Решение по дело №605/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КС0).

Образувано е по жалба Н. И. Т. от [населено място] против Решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) [населено място], с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-23-56 от 09.04.2025 г. против разпореждане [номер]-00-1777-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] и разпореждането е потвърдено изцяло.

Жалбоподателят оспорва извода на административния орган, че извършеното от него връщане на процесното парично обезщетение за безработица (ПБО) представлява доброволно плащане на погасено по давност публично задължение. Твърди, че макар задължението му да е погасено по давност, е върнал полученото ПОБ в изпълнение на разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяването му, доколкото обжалването на последното не спира неговото изпълнение – за да избегне в случай на принудително изпълнение евентуални разноски, лихви и санкции. Поддържа липса на мотиви на оспореното решение относно основанието за възникване на задължението и на методиката на изчисление на сумата. Смята, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без той да бъде предварително изслушан, както и в нарушение на основни принципи, в т. ч. на принципите за истинност, за служебното начало, за законност и за пропорционалност. С молба вх. № 4141 от 16.06.2025 г., имаща характер на писмена защита, поддържа жалбата си, като навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, в т. ч. че не са налице фактическите основания за издаването им и че не са изпълнени законовите изисквания за това, тъй като с тях тепърва се установява погасено по давност задължение, на която давност той изрично се е позовал в хода административното производство. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като незаконосъобразни.

Ответникът – директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в представени писмени бележки своевременно оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане [номер]-00-1771-1 от 19.07.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] (л. 39) на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО на жалбоподателя Н. И. Т. е отпуснато ПОБ за периода от 23.06.2016 г. до 22.04.2017 г. в размер на 46,82 лв. дневно, което според представената по делото Справка за изплатени ПОБ (л. 36) възлиза за периода в размер на 9832,20 лв. и му е било изплатено изцяло, като плащанията са били извършвани месечно в размер съобразно броя на работните дни във всеки месец.

На 20.05.2024 г. жалбоподателят, чрез упълномощено лице, е подал в ТП на НОИ [населено място] заявление за отпускане на лични пенсия за осигурителен стаж и възраст, в което е декларирал период на заетост във Великобритания (л. 29 – 31). Посредством системата за електронен обмен на социално осигурителна информация от компетентната институция на Великобритания е получен СЕД U002, в който е посочен период на самостоятелна заетост на жалбоподателя във Великобритания от 03.07.2016 г. до 08.04.2023 г. (л. 45 – 48).

С разпореждане [номер]-00-1771-2 от 02.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] (л. 27) на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ на жалбоподателя, считано от 03.07.2016 г., с мотиви: осъществяване на самостоятелна заетост по законодателството на Великобритания. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 08.04.2025 г. и липсват данни, а и не се твърди да е било обжалвано.

С разпореждане [номер]-00-1771-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] (л. 24 – 25) на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г. в размер на 9504,46 лв. главница и 8646,71 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането (т. е. общо главница и лихва 18151,17 лв.), като е посочено, че лихва се начислява и от датата на разпореждането до окончателното погасяване на задължението, както и че лихвите са в размера по чл. 113 от КСО (представена е справка за начислените лихви към 08.04.2025 г. – л. 37). Прието е, че за периода от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г., през който жалбоподателят е бил трудово зает (самостоятелна заетост) във Великобритания съгласно получен СЕД U002, ПОБ му е било изплатено неоснователно – в нарушение на чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КСО, съответно получено от него неправомерно, тъй като в срок от 7 работни дни, считано от 03.07.2016 г., той не е декларирал за настъпилата промяна в обстоятелствата във връзка с изплащането на ПОБ. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 08.04.2025 г.

разпореждане [номер]-00-1771-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] е обжалвано от Н. Т. пред Директора на ТП на НОИ [населено място] с жалба вх. № 1012-23-56 от 09.04.2025 г. (л. 26), като се е позовал на изтекла давност по чл. 115, ал. 1 от КТ. Посочил е също, че след получаване на обжалваното разпореждане е изплатил напълно вменените му с него задължения, за да не продължава олихвяването им, и е поискал връщане на внесените суми (в тази връзка по делото са представени ПКО, дневно извлечение от банкова сметка и справка за цялостно движене на суми по партида – л. 60, 61 и 62, видно от които на 08.04.2025 г. жалбоподателят е заплатил на каса и е внесъл по сметка на НОИ сумата 18151,17 лв.).

С оспореното понастоящем Решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място], издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КТ, жалбата на Н. Т. с вх. № 1012-23-56 от 09.04.2025 г. е отхвърлена като неоснователна и разпореждане [номер]-00-1777-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] е потвърдено изцяло (л. 21 – 22). Решението е издадено и подписано от З. К., заемаща към него момент длъжността Директор на ТП на НОИ [населено място] по заместване, поради отсъствие на титуляра – ползване на отпуск, съгласно Заповед № 12127 от 05.05.2025 г. на управителя на НОИ (л. 63). От фактическа страна същото е обосновано с установения чрез получения СЕД U002 период на дублиране на трудова заетост на жалбоподателя във Великобритания с периода на полученото от него ПОБ – от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г. Посочено е, че съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава, както и че съгласно ал. 3 на същата норма лицето е длъжно да декларира пред съответното ТП на НОИ за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 работни дни. Тъй като жалбоподателят не е декларирал в срок от 7 работни дни, считано от 03.07.2016 г., за настъпването на промяна в обстоятелствата във връзка с изплащането на ПОБ – започване на трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване във Великобритания, е прието, че той е действал недобросъвестно, поради което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО полученото от него за дублирания период ПОБ следва да бъде възстановено, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. С оглед на това е формиран извод, че обжалваното разпореждане е правилно по същество. Относно направеното от жалбоподателя възражение за давност от една страна е прието, че след влизане в сила на разпореждане [номер]-00-1771-2 от 02.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], с което е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ на жалбоподателя, считано от 03.07.2016 г., е започнала да тече нова давност, а от друга страна – че [възраст] давност по чл. 115, ал. 1 от КСО е изтекла и след като длъжникът се е позовал на този юридически факт, индивидуалният административен акт (разпореждане [номер]-00-1777-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място]) следва да се отмени, тъй като в противен случай би подлежал на принудително изпълнение, но в случая принудително изпълнение нито било започнало, нито щяло да започне, тъй като вземането на НОИ било погасено чрез доброволно внасяне на сумата от длъжника (изрично е посочено, че преди подаване на жалбата жалбоподателят доброволно е внесъл дължимите от него задължения, определени по размер в обжалваното разпореждане), поради което не следвало да се отменя по давност разпореждането за възстановяване на неоснователно получена сума, доколкото тя вече била върната доброволно и съответно вземането било погасено чрез плащане. Относно искането за връщане на внесената от жалбоподателя сума по обжалваното разпореждане е прието по аргумент на чл. 174 от ДОПК, че плащането след изтичането на давността не е недължимо платено, поради което връщането й следвало да се откаже, но тъй като съгласно чл. 115 от КСО компетентен да се произнесе по това искане бил ръководителят по контрола по разходите на ДОО, преписката следвало да му се изпрати за произнасяне по него (което, видно от диспозитивната част на решението, е и направено).

Решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] е получено от жалбоподателя чрез майка му по пощата на 16.05.2025 г. (л. 23), а жалбата е подадена чрез административния орган на 28.08.2025 г. (л. 1 – 6).

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата основателна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи по смисъла на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО и чл. 114, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 54ж, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КСО.

Решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, като възприетото административно решение е подробно мотивирано от фактическа и правна страна и съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, но същото е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

Между страните няма спор, а и от събраните доказателства се установи, че на жалбоподателя е отпуснато ПОБ за периода от 23.06.2016 г. до 22.04.2017 г. в размер на 46,82 лв. дневно, че за времето от 03.07.2016 г. до 08.04.2023 г. той е бил трудово зает във Великобритания и че в срок от 7 работни дни, считано от 03.07.2016 г., не е изпълнил задължението си по чл. 54д, ал. 3 от КСО да декларира обстоятелството, че е започнал трудова дейност във Великобритания, съставляващо основание за прекратяване на изплащането на отпуснатото му ПОБ съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, т. е. жалбоподателят действал е недобросъвестно (не е изпълнил законово задължение да декларира обстоятелство, за настъпването на което е знаел), в резултат на което отпуснатото му ПОБ е било изплатено изцяло, в т. ч. и за периода от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г. Изложеното обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получените от жалбоподателя суми за ПОБ за периода от 03.07.2016 г. до 22.04.2017 г., заедно с лихвата по чл. 113, размерът на което задължение (главница и лихва) се установява с приетите като писмени доказателства справки – л. 36 и 37, които не бяха оспорени по надлежния за това ред – чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Съгласно обаче чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, вземанията на НОИ, в т. ч. и за неоснователно изплатени парични обезщетения, и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В случая последното плащане във връзка с отпуснатото на жалбоподателя ПОБ е било извършено през м. април 2017 г., поради което, считано от 01.01.2018 г., [възраст] давностен срок по чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО е изтекъл на 31.12.2022 г. В този срок не са били предприети каквито и да било действия от административния орган за установяване на вземането, още по-малко за принудително изпълнение. Давността не е спирана или прекъсвана. Разпореждането за прекратяване на изплащането на отпуснатото ПОБ е от 02.04.2025 г., т. е. след изтичането на давността и няма как да прекъсне същата, както е прието в оспореното решение (отделен е въпросът доколко цитираното разпореждане представлява действие, с което би могло да се прекъсне давността съгласно чл. 115, ал. 3 от КСО). С други думи разпореждането за възстановяване на полученото ПОБ и потвърждаващото го решение са издадени след изтичането на давността по чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО. С оглед на това и доколкото жалбоподателят изрично се е позовал на изтеклата давност в жалбата си против разпореждането за възстановяване на полученото ПОБ, т. е. в първия възможен момент, когато би могъл да направи възражението си за погасяване на задължението му по давност (преди това той не е бил уведомен и съответно не е знаел за предстоящото издаване на разпореждане за възстановяване на ПОБ, а и не би могъл да предполага за него от разпореждането за прекратяване на изплащането на ПОБ, доколкото и двете разпореждания са му били връчени на една и съща дата), директорът на ТП на НОИ е бил длъжен да зачете изтеклата давност по чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО и да отмени разпореждането за възстановяване на полученото ПОБ, поради погасяване на вземането по давност.

Ответникът обаче, макар да е приел, че вземането е погасено по давност, е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, и е потвърдил разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на ПОБ, тъй като вземането било погасено чрез доброволно внасяне на сумата от длъжника. Този извод не се споделя от съда. Жалбоподателят е внесъл определеното му за възстановяване ПОБ с разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, подлежащо на предварително изпълнение – чл. 177а, ал. 1 от КСО, и е обжалвал последното в един и същи ден, като в жалбата си се е позовал на изтеклата давност и изрично е посочил, че извършеното от него плащане е в изпълнение на оспореното разпореждане, за да не продължи олихвяването на задължението му. След като в срок е оспорено задължението, установено с подлежащ на обжалване, но и на предварително изпълнение акт, и то по аргумент за изтекла давност, направеното едновременно с оспорването плащане е в изпълнение на допуснатото (в случая по силата закона) предварително изпълнение на оспорения акт за установяване на задължението, съответно не би могло да се приеме за доброволно плащане на погасено по давност задължение. С оглед на това е неотносима към разглеждания спор разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, на която се е позовал административният орган и която (предвид систематичното й място – в Дял четвърти „Събиране на публичните вземания“ на ДОПК) има отношение към изпълнението на едно не само изискуемо, но и безспорно задължение – установено по основание и размер с влязъл в сила акт, съставляващ изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК.

По тези съображения съдът намира, че оспореното понастоящем решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, като издадени в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, и следва да бъдат отменени.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. И. Т., [ЕГН], Решение № 1040-23-45 от 09.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-1777-3 от 08.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], като незаконосъобразни.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.