РЕШЕНИЕ
№ ................/……..06.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Р. Чивиджиян,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 4144 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с вх. 25268/24.04.2020 г., подадена от Р.К.Д.,
ЕГН ********** лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на
децата И.Д.Д., ЕГН ********** и Кристина Д.Д., ЕГН *********, с искане за налагане на мерки за защита
от домашно насилие срещу Д.И.И., ЕГН ********** и И.Д.И.,
ЕГН **********, както следва: първият
ответник да се задължи да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Р.К.Д. и малолетните И.Д.Д. и Кристина Д.Д., да се задължи
да не приближава молителката и децата, настоящия им адрес, училището и детската
градина, които децата посещават, местоработата на молителката, местата за социални контакти и отдих на
молителката и децата, както и да се определи временно местоживеенето на
децата при майката, а вторият ответник да
се задължи да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Р.К.Д., да се задължи да не приближава
молителката, настоящия й адрес, местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих
В молбата за защита се
излага, че молителката Р.К.Д.
и ответникът Д.И.И. са съпрузи и родители на
децата И.Д.Д.
и Кристина Д.Д.. Вторият ответник е
баща на първия. Навежда се, че през последните години бракът на страните бил
съпроводен с множество скандали и агресивно поведение от страна на съпруга.
Това принудило молителката да се премести с децата при родителите си в
гр.Варна,ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 405, ет.1, ап.2. Съпрузите планирали да
се разведат.
На 19.04.2020г.
молителката, заедно с родителите си и децата се подготвяли да посрещнат Великден
и подготвяли празничната трапеза.На врата си позвънило. Когато отворила,
молителката видяла Д. във видимо нетрезво състояние. Когато влязъл в
апартамента, на масата имало поставена запалена свещ. Молителката посегнала да
премести свещта, но ответникът блъснал съпругата си по ръката. Свещникът
паднал, а горещият
восък се излял
върху майката на молителката. Д. започнал
да заплашва и обижда съпругата
си. Нарекъл я „нещастница", „смотанячка".
Заплашвал я с думите:
,Ще те унищожа", ,Ще ти еба
майката"
и подобни. Децата се разплакали, а Кристина започнала
да трепери. След като блъскал по масата и строшил посудата,
ответникът ударил плесница на молителката. Синът на Р. -И. станал и се опитал
да я защити, плачейки през цялото време. Той молел баща си да спре. След
неуспешен опит на майката на молителката да я защити, Д. започнал да удря
съпругата си с шамари по лицето и ръцете. След
това взел една
саксия и замерил майка
й. Молителката взела децата
и тръгнала
да ги извежда
към съседната
стая. В този
момент Д. ги
настигнал
и блъснал силно
остъклената врата на хола. От удара вратата се строшила и стъклата се разхвърчали на
всички страни. Д. паднал
на земята и повлякъл със
себе си и Кристина.
След като ответникът паднала на земята в несвяс, молителката успяла да вземе
телефона му да се набере 112,
за да извика полиция и линейка. Междувременно Р. успяла да заведе децата в
апартамента на съседите. Докато чакали полиция и медицинска помощ Д. продължил
да обижда, заплашва
и псува
съпругата си.
Междувременно
в жилището пристигнал бащата на Д.- втория ответник И.Д., който бил повикан по
телефона от сина на молителката (от внука си). С
влизането си
И. ударил
на Р. два
шамара в лицето. Започнал
да я
заплашва и псувал - ,Ще видиш ти
какво ще ти се случи''',
,Ще ти еба
майката", ,Ще Ви унищожа, защото
ти си виновна,
че Д. се държи така". Р.
останала изненадана,
защото от него очаквала помощ,
а не агресия. От удара устните
й започнали да
кървят. И.
започнал
да осмирява
сина си, който не преставал да
псува и крещи. Д. скочил
и ударил
полюлея в хола. Стъклата се пръснали в цялата
стая.
После излязъл на терасата и съборил останалата част от месото за вечеря. И.
едва успял
да осмири Д., когато
около 21.00 часа
дошли
полицейски служители. Служителите на реда отвели Д., като детето И. станал
свидетел как отвеждат баща му. И. плачел и молел полиците да не арестуват баща
му.
В о.с.з. молителкaта не се
явява, представлява се от адв. Й., който поддържа изразената позиция по спора.
Ответникът Д.И.Д., редовно призован се явява
лично и се представлява от адв. И.. С нарочна молба, депозирана преди съдебно заседание
поддържа, че страните се намират във
фактическа раздяла от Великден, 19.04.2020 г. До този момент
съпрузите са живели съвместно в жилището на майката
на молителката. Сутринта на Великден
молителката заявила на ответника, че
не желае да живеят повече
заедно, и че е решена да се
разведат. Това принудило ответника да напусне жилището.
Въпреки всичко, двамата са имали
уговорка да се съберат на
обяд за празника
с приятелски семейства в една от къщите
на едното от семействата. Оспорва, че на
въпросния ден децата на семейството
са се намирали
в апартамента на майката на молителката.
В тази връзка твърди, че от
петък, 17.05.2020 г. на обяд децата, заедно
с децата на сестра му са
се намирали в къщата на родителите
на ответника в с. Доброглед. На Великден
около 15,00 часа бащата на
ответника завел децата в къщата на приятеля на
ответника, за да празнуват Великден.
След приключване на празника ответникът
се е прибрал с децата в апартамента на майката на
съпругата си Р.. Още с влизането Р. започнала да крещи
и обижда и поискала да ответникът да
си събира нещата и да се
маха. Навежда се, че молителката
е използвала ситуацията да се обади
на тел. 112. През това време
синът на страните И. се е обадил на дядо
си и го помолил
да дойде. Баща на ответника
и втори ответник по молбата отишъл веднага след
обаждането двамата заедно излезли от апартамента, като в това време
са дошли и служители на полицията
и линейка. Служителите не са влизали
в жилището. Ответникът категорично възразява да е удрял молителката
и да е отправял закани и обиди. В този смисъл настоява
за отхвърляне на молбата за
защита.
Ответникът И.Д.И., редовно призован
не се явява. Представлява се от адв. И.,
който оспорва молбата. С
нарочна молба, депозирана преди съдебно заседание поддържа, че в петък
на обяд внуцуте му били при него
и съпругата му в къщата им в с. Доброглед. На Великден,
около 17 часа е завел децата в къщата, в която Д. се бил събрал
да празнува с негови приятели. Около 20 часа вечерта
му се обадил
големия внук и го помолил да
отиде в апартамента, защото майка му
и баща му се карат. Когато
е пристигнал в 21 часа И. е
заварил сина си видимо разстроен,
поради обстоятелството, че Р. е крещяла, че иска развод,
и че няма намерение повече да живеят заедно.
И. излага, че е извел сина си
от апартамента, а в това време са
пристигнали линейка и полиция.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и от приложените удостоверения се установява, че
Р.К.Д. и Д.И.И. са съпрузи
по силата на граждански брак, сключен на 04.06.2005 г., както и че от брака им
са родени децата И. и Кристина Д..
Не е спорно по делото, че И.И. е баща на Д.Д., съответно дядо на децата И. и Кристина Димитрови.
Към доказателствата по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката е декларирала под страх
от наказателна отговорност, че на 19.04.2020 г. съпругът ѝ Д.И. и свекърът й
И.И. са упражнили домашно насилие срещу
нея психическо и физическо насилие по начин така както е описан в молбата за
защита.
Видно от медицинско удостоверение № 327/2020г., издадено
от лекар при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД се устрановава, че след преглед на молитеката на
22.04.2020г. са констатирани морави кръвонасядания с неправилна форма по
лигавицата на горната устна с диаметър 1,5 см. Не се установяват други
травматични увреждания.
Видно от постъпилото по реда на чл. 186 от ГПК
писмо от Началника на от 3 РУ – гр.
Варна на 19.04.2020г. в 20.45 часа в Трето РУ е получен сигнал за възникнал
скандал между Р.Д. и Д.Д.. Адресът е посетен от
полицейски служители, като на място страните са отказали се тъжат. По случая не
е образувана преписка.
По делото са са ангажирани и гласни
доказателства, които съдът ще коментира по съществото на спора.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон
лице съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т. 1 и т.7 от ЗЗДН. Депозирана е в
предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда
да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН,
за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на
сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на
понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално
насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда
молба и декларациите по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за това, че вечерта на
19.04.2020г. ответникът Д.Д. блъскал и
удрял съпругата си, наричнал я „нещастница", „смотанячка", заплашвал я с думите:
,Ще те унищожа", ,Ще ти еба
майката", а свекърът й И.И. й ударил
шамар я заплашвал с думите: „Ще
видиш ти какво ще ти
се случи''', ,Ще ти еба
майката", ,Ще Ви унищожа, защото
ти си виновна,
че Д. се държи така", съдът намира, че същите
могат да се субсумират под хипотезата на упражнено физическо и психическо
насилие, извършването на което се установява от събраната доказателствена
съвкупност по следните съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия
процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато
няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил
акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая изложеното в молбата за защита и декларацията не
се опровергава от нито едно доказателство по делото. Напротив. Кореспондират му
събраните по делото гласни доказателства сочещи, че на твърдяното място и
време, ответникът Д.Д. е извършил акт на физическо и
психическо насилие върху молителката. Макар показанията на водения от
молителката свидетел Светла Д., да не са надостоверни по въпроса дали внуците й
са били при нея през целия ден на 19.04.2020г. в останалата част тези показания
несъмнено сочат, че на процесната дата Д. е буйствал
в жилището й, ударил е съпругата си и е оправил заплахи към нея. Свидетелката,
която е и майка на молителката е възприела още как след пристигането си свекър
й И.И. е ударил дъщеря й с юмрук. Показанията на св.
Светла Д. коресподнират и на впечателнията на другия свидетел Феличия Ангелова.
На коментирата дата -19.04.2020г. вечерта св. Ангелова е чула викове и крясъци
в съседния апартамент. Макар и да не е възприела пряко поведението на Д. спрямо
съпругата му, е видяла разпилените стъкла, възприела е емоционалното състояние
на децата след инцидента, техните писъци и молбите ми –„Татко недей“, желанието
на децата се убедят, че майка им е добре- „отивам да видя мама и какво става“. Г-жа
Ангелова пряко е възприела, как още как свекът на Р.
и удря шамар, както и агресивното му поведения сремо нея. Макар показанията на
свидетеля в известна стенеп да са протививоречи по въпроса къде са се намирали Р.
и И., когато последният я е зашлевил,
така установеното противоречие съдът намира за ирелевантно за крайния си
извод, че ответникът И. е упражнил домашно насилие върху снаха си доколкото
двамата свидетели са възприели фактът на упражнено насилие пряко.
Показаният на свамата свидетели коресподнират и с
останалия доказателствен материал по делото- медицинско удостоверение, с което
при освидетелстване по главата на молителката са установени наранявания, които
могат да се получат от удари, както и на справката от РУ, които косвено
потвърждават тезата на молителката, доколкото с материална-доказателствена сила
установяват, че в процесната вечер жилището е посетено от органите на реда,
което обстоятелство със сигурност не се свързва с нормалния начин на протичане
на семейния бит.
Съдът приема, че по делото на практика липсват
доказателства, които дори по косвен път да опровергават твърденията на
молителката за упражнено спрямо нея физическо и психическо насилие от страна на
ответниците. Показанията на водените от ответниците свидетели установиха
единствено факта, че децата- И. и Кристина до вечерна на 19.04.2020г. не са се
намирали в жилището, обитавано от молителката и майка й, което обстоятелство се
оказа и безспорно между страните по делото. Свидетелите на ответника по никакъв
начин не дадоха показания, с които да опровергаят твърденията на молителката,
обективирани в декларацията по чл. 9,а л. 3 от ЗЗДН. Следователно събраната
еднопосочна и категорична доказателствена съвкупност обвързва съдът да приеме,
че по отношение на молителката е налице фактическият състав, необходим за
получаване на защита срещу домашно насилие осъществено
в семейното жилище във вечерта на 19.04.2020 г.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени,
съдът намира следното:
Ответниците следва да бъдат задължени да се въздържат от
извършване на домашно насилие, на осн. чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.
Доколкото се установи физическо и психическо насилие,
като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, които в
действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на
ответниците. Все пак, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за
цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на
домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо и психическо, и живота на
пострадалия. В този смисъл съдът намира, че на
ответниците следва да забрани да
доближава молителката, жилище в което
живее, местоработата й и местата за отдих на по- малко от 50 метра за срок шест
месеца. Този срок съдът преценява като подходящ, с оглед постигане на
възпитателния ефект от мерките, както и за преосмисляне на поведнието на
ответниците.
На осн. чл.2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
случая от събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво може да се
приеме, че децата И. и Кристина са възприели агресивното и насилническо
поведение на баща си спрямо майка им. Този акт на агресия и ситуацията на
безпомощност, в която децата са били поставени несъменено е от естеството да
остави трайни следи в емоционалния им свят. Ето защо, спрямо децата по отношение на първия ответник Д.Д. следва да се наложи мярката по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, като
му се забрани да извършва домашно насилие. Останалите мерки, за които
молителката настоява, а именно да се забрани на бащата да приближава бащата и
за временното определя на местоживеенето на децата при майката не следва да се
налагат. Това е така, тъй като децата, макар и да са въприели агресивното
поведение на баща им спрямо майката им, те самите не са станали обект на такова
поведение. По делото няма данни бащата да е имал неприемливо поведение спрямо
децата си или по някакъв начин да е застрашавал техния живот и здраве. От друга
страна, както стана ясно в проведеното по делото съдебно заседание на родители
предстои развод, поради което ограничаване на контактите между децата и бащата
и определяне временното им местоживеене при майката допълнителнио би утежнило
бракоразводния процес, още повече посочените въпроси, че са в предмета на
брачното дело.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответниците следва да бъде
осъдени да заплатят глоба в размер от 300,00 лв.
При определяне размерът на глобата, съдът съобрази от
една страна интензитета и вида на насилието упражнено върху по-слабо физическо
лице от женски пол, включително с удари по главата, както и посредством
отправяне на заплахи и редица нецензурни
и унижаващи изрази пред останалите членове на семейството, а от друга
констатира, че по делото не се събраха данни за предходи прояви от страна на
ответниците.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лв. всеки.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да
бъде издадена заповед за защита.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА
Д.И.И.,
ЕГН ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие
спрямо Р.К.Д., ЕГН ********** и децата И.Д.Д.,
ЕГН ********** и Кристина Д.Д., ЕГН *********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА Д.И.И., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от шест месеца на по-малко
от 50 метра
от Р.К.Д., ЕГН **********, както и до жилището, в което живее, находящо се
в гр.Варна,ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 405, ет.1, ап.2, до местоработата й в
гр.Варна, бул.“Януш Хуняди“ 31, като и до местата за отдих и социални контакти, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА
И.Д.И.,
ЕГН ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие
спрямо Р.К.Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА И.Д.И., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от шест месеца на по-малко
от 50 метра
от Р.К.Д., ЕГН **********, както и до жилището, в което живее, находящо се
в гр.Варна,ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 405, ет.1, ап.2, до местоработата й в
гр.Варна, бул.“Януш Хуняди“ 31, като и до местата за отдих и социални контакти, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.И.И.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС глоба в размер на 300,00 лв.,
на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.И.И.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС глоба в размер на 300,00 лв.,
на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Р.К.Д., ЕГН ********** и децата И.Д.Д.,
ЕГН ********** и Кристина Д.Д., ЕГН *********
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и
препис от решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно
на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: