№ 177
гр. Шумен, 20.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630201573 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д
ал.1 от ЗАНН.
С протоколно определение №189/21.02.2023г. настоящият състав е прекратил
производството по АНД №1573/2022г. на основание чл.63г, във вр. с чл.79б ал.2 от ЗАНН,
поради плащане на наложената имуществена санкция.
В срока за въззивно обжалване е депозирана молба от ст.юрисконсулт Д.В.-И. –
процесуален представител на административнонаказващия орган с искане да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Препис от молбата е бил надлежно връчен на жалбоподателя. В указания
едноседмичен срок е постъпил отговор, в който се изразява становище, че искането е
несвоевременно, поради което не следва да бъде уважавано.
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, от заитересована страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледано по същество, съдът намира направеното искане за основателно.
Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на
другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил
делото.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 ал.3 от АПК е регламентирано, че когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответната страна има право на
разноски, освен ако с поведението си е дала повод за завеждане на делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение като за неуредените въпроси чл.144 от АПК препраща към
ГПК.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, т.е. за да бъдат присъдени
разноските те трябва изрично и своевременно да бъдат поискани. Съдът не е задължен
служебно да се произнесе по възлагане на разноските.
Общото правило на чл.80 от ГПК налага отчитането като краен момент за
упражняване на защита по чл.78 от ГПК приключването на устните състезания в последно
заседание на съответна инстанция.В хипотезата, когато производството приключва в
открито съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени и
посочва деня, в който ще обяви решението си , именно това е моментът, в който страната
най-късно следва да представи списък с направените разноски, доказателствата за съответно
заплатените такси и адвокатски хонорари, както и да направи искане за тяхното присъждане.
Разпоредбите на чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.4 от ГПК предвиждат правото на
ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установяват обаче краен срок, до
изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда.
Производството по настоящото дело е прекратено на основание чл.63г, във вр. с
1
чл.79б ал.2 от ЗАНН, поради недопустимост на жалбата. Следователно е налице хипотеза на
прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с поведението на
ответника, в случая на административнонаказващия орган.
В конкретният случай съдът е прекратил производството в съдебно заседание, поради
недопустимост на жалбата и в тази хипотеза устни състезания не могат да бъдат
провеждани, поради което най-късният момент, в който длъжникът следва да заяви искането
си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издаденото НП е с първото си
процесуално действие непосредствено след узнаването на акта за приключване на
производството. В настоящия случай наказващият орган е заявил претенцията си за
разноски в срока за обжалване на определението, поради което искането е допустимо.
Същото е и основателно, доколкото процесуалният представител на
административнонаказващия орган е взел участие в три открити съдебни заседание.
Съгласно чл.63д от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай съдът намира, че следва
да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА „ДЖАМБО – 33“ ООД с ЕИК *********, гр.Велико Търново ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2