане за образуване на
дисциплинарно производство, с твърдения за допуснати нарушения на служебната
дисциплина от страна на Б.И.. Като мотив за образуване на дисциплинарното
производство, органът по назначение е посочил единствено и само недоказани и непотвърдени данни, съставляващи
1/публикация в електронна медия Фрог Нюз и 2/
коментар към публикацията на неизвестно лице П.Б.. В Заповедта се твърди, че
неправомерното поведение на служителя е станало известно в обществеността чрез
публикации в интернет пространството. На 14.05.2020г., в страница на публична
група в социалната мрежа „Фейсбук“ с наименование
„Забелязано в Плевен“ е споделена връзка към статия, публикувана на страницата
на Фрог Нюз - „трима полицаи от Плевен се сдобиха с
обвинение за ОПГ“. В обстоятелствената част на Заповедта също така е посочено,
че към статията бил направен следния коментар „Това са полицаите, които
подхвърляха наркотици, с помощта на мечката. Редяха хората за щяло и нещяло Сочи се, че публикувания материал е изнесено,
че това се случва след близо двегодишно разследване на Фрог
Нюз, което се „базирало на множество свидетелски показания пред съда, за това,
че полицаите не само са защитавали най-голямата местна наркоорганизация
на „Мечката“, но също така са поръчвали дилърите също да подхвърлят наркотици
на определени хора, с цел отмъщение и злепоставяне“. Въз основа на изложените
по-горе твърдения, съставляващи съдържание на статия, публикувана на електронна
страница на медия „Фрог Нюз“ и направени под статията
коментари, от непознато за жалбоподателя лице, органът по назначението се е самосезирал. Сметнал, е че изнесената в медията информация
има „данни за допуснати нарушения на етичните норми на Етичния кодекс за
поведение на държавни служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25
юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи. Според жалбоподателя по-нататък
се твърди, че със своите действия - без
упоменаване на конкретни такива, И. не е спазил изискванията на норми на Етичния кодекс, които са цитирани в
заповедта. Сочи се в жалбата, че без да
е налице нито едно пряко и/или непряко доказателство за извършени от И.
неправомерни действия, довели до нарушение на разписаните в Етичния кодекс
правила, бланкетно посочени като текстове, без
доказване на неправомерно действие на жалбоподателя, вина и причинно-следствена
връзка между това поведение и твърдените противоправни
последици - извършено правонарушение, органът по назначение е заключил, че И.
има неправомерно поведение, което било станало достояния на гражданите,
прокурори, следователи и служители на МВР. Счита, че голословните твърдения на органа по назначение за неправомерно поведение,
което било станало достояние на неопределяем кръг от субекти, не може да е
годно основание за налагане на ПАМ. Подобна мярка следва да се налага при
наличие на неопровержими доказателства, а не на база на наведени данни и
непотвърдена информация от неясни автори или пък такива с непотвърдена
самоличност. Твърди, че в случая органът по назначение не е провел собствено
доказване на твърдени факти, а се уповава единствено и само на непроверени
твърдения на лица и данни, които не са събрани в хода на образуваното
дисциплинарно производство, което съставлява съществено нарушение на
материалния закон и съдопроизводствени правила и води
до необоснованост и незаконосъобразност на процесната
заповед. Твърди още в жалбата, че без да е налице проведено
дисциплинарно производство за установяване на виновните действия на И., които
да са довели до нарушаване на служебните му задължения, органът по назначаване
е приел, че искането за налагане на принудителната мярка „временно отстраняване
от длъжност“ на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е основателно на
следното основание „тъй като данните са за извършено дисциплинарно нарушение“,
както и че „служебното му положение би попречило на разкриване на обективната
истина...“. Направени са и безпочвени заключения според жалбоподателя, че
„служебното положение на И. може да осигури възможност за оказване на
въздействие върху свидетели, да затрудни събирането или да създаде предпоставки
за унищожаване на доказателства....“ и т.н.
Твърди се още, че в обжалваната заповед е прието, че е
налице неправомерно поведение на И. - извършване на престъпления по чл. 282, чл.
294 и чл. 302 от НК, без да е налице и едно годно доказателство, което да
подкрепя обвинителната теза на органа по назначение. В този смисъл счита
съдържанието на заповедта за голословно
и необосновано набеждаване в извършване на дисциплинарни нарушения и умишлени
престъпления от страна на И.. Това поведение на органа по назначение е нарушение
на презумпцията за невинност, въведен в
чл. 31, ал. 3 от Конституцията на България и чл. 16 от НПК и чл. 6,
ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, по която Република България е страна от 1992 г. Според
жалбоподателя основната обвинителна теза недопустимо се уповава на съдържание
на публикация в електронна медия „Фрог Нюз“ и
съпътстващ коментар към публикацията на неизвестно лице П.Б., при липса на
доказателства за вина, респ. за извършване на правонарушение. Твърди, че с поведението
си И., не е допуснал нарушение на въведените в Етичния Кодекс правила.
Набеждаването в извършване на престъпление от някого, не води автоматично до
заключение за уронване престижа на МВР, за ненасърчаване хората да спазват закона,
че държавният служител е подкупен и се възползва от правомощията си и
служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел,
както и че държавният служител прикрива доведено до знанието му правонарушение
или такова, на което е свидетел, като не предприема необходимите действия за
неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Твърди, че в случая липсва и
едно събрано по установения ред доказателство за извършено нарушение от страна
на жалбоподателя.
Твърди, че органът по назначаване не е изпълнил нито
едно от императивно разписани в чл.35 и чл.36 от АПК задължения, гарантиращи издаването на
законосъобразен административен акт. Издадената заповед не е мотивирана, каквото
е императивното изискване на чл.59, ал. 1 и ал.2 от АПК , в нея са посочени
само бланкетни фрази и изрази, а обективно, подробно
и конкретно посочване на правните и фактически основания за отказа липсват. Твърди,
че отстраняването от длъжност, като крайна мярка, е извършено без доказателства
и на основание обявена за противоконститудионна разпоредба на чл.214,ал.2 от ЗМВР с
РКС № 10 от 2018 г. - ДВ, бр. 48 от 2018 г., според която „При привличане на
държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството
му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а” от
Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал.
1, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност“ Процесната
заповед, не съдържа никакви мотиви, обективиращи
причините да бъде отстранен И. от длъжност.
В заключение моли съда да отмени заповедта в
оспорената част, претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.Ч. от АК-Благоевград с пълномощно
на л.67 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага
подробни съображения за нейната основателност, по същество моли съда да я
уважи.
В съдебно
заседание ответникът-Министърът на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт
П. с пълномощно на л.68 от делото, която оспорва жалбата, поддържа представените по делото писмени бележки на
л.57-65, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата, моли съда да я отхвърли. В писмените бележки е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и
приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален
административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл.
146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С
предложение № 316р-16749/20.05.2020 г. на ВПД директор на ОДМВР – Плевен (лист 49-53
по делото) до министъра на МВР е направено искане за образуване на производство
за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина от инспектор Б.И.И.-разузнавач IVстепен в група „Престъпления против собствеността“ от
сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“,
за това, че през периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2018 г. в
гр.Плевен, заедно с В.В.П., П. Х.Е.и Ц.И.И., е участвал в
организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20
от НК, създадена с цел да извършва съгласувано престъпления по чл. 282,
чл. 294
и чл. 302 от НК.
Посочено е, че разследващият орган по досъдебното производство– следовател от
Специализираната прокуратура – Следствен отдел е привлякла служителя като
обвиняем по реда на чл. 61, ал. 1
от НПК като е взела спрямо него мярка за неотклонение "Парична
гаранция" в размер на 5 000 лв. Посочва се, че е налице основание за
нарушения на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичен кодекс за
поведение на държавните служители на МВР – т. 8, т. 15, т. 19, т. 19, т. 20, т.
42 и т. 83, като това са деяния, несъвместими
с етичните правила и с оглед чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение".
В
постановлението за привличане на И. като обвиняем от 11.03.2020 г. (гърба на
л.35 и л.36 по делото) по ДП № 145/2018 г., се съдържат предварителни данни за
това, че през периода от месец януари 2017 г. до месец декември 2018 г. в гр.
Плевен, заедно с В.В.П., П. Х.Е.и Ц.И.И. е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20
от НК, създадена с цел да вършат съгласувано деяния, квалифицирани
по НК като престъпления по служба, лично укривателство и подкуп.
Със
заповед № 8121К-6343/22.05.2020 година на министъра на МВР (лист 30-31 от делото)
е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал.
1, т. 1 от ЗМВР срещу инспектор Б.И.И.. В
същата се посочва, че в постановление на Следствен отдел(СО) при Специализирана
прокуратура (СП) от 11.03.2020 г. за привличане на Б.И. като обвиняем по сл.
дело № 145/2018 г. се съдържат данни за допуснато от него тежко нарушение на
служебната дисциплина. През периода от месец януари 2017 г. до месец декември
2018 г., в гр. Плевен, И., заедно с комисар П. Е., заместник-директор на ОДМВР –
Плевен, и старши инспектор Ц.И.,
началник на Участък (КП) в Участък - Славяново към РУ - Пордим (в посочения
период заемал длъжността началник на сектор "Криминална полиция" към
Второ РУ - Плевен) и старши инспектор Васил Папазов, началник на група
„Противодействие на криминалната престъпност - Сторгозия“
от сектор „Криминална полиция“ към 02 РУ-Плевен, е участвал в организирана престъпна група,
създадена с цел да вършат престъпления по чл. 282,
чл. 294
и чл. 302 от НК
(престъпления по служба, лично укривателство и подкуп). По случая е образувано
наказателно производство - сл. д. № 145/2018 г. по описа на СО при СП и И. е
привлечена като обвиняем, с взета мярка за неотклонение "парична
гаранция". Посочено е в заповедта, че неправомерното поведение на служителя е
станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет пространството,
като на 14.05.2020 г. в 09: 51 часа в страницата на публична група в социалната
мрежа "Фейсбук" с наименование
"Забелязано в град Плевен", от профил на П.Б. е споделена връзка към
статия в страницата на онлайн изданието "Фрог нюз". В оспорената заповед е посочено още, че заеманата
от жалбоподателя длъжност в ОД на МВР-Плевен му предоставя достъп до
информационните фондове на МВР, в които се обработват лични данни на гражданите
и му дава възможност да се сдобие с лични данни и адреси на служители и граждани, имащи отношение към случая, от които в хода на
дисциплинарното производство ще следва да се снемат сведения. Служебното положение
на инспектор И. и законовите му правомощия на полицейски орган по чл. 57, ал. 1
от ЗМВР, му осигуряват възможност да оказва въздействие върху
свидетели, да затрудни събирането или да създаде предпоставки за унищожаването
на доказателства, необходими за разкриването на обективната истина.
Тази заповед е връчена на жалбоподателя на
16.06.2020 год. , видно от отбелязването върху разписката на гърба на л.31 от
делото, а жалбата против нея е подадена на 24.06.2020 год.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
установения от чл.149 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна-адресат на
заповедта, която засяга по неблагоприятен начин правата на жалбоподателя, пред
компетентния съд.
По същество е неоснователна.
Заповедта в оспорената част-относно временното
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен
орган-министъра на вътрешните работи, който съгласно чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР
се явява и органът, образувал дисциплинарното производство.
При издаване на заповедта са спазени
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК
– посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за
нейното обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа
подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е
прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност,
с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Със заповедта по точка първа е разпоредено
да се образува дисциплинарното
производство и по точка втора-на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено
отстраняването на жалбоподателя от заеманата длъжност. Дисциплинарно-
наказващият орган обосновано е приел, че служебното положение на И. ще затрудни
разкриването на обективната истина, тъй като заеманата от служителя длъжност му
предоставя достъп до ИФ на МВР, от които служителят може да установява данни на
служители и граждани, имащи отношение към случая, от които в хода на
дисциплинарното производство ще следва да се снемат сведения по воденото
дисциплинарно производство. Това му предоставя възможност да им оказва
въздействие за промяна на предоставяната от тези лица информация за
фактическата обстановка при извършване на дисциплинарното нарушение, както и да
затрудни събирането или да създаде
предпоставки за унищожаването на доказателства, необходими за разкриване на
обективната истина. Т.е. налице е обективна възможност служителят, именно с
оглед заеманото от него служебно положение, да оказва влияние при събирането на
доказателства, при което би затруднил разкриването на обективната истина. Именно
заеманата от него позиция позволява
достъп до информационните масиви на МВР, възможност да черпи служебна
информация и така да въздейства върху хода на дисциплинарното производство.
Тези изложени фактически основания обосновават в достатъчна степен взетото
решение за временно отстраняване и съставляват мотиви на акта.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон - чл. 214, ал.
1, т. 1 вр. чл. 207, ал.
1, т. 1 ЗМВР Налице е първата предпоставка на закона- образувано
дисциплинарно производство за тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно
наказание "уволнение", видно от точка първа на оспорената заповед и
Постановление от 11.03.2020 год. на СП, СО. Налице е и втората предпоставка на
закона за взетото решение за временно отстраняване от длъжност на служителя-
възможност на служителя с оглед заеманото служебно положение да оказва влияние
при събирането на доказателства, при което би затруднил разкриването на
обективната истина.Правилно и законосъобразно е постановено временно
отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като същият в качеството си
на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1
от ЗМВР, разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които
може да оказва натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие
служебна информация – съответни документи и актове, свързани с предмета на
доказване в дисциплинарното производство. Предвид на това е налице реална
възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за
разкриването на обективната истина. Оспорващият, както вече беше изложено във
връзка с произнасянето относно наличието на мотиви на оспорения акт, има достъп до информационните масиви на МВР,
което му дава възможност да черпи и използва служебна информация и с оглед
полицейските си правомощия и колегиални контакти да оказва влияние върху
свидетели и колеги и така да въздейства върху хода на дисциплинарното
производство.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че без да е налице нито едно пряко или косвено
доказателство за извършените от И. неправомерни действия, довели до нарушаване
правилата на ЕК, което би станало достояние на обществеността , не са налице
предпоставките за налагане на този вид ПАМ. Временното отстраняване от длъжност
на жалбоподателя цели именно обезпечаване обективното събиране на
доказателства, от които ще се установи има ли виновно извършено нарушение на
правилата на ЕК, за което е образувано дисциплинарното производство. Не е
необходимо да има събрани безспорни доказателства за съпричастността на това
лице към вмененото му деяние на този етап на производството. В този смисъл неотносими са оплакванията на жалбоподателя относно
презумпцията за невиновност, тъй като в оспорената заповед не е прието за
безспорно виновно поведение на жалбоподателя, а е образувано производство, в
хода на което ще бъде установено наличие или липса на такова. И именно
временното отстраняване от длъжност цели да гарантира обективното събиране на
доказателства за установяване на това обстоятелство. По аргумент от
разпоредбата на 195, ал.4 ЗМВР
дисциплинарната отговорност се реализира отделно от наказателната отговорност,
когато извършеното деяние осъществява и състав на престъпление. Редът за
реализиране на двете отговорности е различен и се подчинява на различни
процесуални норми.
Отстраняването
от длъжност е временна, превантивна мярка- до приключване на дисциплинарното
производство, и нейна основна цел е да
се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията
си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство.
Принудителната административна мярка е израз на административна държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При прилагането на
принудителната мярка във всички случаи, трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК,
принцип на "съразмерност", според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът за съразмерност е
спазен, като засягането на правата и законните интереси на оспорващия чрез
издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която
актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно
провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не
засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на
законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Налагането на
въпросната мярка не изисква вменените на
лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени,
посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и
това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага началото на
дисциплинарното производство. Това производство се слага в ход, именно с оглед
възможността снабдените със съответните правомощия лица да извършат
необходимите процедурни действия и да съберат относимите
към решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства, а
налагането на мярката "временно отстраняване от длъжност" създава
необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде
проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и
обективната истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със средствата,
предвидени в закона. Мярката "временно отстраняване от длъжност"
засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето,
спрямо което се прилага. В тази насока обаче законодателят установява и
съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите,
когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение". Съгласно чл. 214, ал.
6 ( от 7.07.2020 г.) от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по
ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено
наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му
се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
Налице е законодателната промяна на ал. 3 на чл.
214 от ЗМВР в сила от 10.07.2020 г., съгласно която срокът за
временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни
производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното
производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Тази норма
обаче съгласно § 104 от ПЗД на ЗИД на ЗМВР, според която сроковете по чл. 214,
ал. 3 за висящите производства по започват да текат от влизане на закона в
сила, е приложима от 10.07.2020 година и действително временното отстраняване
не е безсрочно, а се обвързва с период на дисциплинарното производство, което
гарантира възможност при липса на дисциплинарно нарушение възстановяване на
работа, т. е. кратък период от време, през който лицето е временно отстранено
именно с цел да се гарантира разкриване на обективната истина без възможност за
въздействие на лицето, спрямо което е образувано производството, каквато е и
целта на закона.
Решение № 10/29.05.2018 г.
по на Конституционния съд, с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал.
2 ЗМВР е неотносимо към настоящия казус – налице
е разлика в материалноправните
предпоставки по чл. 214, ал.
1, т. 1 и чл. 214, ал.
2 ЗМВР-в първия случай (какъвто е и настоящият), временното
отстраняване от длъжност е наложено от образувано дисциплинарно производство
срещу лицето, което заради служебното положение, което заема, би затруднило
разкриването на обективната истина в това образувано дисциплинарно
производство, а в хипотезата на чл.214, ал.2 мотив за временното отстраняване
от длъжност на служителя е привличането му като обвиняем за престъпление,
извършено от него в качеството му на длъжностно лице. Такива мотиви не са
изложени от АО, поради което не е налице хипотезата на чл.214, ал.2 от ЗМВР.
На
тези основания съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което
подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника,
направено в писмените бележки, за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на МВР, гр. София разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.
Воден
от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.И.И. с ЕГН
********** ***, против Заповед №8121к-6343/22.05.2020 на Министъра на
вътрешните работи в частта, с която жалбоподателят временно е отстранен от
длъжност.
ОСЪЖДА Б.И.И. с ЕГН **********
***, да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи, гр.София, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я :