Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 11.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД №1021 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №
18-0906-000194 от 27.02.2018 година на Н. Васков Недялков – Началник на сектор
ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на
Министъра на МВР, на Н.Г.Г. с ЕГН **********
*** на основание чл.182
ал.1 т.6. от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Освен това, на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 12 точки.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Н.Г.Г., който го
обжалва в срок, като счита, че е налице нарушение на материалния закон при
издаването му и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че
описаното в НП административно нарушение на 29.06.2017г. не е извършено, че на
посочената дата това е невъзможно и пояснява, че в постановление № 1426/2017г.
от 04.01.2018г. на РП - Ловеч е описано ПТП, настъпило на 28.06.2017г. или един
ден преди описаното в НП., т.е. липсва съответствие между постановлението за
прекратяване и посочените в НП обстоятелства, при които е извършено описаното
нарушение, а това несъответствие е съществено нарушава правото му на защита.
Изтъква, че за нарушението на 29.06.2017г. липсва издаден АУАН. Заявява, че ако
се приемат констатациите в НП за верни, то следва да се приеме, че не е спазен преклузивният срок съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН - не се
образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението и пояснява, че ако нарушението е извършено, както се твърди на
29.06.2017г., то една година е вече изтекла на 29.06.2018г., а не му е връчен
съставен АУАН за посочената дата, нито пък са налице доказателства за
приложение на специалната хипотеза на чл.36 ал.2 от ЗАНН, тъй като не са налице
доказателства за извършено нарушение на
твърдяната дата 29.06.2017г. и в постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Изтъква, че НП следва да съдържа
задължителните реквизити съгласно чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, т.е. да се посочи
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Твърди, че такова описание
е налице в постановлението на РП, но не и в НП. Оспорва посочената максимална
скорост на движение на управлявания лек автомобил от
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с адв. В.Н. ***, като водят свидетели Т.М.Т. и Я.В.К.,
както и искат съдебно автотехническа експертиза. Поддържат
жалбата и направеното с нея искане да бъде отменено изцяло НП като незаконосъобразно, като преповтарят
доводите, изложени в тази насока. Считат за категорични доказателствата, че
описаното в НП административно нарушение не отговаря на действителността, че посочената
в него дата на настъпване на ПТП и на
движението на лекия автомобил със скорост, по-висока от допустимата,
категорично не е извършено на 29.06.2017г., както е посочено в НП, а един ден
преди описаното в НП. Изтъква, че в тази насока са свидетелските показания на
разпитаните в съдебно заседание свидетели - свидетелката, подала сигнал на 112,
разпечатката от повикването на телефон 112, приложен по досъдебното
производство, докладна от СМП, където е посочено, че е било на 28 юни в 23.58
часа, което изключва категорично да е настъпило ПТП след тази дата и този час,
медицинските документи, приложени по делото –листа за преглед на пациент,
назначена консултация със специалист д-р Дренски на
едно от пътувалите в автомобила лица – Т., пострадало при инцидента, както и
показанията на другите свидетели. Заявява, че това, на коя дата и в колко часа
е извършено нарушението, сочи не само непълнота, но и неточност на фактическата
обстановка в НП, както и че има значение, с оглед определянето на преклузивните срокове, в които административно наказващият
орган би могъл да реализира административно наказателна отговорност. Сочи, че от
заключението на съдебно автотехническата експертиза е
видно, че скоростта, посочена в НП е различна и вещото лице приема, че тази
скорост е по-ниска от посочената в НП, а това означава, че описаната в
обстоятелствената част на НП не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Счита, че задължително в НП е следвало да бъде обсъдено
приложението на чл.28 от ЗАНН, като в този смисъл ТР №1/07г. на ОС на ВКС. Посочва,
че има налице доказателства, че сочената маловажност личи – това са тези
обстоятелства, свързани с личността на жалбоподателя - същият полага грижи за
семейството си и е единственият работещ, който издържа болния си баща,
подпомага майка си, която не може да работи да се грижи за баща му, че от 10
години той работи при ЕТ „Валентин Денчев”, като управлява микробус, т.е. работата
му е свързана със СУМПС и лишаването му от право би означавало сериозни
проблеми в работата му – не би могъл да изпълнява непосредствените си трудови
задължения. Изтъква, че Г. няма от тази дата нито едно нарушение, а и преди
това нарушенията са малко като брой и определено не са за превишени скорости,
освен това са заплатени. В този смисъл, моли съда да приеме, че са налице
условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН – няма причинени сериозни щети, всички
спътници в автомобила са приятели и никой няма претенции към него.
Ответникът – ПП при ОД на МВР –
Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното
писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и
да потвърди наложеното наказание.
Атакуваното
НП е било издадено въз основа на постановление
№1426/04.01.2018 година, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка
с чл.24 ал.1 т.9 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП
№430/2017г. по описа на РУ МВР – Ловеч. С постановлението на Районна
прокуратура – Ловеч е била приета за установена следната фактическа обстановка:
На
28.06.2017г. около 23.30 часа обвиняемият Н.Г.Г.
решил да отиде до фирмата, в която работел /до завод „Балкан“/ с личния си лек
автомобил м. „БМВ 530“ с peг. № OB 3516 ВА, придружен от свидетелите Я.В.К.
/на предната седалка/ и пострадалия В.Й.Т., на задната седалка вдясно.
Движели се
от центъра на града в посока към завод „Балкан“, по бул. „Мизия“. Преминавайки
през кръстовището до бензиностанция „Лукойл“, обв. Г.
се престроил след светофара в лявата лента за движение, „по навик“ и продължил
движението си с висока скорост.
По същото време, лек автомобил м. „БМВ 530“ с ДК№ ОВ
9461 ВН, управляван от св. Цветомир Ганчев се движел по бул. „Мизия“ в
обратната посока, от завод „Балкан“ към центъра на гр.Ловеч. На
кръстовището, образувано от бул. „Мизия“ и ул. Инж. Никола Василев, до
автомивка „Вианор“, водачът Ганчев решил да промени
посоката на
движение /обратно към завод „Балкан“/ и предприел маневра „завиване в
обратна посока“ в зоната на кръстовището. На разстояние
Вследствие
пътно-транспортното произшествие, возещия се на задната седалка в л.а. „БМВ 530“
с peг.
№ ОВ 3516
ВА, Валентин Т.получил травматично счупване на олекранона
на дясната лакетна кост с разместване на фрагментите
и последващо оперативно лечение /свързване на
фрагментите с вътрешна фиксация/ - увреждане,
обуславящо затруднение движенията на дясната ръка за около 4-5 месеца.
От
заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза се установява, че към момента на настъпване на удара, скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от Н.Г. е била 131.75 км/час, при която
опасната зона за спиране е
Така от
събраните по делото доказателства е било прието, че основна причина за
пътно-транспортното произшествие е движението на лекия автомобил, управляван от
Г., със скорост надвишаваща допустимата, определена в Закона за движение
по пътищата, поради което срещу Н.Г.Г. е било
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро във връзка с чл.342 ал.1 пр.3-то от НК във
връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно: На 28.06.2017г. около 23.50 часа в
гр.Ловеч, на бул. „Мизия“ на кръстовището с ул.Инж. Никола Васивлев
при управление на л.а. „БМВ 530“ с ДК№ ОВ 3516 ВА, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата, посочени в чл.21 ал.1 от Закона за движение
по пътищата - при избиране скоростта на движение в населено място, за
управляваното от него МПС с категория „В“, превишил максимално разрешената
скорост на движение от 50 км/час, движейки се със скорост от 131.75 км/час и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.Й.Т.с ЕГН **********;
от Ловеч, изразяваща се в травматично счупване на олекранона
на дясна лакетна кост, с последващо
оперативно лечение, довела до трайно затрудняване движението на десен горен
крайник за период от около 4-5 месеца.
При
предявяване на разследването, пострадалият Валентин Т., с участие на повереник, е
заявил, че желае да бъде прекратено наказателното производство срещу обвиняемия
Г., на основание чл.342 ал.2 от НК, като е представена и писмена
декларация в този смисъл. При това положение, с оглед заявеното от пострадалия
от престъплението, наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното
производство с оглед разпоредбата на чл.24
ал.1 т.9 от НПК, като е изпратил постановлението
за реализиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на Н.Г.Г. за нарушение на
правилата на ЗДвП.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на допуснатите от
съда до разпит в качеството на свидетели Т.М.Т. и Я.В.К., от заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие
автотехническа експертиза, както и от становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установено, че
действително непосредствено преди ПТП-то жалбоподателят е управлявал автомобила
с превишена скорост – 117 км/ч, при максимално допустима за населено място
съгласно чл21 ал.1 от ЗДвП от 50 км/ч.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния
срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч,
надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017
година на Министъра на МВР.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът обаче констатира нарушения на
процесуалните правила по налагане на административното наказание.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че Г. е управлявал автомобила с превишена
скорост непосредствено преди настъпване на ПТП-то. Първият сигнал за него е
подаден на 28.06.2017 година в 23:53:12 часа, следователно нарушението е
извършено преди този час, както е прието и в обвинението по ДП. В същото време
в НП е посочено, че нарушението е извършено на 29.06.2017 година, около 00:10
часа, което не се подкрепя с каквито и да било доказателства.
Коректното посочване на дата на
извършване на нарушението е не само един от задължителните реквизити на НП
съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, но е и една от най-съществените
гаранции за правото на защита на нарушителя, който следва да знае кога се
твърди, че е извършил нарушението, за което е обвинен, за да може да организира
защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно
констатираното административно нарушение. Освен това е предпоставка както
относно съобразяване елементите от конкретния фактически състав и действащата
към момента нормативна уредба, така и предвид законоустановените
давностни срокове по чл.34 ал.1 и 2 от ЗАНН.
Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН
позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности
в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
При тези съображения съдът
намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
18-0906-000194 от 27.02.2018 година на Н. Васков
Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед №
8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, с което на Н.Г.Г. с ЕГН ********** *** на
основание чл.182 ал.1
т.6. от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: