Решение по дело №14185/2015 на Софийски градски съд

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ….

гр. София, 18.12.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14185 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявени са от А.П. Г.-Б.и Е.Н.Б. против „Ю.Б.“ АД  главни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.307 от ТЗ и при условията на евентуалност искове против „Б.Р.С.“ АД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.307 от ТЗ.  

Ищците твърдят, че на 14.07.2008 г. сключили с ответника два договора за кредит – договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. и договор за потребителски кредит HL37242/14.07.2008г. Съгласно първия договор, ответникът в качеството на кредитор, им предоставил кредит в размер на 87 700 евро, от които 77 700 евро за рефинансиране на техен жилищен кредит с „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД и 4750 евро за покупка на паркомясто. Съгласно втория договор, ответникът в качеството на кредитор, поел задължение да отпусне кредит на ищците  за текущи нужди в размер на 68 000 лв. Въз основа на двата договора на 22.07.2008 г. върху закупеното жилище била учредена ипотека в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. Първият договор следвало да се погаси за 240 месеца, а вторият договор за 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договорите, задължението по кредита се погасявало ежемесечно на равни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, съобразно погасителен план. В договорите не бил посочен падежът на отделните вноски. Клаузите по договорите не били уговорени индивидуално. Ответникът им предоставил предварително подготвени стандартни бланки на договорите. Ищците твърдят, че договорите съдържали неравноправни клаузи – чл.3, ал.1 и ал.5 от двата договора; чл.6, ал.2 и ал.3 от двата договора; чл.7, ал.2 от двата договора; чл.12, ал.1 от двата договора, чл.23, ал.1 и ал.2 от двата договора; чл.28, ал.1 и ал.2 от двата договора, които не следвало да се прилагат. Съгласно чл.22 от договорите, чл.2, ал.1, т.5 от първия договор  и чл.2, ал.1, т.4 от втория договор, банката  поела задължение да превалутира кредитите. Ищците били въведени в заблуждение от банката, че кредитите им ще бъдат превалутирани веднага, още при усвояване на кредитите, като ще им бъдат предоставени нови погасителни планове. По първия кредит сумата, която усвоили ищците, била в евро. Когато ищщецът поискал да внесе първата си вноска в евро, му обяснили от банката, че кредитът трябва да се погасява в швейцарски франкове. Вноските по кредита се покачили главоломно за кратко време и ищците започнали да изпитват трудности да погасяват кредита и да посрещат елементарни свои жилищни нужди. Всяко плащане на вноски от ищците в евро и в лева било превалутирано от банката в швейцарски франкове, като остатъкът от задължението бил преизчисляван по актуалния курс на банката за франка към българския лев. Месец след сключването на договора за кредит било регистрирано покачване на курса на швейцарския франк към лева, а заедно с него и размерът на лихвата. От 2008 г. това увеличение на курса било близо 60 %, като в определни моменти увеличението достигало и 80 %. По този начин размерът на месечно плащаните суми се увеличил неправомерно, в резултат от промените на обменния курс на швейцарския франк към лева, който не следвало да се прилага към сключението от ищците договори, тъй като кредитите били отпуснати и усвоени в български лева и в евро. На следващо място ищците твърдят, че банката едностранно увеличавала годишната лихва за усвоения кредит и служебно изготвяла нови погасителни планове, за които те не били уведомени. В договорите не било описано по каква методика банката определяла базовия лихвен процент, поради което от самото начало кредитополучателите не били наясно как се определя същият. Договорите за кредит не били сключени при общи условия. Съдържанието на клаузите било изчерпателно, без преращане към общи условия на банката, поради което всяко изменение следвало да става чрез подписани допълнителни сразумения, но  такива споразумения за изменение на размера на лихвите, не били подписани между страните.  На 30.07.2008 г. ищците заплатили и такси по кредита, без да е ясно по коя от клаузите от договорите се дължат тези такси. Банката увеличила размера на годишната такса за управление на кредита на база на невярно определена главница. На 27.08.2008 г. „Българска пощенска банка“ АД сключила с „Б.Р.с.“ АД договор за прехвърляне на вземания, сред които били и вземанията по процесните договори. Този договор бил нищожен, тъй като „Българска пощенска банка“ АД не била страна по договорите за кредит и съответно нямало как да прехвърли вземанията по тях. Още повече, че към датата на договора за прехвърляне на вземания „Българска пощенска банка“ АД не съществувала в правния мир. Двете дружества по договора за цесия били свързани лица по смисъла на ДОПК, ЗКПО и др., тъй като едно и също лице – П. Д. – представлявало двете дружества. Когато едно лице, представляващо дадено дружество, участва пряко в управлението и контрола на друго дружество, това пораждало възможност между тях да се уговорят условия, различни от обичайните. От договора за цесия не ставало ясно кои точно вземания по кой договор за кредит били прехвърлени. Ищците не били получили уведомление за извършената цесия. Получили писмо, в което било посочено, че, на основание договор за цесия от 27.08.2008 г., „Българска пощенска банка“ АД  е прехвърлила на „Б.Р.с.“ АД всички свои вземания, произтичащи от договор за кредит № HL 37242/14.08.2008 г., равняващи се на 146 951.04 /главница и лихва/. Ищците не били сключвали договор за кредит за такава сума. Липсвали доказателства дали въпросният договор за цесия бил съставен в предписаната от закона форма, тъй като вземанията били обезпечени с ипотека и следвало да е сключен в  писмена с нотариална заверка. Цедираното вземане попадало в обхвата на непрехвърлимите права. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК, кредиторът можел да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице, само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, но дори и в такива случаи всяка клауза, която изключвала или ограничавала правата на длъжника на възражения, вкл. възражения за прихващане, била невалидна. Ищците не били давали съгласие за прехвърляне на вземанията. Уговореното в чл.28, ал.1 от бланковите договори за кредит представлявло неправноправна клауза и не следвало да се прилага. Цесионерът „Б.Р.С.“ АД нямал право да извършва банкова дейност, тъй като не притежавал необходимия за това лиценз  от БНБ и не бил регистриран като кредитна институция. Така умишлено бил заобиколен законът и неправомерно била създадена възможност за едно търговско дружество да упражнява лицензионна дейност, без необходимото разрешение за това. В случай, че договорът за цесия бил валиден, то банката неправомерно била начислила такси за  управление на кредита в периода след прехвълянето на вземането. През цялото време ищците считали за свой кредитор „Ю.Б.“ АД. Всички погашения по договорите извършвали винаги в полза на банката, по банкови сметки, разкрити в нея, и в нейни офиси. На 27.07.2009 г. ищците подписали допълнителни споразумения към договор за потребителски кредит HL37242/14.07.2008 г.  и към договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008 г. Тези допълнителни споразумения били подписани в офис на ответника  от негови служители, поради което ищците не разбрали, че има друга страна по допълнителните споразумения, различна от банката. Към допълнителните споразумения липсвал какъвто и да било погасителен план или друг документ, удостоверяващ размера на вземанията. Никъде не бил посочен и видът на въпросната валута, в която трябвало да се погасяват задълженията, с което ищците били въведени в заблуждение относно точния размер на задълженията. Както в договорите, така и в допълнителните споразумения, било уговорено начисляването на лихва върху лихва – анатоцизъм, която клауза била нищожна. По изложените съображения тези допълнителни споразумения били нищожни. На следващо място  ищците твърдят, че  настъпила стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 от ТЗ, поради  промяна в обменния валутен курс на швейцарските франкове  и това налагало да се прекрати изпълнението на договорите. През времетраене на договорите швейцарският франк променил курса си към лева, което довело до заплащане на вноски с по-висока стойност от поне 40 % от дължимата сума. Макар дължимата престация да била по принцип възможна, изпълнението й нарушавало възмездно-еквивалентния характер на договорните престации, тъй като едната страна понасяла неоправдано вреди, а другата се оботатявала несправедливо. Договорите в този им вид противоречали на изискванията за справедливост и добросъвестност, в нарушение на добрите нрави и на закона. Следвало действието на договорите да бъде изменено, като плащанията следвало да са в лева и евро. Ответникът не разполагал към конкретна дата и час /съгласно параметрична справка по сметката/ със суми във франкове по процесните договори. Ответникът не предоставил възможност на ищците сами да превалутират сумите в евро и лева в друга финансова институция. Ищците твърдят, че били изплатили изцяло задълженията си за главница и лихва в евро и лева, съобразно първоначално договерния им размер и нямали други задължения към ответника. По изложените съображения, предявяват  главни искове срещу „Ю.Б.“ АД, а при условията на евентуалност и спрямо „Б.Р.С.“ АД, за прогласяване за нищожни като неравноправни на чл.3, ал.1 и ал.5 от двата договора; чл.6, ал.2 и ал.3 от двата договора; чл.7, ал.2 от двата договора; чл.12, ал.1 от двата договора, чл.23, ал.1 и ал.2 от двата договора; чл.28, ал.1 и ал.2 от двата договора. Наред с това молят съда да обяви за нищожен договор от 27.08.2008г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД и „Б.Р.с.“ АД за прехвърляне на вземания/цесия/. Молят още съда да прогласи за нищожни допълнително споразумение от 27.07.2009 г. към договор за потребителски кредит НL 37236/14.07.2008 г.  и допълнително споразумение от 27.07.2009 г. към договор HL37242/14.07.2008 г. Молят съда да прекрати изпълнението на договорите за кредит, поради настъпила стопанска непоносимост на престацията, вследствие промяна на  обменния валутен курс на швейцарските франкове. Молят съда да признае за установено по отношение на „Ю.Б.“АД, а при условията на евентуалност спрямо „Б.Р.С.“АД, че не дължат сумата от 25 015.06 лв., чиято равностойност в евро е 12 790 евро, представляваща част от 87 700 евро, по договор за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г., от която 20 690 лв. /главница/ и 4325.06 лв./ договорна лихва за периода 01.09.2008г. – 04.11.2015 г./ и  не дължат сумата от 15 000 лв., предстявлаваща част от 68 000 лв. по договор за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г., от която 12 300 лв./главница/ и 2700 лв./ договорна лихва за периода 14.09.2008 г. - 04.11.2015 г.(молба от 08.02.2016 г. за оттегляне на един от исковете/л.286/   и уточняващи молби от 19.01.2016 г./л.278-280/, от 16.03.2021 г./л.743/ и от 12.01.2022г./л.722). Претендират и направените по делото разноски.  

Ответниците оспорват исковете като недопустими. Твърдят, че с предявените искове ищците целят да променят постигнатата между страните обща воля и съгласие, без да са налице предвидените за това законови предпоставки. Считат, че производството трябва да се прекрати спрямо „Б.Р.С.“АД, тъй като не е пасивно легитимиран по исковете. Считат, че производството по делото следва да се прекрати в частта, относно иска за прогласяване за нищожен на договора за цесия от 27.08.2008г., тъй като липсва правен интерес за ищците, които не са страна по този договор. На следващо място оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че ищците са имали възможност да проведат проучване относно условията на кредитиране, предлагани от банката и други банки, да се консултират с  юристи и финансисти и да преценят дали да сключат договорите, но не са се възползвали от тази възможност. Оспорва кредитите да са договорени в друга валута, различна от посочената в тях – швейцарски франкове. Оспорват твърденията, че промяната на БЛП зависи изцяло от банката и че следва да се определя от кредитополучателите. Твърдят, че  базовият лихвен процент/БЛП/ се влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри. Оспорват клаузите от договорите да са неравноправни. Твърдят, че чл.3, ал.5 от договора има декларативен характер, поради което иск за прогласяване нищожността на тази клауза е недопустим. Оспорват валутния риск по договорите да е поет само от кредитополучателите. Твърдят, че кредитоплоучателите сами са избрали да сключат договори за предоставяне на кредит в швейцарски франкове, защото тази валута е била най-стабилна към датата на сключване на договорите и лихвите по тези кредити са били най-изгодни. Твърдят, че никой не би могъл да предположи какво би било развитието на валутните пазари в един дългосрочен план, още повече че то се влияе от обективни, независещи от страните, фактори и финансово-икономически и пазарни механизми. Поддържат, че допълнителните споразумения към договорите за кредит представляват извънсъдебни признания от страна на ищците на размера и вида на валутата към датата на сключване на споразуменията и потвърждават валидността на договорите. Твърдят, че клаузите от договорите са уговорени индивидуално, вследствие на предварителни преговори. Оспорват твърденията на ищците, че оспорените клаузи от договорите не са ясни. Твърдят, че  уговарянето на плащане на кредита във валута швейцарски франк не представлява порок на договорите.  Твърдят, че ищците не са искали промяна на договорите. Оспорват иска за прогласяване нищожността на договора за цесия, като твърдят, че  в самите договори за кредит е била  предвидена възможност за прехвърляне на взманията, като цесията не вляе на условията по кредитното правоотношение и не ги променя. Оспорват исковете за прогласяване нищожността на допънителните  споразумения от 27.07.2009 г., тъй като с тях се уговарят изгодни условия за кредитополучателите, констатират се дължимите суми към датата на сключване на споразуменията, уговаря се  период на облекчено погасяване на кредитите. Оспорват да е настъпила стопанска непоносимост на договорите. Считат, че чл.307 от ТЗ е неприложим по отношение на парични задължения, изпълнението на които е възможно. Оспорват исковете за установяване недължиост на суми за главница и договорна лихва по договорите за кредит като неоснователни. Молят съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по делото разноски.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа следното:

Видно от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г., сключен от кредитора „Ю.И Е.Д.Б.“АД от една страна, и ищците по делото от друга страна като кредитополучатели, кредиторът е поел задължение да предостави на ищците кредит в  швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин: равностойността на 87 700 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита.  Посочено е, че част от кредита, представляваща равностойността в швейцарски франкове на 77 700 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, се предоставя за рефинансиране на жилищен кредит в „Райфайзенбанк България “ЕАД ; друга част от кредита - равностойността в швейцарски франкове на 4 750 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставена за закупуване на следния недвижим имот: паркомясто № 58, находящо се в сутеренен етаж в първа паркинг зона в гр.София, ул.“**********, местност “Манастирски ливади – запад, Южна градска територия – VI“, а останалата част от кредита в размер на равностойността в швейцарски франкове на 5 250 евро по курс „купува“ за швейцарския франк  към евро на банката в деня на усвояване на кредита, е предоставена за други разплащания. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя А.П. Г.-Б.в швейцарски франкове. Кредитът в швейцарски франкове по блокираната сметка се превалутира служебно от банката в евро по курс “купува“ на швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на приложение № 1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора. Погасителните вноски се заплащат ежемесечно. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове./чл.6, ал.2 от договора/. Ищците са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове + 1 пункт надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 5 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорена е  еднократна такса за управление, представляваща 0.75 % върху размера на кредита, и ежегодна такса за управление в размер на 0.03 % върху размера на непогасената главница.

Представен е погасителен план от 01.08.2008 г., в който  са посочени падежни дати – първо число на месеца, считано от 01.09.2008 г. на отделните месечни вноски. Предвидени са общо 240 месечни вноски,  включващи главница и лихва с общ размер на погасителните вноски от 1 048.26 швейцарски франка. / л.58 - 61/.

Видно от договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г., сключен от кредитора „Ю.И Е.Д.Б.“АД от една страна, и ищците по делото от друга страна като кредитополучатели, кредиторът е поел задължение да предостави на ищците кредит в  швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин: равностойността в швейцарски франкове  на 68 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо лева на самата банка в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя А.П. Г.-Б.. Кредитът в швейцарски франкове по блокираната сметка се превалутира служебно от банката в лева по курс “купува“ на швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева.  Страните са договорили срок за връщане на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на приложение № 1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към договора. Погасителните вноски се заплащат ежемесечно. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове./чл.6, ал.2 от договора/. Ищците са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове + 1.5 пункт надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 5 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорена е  еднократна такса за управление на кредита, представляваща 0.75 % върху размера на кредита, и ежегодна такса за управление на кредита в размер на 0.04 % върху размера на непогасената главница и административна такса – 40 лв., която е еднократно дължима.

Представен е погасителен план от 14.08.2008 г., в който  са посочени падежни дати – четиринадесето число на месеца, считано от 14.09.2008 г. на отделните месечни вноски. Предвидени са общо 120 месечни вноски,  включващи главница и лихва с размер на погасителните вноски от 652.30 швейцарски франка. / л.62 - 64/.

На 31.07.2008 г. ищцата  А.П. Г.-Б.е подала до „Ю.И Е.Д.Б.“ АД искане за усвояване на суми по кредит към договор за кредит № 37236/14.07.2008г. за сумата от 146 317 швейцарски франка.

Представена е молба, подадена от ищцата А. Б.до „Ю.И Е.Д.Б.“ АД,  с която е поискала превалутиране на сумата от 146 317 швейцарски франка в евро, която сума да бъде преведена от валутна сметка BG *********** в еврова сметка BG81BPBI ***********.  

На 14.07.2008г. ищцата А.П. Г.-Б.е подала до „Ю.И Е.Д.Б.“ АД искане за усвояване на суми по кредит към договор за кредит № 37242/14.07.2008г.  в размер на 52 447 швейцарски франка.

Представена е молба, подадена от ищцата А. Б.до  „Ю.И Е.Д.Б.“ АД,  с която е поискала превалутиране на сумата от  57 446.99 швейцарски франка в лева, която сума да бъде преведена от валутна сметка BG *********** в левова сметка BG72BPBI ***********. 

Представено е уведомление за прехвърляне на вземания до А.П. Г.-Б., изпратено от „Българска пощенска банка“АД и „Б.Р.С.“ АД, с което са я уведомили, че на основание договор за цесия от 27.08.2008г. „Българска пощенска банка“ е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД всички свои вземания към А.Б., произтичащи от договор за кредит № HL 37242/14.08.2008 г., равняващи се на 146 951.04 швейцарски франка /главница и лихви/, заедно с всички обезпечения и други принадлежности/ ипотеки, залози, поръителство и т.н./. Посочено е, че на основание сключения договор за цесия, считано от датата на получаване на уведомлението, следва и занапред да заплаща дълга си, произтичащ от договора за кредит, на новия кредитор „Б.Р.с.“ АД по сметка на А.П. Б.при „Българска пощенска банка“ АД IBAN ***. Липсват доказателства за датата, на която е връчено това уведомление на ищцатаБ.. Тъй като е представено от самата ищца, съдът приема, че го е получила, но не е установена конкретната дата, на която това е станало.  

Представено е допълнително споразумение споразумение от 27.07.2009г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37236/2008 г., което е сключено между „Б.Р.С.“АД  от една страна в качеството на кредитор и ищците А. П.Г.–Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели. В чл.1 от споразумението страните са посочили, че задълженията по договора за кредит възлизат на 145 771.72 франка, от които 593.39 – просрочена главница; 7.80 + 4.78+ 334.12 – просрочена лихва; 143 065.35 – редовна главница; 723.27 – редовна лихва; 43.01- просрочени такси. Предвидено е еднократно заплащане на сума от 732.75 франка като условие за влизане в сила на споразумението. Страните са договорили разликата между стойността, представляващ сбора на просрочената лихва и просрочената главница и платената сума от 732.75 франка, да бъде преоформена чрез натрупван към редовната главница. Предвиден е 12 месечен срок за облекчено погасяване на общия дълг.  Предвидено е заплащане на дълга на месечни вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от споразумението.

Представен е погасителен план от 29.07.2009 г. към допълнителното споразумение от 27.07.2009г. / л.306 - 310/.

С анекс от 17.02.2010 г. към договор за кредит HL 37236/2008г., сключен между „Б.Р.С.“ АД  от една страна в качеството на кредитор, и ищците А.П. Г. –Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели, страните са посочили  друга банкова сметка *** Е.Н.Б. в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, от която ще се обслужва кредита. Споразумели са се  кредитополучателят да заплаща такса за предоговаряне на жилищния кредит в размер на 50 лв.

С допълнитено споразумение от 05.10.2011 г. към договор за кредит HL 37236/2008г., сключено между „Б.Р.С.“ АД  от една страна в качеството на кредитор, и ищците А.П. Г. –Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели, отново са предоговорени условията по кредита. В чл.2, ал.1 страните са посочили какъв е размерът на дълга към датата на сключване на споразумението: 1392.39 швейцарски франка – просрочена главница, 3106.64 швейцарски франка – просрочена лихва, 161.35  швейцарски франка – просрочени такси, 139 973.52 – редовна главница. Страните са се споразумели  кредитополучателите да ползват едномесечен период на облекчено погасяване на дълга, през който период ще се начислява годишна лихва в размер на 7.32 %. Дългът ще се плаща на равни месечни вноски в размер на 1 150 швейцарски франка, съобразно погасителен план, неразделна част от споразумението. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия сбор на дълга след натрупване на лихва по чл.5 от споразумението, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 0.12 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от договора.

Представено е допълнително споразумение от 27.07.2009г. към договор за потребителски кредит № HL 37242/2008 г., което е сключено между „Б.Р.С.“ АД  от една страна в качеството на кредитор, и ищците А.П. Г. –Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели. В чл.1 от споразумението страните са посочили, че задълженията по договора за кредит възлизат на 56 025.94 швейцарски франка, от които 1 023.82 – просроена главница; 15.89+6.91+1020.59 – просрочена лихва; 53747.97 – редовна главница; 145.57 – редовна лихва; 65.19 - просрочени такси. Предвидено е еднократно заплащане на сума от 400 франка като условие за влизане на споразумението в сила. Страните са договорили разликата между стойността, представляваща сбора на просрочената лихва и просрочената главница, и платената сума от 400 франка, да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. Предвиден е 12 месечен срок за облекчено погасяване на общия дълг.  Предвидено е заплащане на дълга на месечни вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от споразумението. 

Представен е погасителен план от 29.07.2009 г. към допълнителното споразумение от 27.07.2009г. / л.271- 273/.

С анекс от 17.02.2010 г. към договор за кредит HL 37242/2008г., сключен между „Б.Р.С.“ АД  от една страна в качеството на кредитор, и ищците А.П. Г. –Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели, страните са посочили  друга банкова сметка *** Е.Н.Б. в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, от която ще се обслужва кредита. Споразумели са се  кредитополучателят да заплаща такса за предоговаряне на жилищния кредит в размер на 50 лв.

Представено е допълнително споразумение от 05.10.2011 г. към договор за потребителски кредит № HL 37242/2008 г., което е сключено между „Б.Р.С.“ АД  от една страна в качеството на кредитор, и ищците А.П. Г. –Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели, с което отново са предоговорени условията по кредита. В чл.2, ал.1 страните са посочили какъв е размерът на дълга към датата на сключване на споразумението: 1356.32 швейцарски франка– просроена главница; 1004.80 – просрочена лихва; 95.27 – просрочени такси; 49 593.43 - редовна главница. Страните са се споразумели  кредитополучателите да ползват едномесечен период на облекчено погасяване на дълга, през който период ще се начислява годишна лихва в размер на 7.5 %. Дългът ще се плаща на равни месечни вноски в размер на 730 швейцарски франка, съобразно погасителен план, неразделна част от споразумението. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия сбор на дълга след натрупване на лихва по чл.5 от споразумението, се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 0.3 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване на дълга и всички разходи, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от договора.

С допълнитено споразумение от 21.12.2011 г. към договор за кредит HL 37242/2008г., сключено между „Б.Р.С.“ АД  от една страна в качеството на кредитор, и ищците А.П. Г. –Б.и Е.Н.Б. в качеството на кредитополучатели, е променен срокът  за издължаване на дълга - 246 месеца, считано от 14.08.2011 г.

Представени са Методологията на банката за образуване на базовия лихвен процент и история на промените на базовия лихвен процент за ипотечни кредити, както и протоколите на Комитета по управление на активите и пасивите на „Ю.Б.“АД, който е взимал решенията за промяна на базовия лихвен процент през периода 28.09.2007г. – 06.06.2013г./л. 323 – 336/.

С определение от 30.11.2018г./л.633/ по искане на ищците, направено с допълнителната искова молба, е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК по оспорване на допълнително споразумение от 05.10.2011 г. в частта, относно подписа на А.Б.; на автентичността на молба вх. № 955/23.08.2011 г. относно подписите на Е.Б. и А.Б.; на допълнително споразумение от 21.12.2011 г. в частта, относно подписа на А. Б.и на анекс от 17.02.2010 г. в частта, относно подписа на А.Б.. Съдът е указал на Е.Б. и А.Б., че доказателствената тежест в тези производства е тяхна, но същите не ангажираха доказателства за установяване неавтентичността на посочените документи.

С определението от 30.11.2018 г. съдът е открил производство по оспорване и на  погасителен план от 29.07.2009 г. в частта, относно положените подписи/ищците са поискали откриване на производство по отношение на двата погасителни плана от 29.07.2009г./. Съдът е указал, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че погасителните планове са  подписани от Е.Б. и А. Б.е върху ответника, тъй като в самите погасителни планове не е посочено, че съдържат подписите на ищците. В това производство ответникът не ангажира доказателства, поради което съдът приема, че не бе доказано тези погасителни планове да са подписани от ищците.

По делото са изслушани основна счетоводна експертиза, тройна счетоводна експертиза по същите въпроси, втора тройна експертиза,  както и три допълнителни единични експертизи.

От основната счетоводна експертиза от 25.11.2016 г. се установява, че към 04.11.2015 г./датата на исковата молба/ размерът на договорените месечни вноски по първоначалния погасителен план по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г. е 91 198.62 швейцарски франка, а по договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г. – 56 750.10 швейцарски франка. През периода от 14.07.2008г./датата на сключване на договорите за кредит/ до 27.07.2009г./датата на сключените допълнителни споразумения/ и през периода от 27.07.2009г. до 04.11.2015 г./датата на исковата молба/ няма надплатени суми. За периода 14.07.2008г. – 04.11.2015 г. ищците са внесли по двата договора сумата от 120 876.84 швейцарски франка, а е трябвало да внесат по двата договора по първоначалните погасителни планове вноски в размер на 147 948.72 швейцарски франка, т.е заплатили са по-малка сума, като не достига разлика от 27 071.88 швейцарски франка. Според вещото лице няма надплатени суми за еднократна такса управление. Заплатена е сума за такса за управление на кредита - 1 097.38 швейцарски франка по договор за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. и 430.85 швейцарски франка по договор за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. Според методологията на „Ю.Б.“АД, базовият лихвен процент представлява сбор от два компонента: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира  от разходите, които банката прави при привличане на ресурс  в това число: а/пазарни/бенчмаркови/ лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор, в зависимост от валутата на кредита. При кредити в швейцарски франкове се следи тримесечния Либор на швейцарските франкове; б/ рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс – тя представлява минимално изискуемата премия, която кредиторите търсят, за да бъдат компенсирани за риска, който поемат; в/директни нелихвени разходи на банката по привлечения паричен ресурс – минимални задължителни резерви/МЗР/, фонд за гарантиране на влоговете и др. Буферната надбавка включва оценка под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер на 0.50% на годишна база. При промяна на един или повече компонентни е налице основание за актуализация на БЛП за швейцарски франкове. Математическата формула за изчисление на БЛП не е обявена и не е известна на вещото лице. Базовият лихвен процент/БЛП/ за периода 14.07.2008г. -04.11.2015 г. е както следва: за периода 14.07.2008г. – 10.10.2008 г. – 5 %; за периода 10.10.2008г. – 27.07.2009г. – 7.20 %; за периода 27.07.2009г. – 04.11.2015 г. – 6.95 %. Промените на БЛП се извършват от Комитет по управление на активите и пасивите/КУАП/ на „Ю.Б.“ АД. Банката е извършила промяна на нивата на БЛП  за ипотечни кредити в швецйарски франкове както следва: към 01.01.2008г. – 4.50 %; на 07.07.2008г. – 5%; на 10.10.2008г. – 7.20%, на 10.09.2012 г. – 6.95 %. Курсът на швейцарския франк към еврото към датата на усвояване на кредита по договор за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008 г. на 01.08.2008г. е 1.668370, а курсът на швейцарския франк към лева при усвояване на кредита по договор за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. на 14.08.2008г. е 1.183700. По информация на банката в блокираната сметка по чл.2, ал.1 от договорите реално са постъпили суми в швейцарски франкове и сумите са усвоени в швейцарски франкове. Сумите в справка на БНБ не съвпадат със сумите по разпечатки от банковите сметки, тъй като в разпечатките не са визуализирани допълнително капитализирани суми по главницата, които са направени по кредитите, съгласно допълнителните споразумения. Вземането по процесните кредити е било прехвърлено чрез договор за цесия на „Б.Р.С.“АД  и това е отразено в счетоводната система за двата договора на 27.08.2008г. След осчетоводяването на цесията  начислените суми по кредита са отразени в счетоводството на „Б.Р.с.“ АД. Съдът не кредитира заключението на основната счетоводна експертиза в останалата част, тъй като при изчисленията размерът на задълженията на ищците е определен, съобразно едностранна промяна на лихвения процент, извършена от банката на 10.10.2008г. и на 10.09.2012 г., когато лихвеният процент е променен съответно на  7.20% и на 6.95 %. Съдът не кредитира и заключението в частта, в която изчисленията на размера на задълженията по договора за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. е определен, като е прието, че кредитът е предоставен в евро и се дължи връщане в евро, и в частта, в която размерът на задълженията по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008 г. е определен, като е прието, че кредитът е предоставен в лева и се дължи връщане в лева, каквито клаузи в договорите липсват.  

От заключението на тройната счетоводна експертиза от 03.05.2017г., изготвена от вещите лица Р.Х.Д., А.Д.Д. и П.А.Д., се установява, че към 27.07.2009 г., когато са подписани допълнителните споразумения към давата договора, са падежирали 11 вноски, като по първоначалния погасителен план  към 27.07.2009 г.  по договора за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. се дължат 11 530.86 швейцарски франка, а по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. – 71 75.30 швейцарски франка или общо 18 706.16 швейцарски франка, а е изплатена сума по двата договора от 17 503.77 швейцарски франка, т.е няма надплатени суми към 27.07.2009г., а има неизплатена сума по двата договора в размер на 1 965.72 швейцарски франка. Тройната експертиза също е установила, че базовият лихвен процент  се формира от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като сочи същите показатели, които е установила и едноличната основна счетоводна експертиза. Експертите от тройната експертиза заявяват, че БЛП се променя, когато съвкупното изменение на всички компонентни е повече от 0.50%. По същество тройната експертиза не е установила математическа формула за изчисление на БЛП. Експертите от тройната експертиза също установяват, че базовият лихвен процент по кредити в швейцарски франкове е променен от банката на 10.10.2008г. – 7.20 % и на 01.10.2012 г. на 6.95 %. Курсът на швейцарския франк към еврото при усвояване на кредита по договора за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. към 01.08.2008г. е 1.66370, а курсът на швейцарския франк към лева при усвояване на кредита по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. към 14.08.2008г. е 1.1837. Банката е заверила сметката на кредитополучателите със суми в швейцарски франкове – 146 317 швейцарски франка по договор за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. и 57 447 швейцарски франка по договор за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г., т.е банката е разполагала с този ресурс. Експертите от тройната експертиза заявяват, че не могат да отговорят на въпроса дали сумите в справка от Централния кредитен регистър на БНБ съответстват на сумите по разпечатките от банковите сметки, тъй като има месеци, без направени погасителни вноски или вноските са недостатъчни и изчисляването на сумите и данните от справките е силно усложнено. Вземането по процесните кредити е било прехвърлено чрез договор за цесия на „Б.Р.С.“ АД  и това е отразено в счетоводната система на банката на 27.08.2008г. и за двата договора. На тройната експертиза е представено и банково бордеро № 4049120/26.01.2017г. по договор № 935479 за обратно изкупуване на кредита от банката. Съдът не кредитира заключението на тройната счетоводна експертиза в останалата част, в която са посочени размерите на задълженията по двата договора, тъй като при изчисляването им са взети предвид едностранни измения на лихвения процент от банката, извършени на 10.10.2008г. - 7.20% и на 01.10.2012 г. – 6.95 %. Съдът не кредитира и заключението в частта, в която изчисленията на размера на задълженията по договора за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. е определен, като е прието, че кредитът е предоставен в евро и се дължи връщане в евро, както и  в частта, в която размерът на задълженията по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. е изчислен, като е прието, че кредитът е предоставен в лева и се дължи връщане в лева, каквито клаузи в договорите липсват/отговор на въпрос 11/. 

От заключението на втората тройна счетоводна експертиза от 17.04.2018 г., изготвена от вещите лица Ю.Б. Х., В.И.Х. и Д.В.Л., се установява, че не могат да определят базовия лихвен процент на банката за периода от сключване на договорите за кредит до датата на подаване на исковата молба, съобразно методиката на банката, тъй като не е възможно да установят количествените зависимости между измененията на индикаторите – компонентни на трансферната цена на ресурса на банката – и промяната на БЛП. Според експертите, няма зададен алгоритъм в методологията на банката за изчисляване на стойността на БЛП и неговите компонентни. Вещите лица заявяват,  че при понижаване на пазарните стойности на три индикатора – компонентни на цената на паричния ресурс на банката за периода след м.октомври 2012 г., базовият лихвен процент на банката за швейцарски кредити, следва да се понижи. Съдът не кредитира заключението на тройната счетоводна експертиза в останалата част, в която е определен размерът на задълженията по договорите, тъй като при изчисленията са взети предвид едностранни измения на лихвения процент и допълнителни споразумения, в които също размерът на задълженията е определен въз основа на едностранно изменение на лихвения процент/отговор на въпрос 15, във връзка с отговора на въпрос 10/. Съдът не кредитира и заключението в частта, в която изчисленията на размера на задълженията по договора за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. е определен, като е прието, че кредитът е предоставен в евро и се дължи връщане в евро, и в частта, в която размерът на задълженията по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. е определен, като е прието, че кредитът е предоставен в лева и се дължи връщане в лева, каквито клаузи в договорите липсват./отговор на въпрос 26 и въпрос 27/. 

По същите съображения съдът не кредитира и единичната експертиза от 18.03.2019 г., изготвена от вещото лице Д.В.Л., в която  изчисленията на задълженията по договора за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г. са определени при прилагане на годишен лихвен процент за кредити в евро – 7.20%, а задълженията по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г. са определени  при лихвен процент за кредити в лева – 9.20 %, каквито условия не са договорени между страните в сключените между тях договори.

 По същите съображения съдът не кредитира и единичната експертиза от 16.02.2021г., изготвена от вещото лице Д.В.Л., в която вещото лице не е изпълнило задачата, поставена от съда, и вместо да изчисли размера на задълженията по първоначалния погасителен план, без да прилага едностранни изменения на лихвения процент, е изчислило задълженията по съставени от нея примерни планове в евро и в лева, при хипотеза, че кредитът по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL37236/2008 е отпуснат в евро и при хипотеза, че кредитът по договора за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/2008г. е отпуснат в лева, каквито условия не са договорени между страните.

Съдът изцяло кредитира последното допълнително заключение на счетоводната експертиза от 14.11.2023 г., изготвена от вещото лице Р.С.,  в което размерът на задълженията е определен по първоначалните погасителни планове по двата договора, без едностранни изменения на лихвения процент и плащания, събрани по принудителен ред. Вещото лице е определило в каква валута са извършвани плащания от ищците и при плащане на вноските във валута, различна от швейцарския франк, е определило равностойността й в швейцарски франкове по курс “купува“ за швейцарския франк към датата на усвояване на кредита.  От заключението се установява, че както към датата на подаване на исковата молба/04.11.2015г./, така и към датата на изготвяне на заключението/18.04.2023 г./  няма надплатени суми от ищците по двата договора. Те са заплатили общо сумата от 82 983.53 швейцарски франка по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. и 40 561.05 швейцарски франка по договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г., но при отчитане на тези плащания, съобразно условията на първоначалните погасителни планове, остават неизплатени задължения. От приложение № 1 към заключението се установява, че последното плащане по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. е извършено на  30.10.2015г., а от приложение № 2 към заключението се установява, че последното плащане по договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. е извършено на 29.10.2015 г., след което няма други плащания.  По договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. към 04.11.2015 г./датата на подаване на исковата молба/  ищците  дължат следните неплатени суми за главница и възнаградителна лихва: сумата от 7259.04 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж за периода 02.08.2014 г- 02.11.2015 г., като е дължима и редовна главница от 111 907.72 швейцарски франка; сумата от 8715.49 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода 02.09.2014 г.- 04.11.2015г./отговор на трета задача/. Не са извършвани плащания по договора в хода на делото след подаване на исковата молба. Последното плащане по този договор  е от 30.10.2015 г. По договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. към 04.11.2015г./датата на подаване на исковата молба/   ищците  дължат  следните суми за главница и възнаградителна лихва: сумата от 18 598.08 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж за периода 14.09.2014 г. – 14.10.2015 г., като наред с това дължат и редовна главница от 20 205.94 швейцарски франка; сумата от 5 996.96  швейцарски франка - договорна лихва за периода 14.10.2012г.-04.11.2015г. /отговор на четвърта задача/. Не са извършвани плащания по договора в хода на делото след подаване на исковата молба, последното плащане по този договор е на 29.10.2015 г. Към датата на изготвяне на заключението – 18.04.2023 г. – също  няма надплатени суми от ищците по двата договора.  По договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г. към 18.04.2023 г.  не са заплатени следните суми за главница и договорна лихва/отговор на първа задача/: сумата от 61 874.77 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж за периода 02.08.2014 г. - 02.04.2023 г., като е дължима и редовна главница от 57 291.99 швейцарски франка. Дължимата договорна лихва в рамките на процесния период 01.09.2008 г. – 04.11.2015 г. е в размер на 8715.49 швейцарски франка за  периода 02.09.2014 г. - 04.11.2015г. Тя също е останала непогасена, тъй като не са извършени плащания след 04.11.2015 г./ датата на подаване на исковата молба/. По договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. ищците  дължат към 18.04.2023 г.  следните суми за главница и възнаградителна лихва: сумата от 38 804.02 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж 14.09.2012 г. – 14.08.2018г. Дължимата договорна лихва в рамките на процесния период 14.09.2008 г. – 04.11.2015 г. е 5 996.96  швейцарски франка за периода 14.10.2012 г. - 04.11.2015 г. Тя също е останала непогасена, тъй като не са извършени плащания след 04.11.2015г./датата на подаване на исковата молба/.

При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Относно страните по делото:

Първоначално с исковата молба са предявени от А.П. Г.-Б.и Е.Н.Б. против „Ю.Б.“ АД главни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 307 от ТЗ, а при условията на евентуалност срещу „Б.Р.С.“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.307 от ТЗ.

В хода на делото „Б.Р.С.“ ЕАД се е преобразувало чрез вливане в „И Ар Лизинг България“ ЕАД, което на свой ред се е преобразувало чрез вливане в „Ю.Б.“ АД, което се установява от справка в Търговския регистър, приложена по делото/ л. 711-714/.

С определение от открито съдебно заседание от 10.03.2021 г. съдът е заличил, на основание чл.227 от ГПК, „Б.Р.С.“АД като страна по делото и на негово място е конституирал „Ю.Б.“ АД./ л.734 – гръб/.

Така единствен ответник по предявените искове е „Ю.Б.“ АД.   

Относно предявените искове:

Предявените искове за прогласяване за нищожни като неравноправни на клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. и договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 143, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В тежест на ищците е да установят съдържанието на сключените договори и качеството си на потребители по тези договори, а в тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Въпрос на правна преценка е дали клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като за неравноправността им съдът следи служебно.

Оспорени са като неравноправни следните клаузи от договорите: чл.3, ал.1 и ал.5 от двата договора; чл.6, ал.2 и ал.3 от двата договора; чл.7, ал.2 от двата договора; чл.12, ал.1 от двата договора, чл.23, ал.1 и ал.2 от двата договора; чл.28, ал.1 и ал.2 от двата договора:

Относно оспорените клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г:

Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1 пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%.

Съгласно чл.3, ал.5 от договора, действащият базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне  и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

Съгласно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай , че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сменки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс“продава“ на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

Съгласно чл.6, ал.3 от договора, в случай че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматимно, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие.

Съгласно чл.7, ал.2 от договора, ако падежът на погасителна вноска  съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа.

Съгласно чл.12, ал.1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по договора за кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21. Измененията в тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.

Съгласно чл.23, ал.1 от договора, кредитопулачтелят декларира, че е запознат  и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката  курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро , като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Съгласно чл.23, ал.2 от договора, кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването ми.

Съгласно чл. 28, ал.1, банката и кредитополучателят/ите се съгласяват, че във всеки момент от действието на договора за кредит, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на /И ЕФ Джи Юробанк/, вкл. на “Б.Р.С.“ АД или на други финансови и нефинансови институции  или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят/ите дават съгласието си и оправомощават банката,  в случай на прехвърляне на вземанията по договора за кредит, банката да прехвърли и да предостави на новия кредитор и всяка информация, свързана с кредита, представляваща банкова тайна или лични данни. Банката се задължава, в случай на прехвърляне, да уведоми кредитопоолучателя/ите за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя/ите при уведомяването му/им от страна на банката.

Съгласно чл.28, ал.2, кредитополучателят/ите дават съгласието си и се задължават, в случай на прехвърляне на вземанията по договора за кредит на “Б.Р.С.“ АД и при постигане на договореност между банката и “Б.Р.С.“ АД, за която кредитополучателите ще бъдат уведомени, да продължат да осигуряват средствата на падеж за погасяване на дължимите месечни вноски по кредитна сметка при банката, а банката да превежда на падеж дължимите погасителни вноски по сметка на “Б.Р.С.“ АД, открита при нея, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите.

Видно от съдържанието на договора се касае за потребителски договор, като ищците имат качеството на потребители по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора са неравноправни. Тези клаузи предвиждат едно и също по своята същност право на банката да променя едностранно годишния лихвен процент по сключения договор.

Съгласно  чл. 143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.

В конкретния случай от самото съдържание на посочените договорни разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени, а са стандартни, изготвени предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно уговорката за лихва сочат, че клаузите са типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.

При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена лихвата.  Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това кога/при какви условия/ и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, като нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

Така кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително информирани относно съществен елемент от договора, който определя размера на тяхното задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на 4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на 3-то г.о.

Неравнопрвна е и клаузата на чл.6, ал.2 от договора в частта, в която предвижда служебно превалутиране  на направените от кредитополучателите вноски по курс  „продава“ на банката за швейцарския франк към евро в деня на превалутирането, както и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора, в които е посочено, че кредитополучателите са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс “купува“ или „продава“ за швейцарския франк към еврото, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, като потребителите приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и са съгласни да поемат всички вреди, произтичащи от промяна на валутни курсове и нови лихви, приложими по превалутирания кредит.

Тези клаузи са неравноправни, тъй като прехвърлят валутния риск върху потребителите, без преди това да им е предоставена достатъчно информация относно икономическите последици от така поетото задължение. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове, но при клауза,  възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове (сметката в швейцарски франкове е блокирана). Договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в евро. Не им е предоставена обаче информация относно икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на евро/лева спрямо швейцарския франк, относно очакваните прогнози за промяната на курса швейцарски франк/евро, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и относно действията, които могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска.

Текстът на чл. 6, ал. 2  и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора е във вреда на потребителя. С въвеждане на задължение в швейцарски франкове върху потребителя е възложен съществен валутен риск, който е потенциално силно вредоносен за него. Сделка с валутен риск по дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата услуга. Договорът предвижда гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността търговецът да понесе евентуални неблагоприятни последици за него при промени в курса на швейцарския франк, с което се създава значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. Задължението на банката е да фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк (чл. 1, ал. 2), а насрещното задължение на потребителя е неопределено и неговият размер се определя едностранно от банката, без да е договорена приложимостта на официален курс или други обективни критерии, с които да е съобразен търговският курс на банката. Търговецът разполага с дългогодишна информация и специалисти, които са запознати с движението в дългосрочен план на котировките на швейцарския франк, за разлика от потребителя, който няма достъп до такава информация и необходимите познания да предвиди мащабите на валутния риск. Освен, че не е в състояние да оцени риска, потребителят не разполага със знания и финансови възможности да се предпази от него, като се застрахова срещу валутен риск, докато такива сделки са част от професионалната дейност на търговеца и последният е в състояние да избегне негативните последствия от промените на валутните пазари. Единствената възможност за потребителя да ограничи вредите от реализирания валутен риск е правото му да поиска превалутиране на кредита по чл. 21, което от една страна е обусловено от съгласието на банката за това, според интереса й, а от друга - превалутирането би се осъществило по актуален курс на швейцарския франк, при което потребителят ще изплати по-висока сума от получената и отново ще поеме за своя сметка всички вече настъпили негативни последици.

По изложените съображения, клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора  не отговарят на изискването за добросъвестност, предвид различното ниво на информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни да преценят последствията от договора към момента на сключването му. Добросъвестността и обичайната банкова практика изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни да съобразят дали доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща финасовите си нужди. При сключване на договора тази преценка може да се направи само за кредит на стойност в лева или евро при месечна погасителна вноска в лева или евро при уговорените лихва и срок. За да приеме съдът, че ищците  реално са били информирани за негативните последици, следваше тези последици да могат да бъдат установени от  ясни и прозрачни условия на договора. Съществени параметри на договора, обаче, в случая не са ясни – не е посочен конкретният размер на кредита в швейцарски франкове; не са посочени факторите, които определят курса на търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не е пояснено въз основа на какви показатели банката определя курсовете „продава“ и „купува“ за съответните валути); в договора не е посочен размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове - валутата, определена в договора за валута на задължението на кредитополучателите да погасяват кредита – техният размер е посочен едва при изготвяне на погасителния план, а това е станало след подписването на договора при усвояване на кредита.

Неравноправна е и клаузата на чл. 7, ал.2 от договора, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закона. Съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗД, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.

Клаузите на чл.28, ал.1 и ал.2 от договора сами по себе си не са неравноправни. Те предоставят възможност на банката да прехвърли вземането си на дружества, сред които и “Б.Р.С.“ АД. Не съществува забрана вземането да бъде прехвърлено на небанкова институция. С договора за цесия новият кредитор придобива само вземанията, които цедентът е имал към длъжника, но не встъпва в същото правоотношение като нов кредитор на мястото на стария, доколкото това може да бъде осъществено единствено чрез субективна новация, за чието сключване е необходимо и съгласието на длъжника. Съдебната  доктрината приема, че придобивайки вземането, новият кредитор не придобива и останалите права на стария кредитор, напр.правото да се развали договора, от който произтича прехвърленото вземане. Поради това съдът счита, че придобивайки вземането, новият кредитор не може да влияе върху договорно-правната връзка, сключена между цедента и длъжника, вкл.не може да променя уговорките между тях, като увеличава размера на дълга, променя размера на лихвата и т.н. Той само може да договори нови условия за погасяване на придобитото вземане, но във вида, в който го е придобил, дори и да не е изискуемо. В този смисъл разпоредбите, уреждащи възможност за прехвърляне на вземането, не са неправноправни.

По изложените съображения, оспорените от ищците клаузи на чл. 3, ал.1 и ал.5 от договора, чл. 6, ал.2 и ал.3 от договора, чл.7, ал.2 от договора, чл.12, ал.1  и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора, следва да бъдат обявени за нищожни като неравноправни, а предявеният иск в останалата част, в която се иска обявяване за нищожни като неравноправни и на чл.28, ал.1 и ал.2 от договора, следва да бъде отхвърлен.   

Относно оспорените клаузи от договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г:

Оспорени са като неравноправни чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.7, ал.2, чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2; чл.28, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г.

 Тези клаузи са със същото съдържание, като цитираните по –горе чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.7, ал.2, чл.12, ал.1, чл.23, ал.1 и ал.2, чл.28, ал.1 и ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. Единствената разлика е, че в  чл.3, ал.1 по договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г е предвидена договорна надбавка от 1.5 пункта,  вместо договорна надбавка от 1 пункт, каквато е предвидена по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г..

По същите съображения, изложени по-горе в мотивите, относно клаузите от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г., които са със същото съдържание, съдът приема за неравноправни и клаузите на чл. 3, ал.1 и ал.5, чл. 6, ал.2 и ал.3, чл.7, ал.2, чл.12, ал.1  и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г.

По същите съображения, изложени по-горе в мотивите, относно клаузите от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г., които са със същото съдържание, съдът приема, че чл.28, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г. не са неравноправни и искът в тази част следва да се отхвърли.

По предявения иск за прогласляване нищожността на договор за цесия от 27.08.2008г., сключен между „Ю.Б.“АД /„Българска пощенска банка“ АД/ и „Б.Р.С.“ АД за прехвърляне на вземания:

Договорът за цесия от 27.08.2008 г. не е представен по делото и неговото съдържание не е известно на съда. В тежест на ищите е да ангажират доказателства за съдържанието на договора, но такова доказателствено искане от тях не е направено, поради което искът като неодоказан следва да се отхвърли.

По предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на допълнително споразумение от 27.07.2009г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г.  и допълнително споразумение от 27.07.2009г. към договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г.:

Исковете са основателни.

От заключенията на счетоводните експертизи по делото се установи, че към датата на сключване на споразуменията банката вече е била променила едностранно на 10.10.2008 г. базовия лихвен процент на 7.20 %. Това увеличение на размера на базовия лихвен процент е послужило като основа за определяне размера на задълженията по допълнителните споразумения от 27.07.2009г./чл.1 от двете споразумения/. Съгласно чл.366 от Закона за задълженията и договорите, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.

 По изложените съображения, допълнителните споразумения, опредялящи размер на задълженията въз основа на неравноправни клаузи, са нищожни, на основание чл.366 ЗЗД.

По предявените  искове с правно основание чл.307 от ТЗ за прекратяване на изпълнението на договорите за кредит, поради настъпила стопанска непоносимост:

Ищците не са посочили тези искове в общия петитум на исковата молба, но на стр. 24-26 от исковата молба са формулирали както обстоятелствена част на тези искове, така и петитум за тях, като са заявили, че молят изпълнението на договорите да бъде прекратено, поради настъпила  стопанска непоносимост./л.24/.

Ищците  твърдят, че е настъпила стопанска непоносимост на престацията, поради промяна в обменния валутен курс на швейцарските франкове. Твърдят, че през времетраенето на договора швейцарският франк е променил курса си към лева, което е довело до заплащане на вноски с по-висока стойност от поне около 40 % от дължимата сума. Твърдят, че увеличаването на размера на дължимите престации след увеличаването  на валутния курс нарушава възмездно – еквивалентния характер на договорите, тъй като едната страна понася вреди, а другата се обогатява несправедливо.

Исковете са неоснователни.

Съгласно чл.307 от ТЗ, съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

В конкретния случай съдът установи, че  са неравноправни клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договорите, които прехвърлят валутния риск върху потребителите, без преди това да им е предоставена достатъчно информация относно икономическите последици от така поетото задължение. Тъй като тези клаузи са нищожни, те не следва да се прилагат в отношенията между страните и задълженията по двата договора следва да се определят по първоначалните погасителни планове, подписани между тях, в които размерът на задълженията е определен по курса на швейцарския франк към евро/лев, приложим в деня на усвояване на кредитите. В този смисъл за определяне на задълженията няма да бъдат взимани предвид последващи изменения на валутния курс, респ. не са настъпили нови обстоятелства, които страните да не са могли да предвидят към датата на сключване на договорите. Запазването на договора във вида, в който е сключен от страните, без да се прилагат неравноправните клаузи, не противоречи на справеливостта и добросъвестността, поради което исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

По предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищците не дължат на ответника посочените от тях главници и договорни лихви по двата договора:

В тежест на ищците е да установят плащанията, които са извършили по двата договора за кредит.  

В тежест на ответника е да установи размера на задълженията на ищците по двата договора.

По делото бе установено, че са неравноправни клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 от двата договора; чл.6, ал.2 и ал.3 от двата договора; чл.7, ал.2 от двата договора; чл.12, ал.1 от двата договора и чл.23, ал.1 и ал.2 от двата договора, както и че банката е извършвала едностранни промени на лихвения процент и е превалутирала плащанията, извършвани от ищците, в швейцарски франкове по курса на швейцарския франк към евро/лев, който е действал към деня на плащанията на отделните вноски. Тъй като клаузите, предоставящи възможност на банката едностранно да променя лихвения процент по договорите и да превалутира внесените суми по курса на швейцарския фрак към евро/лев в деня на заплащнето на вноските, са неравноправни, същите като нищожни не следва да бъдат прилагани. Размерът на задълженията следва са определи по първоначалните погасителни планове.  

Съдът изцяло кредитира заключението на счетоводната експертиза от 14.11.2023 г., изготвена от вещото лице Р.С.,  в което размерът на задълженията е определен по първоначалните погасителни планове по двата договора, без едностранни изменения на лихвения процент и плащания, събрани по принудителен ред. Вещото лице е определило в каква валута са извършвани плащания от ищците и при плащане на вноските във валута, различна от швейцарския франк, е определило равностойността й в швейцарски франкове по курс “купува“ за швейцарския франк към датата на усвояване на кредита.  От заключението се установява, че както към датата на подаване на исковата молба/04.11.2015г./, така и към датата на изготвяне на заключението/18.04.2023 г./  няма надплатени суми от ищците по двата договора. Те са заплатили общо сумата от 82 983.53 швейцарски франка по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. и 40 561.05 швейцарски франка по договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г., но при отчитане на тези плащания, съобразно условията на първоначалните погасителни планове, остават неизплатени задължения. От приложение № 1 към заключението се установява, че последното плащане по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. е извършено на 30.10.2015 г., а от приложение № 2 към заключението се установява, че последното плащане по договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. е извършено на 29.10.2015 г., след което няма други плащания.

  По договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. към 04.11.2015 г./датата на подаване на исковата молба/  ищците  дължат следните неплатени суми за главница и възнаградителна лихва/отговор на трета задача/: сумата от 7259.04 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж за периода 02.08.2014 г- 02.11.2015 г., като е дължима и редовна главница от 111 907.72 швейцарски франка; сумата от 8715.49 швейцарски франка/възнаградителна лихва за периода 02.09.2014 г.- 04.11.2015г./. В хода на делото не са извършвани погасявания на дълга от ищците. Последното плащане по този договор  е от 30.10.2015 г.

  По договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. към 04.11.2015г./датата на подаване на исковата молба/   ищците  дължат  следните суми за главница и възнаградителна лихва/отговор на четвърта задача/: сумата от 18 598.08 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж за периода 14.09.2014 г. – 14.10.2015 г., като наред с това дължат и редовна главница от 20 205.94 швейцарски франка; сумата от 5 996.96  швейцарски франка/ договорна лихва за периода 14.10.2012 г.-04.11.2015г./. Не са извършвани плащания по договора в хода на делото след подаване на исковата молба, последното плащане по този договор е на 29.10.2015 г.

Към датата на изготвяне на заключението – 18.04.2023 г. – също  няма надплатени суми от ищците по двата договора.

  По договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. към 18.04.2023 г.  не са заплатени следните суми за главница и договорна лихва/отговор на първа задача/: сумата от 61 874.77 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж за периода 02.08.2014 г. - 02.04.2023 г., като е дължима и редовна главница от 57 291.99 швейцарски франка. Дължимата договорна лихва в рамките на процесния период 01.09.2008 г. – 04.11.2015 г. е в размер на 8715.49 швейцарски франка за  периода 02.09.2014 г. - 04.11.2015г. Тя също е останала непогасена, тъй като не са извършени плащания след датата на подаване на исковата молба на 04.11.2015 г.  

По договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. ищците  дължат към 18.04.2023 г.  следните суми за главница и възнаградителна лихва: сумата от 38 804.02 швейцарски франка за главница за вноски с настъпил падеж 14.09.2012 г. – 14.08.2018г. Дължимата договорна лихва в рамките на процесния период 14.09.2008 г. – 04.11.2015 г. е 5 996.96  швейцарски франка за периода 14.10.2012 г. - 04.11.2015 г. Тя също е останала непогасена, тъй като не са извършени плащания след датата на подаване на исковата молба на 04.11.2015 г. 

С оглед заключението на счетоводната експертиза от 14.11.2023 г., изготвена от вещото лице С., предявените искове са частично основателни в частта за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат договорна лихва за периода 01.09.2008 г. – 01.09.2014 г. по договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. и не дължат договорна лихва за периода 14.09.2008г. – 13.10.2012 г. по договора за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г. Исковете са неоснователни в останалата част, в която ищците искат да бъде установено по отношение на ответника, че  не дължат  сумата от 25 015.06 лв., чиято равностойност в евро е 12 790 евро, представляваща част от 87 700 евро, по договор за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г., от която 20 690 лв. /главница/ и 4325 .06 лв./договорна лихва за периода 02.09.2014г. – 04.11.2015 г./ и  не дължат сумата от 15 000 лв., представляваща част от 68 000 лв. по договор за потребителски кредит за текущи нужди HL37242/14.07.2008г., от която 12 300 лв./главница/ и 2700 лв./ договорна лихва за периода 14.10.2012г. – 04.11.2015 г./.

По разноските:                                                                                                                               Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 44,95 лв., съразмерно на уважената част от исковете. По делото не е представен списък на разноските, направени от ищците. При определяне на разноските съдът съобрази представените от ищците документи за заплатени разноски за държавна такса от 1600 лв. и за вещи лица/ 300 лв. + 1800 лв.+ 1200лв.+ 800лв./.        

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2083.43 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. При определяне на разноските съдът съобрази направени от ответника разноски  от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение и за вещи лица – 500 лв. + 400 лв. Неоснователно е възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото са предявени общо 11 иска за установяване нищожност на  клаузи по два договора за кредит; за нищожност на две допълнителни споразумения към договорите за кредит; за прекратяване на два договора за кредит, поради настъпила стопанска непоносимост,  и за недължимост на главница и договорна лихва по два договора за кредит, представени са множество писмени доказателства, изслушани са множество експертизи. Делото е усложнено от фактическа и правна страна, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника не е прекомерно.

Мотивиран така, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********,***, против „Ю.Б.“АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 9 – за адвокатско дружество „М.И Р.“,  иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл. 143, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, че са нищожни като неравноправни, клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.7, ал.2, чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г. и клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.7, ал.2, чл.12, ал.1; чл.23, ал.1 и ал.2 от договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за прогласяване нищожността на чл. 28, ал. 1 и ал.2 от договор  за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г. и за прогласяване нищожността на чл.28, ал.1 и ал.2 от договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, против „Ю.Б.“АД, ЕИК*********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 27.08.2008г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД и „Б.Р.С.“ АД.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, против „Ю.Б.“АД ЕИК*********,  иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, че са нищожни допълнително споразумение от 27.07.2009г. към договор  договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г. и допълнително споразумение от 27.07.2009г. към договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, против „Ю.Б.“АД ЕИК*********, искове с правно основание чл.307 от ТЗ за прекратяване изпълнението на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008г. и договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г., поради стопанска непоносимост на престацията.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК,  по отношение на „Ю.Б.“АД ЕИК*********, че А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, не дължат на  договорна лихва за периода 01.09.2008 г. – 01.09.2014 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 37236/14.07.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, в която А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, искат да се приеме за установено по отношение на „Ю.Б.“АД ЕИК*********, че не дължат сумата от 25 015.06 лв., чиято равностойност в евро е 12 790 евро, представляваща част от 87 700 евро, по договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 37236/14.07.2008г., от която 20 690 лв. /главница/ и 4325 .06 лв./договорна лихва за периода 02.09.2014г. – 04.11.2015 г./.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на „Ю.Б.“АД ЕИК*********, че А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, не дължат на „Ю.Б.“АД ЕИК*********, договорна лихва за периода 14.09.2008 г. -13.10.2012 г. по договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, в която А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, искат да се приеме за установено по отношение на  „Ю.Б.“АД ЕИК*********, че не дължат сумата от 15 000 лв., представляваща част от 68 000 лв., по договор за потребителски кредит HL 37242/14.07.2008 г., от която 12 300 лв./главница/ и 2700лв. /договорна лихва за периода 14.10.2012 г. – 04.11.2015 г./.

 

ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД ЕИК*********, да заплати на А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски  в размер на 44,95 лв., съразмерно на уважената част от предявените искове. 

 

 

ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********, и Е.Н.Б., ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б.“АД ЕИК*********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2083.43 лв., съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.       

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: