№ 12001
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110177277 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „,, със седалище и адрес на управление гр.София, ул,, срещу
А. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.,.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „,, тъй като
собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к.,, аб.№ , и е потребявал
топлинна енергия като не е заплатил начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на „,“ ЕАД
следните суми: 1800,36 лева (хиляда и осемстотин лева и 36 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, 286,18 лева (двеста
осемдесет и шест лева и 18 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2023 г. до 08.11.2024 г., 41,34 лева (четиридесет и един лева и
34 стотинки), представляваща главница за доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,01 лева
(десет лева и 01 стотинка), представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 08.11.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
69776/2024 г. по опис на СРС, 78 състав.
В отговора на исковата молба ответникът признава иска за доставена
1
топлинна енергия в размер на 1800,36 лв., като оспорва останалите искове.
Оспорва лихвата върху цената за топлинна енергия поради непубликуването
на фактурите от страна на ищеца в неговия сайт и съответно липса на
настъпила забава. Оспорва сумите за дялово разпределение, доколкото същите
са дължими на трето лице. С оглед на това моли за отхвърлянето на тези три
иска и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
ответникът признава предявения иск за сумата в размер на 1800,36 лева
(хиляда и осемстотин лева и 36 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г.
3. По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума. Ответникът следва
да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл. 86, ал. 1, предложение първо
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за
2
главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „,“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
В отговора на исковата молба ответникът признава иска за доставена
топлинна енергия в размер на 1800,36 лв.
Спорно по делото е дали ответникът дължи мораторно лихва върху
главницата, суми за дялово разпределение и лихва върху последната.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. Услугата е
извършвана в процесния период – от „, ,” ЕООД. Искът е основателен в
претендирания размер. Възраженията на ответника за недължимост на сумата
са неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
За периода от 15.09.2023 г. до 08.11.2024 г. се дължи лихва 286,18 лева.
Възраженията на ответника за недължимост на сумата са
неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
3
По разноските
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя
размер на юрк.възнаграждение 70 лв.
Проц.представител на ответника претендира възнаграждение за оказана
безплатна защита - 800 лв., размерът е прекомерен, възражението на ищеца е
основателно, съдът определя 550 лв. възнаграждение. Дължи се заплащане
съобразно отхвърления размер на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. М. с ЕГН: **********, дължи на „,, следните
суми:1800,36 лева (хиляда и осемстотин лева и 36 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.11.2024
г. до изплащане на вземането, 286,18 лева (двеста осемдесет и шест лева и 18
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до
08.11.2024 г., 41,34 лева (четиридесет и един лева и 34 стотинки),
представляваща главница за доставена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69776/2024 г. по опис на СРС, 78
състав, ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 10,01 лева (десет лева и 01 стотинка),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2022 г. до 08.11.2024 г.
ОСЪЖДА А. В. М. с ЕГН: **********, да заплати на „," ЕАД, ЕИК , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство- юрк.възн.
69,67 лв.,д.такса 42,56 лв., в заповедно производство - юрк.възн. 49,77 лв. и
д.такса 42,56 лв.
ОСЪЖДА „,, да заплати на адвокат И. А. Н. САК, - възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ на ответника в размер на 2,58 лв.
Решението е постановено при участието на , ,” ЕООД като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4