Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
18,12,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 1139/19. по описа на
Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.А.Г. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адвокат Р.А. против Наказателно
постановление № 19-0340-000316 от 15.03.2019г. на Началник група ОДМВР
Пазарджик към РУ - Септември, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му
е наложена „ глоба “ в размер на 2000 лева и „ лишаване от право да управлява
МПС “ за 24 месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна неизправност
на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения. Ангажира
доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 07.03.2019 г., късно през нощта, жалбоподателят управлявал в с. Варвара лек
автомобил - АУДИ А6 peг. № ********. Около 23:40 часа се движел по ул. „Двадесет и седма“,
в посока за гр. Септември и бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РУ
Септември в състав свидетелите Н. и В..
В хода на проверката водачът бил поканен да бъде изследван с технически
средство Алкотест Дрегер за установяване на алкохол в издишан въздух, но
отказал.
Св. Н. съставил акт № 103943 за
нарушение на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, въвеждайки данните в служебно предоставения
му таблет ( виж, приложен към НП ). След
като попълнил реквизитите, направил опити да разпечати акта, но не успял.
Поради това съставил акт на готова печатна бланка, чиито бл.№ бил идентичен с
този на акта в таблета ( л.45) и в който отразил обстоятелства по нарушението.
Този акт, с ръкописно изписани данни на
нарушителя ( име, ЕГН, адрес) и обстоятелства по извършване на нарушението (
вкл. време и място) бил предявен на нарушителя, който го и подписал и получил
екземпляр от него ( л.45).
Издаден му бил и талон за
изследване (л.47), в който бил отразен отказа на водача да бъде изпробван с
техническо средство, както и мястото на явяване за даване на кръв за изследване
според избрания от проверяваното лице начин. Отразено било в минути и времето
за явяване в посоченото лечебно заведение, което след като било коригирано от
св. Н. се разчитало „1200 мин. от връчване на талона“ . Нарушителят подписал талона , както в частта за
избор на начин, по който да бъде изследван, след като отказва п роба с
техническо средство, така и в частта, в която удостоверява, че талонът за
изследване му е връчен в 23,50 ч.
Въз основа на тези документи - акт и талон за
изследване, наказващият орган издал процесното НП, с което са наложени
отразените горе санкции за нарушение по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Съвсем основателно с жалбата и с позицията по делото се атакува
процесуалната изправност на акта, поставил началото на развилото
административно-наказателно производство. Основното възражение, с което се претендира
конкретно процесуално нарушение е, че административният орган, установил
нарушението и съставил акта, не го е
предявил и не е връчил препис на нарушителя, поради което и последният не е
положил подписа си върху акта. това възражение обаче не държи сметка за наличие
на изписания ръкописно в основната си част АУАН, който защитата представи
(л.45). Представеноият документ на л. 45 всъщност съставлява индигирано копие, което е много
трудно разчитаемо в една част , но пък в
тази връзка не се правят възражения. В защитата теза изцяло отсъстват
възражения в тази посока, тъй като тя е ориентирана само към съставения чрез
таблета, с печатен текст АУАН, който е представен с жалбата към
административно-наказателната преписка от наказващия орган. Все пак следва да
се посочи, че при необходимата юридическа грамотност и при съпоставка с НП акта на л. 45 е, макар и
много трудно, разчитаем досежно
описанието на нарушението , но напълно неразчитаем досежно ЕГН на нарушението,
което поставя под съмнение персонификацията му.
Ръкописно изписаният( в основата си част) акт
л.45, като индигирано копие следва да се е обезличи във времето по отношение
цвета на инидигираната химикална паста и към момента трудно ( и при съпоставка
с НП) се разчита , че на „на 07.03.2019 г. в 23:40 часа в с.Варвара на ул.“27“ ма като
водач на лек автомобил - Ауди А 6 с pe. № РА9152ВХ, държава България при
обстоятелства: в посока за гр. Септември управлява собствения си лек автомобил
Ауди с регистрационен номер PA 9152 ВХ, при поканване водача да бъде изпробван
с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
Алкотест-Дрегер 7510 с фабричен номер 0098 в 23.42 ч. същия отказва. Издаден му
е талон за медицинско изследване на кръвта с номер 0043257“. При това
описание на нарушениетзо, несъмнено е, че са изложени всички релевентни за
състава на възприетото нарушение обстоятелства. Квалификацията, отразена в акта
на л. 45 е по чл. 174, ал.3 вр. чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174,ал.3 от ЗДвП е
санкционна, като съдържа и състава на нарушението - „отказ от страна на водача на МПС да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол или тест за употреба на наркотични вещества или
неизпълнение и /или на някой от алтернативните методи за установяване на такава
употреба (доказателствен анализатор; химически анализ на кръвна проба/биологична
проба и др.)“.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1
от с.з. въвежда забрана да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 промила или след употреба на
алкохол на наркотични вещества.
Като се има предвид диспозицията
на двете норми , несъмнено е, че те предписват различно правно-дължимо
поведение , поради което не могат да бъдат поставени във взаимовръзка (
цифровите им изрази) - така, както това е сторено в акта на л. 45. Въпросът е
дали и с какво това засяга правото на защита на нарушителя ? Няма доктринален спор относно необходимостта
от съответствие на възприетите обстоятелства по извършване на нарушението с правната
рамка, в която са поставени и която също
е задължителен реквизит на акта( чл. 42, т.4 и 5 ЗАНН). В случая двете правни
норми, които са посочени като виновно нарушени касаят две „взаимоизключващи се“
нарушения- отказ за проба за установяване употребата на алкохол и управление на
МПС вследствие употреба на алкохол. В случая, с акта, с който е „повдигнато“
административно-наказателно обвинение не е ясно
за какво нарушение е то. При това актът на л. 45 е единственият, който е
бил връчен в препис на нарушителя и той го е подписал. По делото не са прави
възражения и дори има изрично признание чрез защитника, че подписите в акта на
л. 45 са на нарушителя. Но- коментираните горе две разпоредби като квалификация
на нарушението, което в случая не само засяга правото на защита, но прави
напълно невалидно административно -наказателното обвинение, тъй като и за Съда
е неясна волята на контролния
орган.
Направиха се обаче основателни
възражения за подписите върху другия акт . Това е актът, за който св. Н.
обясни, че въвел в таблет, но не успял да разпечати на място и поради съставил
този на л. 45 . Двата акта са с един и същи бланков номер и една дата, едно и
също е описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, но
различна правна квалификация, тъй като в този печатен текст фигурира само чл.
174, ал.3 от ЗДвП. Различията са и в друга, по -съществена посока. (виж решение №73/22.2.2019г. на АС Пазарджик
по КАНД №1024 / 2018). Актът,
съставен чрез таблета съдържа два подписа: първият, удостоверяващ, че
нарушителят е бил запознат със съдържанието
на акта ( така е отразено и в самия акт) , тоест, че е бил надлежно
предявен, както изисква чл. 43, ал.1 от ЗАНН и вторият - за удостоверяване, че
е бил връчен препис, съгласно изискването на ал.5 на чл. 43 от ЗАНН. Именно
тези два подписа се оспориха по отношение на авторството. Заключението на
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза установи, че тези два
подписа не са положени от лицето, което се сочи като техен автор - възприетият
нарушител Й.Г.. Заключението е достатъчно обосновано, особено като се има
предвид, че за сравнителен материал е ползвано вкл. заявление за издаване на
български документ за самоличност , което се подава единствено и само лично от
заявителя ( ЗБДС), ползван е договора за правна помощ и процесния талон за
изследване, подписът на нарушител върху който не се оспори в процеса. Така
несъмнено въз основа на експертното изследване се установи, че подписите в АУАН ( с основно печатен
текст) , удостоверяващи, че нарушителят се е запознал със съдържанието му и е
получил препис от него не са положени от
нарушителя - жалбоподател по делото. Това директно означава, че действията
по предявяване на акта, поканата да бъде подписан и връчването на препис от
него не са извършени, което съответства на три самостоятелни съществени
процесуални нарушения, всяко от които е основание за отмяна на акта.
В тази връзка по -важно е и следното - актът,
който има основно печатен текст е с цялата преписката по жалбата от наказващия
орган, който не е представил акта на л.45 и за последния се узна само в
резултат на защитната стратегия. Недопустим е подобен подход на
администрацията, особено в случай като процесния, когато към преписката се
прилага невръчения и неподписан акт като единствен, послужил като основание за
издаване на обжалваното НП, а не се прилага връчения надлежно акт, в който
обаче е допуснато съществено процесуално
нарушение.
Тези констатации правят
безпредметно разглеждане на материално-правната законосъобразност на акта и НП,
но следва да се обсъдят само за пълнота на изложението поради наличие на
конкретни възражения в тази посока.
На първо място, защитата
основателно критикува и начина на провеждане формалната процедура по Наредба
1/2017г. за установяване на алкохол на водачите на МПС. При отказ на водача да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, Наредбата предвижда
задължителна издаване на талон за изследване . в случая това е сторено и както
се посочи подписите върху него за „избор за химическо изследване“ и за
удостоверяване връчен препис от талона, не се оспорват - те са положени от
нарушителя. Оспорва се , с право, обаче
нанесената корекция относно времето,
в което лицето следва да се яви в посочения ФСМП Септември за даване на кръв за
изследване. Трябва да се признае, че по
представения препис от СПП ОД МВР Пазарджик - л. 16 съвсем не става ясно колко
точно минути се предоставят за явяване в посоченото лечебно заведение. Има
изписани четири цифрови символа (
1200), първите три от които са многократно повтаряни в опит за поправка и
отразеното е напълно неясно дори за Съда. Вярно е, че по-разчитаем е представеният
от защитата оригинал на талона за изследване
(ТИ) л.47, предоставен и на нарушителя, но пък съвсем очевидно и без
съответното изследване е, че 1.върху копието на л.16 има повече наслагвания на щрихи за изписване
на цифрите и 2. Втората цифра на копието на л. 16 е неясно дали е „2“ или „1“,
докато на оригиналът е съвсем ясно „2“. Дори и по-разчитаем обаче, оригиналът
на ТИ на л. 47 , който е и предоставен на нарушителя, съдържа четирицифрено число и независимо, че
последната цифра е по-малка съвсем не става ясно колко минути са предоставени
за явяване в лечебното заведение 120 или 1200 .
С посочената Наредба законодателят е предвидил
строго формална процедура за установяване кръв у водачите на МПС, спазването на
която е от значене за преценката по същество на въпроса за управление на МПС от
водач под въздействие на алкохол. Нарушаването на реда по Наредбата прави
невъзможно установяване по несъмнен начин на употребата на алкохол, респ. прави
невъзможно установяването на тази употреба. Част от тази процедура е ясното и
точно разясняване на лицето, вкл. чрез предоставяне на ТИ, когато откаже да
бъде изпробвано с техническо средство, да се яви в определено време за даване на кръвна проба и химическо
изследване, срещу каквото възможност нарушителят в процесния случай е положил
подписа си, манифестирайки по този начин своя избор. Задължение на контролния
орган е било да му посочи ясно не само лечебното заведение в което да се яви,
но и времето, което му се представя за явяване. В случая това не е сторено.
Вярно, че в съдебно заседание
двамата полицаи, извършили процесната проверка свидетелите Н. и В. заявиха, че
на водача ясно, вкл. на говорения от него „цигански език“ ( л. 63-63), че
разполага със 120 мин. , но тези твърдения не санират поправките на талона. И е
така, тъй като цитираният нормативен източник изисква не на нарушителя да се
разяснява устно къде и до кога следва да се яви, а да отрази това в талона, препис от който предостави - чл. 6, ал.6,
т.2 от Наредба 1/19,07,17г. и чл. 6, ал.7.
Горното обсъждане установи на
първо място, че има допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени процесуални нарушения , които са рефлектирали драстично
върху правото на защита. Издадени са два АУАН
- разпечатан от таблета и попълнен
върху бланка, за чието съдържание не може да се гарантира, че може да се провери
от гледна точка на неговата идентичност с това на печатния.
Дори и да отсъстваше тази
процесуална неизправност, налична е нарушена друга процедура, която се отразява
на материално-правната изправност на НП. Нарушена е Наредба 1/2017 за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачите на МПС
поради предоставяне на талон за изследване, който не сочи ясно за колко време
лицето следва да се яви за даване на кръвна проба по избрания от него начин -
химически анализ ( срещу който е положил подписа си в талона). Евентуалното
устно разясняване за колко време нарушителят следва да се яви в посоченото
лечебно заведение няма никакво правно-релевантно действие за правата му по
Наредбата, която изисква това да е отразено ясно писмено в предоставения му
талон за изследване. Ако законодателят бе предвидил, че е достатъчно да се
разясняват устно определени права , той би създал само съответните задължения
за контролните органи. Действащата нормативна уредба предвижда съставяне на
талон за изследване, в който да се посочи лечебното заведение и времето за
явяване в него и това съвсем не е безцелно, както и предоставянето на екземпляр
от талона на лицето, на което е издаден. От една страна, лицето упражнява
правото си да бъде изследвано по избрания от него и отразен в талона начин
според отразеното в този талон и то следва да е ясно и разбираемо, за да е
гарантирана възможността за упражняване на правата му.
От друга страна, именно с талона
то се явява в лечебното заведение и от него и лекарят се информира, че тъкмо
той като лекар от това лечебно заведение, посочено в талона е оторизиран да
вземе кръвна проба и само ако лицето се е явило във времето, определено в талона. Тоест, предоставеният от
лицето на лекаря талон има значене за последния и за времето за явяване, защото ако то не е спазено и лицето
се е явило след срока по талона, кръвна проба не се взема и се отразява
причината - чл. 15, ал.6 и чл.13 Наредбата).
Горното води до процесуална и
материално-правна неизправност на атакуваното НП и неправилното решение на
наказващия орган в обратния смисъл следва да се коригира с отмяна на издадения
незаконосъобразно санкционен акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0340-000316 от 15.03.2019г. на Началник група ОДМВР
Пазарджик към РУ - Септември, с което на Й.А.Г. с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** е наложена на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „ глоба “ в размер на
2000 лева и „ лишаване от право да управлява МПС “ за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: