№ 80
гр. Оряхово, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100580
по описа за 2024 година
От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ №
22, вх.Б, ет.3, ап.18 чрез адв. Л. И. А.-САК против „Кресидимо“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда
А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано по отделно от СС.Р.Я и И.Ц.К. и „Ай
Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от И.М.Ш.управител са предявени субективно съединени искове - за
прогласяване на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г.,сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца,
поради противоречието му с разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, поради накърняване на
добрите нрави и поради заобикаляне на закона и за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД на осн.
чл.55 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1137.52 лева представляваща недължимо платена
лихва по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.01.2023 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца,
на осн. чл.26 ЗЗД поради противоречието му със ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и поради липса на основание
и противоречащ на добрите нрави и за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД на осн.
чл.55 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 4 896.88 лв., представляваща недължимо
платена сума за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с
„Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на ИМ,
до погасяване на задължението.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2023 г., между ищеца и ответника
„Кредисимо“ ЕАД, е сключен Договор за потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г., по
силата на който на ищецът е предоставена сумата в размер на 5 100.00 лв. Ищецът следвало
да върне заетата сума до 20.01.2025 г. съгласно погасителен план на 24 месечни вноски.
Ищеца сочи, че на същия ден – 02.01.2023 г., е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който, „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с ищецът за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно процесния
1
договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. С подписването на
договора за предоставяне на поръчителство, ищецът е следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение в общ размер на 4 896.88 лв., платима разсрочено на вноски, включени към
вноската по заема.
В ИМ се сочи, че ищецът е заплатил обща сума по процесните договори в размер на 11
134.40 лв., при получен кредит от 5 100 лв.
Ищецът сочи, че основание за нищожност на договора за кредит е неспазване на
разпоредбата на член 11, алинея 1, т. 10 ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че възнаграждението, което е дължимо от наредителя не
постъпва в патримониума на поръчителя по негова воля, като е уговорено да се заплаща,
заедно с погасителната вноска, която заемополучателя следва да заплати на заемодателя.
Сочи се, че чрез сключването на договора за предоставяне на поръчителство се цели
заобикаляне на императивната норма на член 19, алинея 4 от ЗПК, съгласно която
максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити
следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, доколкото в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което
впоследствие ще бъде изплатено като печалба на кредитодателя. Сочи се, че е налице
оскъпяване на договора за кредит, чрез допълнително възнаграждение за кредитодателя,
което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на член 19,
алинея 4 от ЗПК. В самият договор за заем е посочен ГПР, с който формално е изпълнено
изискването на член 11, алинея 1, т. 10 ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора
за поръчителство, което се включва в общите разходи по заема.Твърди се,че доколкото
договорът за гаранция е свързан с договора за кредит, предвиденото в него възнаграждение
за гаранта е разход, който е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателя е
бил наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на
сключване на договора за кредит. Налице е обвързаност между двата договора, разходите по
които следва да бъдат включени в размера на ГПР. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите. Предвид горното, заемодателят е
следвало да включи възнаграждението за гаранта в ГПР и в общо дължимата сума по
кредита. Като не е сторено ищецът счита, че е нарушена разпоредбата на член 11, алинея 1,
т.10 ЗПК, не е посочен ГПР, както и каква е общо дължимата сума по кредита и на
основание член 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
Сочи се, че е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в
него компоненти. Заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство не е
включено в ГПР от договора за паричен заем, а ако беше включено - ГПР щеше да надвиши
допустимия за ГПР размер. Твърди се, че с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение за кредитодателя, което
допълнително оскъпява договора за заем. Комбинацията от гореописаните условия по
възмездно предоставяне на поръчителство, които отнапред са известни и се извършват със
съдействието на кредитора водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем
водят до единствения възможен извод, че въпросното възнаграждение за професионален
гарант, е следвало да се включи при изчисление на ГПР по кредита при условията на член 19
от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, комисионна или възнаграждение от
същия вид. Така икономически по-слабата страна, се е задължил да заплати на гаранта
възнаграждение, което се дължи от момента на издаване на гаранцията, съвпадаща с датата
на сключване договора за паричен заем, без значение дали е изправна страна по същия. С
оглед установената връзка между двата договора и между дружествата кредитор и гарант,
ищеца счита, че сумата дължима като възнаграждение по договор за гаранция е следвало да
бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит.
2
Сочи се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че е налице "заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от ЗЗП, поради некоректното посочване на ГПР, без включване на
възнаграждението за гаранта. Твърди се че действителния размер на ГПР, надвишава повече
от пет пъти размерът на законната лихва за забава, в нарушение на член 19, алинея 4 ЗПК.
Твърди се от ищеца, че процесният договор не отговаря на изискванията на член 10,
алинея 1 ЗПК, както и на член 11, алинея 1,т.1О ЗПК, тъй като са посочени само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР.При нищожен основен договор, то и
акцесорният такъв е нищожен, като вторичен /акцесорен/, зависещ от съществуването на
първичното основание/договор.
Ищецът твърди, че договорът за кредит и договорът за поръчителство са
недействителни, тъй като са сключени в нарушение изискването на член 143 от ЗЗП. Сочи
се, че уговорката свързана със сключването на договор за поръчителство, като условие за
получаване на кредит по основния договор за кредит е във вреда на потребителя, като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
неговите права и задълженията на търговеца и потребителя.Сочи се в ИМ, че сумата за
възнаграждение по договора за поръчителство с втория ответник оскъпява допълнително
кредита и това оскъпяване многократно надхвърля законовото ограничение предвидено чл.
19 ал.4 от ЗПК.
Твърди се в ИМ, с договор за гаранция не се цели реално обезпечаване на заема, а
предоставяне на още едно възнаграждение за кредитодателя, което допълнително оскъпява
договора за заем. Налице е заобикаляне на закона на основание член 26, алинея 1.пр.2, вр. с
чл.19, ал.4 ГПК, което води до недействителност на договора за поръчителство и съответно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение.
Ищецът твърди се, договорът за поръчителство е нищожен, тъй като същият се явява
лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението за поръчителството. Сочи
се, че в договора за поръчителство е уговорено възнаграждение срещу задължението да
поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по заема. В случая
поръчителя получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно
задължение за него. Налице е нееквивалентност на престациите, поради което ищецът счита,
че договора е недействителен като лишен от основание.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е заплатил обща сума по процесиите договори
в размер на 11 134.40 лв. за получен заем от 5100 лева, но поради което поради нищожността
процесните договори за кредит и гаранция не е дължал договорените лихва по договора
паричен заем и сумата за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция с втория
ответник, на осн. съгласно чл. 23 от ЗПК .
С оглед твърденията си ищецът иска от съда да прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г. с „Кредисимо“ ЕАД и договор за
поръчителство от 02.01.2023г. с „Ай Тръст“ ЕООД, като осъди основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
ответниците да му заплатят недължимо платените им от него суми представляващи
договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г. с
„Кредисимо“ ЕАД и възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство от
02.01.2023г. с „Ай Тръст“ ЕООД.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.Допусната е
съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника „Кредисимо“ ЕАД е постъпил
писмен такъв, с който счита, че предявените искове са неоснователни. Възразява се изцяло
срещу твърденията на ищеца за нищожност на Договор за потребителски кредит №
3
2699984/02.01.2023 г., като се оспорват твърденията на ищеца, че сключеният между
страните договор е недействителен /нищожен/, поради нарушение на чл. 22, вр.чл.11 ал.1, т.9
от ЗПК.
В отговора се оспорват наведените от ищеца доводи за недействителност на договора
за потребителски кредит на осн.чл.22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11
ал.1 т.9,10,11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи се, че съгласно преддоговорната информация, до
знанието на ищеца ясно е доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора за
потребителски кредит, както и процентно съдържание на главницата по кредита, така и като
парични суми.
В отговора се оспорват и твърденията на ищеца относно нарушение от страна на
ответника на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план,
съдържащ броя на вноските, датите на плащане на погасителните вноски /падежите/,
компонентите на погасителната вноска /главница и лихва/, както и общия размер на
месечната вноска.
Оспорват се и доводите на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит
поради неспазване на изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК, както и че сключването на договор
за предоставяне на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в
тази връзка, клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Неоснователно е и твърдението на
ищеца, че невключването на възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗЗП, както и че то представлява нарушение на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Сочи се и, че сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство е съвсем
отделен договор, сключен от него с дружеството „Ай Тръст" ЕООД и при параметри,
уговорени от ищеца и дружеството „Ай Тръст" ЕООД. По силата на този договор срещу
парична престация дружеството „Ай Тръст" ЕООД се е съгласило да сключи договор с
„Кредисимо" ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички
негови задължения спрямо „Кредисимо" ЕАД, както и за всички последици от евентуално
негово неизпълнение. Ищецът сам е сключил договора с „Ай Тръст" ЕООД като от страна на
ответника, сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е поставяно като
условие за сключване на договор за кредит.
В отговора се твърди, че ищецът е извършил по договора три плащания на обща
стойност 1560.00 лева, като се оспорват твърденията в исковата молба, че е изплатил изцяло
дължимите суми по кредита.
На осн.чл.211 ГПК от ответника е предявен НИ, в случай, че съдът обяви Договор за
потребителски кредит № 543194/21.02.2023 г. за недействителен, на осн. чл.55 ЗЗД и чл.23 от
ЗПК, за осъждане на ищеца П. Н. С., с ЕГН **********,на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати
на ответника „Кресидимо“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата в размер на 3 540.00 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит
№ 2699984/02.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска,
до окончателното и изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С насрещната искова молба са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника „Ай Тръст“ ЕООД е постъпил
писмен такъв, с който се оспорват предявените искове.
В отговора се сочи, че между ищецът и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.01.2023г., обезпечаващ Договор за потребителски
кредит №2699984/02.01.2023г. със следните параметри - главница в размер на 5100лв., ГПК
в размер на 21,50%, ГПЛ в размер на 19,63%, за срок от 24 месеца.
По силата сключеният договор за поръчителство ответникът „Ай Тръст“ ЕООД се е
задължил да гарантира, като поръчител задълженията на ищеца по процесния договор за
кредит. За услугата ищецът се е задължил да плати възнаграждение на ответника в размер на
4
4896,88лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен
план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че възнаграждението се
дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, не дължи възнаграждение
на „Ай Тръст“ ЕООД за периода след пълно изплащане на кредита.Сочи се, че
възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице,
което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят
ми поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на
услугите.Ответникът – поръчител Оспорва твърденията на ищецът, че е направил плащания
в претендирания размер от 4 896,88 лева, по сключения договор за предоставяне на
поръчителство.С отговора се оспорват твърденията в исковата молба относно нищожността
на договора за предоставяне на поръчителство, като се навеждат доводи в тази насока.Сочи
се че твърденията в исковата молба за липса на сключен Договор между кредитор и
поръчител, поради което заплатеното възнаграждение за поръчител е без основание и
подлежи на връщане, са абсолютно неоснователни, доколкото е налице сключен Договор за
поръчителство между кредитора Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД. В подкрепа на това
ответникът представя заверено копие от Договор за поръчителство от 02.01.2023г.
С оглед изложеното в отговора ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, моли съда да постанови
решение с което отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани.Претендират се направените деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С молба пълномощникът на ищеца – адв. Л. И. А.-САК, поддържа
предявените искове. Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие
За ответникът Кредисимо ЕАД, редовно призован, не се явява представител.С писмено
становище оспорва предявените искове,като неоснователни и поддържа отговора си на
исковата молба.
За ответникът Ай Тръст ЕООД, редовно призован, не се явява представител.С писмено
становище оспорва предявените искове,като неоснователни и поддържа отговора си на
исковата молба.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза със задача, вещото
лице след като се запознае с материалите по делото и направи необходимите проверки в
счетоводството на ответника, да даде заключение1.Погасени ли са от ищеца процесните
договори-кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени?;2.Какъв е
размерът на посочения в процесния договор за паричен заем ГПР и какъв е реалният размер
на ГПР по заема и какво се включва в него?3.Включена ли е сумата за поръчителство по
договора за предоставяне на поръчителство в посоченото в договора за паричен заем ГПР?
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 02.01.2023г. между „Кредисимо“ ЕАД и П. Н. С., е сключен Договор за
потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД се
задължил да предостави на ищецът паричен заем, в размер на 5 100.00 лв. лв. и при условия
посочени в договора, след одобряване на подаденото от заемателя заявление.
От приетия Договор за потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г. е видно, че
ищецът се е задължил да върне заема на 24 месечни вноски, по погасителен план и при
падеж на първа вноска 20.02.2023 г. и краен срок 20.01.2025 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 19.63 %. В чл. 8 на договора е посочено, че годишният процент
на разходите по кредита е 21.50%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения Договор за потребителски кредит №
2699984/02.01.2023 г., кредитът се обезпечава или с банкова гаранция или с поръчител -
5
юридическо лице, одобрено от кредитора, в противен случай - ако потребителят е завил
кредит без обезпечение - то срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни от
подаване на заявлението, като последното може и да не бъде одобрено.
В изпълнение на тази клауза на 02.01.2023 г. е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство Договор за предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ищецът,
в който е посочено, че поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
Кредисимо ЕАД, за да отговаря пред дружеството солидарно с ищецът за изпълнение на
всички негови задължения и за всички последици от неизпълнението му, а именно -
връщане на предоставената сума по кредита, възнаградителна лихва, всички дължими
разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при
просрочие на плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 4896.88 лв. платимо на
разсрочени вноски, всяка от които в размер на 283.46 лева, дължими на падежа на плащане
на погасителните вноски по заема, които следва да заплаща на заемодателя, който е овластен
от поръчителя, като при забава длъжникът дължи обезщетение за забава.
По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, като приетото заключение на
вещото лице, съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по
поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в
конкретната област.
От заключението безспорно се установява, че ответното дружество е предоставило на
ищеца кредит в размер на 5100 лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора
за кредит. Последният е следвало да бъде върнат на дата 20.01.2025 г., като общата сума за
погасяване е била в размер на 11 134.40 лв., включваща 5100.00 лв. главница, 1137.52 лв.
договорна лихва и 4896.88 лв. такса за предоставяне на поръчителство.
Вещото лице е установило още, че ищецът е внесъл по кредита сумата общо от
5275.58 лв.,от които сумата от 530 лева на 21.02.2023г., сумата от 500.00 лева на 11.04.2023г
и след завеждане на делото на 28.01.2025г. сумата от 3715.58 лева С тази сума вещото лице
сочи, че съгласно договора са погасени главница от 2840.00 лв., договорна лихва от 952.30
лв., лихва за забава от 615.25 лв., и сума по договора за поръчителство – 847.80 лв., като е
останала неразпредЕ. сума от 20.13 лв..В заключението си вещото лице още посочва, че в
посоченото ГПР в размер на 21.50 %, в сключеният между страните договор за заем, не е
включена таксата дължима по договора за поръчителство, като действителния размер на
ГПР изчислен след включване дължимата такса по договора за поръчителство е в размер на
163.24%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените против ответниците искове са с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл.
55 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 2699984/02.01.2023
г.сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от
02.01.2023г., сключен с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, както и за осъждане на
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на ищеца сумата в размер на 1137.52
лева представляваща недължимо платена лихва по нищожен Договор за кредит №
2699984/02.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на
делото, до окончателното й изплащане и иск за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД, да заплати
на ищеца сумата от 4 896.88 лв. , представляваща недължимо платена сума по нищожен
Договор за предоставяне на поръчителство от 02.01.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
6
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното
дружество преддоговорна информация, таксата за предоставяне на поръчителство не е
включена при изчисляване на ГПР, които са определени в размер на 21.50%.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 21.50% формално отговаря на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
съдът намира, че същият не отразява действителния такъв по сключения между страните
договор за кредит, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - дължимата
такса по договора за поръчителство сключен от ищецът с „„Ай Тръст“ ЕООД, която се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Таксата от
4896.88 лв. е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита.
В случая както бе отбелязано по – горе действителния размер на ГПР по процесния
договор, изчислен по формулата описана в приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК от вещото
лице е в размер на 163.24%, и значително надвишава посочения в договора сключен между
страните.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, съответно посочването
в договора за кредит на по-нисък такъв, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,съгласно чл. 68 г,
ал. 4 ЗЗП, във вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие
с максималния, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда
като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
7
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил разходите за възнаграждение по договора за гаранция/ които
са отразени като падежно вземане погасителния план към договор за потребителски кредит/
в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – виж определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. №
578/2022 г. на III г. о. на ВКС. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Дори формално да представляват самостоятелни договори, договорът за кредит и
договорът за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид фактите, че
сключването на договора за поръчителство е с фирма партньор на кредитора, посочването й
от страна на кредитора в преддоговорната информация, вкл. на разходите за гаранта, един и
същ начален и краен срок на погасяване на кредита и таксата за гаранцията и пр. Този
разход се явява допълнително възнаграждение именно за кредитора, като прикрит разход по
отпуснатия кредит, което значително го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“
правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление
на Министерския съвет на Република България. “). В случая таксата за поръчителство не е
включена в посочения в договора за кредит ГПР и по този начин потребителят е въведен в
заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното
обосновава извода, че със сключването на договора за предоставяне на гаранция се цели
именно заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на
потребителя чрез ограничение на максималния размер на ГПР по кредита и осигуряване
допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна
лихва, което противоречи и на добрите нрави.
На основание гореизложеното се налага извод, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва
да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
8
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
действителният ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание,
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестило действителен ГПР в
договора за кредит, който да включва и таксата за поръчителство, която безспорно следва да
бъде включена в общите разходи по отпуснатия кредит при изчисляване на ГПР, имайки
предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за същността на „общ
разход по кредита за потребителя“, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е нарушило
изискванията на закона и не следва да се ползва от сключения договор и неговите уговорки.
При този начин на действие на ответното дружество на практика се постига скрито
увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, установяваща максималния размер на ГПР.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена в чл. 9 от ЗЗД
не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на такса по договора за
поръчителство в размер от 4896.88 лв., не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата на страните по договора и до скрито
оскъпяване на кредита, имайки предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се
стигне до ангажиране на отговорността на гаранта (поръчителя). Уговореното в договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между страните за заплащане на възнаграждението
на поръчителя от потребителя, води до извода, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито възнаграждение по договора
за паричен заем, което следва да се включи в размера на ГПР. В посочения в договора ГПР
не е включен размерът на плащането по договора за предоставяне на поръчителство, така че
в процесния случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР, което представлява нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание противоречие
с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е
налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по неблагоприятното положение на другата
страна. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
потребителя/заемателя/ не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане
получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на
подобен договор като условие за отпускането на паричния заем. Заемателя е поставен в
положение, при което е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с
„Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай
Тръст“ ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за кредит, видно от текста на сключения с ищеца
договор за предоставяне на поръчителство – а именно че договорът влиза в сила ако ищецът
не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по договора за заем сключен с
първия ответник. Основен принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно
обогатяване, каквато се констатира да е налице в случая с оглед на което договорът за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен.
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
9
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г.,
ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не
може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави.От приетия по делото Договор за
предоставяне на поръчителство се установява също, че страните по делото са се съгласили
„Ай Тръст“ ЕООД да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД,
по силата на който да отговаря солидарно с ищецът пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението
на всички задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем, срещу
възнаграждение, платимо на разсрочени вноски, и дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора. Съдът
приема за безспорно, че договорът за поръчителство е сключен във връзка с договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД.От представения по
делото Договор за паричен заем се установява, че „Кредисимо“ ЕАД се е задължило да
предостави на ищецът сумата 5100 лв., който е поел задължение за връщането й в срок
посочен в договора.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до 48 часа, считано от
датата на подаване на заявлението да предостави на заемодателя сключен договор за
поръчителство. От доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство
е сключен от ищеца с ответника „Ай Тръст“ ЕООД в изпълнение на задължението си по чл.
4 от договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Съобразно чл. 138 от
ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза
за заплащане на такова. Според Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на
дружеството „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД - кредитор на длъжника. След като
кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, то очевидно с
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Освен това, претендираното възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на
главните задължения към кредитора „Кредисимо“ ЕАД. В този смисъл със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложеното води до
извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният
10
договор за поръчителство накърнява добрите нрави и е нищожен на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявените искове за прогласяване нищожността на
процесните договори за заем и поръчителство се явяват доказани, респ. основателни и
следва да бъдат уважени.
Договорът за кредит и договорът за гаранция (поръчителство) се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните следва да се
има предвид, че последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за гаранция
(поръчителство), поради естеството на правоотношенията.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 5100.00 лв. Не се спори и от събраните в хода на
производството писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че
ищецът е заплатил по договора за заем обща сума в размер от 5275.58 лв., поради което
разликата до размера на погасената главница /5100.00 лв./ или сумата от 175.58 лв. подлежи
на връщане, като предявеният осъдителен иск следва да се уважи до установеният размер,
като над тази сума до претендирания размер от 1137.52 лева, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ
се установява, че предвиденото в процесния Договор за предоставяне на поръчителство
възнаграждение за поръчител не е платено от ищеца, поради което предявеният осъдителен
иск против вторият ответник следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното, съдът намира че предявеният от ответника „Кредисимо“ ЕАД
против ищеца насрещен иск с пр.осн. чл.55 ЗЗД и чл.23 от ЗПК, за осъждане на ищеца П. Н.
С., с ЕГН **********,на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ответника „Кресидимо“ ЕАД, с
ЕИК *********, сумата в размер на 3 540.00 лв., представляваща чистата стойност на
кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2699984/02.01.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на иска, до окончателното и изплащане се
явява неоснователен предвид извършеното плащане от ищеца по договора за кредит в
размер на сумата от 3715.58 лева, в хода на производството,поради което следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните дружества следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 391.59 лв. за внесена държавна такса (249.50
лв. дължими по исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД и 187.59 лв. дължими по иска с пр. осн.
чл.26 ЗЗД срещу „Ай Тръст“ ЕООД), 300 лв. депозит за ССчЕ (150 лв. дължими от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и 150 лв. - от „Ай Тръст“ ЕООД), както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. (400 лв. дължими от „Кредисимо“ ЕАД и 400 лв. - от
„Ай Тръст“ ЕООД), което съдът счита за справедливо съобразно сложността и характера на
делото.
В конкретния случай, следва да се посочи, че ищецът е потребител, а спорът е за
съществуването на задълженията му към кредитна институция, произтичащи от признатия
от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при
приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Присъждането в тежест на ищеца на
процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.55 ал ЗЗД, при прилагане
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива
2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от
директивата право на ефективен съдебен контрол. Ето защо, в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в тежест на ищеца, а ответниците следва да понесат на осн. чл.78, ал.1
ГПК, всички направени от ищеца разноски за тази инстанция/в този см. Решение №
129/30.07.2024 година, по т.д.№ 630/2023г.на ВКС, I търговско отделение/.
11
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., нищожността на Договор за кредит №
2699984/02.01.2023г , сключен между П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „6-ти
септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 и „Кресидимо“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда А/, ет.4,
Бизнес център „България“, представлявано по отделно от СС.Р.Я и И.Ц.К., като
противоречащ на закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Кресидимо“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 145
/сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано по отделно от СС.Р.Я и И.Ц.К.
ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти
септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от 175.58 лв. (сто седемдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки) - недължимо платени по нищожен Договор за паричен заем №
2699984/02.01.2023г.
ОСЪЖДА „Кресидимо“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано по отделно от СС.Р.Я и И.Ц.К., ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н. С., с
ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18
деловодни разноски в общ размер на 799.50 лв. /седемстотин деветдесет и девет лева и
петдесет стотинки/.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство от 02.01.2023 г. сключен между П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 и „Ай
Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от И.М.Ш.управител, като противоречащ на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „6-ти
септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 против „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда
А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш.управител иск с пр. осн. чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД заплащане на от 4 896.88 лв., представляваща недължимо платена
сума за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на ИМ, до
погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 145 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от И.М.Ш.управител, ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18
деловодни разноски в общ размер на 737.59 лв. /седемстотин тридесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
12