Р Е Ш
Е Н И Е
№3085 18.07.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на четвърти
юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2095 по описа на ПРС за
2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр.
с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224,
ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.Ц.С., с ЕГН: **********, от гр. П., бл. *,
вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Ш.” № *, ет. *, чрез
пълномощника адв. Т.К. е предявила срещу ответника „Коев” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1,
ет. 8, представлявано от управителя Т.Г. К. обективно съединени искове да бъде
признато за незаконно уволнението й, извършено с предизвестие за прекратяване на
ТПО № 65/11.12.2013г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и със заповед № 66/11.12.2013г.,
на осн. чл. 328, ал. 3 от КТ поради намаляване обема на работа, издадени от
управителя на ответника, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
работа „счетоводител”, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за
това, че е останала без работа в периода 11.12.2013г. – 11.06.2013г. в р-р на
4080 лева (четири хиляди и осемдесет лева), да бъде осъден ответника да й
заплати сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет лева) – неплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2013г., за периода 01.12.2013г. –
11.12.2013г., да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 98 лева (деветдесет
и осем лева) – обезщетение за неползвани 3 дни платен годишен отпуск за 2013г.,
и при условията на евентуалност в случай, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно бъде отхвърлен – иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие от 1 месец
в размер на 680 лева (шестстотин и осемдесет лева) и иск за осъждането му да й
заплати обезщетение за това, че е останала без работа за 1 месец след
уволнението поради прекратяване ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, в
размер на 680 лева (шестстотин и осемдесет лева). Претендира законна лихва и
разноски.
Ищцата
твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„счетоводител” по безсрочно ТПО, възникнало на осн. тр. договор от
26.08.2013г., с уговорено раб. време 8 часа дневно и ОМВ – 680 лева.
На
09.12.2013г. на ищцата била връчена Заповед № 63/09.12.2013г. на работодателя,
с която й било наложено дисц. наказание „забележка” на осн. чл. 188, т. 1 от КТ. По това време ищцата била бременна и притеснена, тъй като бременността й
била рискова. Ето защо съобщила този факт на управителя К., който я уведомил,
че следва да удостовери това обстоятелство с писмен документ. Ето защо на
същата дата ищцата входирала молба да й се разреши да отсъства от работа на
09.12.2013г. или да ползва ПГО за следобеда на същия ден, по здравословни
причини. Било й отказано, поради което ищцата в обедната си почивка отишла до
медицински център „Аврора”, където на 09.12.2013г. й било издадено мед.
удостоверение за това, че е бременна. Ищцата не успяла да представи същото на
работодателя същия ден, тъй като следобед управителят не бил в офиса. На
10.12.2013г. в присъствието на своя близка връчила удостоверението на
управителя, с копие до главния счетоводител Б.. Въпреки това на 11.12.2013г.
работодателят връчил на ищцата 30-дневно предизвестие за прекратяване на ТПО №
65/11.12.2013г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като със заповед №
66/11.12.2013г. ТПО на ищцата било прекратено, на осн. чл. 328, ал. 3 от КТ
поради намаляване обема на работа, без спазване срока на предизвестието.
Към
тази дата на ищцата не били платени трудови възнаграждения за 3 месеца –
октомври, ноември и декември 2013г., като с уточняващата молба се уточнява, че
претендира заплащане само на тр. възнаграждение за м. декември 2013г. в р-р на
225 лева. На 16.12.2013г. ищцата била повикана в офиса на управителя К., за да
й бъдат платени сумите, при условие, че ищцата подпише заповед за прекратяване
на ТПО по взаимно съгласие, което ищцата отказала.
Ищцата
твърди, че уволнението й, извършено с предизвестие за прекратяване на ТПО №
65/11.12.2013г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и със заповед №
66/11.12.2013г., на осн. чл. 328, ал. 3 от КТ поради намаляване обема на
работа, без спазване срока на предизвестието, е незаконосъобразно, поради
следното:
Към
датата на връчване на предизвестието и заповедта ищцата се ползвала с
предварителна закрила при уволнение на осн. чл. 333, ал. 5 от КТ, тъй като била
с установена бременност с начало 25.09.2013г. и термин за раждане на второ дете
на 02.07.2014г. Същата депозирала на работодателя мед. удостоверение от
09.12.2013г., в което тези обстоятелства били удостоверени, и амбулаторен лист
от същата дата. В тази връзка ищцата провела консултация с ДИТ, откъдето я
уведомили за ползваната закрила. Самият работодател уведомил ищцата, че тъй
като е бременна, се ползва с предварителна закрила при уволнение и се е
консултирал с ДИТ на какво основание може да бъде прекратено ТПО на ищцата,
като страните провели и разговори за отмяна от страна на работодателя на
уволнението преди завеждане на иска. Самата ищца в тази връзка на 06.01.2013г. входирала
жалба в ДИТ. На 12.12.2013г. й бил издаден болничен лист и бил входиран в
ответното дружество, на 20.12.2013г., като останалите болнични листове,
последващи първия, също били изпратено на работодателя с обр. разписка. Сочи се
с какви права се е ползвала бременната работничка/служителка, както и че
работодателят е нарушил същите. Преди прекратяване на ТПО работодателят не
изискал от ищцата документ за това дали се ползва с посочената закрила, при
все, че вече е бил уведомен, че се ползва с такава, като цитира разпоредбите на
Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 окт. 1992г.
Отделно
от това, освен че разпоредбите на чл. 333 от КТ не били спазени, заповедта била
незаконосъобразна от външна страна, тъй като не било ясно реалното основание за
прекр. на ТПО – изписаното с думи такова не кореспондирало на посочения чл.
328, ал. 3 от КТ, който текст няма отношение към казуса.
Отделно
от това се твърди да не е било налице твърдяното от работодателя основание
„намаляване обема на работа”, както и че на мястото на ищцата веднага е
назначен друг служител. Допълнително се твърди, че длъжността, на която е била
ищцата, е заемана от две лица и няма данни между тях да е извършван подбор,
което също е основание за незаконосъобразност на уволнението.
Същевременно
на ищцата не били изплатени ТВ за последните няколко месеца, в която връзка
страните водели разговори. Ищцата поканила работодателя да й ги заплати, като
от поканата до момента на ищцата била платена сумата 1093 лева. Не било ясно
обаче какво включва тази сума. Твърди се на ищцата да са останали неплатени ТВ
общо за октомври, ноември и декември 2013г. в размер на 225 лева, като след
направено уточнение посочва, че остатъкът от сумата в р-р на 225 лева
представлява трудовото й възнаграждение за м. 12.2013г.. При прекр. на ТПО ищцата
имала право на 3 дни останал неползван платен год. отпуск, за което й се дължало
обезщетение в р-р на 98 лева.
В
случай, че съдът приеме уволнението за законосъобразно извършено, се твърди да
не е спазен срокът на предизвестие, и ищцата да е останала без работа след
уволнението, за срок от 1 месец, поради което при условията на евентуалност,
ако главните искове се отхвърлят се моли да й се присъди обезщетение за
неспазено предизвестие в р-р на едно БТВ – 680 лева, и за оставане без работа за
1 месец след уволнението на осн. чл. 328, ал. 1 т. 3 от КТ, дължимо на осн. чл.
222 ал. 1 КТ, размер на 680 лева. Ето
защо моли исковете да се уважат, претендира законна лихва и разноски.
С
молба от с.з. от 11.06.2014г. ищцата е направила изменение на оценяемите си
искове, което е допуснато от съда. След допуснатото изменение същите са
предявени, както следва: искът по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение
за периода 01.12.2013г. – 11.12.2013г. е предявен за сумата от 302, 54 лева
вместо първоначално предявения размер от 225 лева, искът по чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението е предявен
за периода 11.12.2013г. – 06.05.2014г. и за сумата от 3357, 34 лева вместо
първоначално предявения период от 11.12.2013г. – 11.06.2014г. и р-р от 4080
лева, искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е предявен за сумата от 69, 04 лева за 2
дни вместо първоначално предявения размер от 98 лева за 3 дни, и предявените
при условията на евентуалност искове по чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие и 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа
1 месец след уволнението са предявени за сумата от 724, 88 лева вместо
първоначално предявения размер от 680 лева.
Ищцата
в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. К. поддържа исковете и
моли да се уважат. Счита същите за безспорно доказани както по основание, така
и по размер. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, представя
писмена защита, с която счита изложеното в исковата молба за изцяло доказано.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адв. Н.Ш.. С отговора се взема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете.
Не се спори, че между страните е съществувало ТПО от
посочената дата и че ищеца е заемал посочената в ИМ длъжност.
По иска за признаване уволнението за незаконно и
отмяната му се взема становище да е неоснователен, тъй като действително е било
налице основанието за уволнение – намаляване обема на работа по чл. 328, ал. 1,
т. 3 от КТ, и финансовият резултат на дружеството в сравнение с предходни
години е намалял. Твърди се ищцата да не е спазвала трудовата дисциплина,
поради което със заповед от 09.12.2013г. й било наложено дисц. наказание „забележка”,
която заповед влязла в сила. На 09.12.2013г. ищцата отказала да осчетоводи
определени документи с аргумент, че това не влиза в задълженията й, но съгл. ДХ
била длъжна да изпълни задачата като част от тр. й задължения, като
счетоводител. Същата при започване на работа излъгала работодателя, че умее да
работи с ползвания в дружеството счетоводен продукт, което се оказало невярно.
В тази връзка бил изготвен доклад от 25.11.2013г. от главния счетоводител Б..
При съвкупна преценка на обстоятелствата работодателят решил да прекрати ТПО с
ищцата поради намаляване обема на работата. Заповедта й била връчена на
11.12.2013г. Твърди се, че към тази дата ищцата не е уведомявала работодателя,
че е бременна и по никакъв начин не е удостоверила този факт. Цитира се съдебна
практика по чл. 333, ал. 5 от КТ, като се твърди съгл. същата
правнорелевантният момент на начало на закрилата да е този, в който
работодателят е уведомен за обстоятелството, че служителката е бременна. Цитира
се чл. 8, ал. 2 от Европейската соц. харта в тази връзка. Оспорват се като
нелогични твърденията на ищцата за подаване и издаване на документи отпреди
11.12.2013г., които били без входящ номер и достоверна дата. Твърди се едва на
11.12.2013г. след връчване на заповедта ищцата да е предприела действия по
снабдяване с документи за това, че е бременна и преди това да не е уведомила
работодателя по никакъв начин. Ето защо се твърди ищцата да не се ползва с
твърдяната закрила. Касателно основанието за уволнение се твърди в заповедта да
е допусната техническа грешка и вместо чл./ 328 ал. 1 т. 3 да е изписано ал. 3,
но с думи основанието било вярно посочено и било правилно посочено като норма в
предизвестието. Ето защо се твърди заповедта да е редовна от външна страна.
Оспорва се друг служител да е заел длъжността на ищцата.
По исковете за възстановяване на предишната работа и
присъждане на обезщетение за оставане без работа след незаконното уволнение се
твърди да са неоснователно поради неоснователност на главния иск за признаване
уволнението за незаконно и отмяната му. Отделно от това се твърди за този
период ищцата да е получила обезщетение за временна неработоспособност, поради
което няма право да претендира процесното обезщетение.
По иска за присъждане на неплатено тр.
възнаграждение се взема становище, че на ищеца са преведени 1093, 79 лева за
октомври и ноември 2013г. и е дължим само остатъкът от възнаграждението за
периода 01-11.2013г. Не се сочи обаче размерът на същото.
По иска за заплащане на обезщетение за неползван ПГО
се твърди такова да се дължи на ищеца само в случай, че докаже да е имал поне 8
месеца трудов стаж, каквито документи ищцата не е представила на работодателя,
поради което ищцата не е придобила право на ПГО и обезщетение не й се дължи.
По иска за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие
се взема становище, че е основателен в случай, че уволнението се признае за
законно, тъй като не е било платено на ищцата и не се спори, че срокът не е
спазен. По иска за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ се взема
становище, че би бил основателен само ако съдът приеме уволнението за законно и
ищцата докаже да е била без работа 1 месец след уволнението.
Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски за вещо лице и свидетел, адв. хонорар не се претендира.
С писмената защита се взема становище за
законосъобразност на уволнението, за действително намаляване обема на работа,
което било видно от представените счетоводни документи и изслушаната ССЕ по
делото и че подбор не е извършван, независимо, че длъжността се е заемала от
две лица и едната щатна бройка се съкращава поради това, че другото заемащо
длъжността лице е ползвало отпуск за отглеждане на дете и подборът е бил
предрешен. Поддържа становището си, че ищцата не се е ползвала с предварителна
закрила при уволнение, тъй като не е уведомила работодателя си, че е бременна.
Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника,
и че същото е прекратено с посочената заповед. В негова тежест е и да установи,
че се е ползвал с твърдяната предварителна закрила при уволнение, на посоченото
в исковата молба основание.
Оттам
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението
– че оспорените предизвестие и заповед са били издадени от лице, носител на
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
е било налице посоченото в същите основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, че обемът на работа е намалял към уволнението на ищеца, че
работодателят е изискал всички предварителни разрешения за уволнението на ищеца,
както и че са спазени всички императивни разпоредби, от които зависи
законосъобразността на уволнението.
В настоящия случай между
страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор
от 26.08.2013г., заверено копие от
трудовата книжка на ищеца, предизвестие № 65/11.12.2013г. и заповед за
прекратяване на ТПО № 66/11.12.2013г. се установява, че ищецът е работил по ТПО
с ответника „Коев” ЕООД, възникнало на осн. сключен безсрочен тр. договор от 26.08.2013г.
на длъжност „счетоводител” с ОМВ 680 лева и доп. такова за просл. време, при
8-часов раб. ден, като е уговорен срок на предизвестието 30 дни.
С предизвестие № 65/11.12.2013г. ищецът е
предизвестен, че на осн. чл. 325 КТ вр. с чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото
му правоотношение ще бъде прекратено със заповед, а ако срокът на
предизвестието не бъде спазен ще му се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.
Със Заповед № 66/11.12.2013г.
ТПО между страните е прекратено на посочено основание - чл. 328, ал. 3 от КТ, поради намаляване обема
на работа, без спазване срока на предизвестието. Разпоредено е на ищцата да се
изплатят обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и останалото й
неплатено тр. възнаграждение, без да се конкретизират по размер. Не се спори,
че заповедта и предизвестието са подписани от управителя Т. К. и връчени на
ищцата срещу подпис на 11.12.2013г.
Установява се, че преди това на
09.12.2013г. на ищцата е била връчена заповед за налагане на дисц. наказание
„забележка”.
По отношение на твърдението на
ищеца, че се е ползвал с предварителна закрила при уволнение, и дали е спазена
процедурата по чл. 333 от КТ съдът намира следното:
Ищецът твърди
да се е ползвал с такава закрила на осн. чл. 333, ал. 5 от КТ, която разпоредба
гласи, че бременна работничка или служителка, както и такава в напреднал етап
на лечение „ин витро” може да бъде уволнена с предизвестие само на осн. чл.
328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ, а без предизвестие – на осн. чл. 330, ал. 1 и
ал. 2, т. 6 от КТ, като в случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ следва да бъде
взето предварителното разрешение на инспекцията по труда.
В случая ищцата
твърди да е била бременна към момента на извършване на уволнението, което е
извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ ( а не както е посочено погрешно в
заповедта чл. 328, ал. 3 от КТ) – поради намаляване обема на работата.
Закрилата на посоченото основание при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е
абсолютна, т. е. бременна работничка или служителка не може да бъде уволнена
изобщо поради намаляване обема на
работа, без оглед на даване на разрешение от ДИТ. Дори такова да бъде поискано
и дадено,. закрилата на това основание при това основание за прекр. на ТПО е
абсолютна – т. е. в случай, че ищцата е била бременна към момента на прекр. на
ТПО не би могла да бъде уволнена изобщо.
В случая няма
спор между страните, и от събраните по делото писмени доказателства – мед.
удостоверение от д-р Н.Б., болничен лист за временна неработоспособност в
периода 12.12.2013г. – 25.12.2013г., 26.12.2013г. – 24.01.2014г. и за периода
25.01.2014г. – 23.02.2014г., 2 бр. известия за доставяне, писмо от ДИТ до ищеца
от 28.01.2014г., от показанията на
свидетеля д-р Н.Б. се установява, че ищцата е с установена бременност от
началото на м. септември 2013г., за пръв път е прегледана от д-р Б. на
13.11.2013г., като към тази дата е била в седма регистрирана седмица плюс два
дни, направила е няколко посещения при д-р Б., като на 09.12.2013г. същият й е
издал удостоверението и тя го е сменила като лекар. Видно е от издадените на
ищцата документи, че същата е с предполагаем термин за раждане ***г., както и
че бременността й датира няколко месеца преди датата на прекратяване на ТПО.
Съдът намира, че предвид събраните доказателства и предвид факта, че
удостоверението е издадено от лекар в кръга на функциите му, същото се ползва с
достоверна дата, чието оспорване от страна на ответника не е доказано. Отделно
от това на същата дата, на която ищцата е извършила последно посещение при д-р Б.
същият е издал амбулаторен лист, в който бременността на ищцата също е
констатирана. Спорно е единствено обстоятелството връчила ли е ищцата преди
уволнението си удостоверение на работодателя, с което да удостовери пред него
факта, че е бременна, и до какви последици е довело това.
Същевременно не
се спори между страните, че преди уволнението на ищцата работодателят не е
искал от нея да представи доказателства дали се ползва с предварителна закрила
на някое от изброените в чл. 333 от КТ основания, нито ищцата е декларирала
пред работодателя, че не се ползва с такава закрила.
За установяване
връчвано ли е удостоверение на работодателя, че ищцата е бременна, са събрани
гласни доказателства – показанията на св. Т. Т., сестра на ищеца, и на Д. К.,
съпруга на управителя на ответното дружество, поради което при кредитиране на
показанията им съдът следва да вземе предвид заинтересоваността на свидетелите
предвид отношенията им с всяка от страните, в случай, че се установят
противоречия в техните показания. Според показанията на свид. Т. на
09.12.2013г. вечерта сестра й я е помолила на другия ден да я придружи до
работа, за да даде на работодателя удостоверение, че е бременна, на
10.12.2013г. я придружила, изчакала я във фоайето, сестра й дала
удостоверението на управителя, той й казал да се разбере с главния счетоводител,
после В.С. отишла в друга стая и оставила още 1 копие от удостоверението на
някой друг. После сестра й отишла да работи и я отпратила. Установява се от
събраните писмени доказателства, че на тази дата главният счетоводител Б. е бил
в отпуск поради временна неработоспособност. От показанията на свид. К. се
установява, че двамата със съпруга си работят
един офис, като същата няма спомен на 10.12.2013г. В.С. да е идвала на
работа и да е връчвала на съпруга й документи, като едва след уволнението на
ищцата разбрали, че е бременна, от болничния лист от 12.12.2013г. Според
показанията на свидетелката последната е присъствала при връчване на заповедта
за налагане на дисц. наказание „забележка” от 09.12.2013г., но тогава С. не е
казала, че е бременна, и не са знаели за това обстоятелство.
При така
установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгл.
разпоредбата на чл. 313а, ал. 1 от КТ
бременната работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал
етап на лечение ин-витро, ползва права по чл. 140, ал.
4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на
състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните
здравни органи. Определено посочените права по от чл.140 до 310 КТ са свързани
със забраната за полагане на нощен и извънреден труд, със задължението на
работодателя да освобождава от работа бременната работничка или служителка за
медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време,
да не възлага извършването на работа, която е определена като вредна за
здравето на майката или детето и други. Целта им е да се създават необходимите
условия за полагане на труд с оглед охраната на
здравето на работничката и запазване на бременността. Преценката за това
дали бременната работничка се нуждае от тях и дали иска да ползва така
предоставените й права е изцяло на самата работничка, тъй като тя най-добре
познава здравословното си състояния и условията в които полага труд при
работодателя. А и определено в случай, че желае да се ползва от тези си права,
със самото искане за това ще следва и да удостовери пред работодателя правото
си да ги ползва, което става с документ, издаден от компетентните здравни
органи.
По
различен начин обаче стоят нещата, когато инициативата е в работодателя,
каквито са случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на работник с или
без предизвестие от самия работодател. Именно такъв е настоящият случай.
Съгласно трайната съдебна практика, а според прилаганите способи по отношение
на прекратяване на трудовите правоотношения, според законодателството на Р. България
е установено задължение на работодателя да иска от работника, чийто договор
възнамерява да прекрати, още преди да пристъпи към уволнението, сведения за
това дали работникът/служителят се ползва от закрила по реда на чл.333 КТ.
Именно това съдът намира обаче, че не е направено в случая от ответника.
Следва да се отбележи, че нормата на чл.313а от КТ
съществува в КТ от 2004г. и е пренесена с оглед ДИРЕКТИВА 92/85/ЕИО НА СЪВЕТА
от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването
на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на
работнички родилки или кърмачки. В чл.2 от
Директивата е дадено легално определение, според което за целите на тази директива „бременна
работничка” е тази бременна работничка, която уведомява работодателя си за
своето състояние, в съответствие с националното законодателство и/или
установената в страната практика.
Според Член 10 от ДИРЕКТИВА 92/85/ЕИО, озаглавена Забрана
за уволнение “С цел да се гарантира на
работничките, по смисъла на член 2,
упражняването на тяхното право за защита на здравето и безопасността им, което
се признава от разпоредбите на този член: 1. държавите-членки предприемат
необходимите мерки да се забрани уволняването на работничките по смисъла на
член 2, за периода от началото на бременността до края на отпуска по
майчинство, посочен в член 8, параграф 1, освен в изключителни случаи, които не
са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство
и/или установената в страната практика и, където е приложимо, след като
компетентните органи са дали своето съгласие; 2. ако работничка, по смисъла на
член 2, е уволнена през периода по точка 1, работодателят е длъжен надлежно да
посочи основателни мотиви за нейното уволнение в писмен вид;
Решение на Съд на Европейските Общности от 11 октомври
2007 година по дело C-460/06, по отношение на чл.10 от ДИРЕКТИВА 92/85/ЕИО е прието, че този член
трябва да се тълкува в смисъл, че забранява не само да се съобщава решение за
уволнение поради бременност и/или раждане на дете през периода на защита,
предвиден в параграф 1 от този член, но и да се предприемат подготвителни мерки
за подобно решение преди изтичането на този период.
Както вече се посочи, по-горе установената в страната
практика, към каквато изрично насочва нормата на чл.2 от Директивата, а същата
е част от вътрешното право на Р. България и има пряко приложение, е именно такава - при предприемане на
действия от работодателя, последният да иска от работника сведения за това дали
се ползва от закрилата, предвидена в чл.333 КТ. В случай, че работодателя бе
поискал такива сведения от ищеца, а последният не представи доказателства за
това дали се ползва от закрила, то тогава въпросът за уведомяването би бил
релевантен за извършеното уволнение. Не може да се приеме, че поведението на
работничка, която не е афиширала пред работодателя си, че е бременна, при
положение вида и характера на изпълняваната от нея трудово функция “счетоводител”
да не предполагат наличие на нездравословни условия на труд, и без
предварително да е била известена за намеренията на работодателя да я уволни,
да е трябвало да му представи документи, удостоверяващи това и състояние.
Добросъвестното поведение изисква не
ищеца, а работодателят, взел решение да уволни работника, да поиска от
него сведения дали се ползва с предварителна закрила при уволнение, на което и
да е от основанията по чл. 333 от КТ, в случай, че основанието, на което ТПО се
прекратява е измежду тези, при които работник/служител може ад се ползва от
закрила. А това е и трайната практика в страната. Това обаче не е сторено, а
определено от закрилата при уволнение, предвидена в чл.333, ал.5 КТ бременната
работничка се ползва за периода от началото на бременността според чл.10 от
Директивата. Само по причина, че използваното от работодателя основание за
уволнение е такова, което не го задължава да иска предварително разрешение на
инспекцията по труда, не е в състояние да го освободи от задължението да
провери, дали работника се ползва от закрила при уволнение в някоя от
хипотезите на чл.333 КТ. В случая работодателят не й е дал възможност и не й е
отправил писмено искане да представи доказателства за това, ищцата не е
попълвала декларация, с която да декларира, че не се ползва от някое от
основанията, посочени в чл. 333 от КТ, поради което, дори да е мислимо, че
ищцата не е представила преди 11.12.2013г. удостоверението си при работодателя,
то същата е била поставена в обективна невъзможност да представи документ за
това, че е бременна, преди уволнението, тъй като предизвестието и заповедта са
връчени едновременно. Освен това съдът кредитира показанията на св. Т., видно
от които един ден преди да бъде уволнена, сестра й е занесла документи, че е
бременна, на работодателя и на още един служител в счетоводството, оставила е
същите, които не са входирани, като показанията на св. К. и св. Т. в тази им
част не си противоречат, тъй като св. Т. не установи да е имало друго лице в
кабинета на управителя, а св. К. установи, че не през цялото време двамата със
съпруга й са заедно в офиса. Също така служителят не може да задължи
работодателя да входира документ, който се класира в личното му тр. досие, и
същите не се входират, видно от представените дневници на ответника.
Така, доколкото се установи по безспорен начин, че към
момента на уволнението на ищеца В.С., последната обективно е била бременна, при
което се е ползвала от предвидената в чл.333, ал.5 КТ закрила при уволнение, а
трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.328, ал.1, т. 3 КТ – поради
намаляване обема на работа, което не е измежду изрично посочените такива по чл.
328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12,
в които случаи може да бъде уволнена, с предизвестие, респ. по чл. 330, ал. 1
от КТ – без предизвестие, и по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – без предизвестие само чрез
предварително разрешение на инспекцията по труда, и не се установи и
работодателят-ответник да е искал от ищеца сведения да това дали се ползва от
закрила при уволнение, то Заповед № 66/11.12.2013г., с която работодателят е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца е издадена в противоречие със
закона, а извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно и като такова ще се
отмени, като искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и като такъв ще се
уважи.
С оглед изхода на спора по
главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „счетоводител” при ответника. В случая
не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като същият е работил
по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да
е изтекъл.
По основателността на иска по
чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение съдът намира
следното:
За присъждане на обезщетение поради оставане без работа
следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който
претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на
длъжност, при която е получавал по-ниско възнаграждение, и ищецът да докаже
размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за пълен работен месец преди уволнението, и размера на получаваното
по-ниско възнаграждение на новата длъжност. Фактът на оставане без работа
следва да се докаже със съответен официален документ, като такива в случая са
представено заверено копие от трудова книжка и удостоверение от ТД на НАП за
наличие или липса на трудови правоотношения. В случая от справките от ТД на НАП
– Пловдив е видно, че в периода 11.12.2013г. – 06.05.2014г. ищцата не е
работила по ТПО, като на 06.5.2014г. е сключила нов тр. договор с „КСПК – С. С
2013” ЕООД. Ето защо безспорно се установява, че в периода 11.12.2013г. –
06.05.2014г. ищцата е останала без работа вследствие на уволнението, като видно
от закл. на в. л. С. дължимото й за този период обезщетение възлиза на 3357, 34
лева (три хиляди триста петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки).
Ето защо този иск като изцяло основателен следва да бъде уважен. Така
посочената сума не следва да се приспада с получени от ищцата обезщетения на
друго основание, в т. ч. обезщетения за безработица и за временна
неработоспособност, тъй като обезщетението за временна неработоспособност се
дължи на съвсем друго основание, а съгл. чл. 54 е от КСО изплатените парични
обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е
отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Ето
защо претендираното от ищцата обезщетение й се следва изцяло.
По исковете с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатено тр.
възнаграждение, и по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за
неползван ПГО съдът намира следното:
От събраните по делото
доказателства – тр. договор, заповед за прекр. на ТПО. ЛТД на ищеца, и от
основното и доп. заключение на ССЕ на в. л. С. се установява, че през м.
декември 2012г. за периода до прекр. на ТПО ищцата е полагала труд, както и при
прекр. на ТПО й е начислено обезщетение за 3 дни неползван ПГО, общата дължима
сума съгл. ведомостта е начислена в р-р на 302, 54 лева, която сума включва трудово
възнаграждение в нетен р-р 209, 34 лева и обезщетение за неползван ПГО в нетен
р-р 93, 20 лева за 3 дни. Сочи се обаче, че сумата за обезщетение за неползван
ПГо е неправилно начислена, тъй като ищцата реално е имала право на 2 дни
неползван ПГО, за което й се дължи обезщетение в р-р на 69, 04 лева, тъй като
за периода на съществуване на ТПО е имала право на 5 дни и е ползвала 3 от тях.
Ето защо дължимото нетно ТВ на ищцата за
м. 12.2013г. възлиза на 209, 34 лева, а обезщетението за неползван ПГО на 69,
04 лева за 2 дни. Тези суми не са платени на ищцата, тъй като с платежното
нареждане за сумата от 1093, 79 лева са платени само ТВ за октомври и ноември
2013г.
Предвид горното искът за
присъждане на неплатено тр. възнаграждение за периода 01.12.2013гг. – 11.12.2013г.
ще се уважи за сумата от 209, 34 лева (двеста и девет лева и тридесет и четири
стотинки) и ще се отхвърли до пълния предявен р-р от 302, 54 лева, като искът
за заплащане на обезщетение за неползван ПГО ще се уважи изцяло, като на ищцата
се присъди такова за 2 дни в р-р на 69, 04 лева (шестдесет и девет лева и
четири стотинки).
Вземанията за всички присъдени
възнаграждения и обезщетения са лихвоносни, законна лихва е претендирана, като
исковата молба има х-р на покана за плащането им. Ето защо върху главниците по
чл. 225, ал. 1, 128, т. 2 и 224, ал. 1 от КТ ще се присъди законна лихва от завеждане
на ИМ до окончателното им плащане.
С оглед изхода на спора по иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ не следва да бъдат разглеждани предявените при
условията на евентуалност искове по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ.
С оглед изхода на спора ищцовата страна има право на
присъждане на разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете – 4
уважени изцяло иска, и един частично уважен. Същите са претендирани, като се доказват
извършени такива в размер на 1500 лева – платено адв. възнаграждение. Съразмерно
с уважената част от исковете й се следват такива в р-р на 1407, 58 лева (хиляда
четиристотин и седем лева и петдесет и осем стотинки).
С оглед изхода на спора ответникът няма право на
присъждане на разноските, доколкото същите са направени само по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 354,
30 лева (триста петдесет и четири лева и тридесет стотинки), от които ДТ в размер
на 60 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, 60 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК, 134,30 лева ДТ по
иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50
лева ДТ по иска по чл. 244, ал. 1 от КТ, сумата от 90 лева (деветдесет лева) –
разноски за ССЕ от бюджета на съда, и сумата от 5 лева (пет лева) – държавна
такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на В.Ц.С., с ЕГН: **********, от гр. П., бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *, със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш.” № *, ет. *, чрез пълномощника адв. Т.К.,
извършено с Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение № 65/11.12.2013г. и
със Заповед № 66/11.12.2013г. за прекратяване на трудово правоотношение на
управителя на „Коев” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1,
ет. 8 Т. Г. К., с които трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работата, считано от
11.12.2013г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Ц.С., с ЕГН: **********, от гр. П., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Ш.” № *, ет. *, чрез пълномощника адв. Т.К.
на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” в „Коев” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет” № 1,
ет. 8, представлявано от управителя Т. Г. К..
ОСЪЖДА „Коев” ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет”
№ 1, ет. 8, представлявано от управителя Т. Г. К. да заплати на В.Ц.С., с ЕГН: **********,
от гр. П., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш.” № *,
ет. *, чрез пълномощника адв. Т.К. следните суми: сумата от 3357, 34 лева (три хиляди триста петдесет и
седем лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че в периода
11.12.2013г. – 06.05.2014г. ищецът е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение, сумата от 209, 34
лева (двеста и девет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.12.2013гг. – 11.12.2013г., сумата от 69, 04 лева (шестдесет и девет лева и четири стотинки),
представляваща обезщетение на осн. чл.
224, ал. 1 от КТ за 2 дни неползван платен годишен отпуск за 2013г, ведно
със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2014г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и
сумата от 1 407, 58 лева (хиляда
четиристотин и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направени
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. 12.2013г.
за разликата над сумата от 209, 34 лева (двеста и девет лева и тридесет и
четири стотинки), до пълния предявен размер от 302, 54 лева (триста и два лева
и петдесет и четири стотинки), като неоснователен.
ОСЪЖДА „Коев” ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет”
№ 1, ет. 8, представлявано от управителя Т. Г. К. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС следните суми:
сумата от 354, 30 лева (триста
петдесет и четири лева и тридесет стотинки) - държавна такса върху уважените искове, сумата от 90 лева (деветдесет лева) – разноски за
съдебно-счетоводни експертизи от
бюджета на съда, и сумата от 5 лева
(пет лева) – държавна такса за
издадено на ищеца съдебно удостоверение.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Таня Асп. Георгиева/
Вярно с оригинала.
В.А.