Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13171 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Р.И.В., Н.Л.В., М.Р.И. и М.Л.В. с предявени против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД гр.София субективно съединени осъдителни искове по чл.432, ал.1 ГПК за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 12.11.2019г. до изплащането, както следва:
-за Р.И.В. сумата 100 000лв., частично от 200 000лв.;
-за Н.Л.В. сумата 100 000лв., частично от 200 000лв.;
-за М.Р.И. сумата 50 000лв., частично от 150 000лв.;
-за М.Л.В. сумата 50 000лв., частично от 150 000лв.
Твърденията са за настъпило на
12.11.2019г. в гр.София пътно-транспортно
произшествие, при което л.а. БМВ с ДК № ********управляван от В.А.С., след като нарушил
правилата за движение блъснал пешеходеца И.Р.И. и причинил неговата смърт. Ищците са съответно
родители, брат и баба на починалия,
които твърдят поради смъртта му да са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в непреодолима мъка от загубата на своя близък, с когото
имали топли и близки отношения; значителни емоционални страдания и негативна
промяна в личния им живот; изживяване на силен стрес от смъртта на родственика
си в млада възраст, когато пред тях е предстояло тепърва да изживеят много
житейски радости и съвместни събития. Вредите се претендират от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието
водач.
Ответникът оспорва застрахования водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Навежда възражение за съпричиняване
с твърдението в нарушение на чл.113 ЗДв.П и
чл.114 ЗДв.П пострадалият да е предприел внезапно
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място в тъмната част на
денонощието, като едновременно с това е бил в пияно състояние
след употреба на алкохол и по
този начин допринесъл за вредните
последици. Претенциите на първите двама
ищци /родители/ оспорва по размер
с доводи за завишеност спрямо действително претърпените вреди, а по отношение
претенциите на останалите двама /брат и баба/ навежда,
че не попадат
в изключенията по ТР №
1/21.06.2018г. по тълк.д.№
1/2016г. ОСГТК на ВКС на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение. Във връзка с последното се
позовава на чл.493а, ал.4 КЗ, която норма определя лимит на застрахователно
обезщетение от 5000лв. за онези роднини, които са извън тесния семеен кръг.
След подаване на исковата молба е
починала ищцата М.В., поради което и на основание чл.227 ГПК с определение от
14.06.2021г. са конституирани наследниците й по закон А.Л.И. и Н.Л.В..
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключена и действаща към деня на произшествието застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а. БМВ с ДК № *******със
застрахован управлявалия го водач В.А.С., страна по която е ответникът.
Не е
предмет на спор настъпилото на 12.11.2019г. в гр.София на бул.Симеоновско шосе пътно-транспортно произшествие, при което управляваният
от В.С. лек автомобил блъснал пешеходеца И.Р.И..
От
заключението на изслушаната СМЕ се установява, че при удара пострадалият е
получил множество и тежки наранявания по главата и тялото, несъвместими с
човешкия живот, от които починал на място.
По
отношение механизма на произшествието и обстоятелствата свързани с настъпването
му са представени писмени доказателства /констативен протокол на СДВР, протокол
за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващ орган по образуваното
досъдебно производство/ и прието заключение на вещо лице по САТЕ. От тях се
установява, че на посочената дата около 6.35ч. сутринта в гр.София л.а.БМВ се
движил по бул.Симеоновско шосе от ул. Проф.д-р И.Странски към бул.Д-р Г.М.Димитров по дясната от двете пътни
ленти със скорост от 62.7 км./ч. в тъмната част на денонощието, при сухо платно
за движение и добра видимост от работещо улично осветление. В същото време в
района на № 90 И.Р.И. предприел пресичане на пътното платно от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът не предприел спиране и
автомобилът ударил пешеходеца с предната си част в областта между средата и
левия фар, от което последният получил силен удар от лявата страна. Поради
високата предна част на автомобила тялото му не се качило върху капака, а било
отхвърлено напред и вляво, като плъзгайки се по пътното платно се установило на
място.
Видно от
протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на вещото лице на
мястото на произшествието не е имало пешеходна пътека, нито знаци обозначаващи
преминаването на пешеходци. При огледа не са констатирани спирачни следи, което
означава, че водачът не е предприел аварийно спиране. С оглед конкретната пътна
обстановка е имал обективната възможност да забележи движещият се към платното
пешеходец от разстояние около 55-56м. и при своевременното му възприемане е
могъл да предотврати удара чрез спиране. При движение със скорост от 62.71
км./ч. опасната зона е 46м., а при скорост от 50 км./ч. опасната зона определя
на 33.19м. За него предотвратимост е била налице и
при намаляване на скоростта, при което е щял да премине безопасно зад
пешеходеца и удар не би настъпил. Сочи още, че за настъпването на
произшествието значение има и поведението на пешеходеца, който от същото
разстояние е имал видимост и обективно могъл да възприеме приближаващия
автомобил.
Представената съдебно-химическа експертиза и
заключението на приетата по делото СМЕ установяват, че към момента на
произшествието пострадалият И.И. е бил алкохолно
повлиян с констатирана концентрация на алкохол в кръвта от 1.89 промила и в
урината 2.5 промила. Вещото лице пояснява, че меродавно за определяне степента
на повлияване от алкохол е концентрацията в кръвта, а не и в урината, която
единствено сочи, че е бил във фаза на излъчване /елиминация. Установената
концентрация в кръвта е към долната граница на средна степен на алкохолно
опиване, но със сигурност е бил повлиян и с нарушена емоционална сфера. При
тази степен са подтиснати характерологичните
особености на личността, има нарушена координация, забавени реакции и мисловна
дейност.
Въз основа така установения механизъм съдът обоснова извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си нарушил разпоредбата на чл.116 ЗДв.П задължаваща водачите
на пътни превозни средства да бъдат внимателни
и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДв.П задължаваща ги да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Събраните по делото доказателства
не установяват навлизането на пешеходеца на пътното платно да е било внезапно
или непредвидимо за водача. Пътната обстановка е била такава, че последният от достатъчно разстояние
обективно е могъл да го възприеме като опасност и своевременно да намали или
спре.
Същевременно
по делото се установи, че пострадалият И.И., като
пешеходец и участник в движението, е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата задължава пешеходците да пресичат
пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се
съобразят с приближаващите пътни превозни средства. Според разрешението дадено
в т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г.,
ОСНК на ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е
абсолютно, когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел
място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4
и чл.114 ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113,
ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението да
отиде на пешеходна пътека.
В случая пострадалият е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено с маркировка или пътни знаци за
пешеходна пътека място в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Не без значение е и обстоятелството, че е бил повлиян
от употребата на алкохол с концентрация в кръвта от 1.89 промила, което
безспорно се е отразило на възприятията му и възможността за правилна преценка
на конкретните условия с оглед безопасно пресичане. Ето защо съдът намира, че
неговото поведение се намира в причинна връзка с произшествието и обективно е
допринесло за настъпване на вредните последици, поради което е налице
основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на
поведението на двамата участници в движението съдът приема принос на пострадалия от 50%, с колкото
следва да се намали дължимото обезщетение.
Кръгът от лицата с право на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане поради смърт са определени в ППВС № 4/1961г. и
това са съпругът, децата и родителите на починалия, а с ППВС № 5/1969г. е
признато това право и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия, без да е сключен брак. С ТР № 1/ 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, този кръг е разширен
с признаване правото на обезщетение за неимуществени вреди по изключение и на
други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания.
По делото не се спори от представените удостоверения за
наследници се установява, че Р.В. и Н.В. са родители на починалия в
произшествието И.И., М.И. е негов брат, а М.В. негова
баба.
За отношенията си с пострадалия и претърпените
неимуществени вреди ищците са ангажирали гласни доказателства.
От показанията на свидетелите С. И., Г.Г., Р.П.и И.А. се установява, че преди около две години И.дошъл
в гр.София на работа за по-голяма заплата. Преди това живеел с родителите и
брат си М. в едно домакинство. Около 7-8 години работел заедно с баща си в
гр.Монтана. След установяването си в
София продължил да поддържа контакт с близките, прибирал се в почивните дни в
Монтана, събирали се на празници, редовно им изпращал пари. След 1990г.
родителите В. и Н. работели в чужбина около десет години, като бабата М.
полагала грижи за децата в този период. Тя много обичала внука си. Свидетелите
ги определят като добро, сплотено семейство, имали близки и топли отношения с
уважение помежду си, помагали си взаимно. За всички вестта за смъртта на И.била
шок, плачели постоянно и били неутешими в скръбта си. Ходели често на
гробищата. От мъка родителите рухнали психически и се поболели, не били същите,
а бабата не могла да преживее смъртта на внука си и починала. Братът М. се
затворил в себе си и почти не контактувал с приятели.
Показанията на свидетелите са
последователни, непротиворечиви и основани на лични възприятия, поради което
съдът ги кредитира. Въз основа на тях съдът обоснова извод, че ищците Р. и Н. В.ви
са претърпели неимуществени вреди. Вън от съмнение е, че загубата на дете е
трагично житейско събитие за родителите, източник на интензивни болки и
страдания. Ищците са били привързани към сина си, разчитали са на него и
получавали финансовата му подкрепа, като със смъртта му са понесли непоправима
психическа травма, която променила живота им и която ще ги съпътства винаги.
Предвид това, с оглед доказаните обстоятелства и при съобразяване
социално-икономическото състояние в страната, както и установените лимити на
застрахователна отговорност към датата на произшествието, съдът приема за
съответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на
неимуществените вреди от 100 000лв. за всеки един.
С оглед извода за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД така определеното обезщетение следва да се намали с 50% ,
поради което исковете на Р.В. и Н.В. по чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважат до
сумата 50 000лв.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя в рамките на застрахователната сума и от деня на уведомяването
на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за събитието, а ищците са предявили
извънсъдебната си претенция за обезщетение за неимуществени вреди на 16.12.2019г.
и от тази дата застрахователят дължи законна лихва, която следва да се присъди.
По отношение исковете на М.И. и М.В.
/заместена в производството по чл.227 ГПК от наследниците си А. И. и Н.В./ съдът намира следното:
Съгласно посоченото ТР №
1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС,
за признаване правото на обезщетение за неимуществени вреди по изключение на
лица извън тесния семеен кръг /ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г./, е необходимо
да се установи създадена между тях и пострадалия трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Развити са
съображения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия
и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/61г. и № 5/69г. Това означава, че
обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
В разглеждания случай, освен
наличието на родство, от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод създадената от тези ищци /брат и баба/ с починалия в
произшествието връзка, респ. претърпените от тях болки и страдания поради
смъртта му да попадат в посоченото изключение. Свидетелските показания
установяват да са били в много добри отношения и близост, която е нормална и
типична за родствените отношения между братя, от една страна, и баба и внук от
друга. Така братята са израснали заедно и живели в едно домакинство до преместването
на пострадалия в гр.София, а бабата е полагала грижи за последния няколко
години, когато бил малък докато родителите му са на работа в чужбина и до
завръщането им, след което заживяла в близко село. След като започнал работа в
гр.София И.И. продължил да контактува с близките си,
включително с ищците М.И. и М.В., често се прибирал в родния си дом, помагал
им, празнували съвместно празници. В личен план безспорно са понесли смъртта му
тежко и изпитали страдание и мъка. Но по съдържание връзката и
взаимоотношенията между тях не се отличават с онази изключителност, която
визира тълкувателното решение и поради която може да се направи извод, че претърпените
морални болки и страдания надхвърлят по интензитет обичайно присъщите.
При горното съдът намира, че за тези
ищци не е налице материална легитимация да получат обезщетение за неимуществени
вреди, поради което предявените искове в тази част подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищците са освободени от
заплащането на държавна такса за исковете и разноски в производството.
Представлявани са по делото от адв.А.И.
съгласно представени пълномощни. В съдебно заседание от 25.01.2022г. се е явил
друг адвокат, без да са оттеглени пълномощията на първия, чието процесуално
представителство, видно от приложените пълномощни /стр.133-137/ е осъществено
само за това съдебно заседание с изявление за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв.И.. По делото не са
представени доказателства за сключен между ищците и адв.И.
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно било ли е уговорено
адвокатско възнаграждение, респ. в какъв размер, както и доказателства за
неговото плащане. Пълномощникът не е направил изявление, респ. представил
доказателства представителството да е било
уговорено безплатно в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА. Предвид
това съдът намира, че в полза на ищците, чиито искове са частично уважени, не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил разноски в производството общо от
405лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на
200лв. или общо разноски от 605лв. Тъй като защитата е осъществена по отношение
четири отделни иска, отговорността за разноски следва да се определи с оглед
отхвърлянето на два от тях и частичното уважаване на останалите. На основание
чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищците М.И. и А.И. и Н.В. /конституирани на мястото
на починалата М.В./ следва да се възложат разноски от 302.50лв. с оглед
отхвърлените им искове, или по 151.25лв., а в тежест на ищците Р. и Н. В.ви
разноски на всеки един по 75.63лв., с оглед отхвърлената част от техните
искове.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от
4000лв., както и 100лв. платено от бюджетните средства на съда възнаграждение
за вещо лице или общо 4100лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.И.В., ЕГН **********, и Н.Л.В.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.Монтана, кв.******, на всеки един по сумата 50 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техния син И.Р.И., настъпила от ПТП на 12.11.2019г. и причинено
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. БМВ с ДК № ********ведно със
законната лихва от 16.12.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди
за разликата до пълните предявени размери по 100 000лв. и за законна лихва
върху тях за периода 12.11.2019г.-16.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.И., ЕГН **********,
с адрес гр.Монтана, кв.******, против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат И.Р.И. вследствие ПТП на
12.11.2019г., ведно със законната лихва от 12.11.2019г. до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.И., ЕГН **********, с адрес
гр.Монтана, кв.******, и Н.Л.В., ЕГН **********, с адрес гр.Монтана, кв.******вх.******/правоприемници
на починалата в хода на производството ищца М.Л.В. /, против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******, гр.София иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на И.Р.И. от ПТП на
12.11.2019г., ведно със законната лихва от 12.11.2019г. до изплащането.
ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН **********, и Н.Л.В.,
ЕГН **********, двамата от гр.Монтана да заплатят на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******,
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки по 75.63лв.
ОСЪЖДА М.Р.И., ЕГН **********, от
гр.Монтана да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София, разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 151.25лв.
ОСЪЖДА А.Л.И., ЕГН **********, и Н.Л.В.,
ЕГН **********, двете от гр.Монтана, /правоприемници на починалата в хода на
производството ищца М.Л.В./ да заплатят на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 151.25лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******,
гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 4100лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: