№ 681
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100108376 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лв., заявен
като частичен, при пълен заявен размер от 200 000 лв.
В исковата молба на А.Н.И. се твърди, че на 31.10.2020 г. е осъществено
ПТП в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ от водача на лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ***** – В.Я.Я., който при движение по ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул.
„Суходолска“ и в района на изхода от кв. „Филиповци“, поради
несъобразяване с уязвимите участници в движението блъснал пресичащата
отляво надясно пешеходка, настояща ищца. Твърди се, че водачът на МПС
нарушил разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП. Изложени са твърдения, че
вследствие пътния инцидент ищцата била откарана от екип на СМП в
УМБАЛСМ“ Н.И.Пирогов“, където първоначално била приета в
нервнохирургически кабинет и били установени множествено навяхване и
изкълчване на ставите и ставните връзки в шийния отдел на гръбначния
стълб, както и фрактура на носните кости. След серия от изследвания била
установена и комплексна фрактура на таза с нарушаване на тазовия пръстен,
както и други травми, включващи фрактура на 7-мо ребро вляво,
пневмоторакс, пневмомедиастинум, плеврален излив вляво, масивен
подкожен емфизем вляво, обхващаш и цервикален отдел. Било извършено
1
закрито наместване на фрактура – тибия, фибула, патела – мануална
репозиция и поставяне на гипсова шина, а на 03.11.2020 г. била извършена и
торакоцентеза. Твърди се, че в период на две седмици ищцата била под
активно лекарско наблюдение, а след стабилизиране на състоянието й била
насочена към УМБАЛ „Канев“ АД – Русе за продължаване на лечението. В
това болнично заведение по спешност била проведена хирургична
интервенция на фрактурата на дясна подбедрица като бил извършен
остеосинтезис металика, фиксация с интрамедуларен заключващ пирон и била
поставена на постелен режим.
Тези увреди причинили на ищцата болки и страдания със значителни
интензитет и период. Била изправена пред невъзможност да посреща
обикновените си битови потребности, чувствала се безпомощна, изпитвала
силен страх и стрес.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на
лек автомобил „Рено”, да й заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен
размер от 200 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.”АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
2
риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция
пред застрахователя – ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен
в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на
договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена
връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да
обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от
ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината
като субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна
преценка на ангажираните по делото доказателства – заключението на САТЕ,
изготвено от вещото лице В. К. ДР., констатациите на протокола за ПТП и
материалите от приобщеното досъдебно производство, притежаващи
характеристиките на годни доказателства по смисъла на ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че вината на водача на лек автомобил «Рено» не е
установена.
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП вменява задължение на водачите на превозни средства при избор на
скоростта на движение да съблюдават атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Характер на
законово установено задължение е да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 28/28.11.1984 г. по н.д. 10/84 г. на ОС
3
на ВС, това задължение за намаляване на скоростта респ. спиране на
превозното средство е в зависимост от момента на възникване на
препятствието за движението като началото на възникване на опасността
следва да се прецени с оглед конкретната фактическа обстановка.
Задължението за намаляване на скоростта на движението възниква, когато
възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното
появяване.
В конкретната установена по делото фактическа обстановка, пътния
инцидент е възникнал на ул. „Околовръстен път“ без данни за наличие на
пешеходна пътека в този пътен участък като ищцата е предприела пресичане
на пътното платно с начин на движение – „спокойно бягане“. Вещото лице по
САТЕ е посочило в заключението си, че участъкът от пътното платно е с
еднопосочна организация на движението, покрит с асфалтова настилка, без
неравности, три ленти, разделени от пътна маркировка и наличен пътен знак с
обозначение за пределно разрешена скорост от 90 км/ч. Посочено в
заключението е и, че ПТП-то е настъпило в тъмната част от денонощието,
облачно време, мокра пътна настилка, добра видимост, изкуствено
осветление. Вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил се е
движил със скорост от 70 км/ч като опасната зона за спиране при тази
скорост на движение е 62, 52 метра. Посочено е, че пешеходката е навлязла в
платното за движение, когато автомобилът се е намирал на 43 метра
разстояние от мястото на удара, поради което водачът не е имал техническата
възможност да спре и да не допусне настъпване на ПТП, а такава би имал в
случай, че се е движил със скорост равна или по-ниска от 53, 89 км/ч. От
друга страна, видно от показанията на ищцата, снети в образуваното
досъдебно производство, които по естеството си съставляват извънсъдебно
признание на неизгодни за нея факти и като такива са годно доказателствено
средство на общо основание, същата е била облечена към момента на
инцидента с черно яке и е употребила алкохол – „пиехме някаква купешка
ракия, като по моя преценка аз изпих около 2-3 малки чашки“ /стр.40 гръб в
ДП/.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав счита, че сочената скорост на движение на автомобила е значително
по-ниска от установената пределна скорост за движение за конкретния пътен
4
участък, а с оглед особеностите на пътната обстановка е и съобразена с тези
условия на пътя. Липсата на очертана пешеходна пътека в този пътен
участък, липсата на данни за наличие на магазини, бензиностанции или други
обекти на търговската инфраструктура, които биха обосновали извод за
наличие на пешеходци в този участък респ. същите биха се възприели като
предвидимо препятствие по смисъла на ЗДвП дават основание на настоящия
съдебен състав да обективира извод за липса на нарушение от страна водача
на лекия автомобил на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, противно на
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.
При тези данни по делото и в обобщение на горните съображения,
настоящият съдебен състав намира, че ударът е настъпил на прав пътен
участък, с три ленти за движение, без наличие на пешеходна пътека, в
тъмната част от денонощието и при мрачно време, като скоростта на лекия
автомобил е била от порядъка на 70 км/ч при разрешена 90 км/ч т.е.
съобразена с пътните условия и водачът на този лек автомобил не би могъл да
предположи за внезапно навлизане на платното за движение на пешеходеца,
което допълнително е било усложнено с оглед на обстоятелството, че
пешеходката е била облечена в черно яке и в нарушение на правилото на чл.
113 ал.1 от ЗДвП. Съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение,
когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение
досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да
предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва
да носи отговорност, поради което настоящият съдебен състав намира, че е
разрушена презумптивната сила на разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД
досежно вината на сочения извършител, поради което искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК на ответника се следват разноските, посочени в списъка по чл. 80 от
ГПК, а именно сумата от 700 лв. – депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Сумата, претендирана като депозит за свидетел с оглед
неговото заличаване подлежи на възстановяване, а не следва да се възлага в
тежест на насрещната страна.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ***** – адв. Я.Д. иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ срещу
ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** за заплащане на сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 31.10.2020 г. в гр. София, частична претенция,
при пълен заявен размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
***** – адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.”АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** сумата
от 700 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6