№ 264
гр. Плевен, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100896 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба /ИМ/, поправена с молби от 01.12.2021 г. от
ЗДР. СТ. СТ. и назначения му служебен защитник адвокат В. Г. от АК Ловеч
против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор.
В ИМ се твърди, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
351/2014 г. по описа на ПОС за убийството на К.Г., в резултат на което
изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Ловеч. Твърди се, че
след влизане в сила на присъдата ищецът е подал молба до Прокуратурата на
РБ с искане за проверка по реда на възобновяването на НОХД № 351/2014 г.
по описа на ПОС, като е посочил нови доказателства, които не са били
известни при разглеждане на наказателното дело, по което негово искане от
страна на Прокуратурата е постановен отказ на 02.01.2018 г. . Твърди, че е
подал втора молба до Прокуратурата на РБ с искане за проверка по реда на
възобновяване на НОХД № 351/2014 г. по описа на ПОС, по което негово
искане е постановен отказ на 25.18.2018 г. от страна на Прокуратурата.
Твърди, че е подал трета молба до Прокуратурата на РБ с искане за проверка
по реда на възобновяване на НОХД № 351/2014 г. по описа на ПОС, по което
негово искане е постановен отказ на 20.01.2021 г. от страна на
Прокуратурата. Твърди, че в резултат на действията и бездействията на
служителите на Прокуратурата в ОП Плевен, Апелативна прокуратура
Велико Търново и ВКП по повод подадените от ищеца молби с искания да се
възобнови разследването във връзка с убийството на К.Г. през периода от
02.01.2018 г. до 02.09.2021 г. /датата на подаване на ИМ/ е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, психически стрес, суицидни
мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета и обесване,
безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново разследване да
1
получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване от свобода чрез
изтърпяване на наказание доживотен затвор без право на замяна, нервни
кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в Прокуратурата и
във възможността на бъде свободен.
Иска се от съда да осъди Прокуратурата на РБ да заплати на ЗДР. СТ. СТ.
сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за посочените в ИМ
неимуществени вреди, претърпени през периода от 02.01.2018 г. до
02.09.2021 г. в резултат на действията и бездействията на служителите на
Прокуратурата в ОП Плевен, Апелативна прокуратура Велико Търново и
ВКП по повод подадените от ищеца молби с искания да се възобнови
разследването във връзка с убийството на К.Г., за което ищецът е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 г. по описа на ПОС въз основа на
посочени от ищеца нови доказателства, по които молби са поставени откази
на 02.01.2018 г., 23.05.2018 г. и 20.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 30 000 лв., считано от 02.01.2018 г. до окончателното й
заплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, допълнен с писмено
становище с вх. № от 17.12.2021 г. от ответника Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор чрез пълномощника му старши експерт -
юрисконсулт С.П., в който се оспорва основателността на предявения иск.
Според ответника липсват посочени нови доказателства, които дават
основание на Прокуратурата на РБ да направи искане за възобновяване на
наказателното производство за престъплението, за което е осъден ищеца, като
всеки от отказите, постановени по молбите на ищеца е проверен по реда на
инстанционния контрол. Поддържа се, че не е налице противоправно
поведение на служителите на ответната Прокуратура, което да ангажира
отговорността на същата като техен възложител по реда на чл. 49 от ЗЗД, като
алтернативно, в случай, че съдът приеме, че искът е основателен се прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение като
несъобразено с критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на
ищеца, тъй като се цитират дела, разглеждани повече от 5 години преди
подаване на ИМ. Според ответника с воденото гражданско дело се цели
пререшаване на наказателния спор по влязлата в сила присъда по НОХД №
351/2014 г. по описа на ПОС, което е недопустимо, като се позовава на
задължителната сила на присъдата съгласно чл. 300 от ГПК. Претендират се
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. ищецът лично и чрез назначения му служебен адвокат В. Г. от АК
Ловеч поддържа предявения иск.
Ответната страна Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор на РБ се представлява по делото от главен юрисконсулт С.П.,
2
поддържа депозирания отговор на ИМ и становището си за недопустимост и
алтернативно за неоснователност на предявения иск. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С ИМ съдът е сезиран с иск от ЗДР. СТ. СТ. против Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор за сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх, психически
стрес, суицидни мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета и
обесване, безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново
разследване да получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване
от свобода чрез изтърпяване на наказание доживотен затвор без право на
замяна, нервни кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в
Прокуратурата и във възможността на бъде свободен, претърпени през
периода от 02.01.2018 г. до 02.09.2021 г. в резултат на действията и
бездействията на служителите на Прокуратурата в ОП Плевен, Апелативната
прокуратура в гр. Велико Търново и ВКП по повод подадените от ищеца
молби с искания да се възобнови разследването във връзка с убийството на
К.Г., за което ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014
г. по описа на ПОС въз основа на посочени от ищеца тови доказателства, по
които молби са поставени откази на 02.01.2018 г., 23.05.2018 г. и 20.01.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от
02.01.2018 г. до окончателното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от
Конституцията на РБ Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Съгласно
разпоредбата на чл. 132 ал. 1 от Конституцията съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните
служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на
умишлено извършено престъпление. Съдебната практика приема, че
наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка за
допустимост на иск за вреди, насочен срещу магистрат в това му качество,
както и че за вреди от действията на магистрати като лица, ползващи се с
функционален имунитет отговорност носи Държавата съгласно чл. 7 от КРБ,
в лицето на държавния орган, към който се числи съответното длъжностно
лице, като по този начин увредените гражданско - правни субекти не са
лишени от правна възможност да търсят обезщетение за вреди - такава
възможност им е предоставена, но не пряко от конкретните длъжностни
/физически/ лица, а от съответния държавен орган, като при наличие на
конкретните предпоставки отговорността се реализира по реда на чл. 2
3
ЗОДОВ или субсидиарно по общия ред на ЗЗД. В този смисъл са определение
№ 569/27.10.2011 г. по гр.д. № 516/2011 г., III г.о. на ВКС, решение по гр.д. №
377/2009 г., IV г.о. на ВКС, определение № 99 от 23.02.2018 г. по ч.гр.д. №
512/2018 г., IV г. о. на ВКС и много др.. Съобразявайки гореизложеното,
съдът приема, че е сезиран с надлежно предявен иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД против Прокуратурата на РБ, в чиято структура
работят съответните прокурори, работили в изпълнение на служебните си
задължения по подадените от ищеца молби с искания за предприемане на
действия по възобновяване на наказателното производство във връзка с
убийството на К.Г., за което е налице влязлата в сила присъда по НОХД №
351/2014 г. по описа на ПОС, респ. са постановили откази да се изготви
искане за възобновяване на основание чл. 422 ал. 1 т. 1- 3 от НПК.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като по
направените възражения относно допустимостта на предявения иск съдът се е
произнесъл с мотивирани определения в о.с.з. по делото, които поддържа.
Следва да се посочи също, че налице е установена съдебна практика относно
допустимостта на иск за вреди непозволено увреждане, осъществено от
служители на Прокуратурата на РБ, в лицето на окръжен прокурор, който не е
предприел действия за възобновяване на наказателното производство по
конкретно НОХД, респ. по - горестоящите прокурори, осъществили
инстанционен контрол върху постановлението на окръжния прокурор за отказ
да направи искане за възобновяване, които деяния са попречили на
установяване на обективната истина по конкретно НОХД предвид наличието
на нови доказателства или други основания за възобновяване, предвидени в
чл. 422 ал. 1 т. 1-3 от НПК /арг. решение № 44/25.07.2012 г. по гр.дело №
73/2012 г. по описа на ОС Разград, коментирано по реда на чл. 299 ал. 2 от
ГПК в определение № 450/115.07.2014 г. по ч.гр.д. № 4040/2014 г., І гр.о. на
ВКС, определение № 60553 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 1358/2021 г., III г.о. на
ВКС, решение № 16/18.01.2019 г. по гр.д. № 90/2018 г. на ОС Кюстендил,
решение № 147/24.07.2019 г. по гр.д. № 90/2018 г. на ОС Кюстендил,
определение № 60487 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 4788/2018 г., IV г. о. на ВКС
и др./.
В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните в ИМ
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане,
настъпили в резултат на противоправно поведение на магистрати от
посочените Прокуратури във връзка с подадени молби с искане за
предприемане на действия за възобновяване на наказателното производство
за престъпление, за което е налице влязла в сила присъда по НОХД №
351/2014 г. по описа на ПОС, както и наличието на пряка причинна връзка
между противоправните деяния и претърпените неимуществени вреди.
Установява се от приложеното към доказателствата по делото НОХД №
351/2014 г. по описа на ПОС, че с влязла в сила на 12.12.2017 г. присъда по
същото ищецът ЗДР. СТ. СТ. е признат за виновен в това, че на неустановен
ден през месец август 2008 г. на територията на Република Гърция, планинска
4
зона „shistolithos Sidirocastro” в района на „Livaditsa” умишлено умъртвил
К.Г. С.а, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради
което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” във вр. с чл.
36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „доживотен затвор“ при
първоначален специален режим за изтърпяване.
Установява се, че с присъда № 61/23.10.2014 г. по НОХД № 351/2014 г.
ПОС е признал подсъдимият ЗДР. СТ. СТ. за невиновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 116 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.„а” и б.“б“ от НК, като
е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Установява се, че
оправдателната присъда е протестирана от ОП Плевен и е образувано
ВНОХД № 351/2014 г. по описа на ВтАС, по което с присъда № 17/26.01.2015
г. ВтАС е отменил присъда № 61/23.10.2014 г. по НОХД № 351/2014 г. на
ПОС и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 116 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б“ от НК. Установява се, че
присъдата на ВтАС е обжалвана от подсъдимия и е образувано КНОХД №
455/2015 г. по описа на ВКС, с решение № 240/20.10.2015 г. по което е
отменена присъда присъда № 17/26.01.2015 г. по ВНОХД № 351/2014 г. на
ВтАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Установява се, че при второто разглеждане пред ВтАС делото е образувано
като ВНОХД № 305/2015 г. по описа на ВтАС и е приключило с решение №
122/02.06.2016 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на ПОС.
Установява се, че решението на ВтАС е протестирано от ВтАП и е образувано
КНОХД № 751/2016 г. по описа на ВКС, с решение № 224/02.12.2016 г. по
което е отменено решение № 122/02.06.2016 г. по ВНОХД № 305/2015 г. на
ВтАС и делото повторно е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда. Установява се, че при третото разглеждане пред ВтАС делото е
образувано като ВНОХД № 371/2016 г. и с присъда № 239/11.07.2017 г. по
същото ВтАС е отменил присъда № 61/23.10.2014 г. по НОХД № 351/2014 г.
на ПОС, признал е подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 116 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК и за невинен за
извършване на престъплението при условията на 29 ал. 1 б. „б” от НК.
Установява се, че присъдата на ВтАС е обжалвана от подсъдимия и е
образувано КНОХД № 1112/2017 г. по описа на ВКС, с решение №
300/12.12.2017 г. по което осъдителната присъда № 239/11.07.2017 г. по
ВНОХД № 371/2016 г. на ВтАС е оставена в сила. Установява се от мотивите
на последното касационно решение, че в същото са обсъдени оплакванията на
ищеца, в качеството на касатор относно недостоверността на показанията на
свидетелката С.С.Е. като пряк очевидец на извършване на престъплението, но
е прието, че опитът за дискредитиране на показанията й е несъстоятелен и са
изложени подробни аргументи в тази насока.
Установява се, че при разглеждане на делото пред ОС Плевен са разпитани
посочените от страните свидетели Е.Я.Е., С.С.Е., И.Д.Б., С.А.Е., Б.И.М.,
Ц.М.Л., Д.Т.С., С.З. С., Н.С.Е., А.Й.А., Д.Б.Д. и вещите лица доц. д-р П.Л., д-р
С.К., д-р Д.Д., Ю. Т.. Установява се, че свидетелите А. С. С., брат на ищеца и
5
свидетелят Е.З. С.а, син на ищеца са се възползвали от правото си да не дават
показания в наказателното производство. Установява се, че със съгласието на
страните са прочетени показанията на свидетелите М. Г. П. и М. Б. М., дадени
през органа на досъдебното производство. Установява се, че по делото са
приети основно и допълнително заключение на тройна СМЕ, в което е
посочено, че с помощта на извършена ДНК експертиза е установено, че
трупните останки, намерени в Гърция са на К.Г. С.а. Установява се, че при
второто разглеждане на делото пред ВтАС са разпитани повторно
свидетелите Б.И.М., Н.С.Е., извършени са очни ставки между първия
свидетел и подсъдимия, изисквани са справки относно задържане от РУ на
МВР в София на подсъдимия и лицата А. С. С., С.С.Е. и К.Г. С.а, изискана е
присъда по НОХД № 1530/2007 г. на ПлРС, справка за съдимост на С.А.Е.,
както и чрез съдебна поръчка документи от Първоинстанционната
прокуратура Серес и решение № 191/2015 г. от 29.09.2015 г. на Съдебния
съвет на Съда за дребни престъпления – Серес, изслушана е допълнителна
СМЕ от вещите лица доц. д-р П.Л., д-р С.К., д-р Д.Д.. Установява се, че при
третото разглеждане на делото пред ВтАС са разпитани повторно С.С.Е. и
С.А.Е., изслушана е комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. М. и психолог М.
Д..
Установява се от данните по приложеното НОХД № 351/2014 г. по описа
на ПОС, че с разпореждане на председателя на НК на ВКС № 137/14.06.2018
г. е отказано да образува производство по възобновяване на делото пред ВКС
поради недопустимост на депозираните молби от ЗДР. СТ. СТ. от 06.06.2018
г. и 07.06.2018 г. поради това, че е извършена касационна проверка на
съдебния акт и съгласно чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК е недопустимо
възобновяване на производството, като е указал на молителя, че последващи
молби със същото искане ще му бъдат връщани. Установява се от
приложеното НД № 390/2020 г. по описа на ВКС, че същото е образувано въз
основа на искане до ВКС от ЗДР. СТ. СТ., подадено на 05.06.2020 г.,
допълнено от назначения му служебен адвокат И. В. от САК за възобновяване
на НОХД № 351/2014 г. по описа на ПОС, в което като основания за
възобновяване на наказателното производство е посочил, че е нарушено
правото му на защита, присъдата срещу него почива на косвени
доказателства, някои от доказателствата като показанията на свидетелката С.
Е. са неистински, а постралата К. С.а е свидетелствала по друго наказателно
дело против свидетеля С. Е., баща на свидетелката С. Е.. Установява се, че с
решение № 134/20.10.2020 г. по посоченото наказателно дело петчленен
състав на ВКС е оставил без разглеждане искането на ищеца за възобновяване
на наказателното производство по н.д. № 1112/2017 г. на ВКС, ІІІ н.о., с
постановено решение № 300/12.12.2017 г. по реда на чл. 354 ал. 5 от НПК и е
прекратил производството по делото.
Установява се, че с влязло в сила определение № 276726/20.12.2021 г. по
гр.д. № 8670/2020 г. описа на СГС по искане на същия ищец делото е
6
прекратено, а доказателствата представени от ищеца по същото са изпратени
за прилагане към доказателствата в настоящото дело.
Установява се от приложената към доказателствата по делото преписка №
939/2018 г. по описа на ОП – Плевен, състояща се от 644 листа в ІV тома, че
същата обединява няколко преписки по описа на СГП и ОП, образувани по
различни молби на ищеца.
Установява се от молбите на ищеца ЗДР. СТ. СТ. депозирани през
процесния период 01.01.2018 г. – 02.09.2021 г. до Окръжния прокурор –
Плевен, че съдържат множество повтарящи се и противоречиви твърдения
относно случилото се с К.Г. С.а през 2008 г. - 2009 г., задържане на лицата К.
С.а, А. С. и С. Е. през периода 04.08. - 08.08.2008 г. в Пето РУ на МВР София,
причиняване на смъртта на К. С.а от С.А.Е., неверни свидетелски показания
на С. Е. пред наказателния съд поради заинтересованост или под принуда на
баща й, теглене на парични суми от дебитната карта на К.Г. от С. Е. и
полицейски служител И.Д.Б., че К. А. В. е работил през 2009 г. с К.Г. и
същата е жива към момента и др..
Установява се от преписката, че по множеството молби на ищеца ЗДР. СТ.
СТ. Окръжния прокурор - Плевен е издал няколко постановления и
резолюции за отказ да бъде изготвено искане за възобновяване 6на НОХД №
351/2014 г. на ПОС по чл. 422 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК, които са обжалвани от
ЗДР. СТ. СТ. пред АП Велико Търново и след това пред ВКП, както следва:
постановление от 28.02.2018 г. /л. 45-48, том ІІІ от преписката/, потвърдено
с постановление на прокурор в АП Велико Търново от 24.04.2018 г. /л. 52-53,
том ІІІ от преписката/, потвърдено с постановление на прокурор във ВКП от
22.05.2018 г. /л. 59-61, том ІІІ от преписката/;
постановление от 11.03.2019 г. / с погрешно изписана година 2018 г. - л. 66,
том ІІІ от преписката/, потвърдено с постановление на прокурор в АП Велико
Търново от 01.04.2019 г. /л. 74, том ІІІ от преписката/, потвърдено с
постановление на прокурор във ВКП от 17.06.2019 г. /л. 93-95, том ІІІ от
преписката/;
постановление от 03.02.2020 г. /л. 246-245, том ІІІ от преписката/,
потвърдено с постановление на прокурор в АП Велико Търново от 18.03.2020
г. /л. 17, том ІІ от преписката/, потвърдено с постановление на прокурор във
ВКП от 08.04.2020 г. /л. 23-26, том ІІ от преписката/;
постановление от 27.08.2020 г. /л.44, том ІІІ от преписката/, потвърдено с
постановление на прокурор в АП Велико Търново от 13.01.2021 г. /л. 43, том
ІІІ от преписката/, потвърдено с постановление на прокурор във ВКП от
22.02.2021 г. /л. 62-63, том ІІІ от преписката/;
постановление от 31.03.2021 г. /л.265-267, том ІV от преписката/,
потвърдено с постановление на прокурор в АП Велико Търново от 20.04.2021
г. /л. 98, том ІV от преписката/, потвърдено с постановление на прокурор във
ВКП от 11.05.2021 г. /л. 99-101, том ІV от преписката/;
7
резолюция от 21.06.2021 г. /л. 116, том том ІV от преписката/, потвърдена с
постановление на прокурор в АП Велико Търново от 28.07.2021 г. /л. 15, том
том ІV от преписката/, потвърдено с постановление на прокурор във ВКП от
29.10.2021 г. /л. 119-120, том ІV от преписката/.
Установява се, че наред с посочените по-горе постановления, Окръжен
прокурор – Плевен е издал и постановление от 08.01.2020 г. /л. 174, том ІІІ от
преписката/, за което няма данни да е обжалвано, както и множество писма и
резолюции, с които е уведомил ищеца ЗДР. СТ. СТ., че молбите му за
изготвяне на искане за възобновяване на наказателното дело са недопустими
и се оставят без разглеждане поради това, че не съдържат нови факти и
обстоятелства, както следва: писма от 16.10.2018 г., 10.04.2019 г., 21.04.2019
г., 03.05.2019 г., 02.07.2019 г., 03.02.2021 г., 01.04.2020 г., 23.03.2020 г.,
16.04.2020 г., 08.05.2020 г., 11.06.2020 г. /л. 15, 78, 70, 83, 98, 66, том ІІІ и
л.16, 22, 37, 53, 101, том ІІ от преписката /и резолюции от 26.01.2021 г.,
07.06.2021 г., 10.06.2021 г., 22.06.2021 г., 10.08.2021 г., 30.08.2021 г. / л. 45,
том ІІІ, л. 106, л. 108, л. 118, л. 18, л. 28, том ІV от преписката/.
Установява се, че за да постанови отказа си на 28.02.2018 г. Окръжният
прокурор – Плевен е приел, че твърденията на ищеца за основания за
възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК за извършване на
престъплението от С. Е. и неверни свидетелски показания на С. Е. и С. Е. пред
наказателния съд са били предмет на проверка в наказателното производство,
извършвана е очна ставка между ищеца и С. Е. и не са подкрепени от други
доказателства, а соченото основание за възобновяване по 422 ал. 1 т. 5 от
НПК не е от компетентността на Окръжния прокурор. Установява се, че за да
постанови отказа си на 11.03.2019 г. Окръжен прокурор – Плевен е приел, че
твърденията на ищеца за основания за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 1 и т.
3 от НПК за извършване на престъплението от С. Е. и неверни свидетелски
показания на С. Е. и С. Е. пред наказателния съд не са подкрепени от нови
доказателства, а твърдените нови доказателства – писмени показания на К. А.
В., че е работил през 2009 г. с К. А. - З. се опровергават от заключението на
приетата в наказателното производство ДНК експертиза. Установява се, че за
да постанови отказа си на 03.02.2020 г. Окръжен прокурор – Плевен е приел,
че по твърденията на К. А. В. вече се е произнесъл с постановлението от
11.03.2019 г., извършена е проверка относно задържане в Пето РУ на МВР на
лицата К. А. - З., А. С. и С. Е. през периода 04.08. - 08.08.2008 г. и такова не е
установено, по отношение на новите твърдения за теглени суми от дебитната
карта на К. А. С.а е извършено разследване, което е установило, че
последното теглене от картата е на 13.04.2010 г., след което картата е иззета
на 28.04.2010 г. лично от осъдения З.С.. Установява се от постановлението, че
исканията на осъдения за разпит на С. А. Е., нова ДНК експертиза на
открития в РБ труп и назначаване на психолого-психиатрична експертиза са
били предмет на воденото наказателно производство и не съставляват нови
доказателства. Установява се, че за да постанови отказите си на 08.01.2020 г.,
27.08.2020 г., 31.03.2021 г. и 21.06.2021 г., както и тези в посочените по-горе
8
писма и резолюции в същия смисъл Окръжен прокурор – Плевен е приел, че
относно твърденията за неверни свидетелски показания вече се е произнесъл
с постановлението от 28.02.2018 г., относно останалите твърдения се е
произнесъл с постановлението от 11.03.2019 г., които постановления са били
предмет на инстанционна проверка и в молбите не се твърдят нови
обстоятелства. Установява се от мотивите на поставленията на прокурорите
от АП Велико Търново и ВКП, с които са потвърдени отказите на Окръжен
прокурор – Плевен по реда на инстанционния контрол, че в жалбите на
осъдения З.С. се твърдят едни и същи обстоятелства, които не съставляват
основания за внасяне на искане за възобновяване на НОХД № 351/2014 г. на
ПОС и постановените откази вече са били предмет на инстанционен контрол.
Установява се, че с писмо от 24.01.2020 г. /л. 229, том ІІІ от преписката/ на
Окръжен прокурор – Плевен ищецът ЗДР. СТ. СТ. е уведомен за предстояща
проверка във връзка с тегленията от дебитната карта на К.Г. С.а във връзка с
твърденията му за теглене на суми от същата от С.А.Е..
Установява се, че по молби на ищеца, в която се съдържат данни за
документно престъпление, извършено от С.А.Е. с постановление от
25.10.2018 г. /л. 5, том І от преписката/ на прокурор от АП София е отменено
постановление на протокур от СГП от 18.09.2018 г. /л. 8, том І от преписката/,
с което е потвърдено постановление от 20.08.2018 г. на прокурор от СРП /л.
11 том І от преписката/ по пр.пр. № 18437/2018 г. за отказ от образуване на
наказателно производство и е разпоредено да се извърши проверка на случая.
Установява се, че с постановление от 31.10.2018 г. /л. 1, том І от преписката/
по пр.пр. № 18437/2018 г.прокурор от СГП е възложил на СДВР извършване
на предварителна проверка по реда на чл. 145 ал. 1 т. 3 от НПК във връзка с
подаден сигнал 03.09.2018 г. от ищеца. Установява се, че с постановление от
10.12.2018 г. на прокурор в СГП са обединени преписки № 18437/2018 г. и №
18835/2018 г. по описа на СГП, под номера на първата от тях и е възложено на
ГД“НП“ да извърши предварителна проверка по тях. Установява се, че с
постановление от 16.09.2019 г. /л. 126-127, том ІІІ от преписката/ прокурор от
СГП по пр.пр. № 37907/2019 г. е изпратил на ОП Плевен материалите по
преписката във връзка с твърденията на ищеца, че К.Г. А. е убита на
08.08.2008 г. от С.А.Е.. Установява се, че с постановление от 22.08.2019 г. /л.
111-114, том ІІІ от преписката/ прокурор от СпП по пр.пр. № 619/2019 г. по
описа на СпП е отказал да образува ДП за престъпление, извършено от
магистрат от ОП Плевен по повод на предоставени му от ищеца нови
доказателства за престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда.
Установява се от представеното от ищеца постановление по жалба срещу
отказ да се образува ДП от 02.10.2019 г. на прокурор в ОП Плевен /л. 71-72 от
делото/, че със същото е потвърдено постановление на прокурор в РП Плевен
за отказ да се образува ДП по преписка №В-2345/2018 г. на РП – Плевен във
връзка с подадени данни от ищеца, че С. Е. или друго лице е оказвало натиск
върху С. Е. за даде неверни показания в наказателното производство против
ищеца.
9
Установява се от представеното ищеца постановление на прокурор в ОП
Плевен от 28.01.2020 г. по преписка № 187/2020 г. /л. 76-76 от делото/, че със
същото след извършено разследване е отказано да се образува ДП във връзка
с твърдение на ищеца, че полицейски служител на Първо РУ при ОД на МВР
Плевен е теглил от банковата сметка на К.Г. А. парична сума през м. април
2009 г.. Установява се, че постановлението е потвърдено с постановление от
16.03.2020 г. на прокурор от АП Велико Търново /л. 83 от делото/.
Установява се от представените по делото епикризи от 29.08.2017 г. и
08.02.2021 г., издадени от СБАЛЛС – Ловеч, Психиатрично отделение и
писмо от началника на Затвора Ловеч с изх. № от 21.01.2022 г., че ищецът е
лекуван в посоченото Психиатрично отделение през периодите 21.08.2017 г. –
29.08.2017 г. и 02.02.2021 г. – 08.02.2021 г., не е настаняван в него през
периода 02.01.2018 г. – 02.09.2019 г.. Установява се, че при проведените
лечения на ищеца са поставяни диагнози съответно „личностово разстройство
– емоционално нестабилен тип у примитивна личност, разстройство в
адаптацията с преобладаващо засягане на поведението“ и „ смесено
личностово разстройство – емоционално нестабилен тип и дисоциалност у
приминивна личност“, за които му е предписано медикаментозно лечение.
Установява се от представените по делото амбулаторни листове от 24.01.2018
г., 22.03.2018 г., 24.01.2019 г., че ищецът се е оплаквал от сърбежи от пъпки,
след което от изтръпване на ръката и болка в рамото, червени петна по
краката, за които му е предписано лечение. Установява се от представената
докладна записка от 21.06.2018 г. от ИСДВР при Затвора Ловеч, че на същия
ден ищецът е направил опит за самоубийство чрез поглъщане на лекарства
като е заявил, че не може да понесе доживотната си присъда, а лишените от
свобода от същата килия К. В. и Г. В. са заявили, че се държи неадекватно.
Установява се от епикризата от 23.06.2018 г., издадена от МБАЛ Ловеч, че
през периода 21-23.06.2018 г. на ищеца е извършено лечение с диагноза:
интоксикацио медикаментоза кум Тотардо, Левофлоксацино ет Солволано,
Тентамен Суицидии, извършени са му изследвания и е изписан в добро общо
състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 420 ал. 1 от НПК окръжният прокурор е
лицето, оправомощено да прави искане за възобновяване на наказателни дела
по реда на чл. 422 ал. 1 т. 1 – 3 от ГПК, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба
осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК, може сам да направи искане за възобновяване на
наказателното дело в случаите на чл. 422 ал. 1 т. 4 – 6 от НПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗСВ всички актове и действия на прокурора
могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата
прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
Окръжната, апелативната и върховната прокуратура са структурни звена на
Прокуратурата на Република България, поради което за да бъде ангажирана
отговорността й по реда на чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД следва да бъде установено
10
наличието на следните предпоставки: Причинени от прокурор в съответните
прокуратури вреди при или по повод извършване на възложената му работа –
чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа
или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата; наличие на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, като принципно за
да се ангажира отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо да се
установят конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на
изпълнители на възложената им от Прокуратурата на РБ работа.
По делото липсват докателства по повод на подадени конкретни молби на
ищеца З.С., Окръжен прокурор Плевен да е издал откази да изготви искане за
възобновяване на наказателното производство по конкретното НОХД на
посочените от ищеца дати - 02.01.2018 г., 23.05.2018 г. и 20.01.2021 г. , но с
оглед наличието на постановени множество откази в този смисъл,
обективирани в поставления, резолюции и писма през процесния период от
02.01.2018 г. до 02.09.2021 г., съдът намира, че следва да обоснове изводите
си за наличие на противоправно деяние във връзка с постановяването им при
съобразяване на установените по делото по-горе актове на Окръжен прокурор
Плевен, респ. актовете, постановени от горестоящите прокуратури по реда на
инстанционния контрол за проверка на законосъобразността на
постановените откази от Окръжен прокурор Плевен.
При съобразяване на представените по делото писмени доказателства,
подробно посочени по-горе и закона, съдът приема, че по делото не се доказа
извършено от прокурор противоправно деяние, което да води до деликтна
отговорност на Прокуратурата на РБ по реда на чл. 49 от ЗЗД. Окръжният
прокурор е компетентен да направи искане за възобновяване на
наказателното производство в конкретно посочени в разпоредбата на чл. 422
ал. 1 т. 1 – 3 от НПК хипотези, както следва: т. 1 – когато някои от
доказателствата, върху които се основава присъдата, решението,
определението или разпореждането, се окажат неистински; т. 2 – когато
съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил
престъпление във връзка с участието си в наказателното производство и т. 3 –
когато чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които
не са били известни на съда, постановил присъдата, решението,
определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото.
Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 422 от НПК обстоятелствата по ал. 1 т. 1
и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови
присъда - чрез разследване. В конкретният случай ищецът не доказа
наличието на някоя от посочените хипотези на чл. 422 ал. 1 т. 1 – 3 от НПК за
да се направи извод, че постановените откази от Окръжен прокурор Плевен,
респ. актовете, на горестоящите прокурори, с които са били потвърдени са
били незаконосъобразни. Същите са постановени от компетентен орган в
рамките на предоставени му от закона компетенции, не са отменени по
11
предвидения в НПК ред за обжалване и са влезли в сила. Съдът съобрази, че
законът не предвижда съдебен контрол върху постановените откази и
гражданският съд не е компетентен да се произнася пряко по тяхната
законосъобразност относно спазване на материалния закон и процесуалните
правила, но счита, че би могъл да направи извод дали преценката на
Окръжният прокурор, респ. горестоящите прокурори е формална и отказите
са постановени директно без да се проучат твърденията на ищеца или е
обоснована и резултат от анализ на твърденията и доказателствата, събрани в
хода на наказателното производство и извършените проверки.
Съдът приема за доказано по делото, че по молбите на ищеца, в които
същият твърди наличие на извършени престъпления от свидетели, магистрати
или разследващ орган във връзка с воденото срещу него наказателно
производство по НОХД № 351/2014 г. на ПОС са извършвани разследвания
от СРП, РП Плевен и Специализираната прокуратура и същите са
приключили с влезли в сила откази на съответните прокурори да образуват
досъдебни производства за твърдените от ищеца престъпления, имащи връзка
с наказателното производство, респ. липсват доказателства за влезли в сила
присъди или приключили разследвания, които да дават основание да се
приеме, че са налице основанията на чл. 422 ал. 1 т. 1 - 3 от НПК. Установи се
по делото, че в постановленията си от 28.02.2018 г., 11.03.2019 г. и 03.02.2020
г. Окръжен прокурор – Плевен подробно е разгледал всяко от посочените от
ищеца основания за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК, като е
изложил мотиви за резултати от извършване на разследвания за извършване
на престъплението от С. Е., неверни свидетелски показания на С. Е. и С. Е.
пред наказателния съд, респ. престъпление извършено от С. Е. довело до
даване на неверни показания от свидетелката С. Е., твърденията на лицето К.
А. В., което е било в една килия с ищеца през м. VІ 2018 г. за това че К.Г. е
била жива през 2009 г., задържанията на лицата К. А. - З., А. С. и С. Е. през
периода 04.08. - 08.08.2008 г. в Пето РУ на МВР София, теглени суми от
дебитната карта на К. А. С.а от С. Е. или от полицейския служител Б. и др..
Установи се, че правилно Окръжен прокурор – Плевен е приел, че останалите
твърдения на ищеца са били предмет на воденото наказателно производство,
обсъдени са от наказателния съд с оглед защитната теза на подсъдимия и не
съставляват нови обстоятелства, като с оглед повтарящите се твърдения на
ищеца в многобройните депозирани след 11.03.2019 г. молби е приел, че
произнасянията му по тези въпроси вече са били предмет на инстанционна
проверка и в молбите не се твърдят нови обстоятелства, които да налагат
нови разследвания. Следва да се посочи, че в голямата си част същите нови
според ищеца обстоятелства той е твърдял и в самостоятелните си искания до
ВКС за да обоснове допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на осъдителната му присъда, по които ВКС е отказал да
образува производство по възобновяване на делото поради недопустимост на
депозираните молби от ищеца по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК и е оставил
същите без разглеждане.
12
С оглед на тези правни изводи, съдът приема, че по делото не се събраха
доказателства за извършено противоправно деяние, съставляващо незаконен
акт, действие или бездействие на прокурор, което да ангажира отговорността
на Прокуратурата на РБ от непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 от
ЗЗД, поради което при липсата на този елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, искът за обезщетение за неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с твърдения деликт следва да бъде отхвърлен като
недоказан по основание и поради това неоснователен без да се разглежда
подробно наличието на останалите предпоставки за уважаването му,
посочени по-горе. С оглед отхвърлянето на иска като неоснователен и
недоказан не следва да се разглежда направеното при условие на
евентуалност възражение на ответника Прокуратурата на РБ за погасяване на
иска по давност.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото в полза на
ответника Прокуратурата на РБ следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв..
Следва да се уважи искането на ответника и след постановяване на
решението да се върне представената в оригинал пр.пр. № 939/2018 г. по
описа на Окръжна прокуратура Плевен за да не се препятства работата на
прокуратурата по същата, като се укаже, че при изискването й от ВтАС
същата следва да бъде предоставена на своевременно.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
ЗДР. СТ. СТ., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора Ловеч против Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, психически стрес, суицидни
мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета и обесване,
безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново разследване да
получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване от свобода чрез
изтърпяване на наказание доживотен затвор без право на замяна, нервни
кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в Прокуратурата и
във възможността на бъде свободен, претърпени през периода от 02.01.2018 г.
до 02.09.2021 г. в резултат на действията и бездействията на служителите на
Прокуратурата в ОП Плевен, Апелативната прокуратура в гр. Велико
13
Търново и ВКП по повод подадените от ищеца молби с искания да се
възобнови разследването във връзка с убийството на К.Г., за което ищецът е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 г. по описа на ПОС въз
основа на посочени от ищеца тови доказателства, по които молби са
поставени откази на 02.01.2018 г., 23.05.2018 г. и 20.01.2021 г. , ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 02.01.2018 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ЗДР. СТ. СТ., ЕГН
**********, понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в
Затвора Ловеч да ЗАПЛАТИ на Прокуратурата на РБ, представлявана от
Главния прокурор сумата от 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ВЪРНЕ при явяване на представител на ответника Прокуратурата
на РБ представената в оригинал пр.пр. № 939/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура Плевен, като УКАЗВА на ответника, че при изискването й от
ВтАС същата следва да бъде предоставена на съда своевременно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14