Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 237
гр. Сливен, 10. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети
октомври, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 241 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.Й.П. с постоянен адрес:***,
подадена против Решение № 1228р-1810 от 13.02.2020 г., издадено от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с което е отказано
издаване свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ от
категория „В” на С.Й.П. по подадено заявление с Вх. № 10694 от 22.03.2018 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се твърди, че оспореното решение и
актът, с който е възобновено производството, са незаконосъобразни. Изложени са
съображения, че: не са били налице основания за възобновяване на производството;
към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС са били налице
изискванията на Наредба № I-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г./, тъй като оспорващият
е притежавал изискуемото о. о.. Заявено е искане за отмяна на оспореното
решение и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия и събраните по делото относими
към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2018 г.
от оспорващия С.Й.П. е подадено Заявление за издаване на СУМПС – Вх. № 10694 от
22.03.2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара
Загора, с приложени към заявлението документи. Един от приложените към
заявлението документи е Свидетелство за завършено о. о. Серия О-17, № 055217,
Рег. № 2250-53 от 07.07.2017 г., издадено от Средно училище „Х. М. П.”– гр.
Сливен, видно от което П. през учебната 2016 / 2017 година е завършил о. о..
На 23.03.2018 г. на П. е издадено СУМПС № *********,
валидно до 23.03.2028 г. СУМПС е връчено на П. на 27.03.2018 г.
Със Заповед № 1228з – 418 от 26.09.2018 г., издадена
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, е
разпоредено изземване на СУМПС № *********, издадено на С.Й.П., като СУМПС е
предадено доброволно от П. на 11.10.2018 г. Заповедта е обжалвана от П. и е
обявена за нищожна с Решение № 412 от 10.12.2018 г. по адм.
дело № 601 / 2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, влязло в
сила на 28.12.2018 г.
Въз основа на влязлото в сила
съдебно решение, с Искане Вх. № 122800-1797 от 16.01.2019 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР– Стара Загора, от оспорващия е поискано връщане
на СУМПС.
Във връзка с подаденото искане, с Докладна записка
Рег. № 1228р – 1189 от 23.01.2019 г. от Началника на Отдел ОП до Директора на
ОД на МВР – Стара Загора, е предложено възобновяване на административното
производство по издаване на СУМПС № *********, на основание чл. 19 от Наредба №
І-157 от 01.10.2002 г., във връзка с чл. 99 от АПК.
С Решение № 1228р-2936 от 08.03.2019 г. на Директора
на ОД на МВР– Стара Загора, е допуснато възобновяване на производството по
издаване на СУМПС № *********, издадено на С.Й.П., отменено е издаденото СУМПС
№ ********* и е върната административната преписка на Началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Стара Загора, за ново произнасяне при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението. Изложено е, че решението е издадено
на основание чл. 19 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. във връзка с чл. 99, т.
2 от АПК и във връзка с горепосочената докладна записка. В мотивите на
решението е прието, че: предложението е направено в законоустановения
тримесечен срок от откриването на нови обстоятелства, които са oт съществено значение за издаването
на СУМПС; предложението е основателно; към заявлението за издаване на СУМПС не
е представен документ за изискуемата образователна степен за издаване на СУМПС
за категория „В”, съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, а е приложено копие от диплома за завършено о. о..
Горепосоченото Решение № 1228р-2936 от 08.03.2019 г.
на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, е обжалвано по съдебен ред от
оспорващия С.П.. Жалбата е оставена без разглеждане и производството по нея е
прекратено с Определение № 330 от 15.08.2019 г. по адм.
дело № 386 / 2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, оставено в
сила с Определение № 1305 от 28.01.2020 г. по адм.
дело № 12761 / 2019 г. по описа на Върховен административен съд на Република
България – Седмо отделение. В мотивите на съдебните решения е прието, че
обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК и неговата
законосъобразност подлежи на проверка при евентуално оспорване на издадения
след възобновяване на производството нов административен акт.
След горепосоченото решение за възобновяване, на
13.02.2020 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 1228р-1810 от
13.02.2020 г., с което е отказано издаване СУМПС от категория „В” на С.Й.П. по
подадено заявление с Вх. № 10694 от 22.03.2018 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора. В мотивите на решението е извършено
позоваване на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, § 16 от ПЗР към ЗИДЗДвП
и чл. 13, т. 7 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г., като е прието, че С.П. е
придобил о. си о. по реда на Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/, предвид което е следвало да представи документ, удостоверяващ завършен
Х клас.
Горепосоченото решение е съобщено на оспорващия чрез
упълномощения му процесуален представител на 17.06.2020 г. Жалбата срещу
решението е входирана в деловодството на съда на 01.07.2020 г.
Оспорващият е с постоянен адрес ***, считано от
04.07.2018 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Възобновяването на производствата по издаване на
административни актове е извънреден контролен способ, даващ възможност за
преразглеждане на въпрос, вече решен с влязъл в сила административен акт. В
случая влезлият в сила акт не е бил оспорен пред съда, поради което и на
основание чл. 99 от АПК, актът може да бъде отменен или изменен от
непосредствено по-горестоящия административен орган, при наличие на някое от
предвидените в разпоредбата основания за възобновяване и при спазване на срока
за образуване на производството за възобновяване, указан в чл. 102 от АПК.
Административният орган е приел, че е налице основание
за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 от АПК – когато се открият
нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на акта.
Според административния орган, новото обстоятелство е, че С.П. не отговаря на
образователния ценз за издаване на СУМПС. Тълкуването на разпоредбата на чл.
99, т. 2 от АПК налага извода, че под „нови обстоятелства от съществено значение”
следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо
спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, като
тези факти трябва да са нови – да не са включени във фактическия материал при
издаването на административния акт, и да не са новосъздадени. Обстоятелствата
трябва да са и от съществено значение за произнасянето на органа и вземането им
предвид да наложи различно разрешаване на въпроса. Съдът счита, че в случая не
са налице нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба.
Образователният ценз на заявителя – завършено о. о., е удостоверен с приложен
документ още при подаване на заявлението за издаване на СУМПС на 22.03.2018 г.,
поради което този образователен ценз е бил част от фактическия материал при
издаването на първоначалния административен акт. Доколкото не е налице ново
обстоятелство, не е налице и спазване на тримесечния срок за образуване на
производството за възобновяване по чл. 102, ал. 2 от АПК. Не е налице и
цитираното от административния орган основание на чл. 19 от Наредба № 1-157 от
01.10.2002 г. Съгласно посочената разпоредба, за СУМПС, издадено въз основа на
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по
реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с
издаването се възобновява. Процесното СУМПС не е издадено въз основа на
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, както и не е
изпълнено условието да е издадено не по реда, установен в Наредбата. Към датата
на издаване на СУМПС – 23.03.2018 г., разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. /ред., ДВ, бр. 52 / 2017 г./ е предвиждала
изискване за представяне на документ за завършено
най-малко о. о., какъвто документ е бил представен при подаване на заявлението.
От изложеното следва, че възобновяването
на производството е незаконосъобразно.
Съдът, след като извърши проверка за
законосъобразност на новия
административен акт, издаден при възобновяване на производството, счита, че
същият е нищожен по следните съображения:
Новият административен акт е издаден от
некомпетентен административен орган. Условията и редът за издаване на СУМПС са
регламентирани в Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. В чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че СУМПС се издава от звената „Пътна полиция“ при областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ според постоянния адрес
на лицето. Оспорващият е с постоянен адрес ***, считано от 04.07.2018 г.
Следователно, компетентен административен орган по заявлението на П. за
издаване на СУМПС е Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен.
От изложеното следва, че оспореното решение е издадено от Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, при липса на компетентност.
Доколкото в АПК не са посочени изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната
теория и практика е възприет критерият, че такива са изброените в чл. 146 от АПК основания за незаконосъобразност, при условие че нарушенията са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на възможните
пороци на административните актове, в правната теория са изградени критерии
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Липсата
на компетентност е много сериозно и тежко нарушение на законността в дейността
на административния орган, поради което винаги е основание за нищожност на
акта.
Административният орган, вместо да се
произнася при липса на компетентност, е следвало да се съобрази с разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. и да изпрати преписката на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, на основание чл.
31, ал. 2 от АПК, в който е предвидено, че когато органът, започнал
производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде
издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката,
като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството.
Наред с гореизложените съображения за
липса на предвидените в закона основания за възобновяване на производството,
новият административният акт е незаконосъобразен и поради противоречие с
материалния закон. В случая спорен между страните е въпросът какво е
изискуемото от закона минимално образование за издаване на СУМПС, което
заявителят трябва за притежава. Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, СУМПС се издава от
органите на МВР на лице, завършило X клас. По делото е установено, че С.П. е
подал заявление за издаване на СУМПС на 22.03.2018 г. – което е след 26.09.2017
г., като е приложил документ за завършено
о. о. през учебната 2016 / 2017 година – по реда на ЗПУО, и следователно същият
не отговаря на законовите изисквания на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП за издаване на СУМПС,
тъй като не е завършил X клас. Но в § 16 от ПЗР на ЗИДЗДвП /обн., ДВ, бр. 77 от 26.09.2017
г., в сила от 26.09.2017 г./ законодателят е посочил едно важно
изключение, според което лицата, завършили о. о. или завършили X клас по реда
на отменения Закон за народната просвета до влизането в сила на този закон,
получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния
ред. Тълкуването на тази разпоредба сочи, че по стария ред получават СУМПС
лицата, които са завършили о. о. или са завършили X клас по реда на отменения
Закон за народната просвета до влизането в сила на този закон. До влизане в
сила на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, С.П. е имал завършено о. о.,
тъй като е притежавал свидетелство за завършено о. о. Серия О-17, № 055217,
Рег. № 2250-53 от 07.07.2017 г., издадено от Средно училище „Х. М. П.” – гр.
Сливен. По делото няма данни за неистинност на този документ. Следователно по
отношение на С.Й.П. е приложим § 16 от ПЗР на ЗИДЗДвП
за получаване на СУМПС по реда, предвиден в чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /ред., ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г./, който
изисква лицето да има завършено о. о..
От изложеното следва, че са налице визираните в закона
материалноправни предпоставки за издаване на СУМПС на С.Й.П.. До влизане в сила
на чл.
151, ал. 2 от ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г./ същият е притежавал свидетелство за завършено о.
о. и следователно за него са налице предпоставките за издаване на СУМПС по реда
на чл.
151, ал. 2 от ЗДвП /ред., ДВ, бр. 54 от 2010
г., в сила от 19.01.2013 г./ – при завършено о. о.. Този извод се
подкрепя и от регламентацията на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1-157 от
01.10.2002 г. /ред., ДВ, бр. 52 / 2017 г., действала към датата на издаване на
първоначалния акт/, съгласно която първоначалното
издаване на СУМПС се извършва въз основа на
служебно изпратен от съответните областни
отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя копие от документ за завършено
най-малко о. о..
По изложените съображения, оспореното
решение е нищожен административен акт. Процесната
жалба следва да бъде уважена, като се обяви нищожността на оспорения акт.
Доколкото с акта за възобновяване на
производството е отменено първоначално издаденото СУМПС, преписката следва да
бъде изпратена на компетентния административния орган за произнасяне при
съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по
прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Стара Загора, следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 560
лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 550 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 1 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО Решение № 1228р-1810 от
13.02.2020 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора, с което е отказано издаване свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категория „В” на С.Й.П. по подадено заявление с Вх. №
10694 от 22.03.2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара
Загора.
ИЗПРАЩА преписката на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Сливен, за произнасяне по подаденото от С.Й.П. Заявление с Вх. № 10694 от 22.03.2018 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в 14-дневен срок
от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на
закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Стара Загора, да заплати на С.Й.П.
с ЕГН: **********,с постоянен адрес: ***, сумата от 560 /петстотин и шестдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: