Разпореждане по дело №552/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делотое образувано пред настоящата инстанция по подадена въззивна жалба от А.. К., в качеството му на З. на подсъдимата И. против присъда № 478/13.01.2011г. по НЧХД № 1655/2009г. по описа на БлРС. С присъдата съдът е призналподсъдиматаП. Ц. И. – родена на 12.11.1942 година в с.Г., оБ. Л., жител и живуща в Б., ж.к. З. 32, . 3 А. 8, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, ЕГН * за виновна в това, че 04.09.2008 година около 19.30 часа пред блок № 32 в ж. к. З. в Б. е казала унизителни за честта и достойнството на А. Н. М., с ЕГН * от Б. в нейно присъствие, а именно “дебелана, грозна, простачка, мръсница, грозотия и туловище” – престъпление по чл. 146 ал. 1 предл.1 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е освободил, като й е наложил административно наказание “глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 пред.1 от НК за израза “краво, ще умреш”, както и по обвинението по чл. 146 ал. 1 предл. 1 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т. 2 от НК. Със същата присъда съдът е признал подсъдимата за виновна и в това, че на 04.09.2008 година около 19.30 часа пред блок № 32 в ж. к. З. в Б. е разгласила клевети - неистински позорни обстоятелства за А. Н. М., с ЕГН * от Б. а именно, че синът й Олег е “главурко и разбойник, като баща му” – престъпление по чл. 147 ал. 1 предл.1 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 пред.1 от НК във връзка с чл.148, т.1 от НК за изразите “хулиган, ти си невъзпитан побойник, като баща си, простак, ще стигнеш до затвора” и изразите отправени към В. М., “че е бандит, пияница и крадец” , същевременно е признал подсъдимата за виновна в това, че е разгласила клевети – преписала извършването на престъпление от А. Н. М., с ЕГН * от Б., а именно: в жалба до Директора на РДВР Б. и копие до Началника на РПУ Б. с вх. № 12226/09.09.2008 година по описа на РПУ Б. е посочила, че М. попълва Декларации с невярно съдържание, за да удостовери пред Община Б., че мъжът с когото живее – В. И. М., не работи, за да получи добавка за отопление” – престъпление по чл. 147 ал. 1 предл.2 от НК във връзка с чл. 148 ал. 1 т.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК я е освободил по наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева и я е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 пред.2 от НК във връзка с чл.148, т.2 от НК за това, че М. е корумпирана. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати на А. Н. М., с ЕГН * от Б. сумата 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди от престъпленията, включващи 800 (осемстотин) лева, обезщетение от престъплението по чл.146, ал. 1, предл. 1 от НК, във връзка с чл.148, ал.1, т.1 от НК, 500 (петстотин) лева, обезщетение от престъплението по чл.147, ал.1 пред. 1 от НК. във връзка с чл.148, ал.1, т.1 от НК и 500 (петстотин) лева, обезщетение от престъплението по чл.147, ал.1 пред. 2 от НК. във връзка с чл.148, ал.1, т.2 от НК, като е отхвърлил иска над уважената част като неоснователен и я е осъдил да заплати на А. Н. М., с ЕГН * от Б. сумата 627,30 (шестстотин и двадесет и седем лева и тридесет стотинки) лева, представляващи сторените от последната съдебни и деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Районен съд Б. сумата 72 (седемдесет и два) лева, представляващи държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск, както и 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата си подсъдимата се излагат подробни съображения за неправилността, незаконосъобразността и необосноваността на присъдата. Акцентира се, че осъдителната и част противоречи на Закона, че липсвали каквито и да е доказателства относно изпълнителното деяние и авторството му, а в хода на прениите защитникът излага допълнителни аргументи, че били налице основания за реторсиране на деянията. Прави се искане присъдата да се отмени, като подсъдимата бъде оправдана изцяло по повдигнатите обвинения или делото да се върне за ново разглеждане на районния съд поради съществени процесуални нарушения именно в тази инстанция, а именно че не бил приложен института на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК, че се е произнесъл по просрочена тъжба депозирана извън седмодневния срок даден от съда за поправяне на първоначалната.

Въззиваемата оспорва твърденията и съображенията в жалбата, като се пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и справедлива.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и Закона, приема за осъществена следната фактическа обстановка:

Тъжителката А. Н. М. и П. Ц. И. са съседи, живеят на един етаж и ползват една етажна площадка в Б., ж. к. ”З.” Б. .3, като тъжителката работи в системата на МВР, а подсъдимата е пенсионер, занимаващ се с търговска дейност, като едноличен търговец. Отношенията им били влошени заради битови и междусъседски разправии. Имало скандали между М. и И., както и многократно на място е идвал полицейски патрул. В полицията са постъпвали и жалби по различни поводи от страна И. срещу М. и обратно.

На 04.09.2008 година около 19.30 часа подсъдимата И. била пред блок № 32 в ж. к. З. в Б. заедно със внуците си и свидетелката И. И. видяла свои съсед с име М. и го помолила да й помогне, като пренесе едни прозорци до мазето й в същия блок и вход. И. тръгнала с М., а свидетелката И., заедно с внуците на подсъдимата останали да седят на пейка в градинката пред блока. Като видяла, че се внасят прозорците в мазето на входа им, тъжителката М. поискала същите да бъдат прибрани, така че да не пречат на нормалното ползване на останалите мазета. Това възмутило подсъдимата и същата започнала да крещи, че отново става скандал. Нахвърлила се върху тъжителката и започнала да я обижда, като я наричала “дебелана, грозна, простачка, мръсница, грозотия, туловище”, по отношение на Д. й О. викала, че е “главурко, разбойник, като баща му”, а по отношение на съпруга на тъжителката В. М. казала, че “че е бандит, пияница и крадец”. Като видяла, че отново започва скандал с И., тъжителката М. се прибрала в апартамента си, където бил и свидетеля М.. По късно на място пристигнал полицейски патрул, а по същия случай на 09.09.2008 г. подсъдимата И., депозирала и жалба в РПУ – Б.. Описаното се отразило негативно върху психичното състояние на пострадалата, отишла на лекар, като видно от представената по делото експертиза от 17.09.2008 г. е М. била напрегната, имала сърцебиене, оплаквала се от отмаляване, трудно съсредоточаване, плачене и боцкане по цялото тяло, като не са установени обективни причини за това й състояние е консултирана с психиатър и кардиолог. Това нейно състояние продължило известно време след това, като някои симптоми продължават и понастоящем. По жалба с вх. № 12226 от 09.09.2008 година на подсъдимата И. до Директора на РДВР Б. е образувана преписка и съответно осъществена проверка, по която страните са предупредени да не се саморазправят като споровете между тях да се разрешават по съответния ред. В горната жалба подсъдимата И. твърди, че тъжителката М. получава добавки за отопление от Община Б., като за целта е попълнила декларация с невярно съдържание, че мъжът, с когото живее – В. М., не работи, като същевременно същият осъществява трудова дейност в строителството и не декларира доходи. По време на проверката обаче тези твърдения не са установени.

Представена е по делото преписка с вх. № 825/2006 година, образувана отново по жалба на подсъдимата И. срещу тъжителката М. с искане последната да бъде разследване за действия уронващи престижа на МВР, да бъде наказана по съответните деяния, както и да бъде разследвана за описани от подсъдимата в жалбата престъпления.

Пред първостепенния съд са представени множество, гласни и писмени доказателства изведени от показанията на свидетелите А., Р., И., М. Т. М. И.Б., Ш., М. Ш. Ш., М., Я. С.. Районният съд подробно е анализирал информацията, предоставена в показанията на свидетелите, като е разграничил две основни групи доказателствена стойност, едната в подкрепа на обвинението, другата в подкрепа обясненията на подсъдимата, с които твърди, че е реагирала на обидни реплики срещу нея от страна на тъжителката. Така например правилно са отчетени всичките данни за резултата от деянието върху живота и поведението на пострадалата от показанията на свидетелите С. и М., както и Р.. Същите твърдят, че случаят се е отразил тежко на пострадалата и нейното семейство, като бил създаден постоянен психически дискомфорт и тревога, заради разпространените клевети и обиди, че трудно са преживели моралното им опетняване и засягане на професионалния имидж. И други от свидетелите съобщават за здравословни проблеми на тъжителя след случая, като го отдават на преживения стрес и неприятности. От друга страна правилно районния съд е приел обясненията на подсъдимата за несъответни на действителното положение, тъй като противоречат освен на показанията на свидетелите и на писмените документи свързани с безусловното установяване, че не са констатирани неправомерни действия от страна на пострадалата на сочената дата- такова са писмени документи , жалби и докладни от проверки. Единствено съответни на показанията на подсъдимия са тези на свидетеля Ш. и И., като първата е нейна дъщеря и явно заинтересована от оправдаване на подсъдимата, вторият свидетел е близка приятелка и показанията и че подсъдимата била затворена в мазето от съпруга на пострадалата не се подкрепят от останалите гласни доказателства и събраната от тях информация. Такава се съдържа в показанията на свидетеля Ангелакова, И., М., Т., М. и Я..

Въз основа на обсъдените в последователност и логическа обвързаност доказателства въззивният съдът приема за правилни, обосновани и законни изводите на първостепенния съд относно фактите по делото факти и правото по отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение.

Правилно районният съд е приел, че установената фактология е действителната и че същата безусловно установява, че на инкриминираната дата подсъдимата е осъществила състава на три престъпления срещу личността на подсъдимата. Повдигнатите срещу подсъдимата И. обвинения са за осъществяване квалифициран състав на обида, а именно казване на нещо, унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие и нанесена публично и разпространена Ч. печатно произведение, представляващо престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 във връзка с чл.146 ал.1 пред.1 от НК и за осъществяване на квалифицирани състави на клевета, а именно разгласяване на позорни обстоятелства, разпространени публично, представляващо престъпление чл. 148 ал.1 пред.1 от НК във връзка с чл.147, ал.1, пред.1 от НК и преписване на престъпление, обстоятелство разпространено публично или Ч. печатно произведение, представляващо престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.147, ал.1, пред.2 от НК. Изложените аргументи свързани със съставомерните признаци са прецизирани с оглед на правото, като правилно е прието, че субект на деянието е именно подсъдимата, а изпълнителното деяние се е изразило в изричане на отправени обидни думи и неверни позорящи факти. За същите се съди освен от твърденията в тъжбата и от установеното в рамките на водените проверки. Думите били непосредствено възприети от пострадалата, като съдържанието им е засегнало самооценката й за собствената личност и достойнство. Значението на казаното представлява обективен израз на обидно, презрително и унизително отношение на подсъдимата към тъжителя. Обстоятелството, че тя е възприела това отношение и е пострадала от него, като е била унизена, се доказа по несъмнен начин в производството от показанията на близките и колеги на тъжителя, които са възприели непосредствено поведението на подсъдимата. Правилни са съображенията на районния съд и по отношение наличието на пряк умисъл, у извършителката, тъй като същата е разбирала, че използваните от нея думи имат обидно значение, че ги употребява в присъствие на пострадалата и че ще засегне честта и достойнството и, каквато е била и пряката цел.

Правилно е оправдаването по квалификацията за печатно произведение, тъй като думите били изказани.

Напълно солидарен е настоящия състав и с аргументите в първоинстанционното решение по отношение на обвинението по чл.147, ал.1 от НК във връзка с чл. 148 ал.1т.1 и 2 от НК – клевета- действително в конкретния казус се касае за случай и на двете хипотези на клевета. В първата хипотеза на разгласяването на неистински позорни факти и обстоятелства, отнасящи се до пострадалата Ч. довеждането им до знанието на Т. лице- каквото е Директора на ОДП Б.. В хипотезата на приписване на престъпление, а именно разгласяване на обстоятелството, че тъжителят е извършил престъпление, в конкретният случай – документно престъпление (потвърждаване на неистина в писмена декларация, представена пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелствата в нея - Глава ІХ, раздел ІV от НК, “Документни престъпления”) и подкуп (раздел ІV от НК, “Подкуп”). В тази част следва да се отговори на оплакването в жалбата, че неверните и позорящи обстоятелства в сигнал до административен ръководител са съставомерни по престъплението клевета, тъй като са били насочени срещу честта и достойнството й. Това, че са направени пред длъжностно лице не само не означава, че отпада наказателната отговорност, но и правилно е било съобразено от районния съд, че е осъществен състава именно на това престъпление, а не набедяване по чл. 286 от НК, което е само пред орган на разследването. Разбира се настоящата инстанция е напълно солидарна с останалите съображения на районния, поради които не е прекратил производството по делото заради престъплението набедяване по чл. 286 от НК. Правилни са и изводите относно субективната страна, като е прието че са написани при пряк умисъл че са “неистински” и пресъздават факти и обстоятелства, различни от обективната действителност. Правилно съдът е възприел, че част от обвинението касаеща отправените реплики към роднини на тъжителката са извън предмета на засягане на нейната чест и достойнство, следователно са несъставомерни, което е наложило подсъдимата И. да бъде оправдана по обвинението за клевета, касаещо посочената част.

По защитните възражения за приложение на института на реторсия въззивният съд приема, че съгласно разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК и чл.148 ал.3 от НК този институт е приложим само по отношение на престъплението обида. В случая обаче не се установява вторият кумулативно необходим елемент на реторсията, а именно обиденият да е отвърнал веднага с обида. Такива данни не се съдържат в доказателствената маса събрана по делото, поради което липсват материално правните предпоставки за оправдаване на подсъдимата на това основание.

За съставомерността на изложеното остават изложените в жалбата, с копие до в. “ С.” обстоятелства, които в достатъчна степен, характеризират написаното, като клеветнически твърдения.

Присъдата е правилна и по отношение на предявените граждански искове, които са допустими и основателни, заради доказаните претърпени от пострадалата вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпленията. Вредите имат неимуществен характер и са се изразили в неблагоприятни за тях последици- претърпени психически страдания. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови виновно причинените другиму вреди. С действията си подсъдимата виновно е предизвикал вредоносен извън договорен резултат, за който отговаря до размера на причинените вреди. С оглед справедливото му обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД , съдът приема за относими, продължителния период, в които са търпели неблагоприятните последици от увреждането, през които са водели непълноценен живот.

Същевременно страданията са били свързани и с обществената оценка, свързана със служебното й качество, което е допълнителен фактор от риск за по- високи вреди.

Именно поради изтъкнатите гражданско правни вредни последици, с оглед характера и степента на вредите съдът се солидаризира с мотивите на първостепенния съд относно справедливото обезщетяване и приема, че правилно е счел за доказан приетия размер и за трите обективно и субективно съединени иска. Не следват корекции и в частта относно държавните такси и разноските по делото.

Не на последно място съобразявайки доводите на защитника приема, че първоинстанционния съд правилно е приел, че деянията са извършени в съвкупност, а не при условията на продължавано престъпление, за което се изисква еднородност на квалификацията. В случая обвиненията са за различни престъпления- клевета и обида, следователно деянията са отделни за две отделни престъпления, а не един състав на едно и също престъпления, както изисква нормата на чл. 26 от НК. Поставения въпрос обаче има друг аспект, в който настоящата инстанция при контрол върху присъдата констатира неправилно приложение на Закона. Става въпрос за принципите следвани при определяне на наказанието. Първоинстанционният съд е приел, че за всяко от трите престъпления са били налице основанията за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, без да съобрази, че съгласно нормата на чл. 78а ал. 5 от НК / в редакцията си към датата на извършване на деянието , актуална и към настоящия момент/ привилегията на чл. 78а от НК не се прилага в случаите на множество престъпления какъвто е и настоящия случай. Съдът е следвало да определи наказанието си съобразно нормата на чл. 54 от НК. От друга страна обаче в рамките на развилото се въззивно производство няма жалба от страна на поддържащите обвинението, а именно тъжителя и нейния повереник, следователно е приложима хипотезата на чл.337 ал.2 от НК, според която въззивният съд може да увеличи наказанието само в случаите, в които има съответна жалба от частния тъжител. Поради горните констатации и въз основа на Закона въпреки, че се констатира сочената незаконност при определяне на конкретното наказание, въззивният съд няма правомощия да го увеличи, а наложеното е по- благоприятно за подсъдимата, следователно и като взема предвид, че първоинстанционният съд е обсъдил коректно поради какви конкретни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е наложил и индивидуализирал наказанията приема, че присъдата и по отношение размера на наказанията следва да се потвърди.

По отношение на възраженията свързани с обективните данни и справедливостта на присъдата отново се акцентира, че правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание- глоба след освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 от НПК вр. с чл. 334 ал. 1 т. 6 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 478/13.01.2011г. по НЧХД № 1655/2009г. по описа на БлРС.

Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: