МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 924
по описа на С. районен съд за 2016г.
Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт
срещу С.Р.С., роден на ***г., постоянно
живущ ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“ предложение
първо НК вр. чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК, затова че на 18.02.2016г.
в с.Д., общ.С., обл.С., като водач на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег. №
СС1617АМ, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата, като е управлявал автомобила със скорост
по–висока от разрешената за населено място, а именно със 74 км/ч. и по непредпазливост причинил тежка
телесна повреда на В.И.В. ***, ЕГН **********, изразяваща се в продължително
разстройство на съзнанието, обусловено от травмена болест на мозъка, усложнена
с травмена деменция, като след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
В съдебното производство в качеството на частен
обвинител е конституиран В.И.В., ЕГН **********, представляван от упълномощен
повереник адв.И.Р..
Производството пред първоинстанционния съд е проведено
по реда на глава ХХVІІ НПК с признаване на фактите по обвинителния акт от
страна на подсъдимия при разясненост на правата му в двете хипотези на чл.371 НПК.
Представителят на Районна прокуратура-С.
поддържа обвинението, изразява становище за пълна установеност на фактите по
случая. Подчертава, че причинената телесна увреда на пострадалия е тежка и
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок една година, което
да бъде отложено за срок три години, както и подсъдимият да бъде лишен от
правото да управлява МПС една година.
Повереникът на частния обвинител споделя
становището на прокурора досежно предложените наказания с оглед необходимостта
подсъдимият да издържа семейството си и посочва, че е доказана оказаната на
пострадалия помощ от страна на подс. С.. Изразява становище, че не е налице
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат вследствие ПТП-то.
Защитникът на подсъдимия посочва, че последният
е имал безупречно процесуално поведение през времетраене на наказателното
производство и добросъвестно е съдействал на разследващите органи. Визира, че
подсъдимият изкарва прехраната на семейството си като шофьор и моли за
постановяване на справедлива присъда.
Подсъдимият посочва, че е казал каквото
има с направеното от него самопризнание. В последната си дума заявява съдът да
отсъди както е по закон.
Подсъдимият С.Р.С. признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява и съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. С постановеното протоколно
определение от 08.12.2016г. в проведеното открито съдебно заседание, съобразно правилото
на чл.372, ал.4 НПК, съдът прие направеното самопризнание като подкрепящо се от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Съдът, въз основа на направеното признание
на посочените в обвинителния акт факти, преценено и обсъдено със събрания в
досъдебното производство доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Р.С. ***, занимава се със
земеделие и с което осигурява средствата за прехрана на семейството си. Същият
е правоспособен водач на МПС от 2006г.
На 18.02.2016г. към 17.50ч. подс. С.
управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № СС1617АМ по ул.К.“, обозначена с пътен
знак като път с предимство, в село Д., обл.С.. Пътното платно било двупосочно,
с широчина 6,30м., настилката била асфалтова, суха и в добро състояние.
Посоченият лек автомобил бил преминал годишен технически преглед по-рано същия
ден и бил технически изправен.
В същото време по улица „С.“ към ул.„К.“,
образуващи кръстовище в края на първата, се движел велосипедист - св.В.И.В., живущ ***. Същият навлязъл в
пътното платно, към който момент л.а. се движел със скорост 74 км/ч. Водачът С. възприел велосипедиста 47 метра преди между тях
да настъпи сблъсък и веднага реагирал, предприемайки интензивно спиране.
Въпреки това последвал удар между предната дясна част на лекия автомобил и
лявата част на велосипедиста и велосипеда. Вследствие удара тялото на
пострадалия се качило на предния капак на колата, след което последвал удар в
предното панорамно стъкло и предната дясна част на тавана на автомобила и
изхвърляне на тялото напред и вляво. С. веднага слязъл и видял, че падналият
има нужда от помощ, качил го в колата на задната седалка и се отправил към
ЦСМП-С..
Шумът от предприетото спиране на колата
било възприето от намиращия се на няколко метра от кръстовището св.Ц. М., който
в него момент се качвал в колата си. Същият чул свистене на гуми и шум от
двигател, което го накарало да погледне към кръстовището, но видял само пушек.
Отишъл натам и видял, че на разстояние 2 метра зад колата на подсъдимия на земята лежи
мъж, който бил видимо отпуснат. Над него се бил надвесил подс.С., който вдигнал
падналия, качил го в автомобила си и потеглил. В това време към мястото на
инцидента се приближил и друг живущ в селото, а св.М. подал сигнал на тел.112.
Мястото на произшествието било посетено от
св.М. О. и св.Ю. М. – мл. инспектори в Полицейски участък-С., които запазили
същото до пристигането на оперативната група. През това време в ЦСМП-С.
пристигнал екип на.“Пътен контрол“, като служителите изпробвали подсъдимия с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол, но резултатът бил
отрицателен. На пострадалия била взета кръвна проба, изпратена за изследване в
Специализираната лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. А.-В.“ АД.
Обективираният в Протокол № 232/22.02.2016г. резултат
визирал, че не е било установено наличието на етилов алкохол в кръвта на В. В..
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза за св.В., се установява, че при пътно-транспортното произшествие на
процесната дата, са му били причинени контузия на главата и на мозъка, мозъчна
кома, пневмоцефалия, счупване двустранно на ябълчните кости и на носните кости,
кръвоизлив от носа, контузни рани на лицето, контузии на врата, белите дробове,
на гръдния кош, счупване на лявата ключична кост, счупване на подбедриците
двустранно. Вещото лице е посочило, че счупването на костите на лицевата част
на черепа, развитието на масивен кръвоизлив от максиларния синус с развитие на
пневмоцефалия, представляват открита черепно-мозъчна травма, която причинява
проникващо нараняване в черепната кухина. Същевременно е било налице и разстройство
на здравето, временно опасно за живота, обусловено от мозъчната контузия и
изпадането в кома с изява на огнищна и отпадна неврологична симптоматика. Счупванията
на двете подбедрици са обусловили наличието на трайно затруднение движенията на
двата долни крайника.
Поради сериозните наранявания по главата
по отношение на пострадалия В. е била назначена и Комплексна
съдебно-психиатрична, съдебно-психологическа и съдебно медицинска експертиза,
по която експертите дават заключение, че вследствие претърпяната травма на
18.02.2016г. са налице усложнения от страна на психичното функциониране, които
са съответни на клинична изява на Психоорганичен мозъчен синдром – травмена
деменция. След инцидента св.В. е бил в продължително коматозно състояние и след
възстановяването от същото е с амнезия. Констатирани са нарушения в
когнитивните функции в степен и тежест, че той не може правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и респ. да дава достоверни сведения за тях.
Поради тежката ЧМТ се е стигнало до късно усложнение на състоянието, проява на
което е именно травмената деменция. Вещите лица подчертават, че Травмената
болест на мозъка, усложнена с травмена деменция, представлява продължително
разстройство на съзнанието. Категорични са в становището си, че еднозначен
отговор относно физическото и психическото функциониране на пострадалия следва
да бъде даден около година след травмата.
Предвид факта на настъпването на ПТП-то на
процесната дата 18.02.2016г. вследствие удар между МПС-то и велосипедиста, е
била назначена автотехническа експертиза. Заключението по същата фиксира, че непосредствено
преди удара л.а. се е движел със 74 км/ч,
при която скорост опасната зона на спиране е с дължина 59 метра. Вещото лице е
изчислило, че при движение със скорост 50 км/ч
дължината на опасната зона е около 33 метра и при възприемане на пострадалия от
водача от разстояние 47
метра – установено в случая, последният е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара.
Фактическата обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства – Протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие от 18.02.2016 г. ведно с фотоалбум
(л.14-25), Протокол за доброволно предаване
от 18.02.2016 г. ведно с фотоалбум (л.26-28), Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на С.Р.С. от 16.08.2016 г. (л.31),
Протокол за разпит на обвиняем С.Р.С. от 16.09.2016 г. (л.32-33), Свидетелство
за управление на МПС № *********, издадено на 04.12.2006 г., със срок на
валидност до 04.12.2016 г. на С.С. (л.37), Свидетелство за регистрация част І
за л.а. „Опел Астра” с рег.№ СС1617АМ, собственост на С.С.Р. (л.38), Гражданска
отговорност на автомобилистите № BG/02/116000450123 на името на С.Р.С.
за л.а. СС1617АМ, с дата на издаване 29.01.2016 г. до 29.07.2016 г. (л.39),
Протокол за разпит на свидетел В.И.В. на 02.09.2016 г. (л.40-41), Протокол за
разпит на свидетел Ц.М..Марков на 13.03.2016 г. (л.43), Протокол за разпит на свидетел М.А.О. на
25.02.2016г.(л.44-45), Епикриза на В.И.В. *** (л.47), Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 925/2016г.(л.48-50), Съдебно-автотехническа
експертиза, ведно с мащабна скица на ПТП (л.54-68), Комплексна
съдебнопсихиатрична, съдебнопсихологическа и съдебномедицинска експертиза на В.И.В.
(л.73-78), Епикриза № 3056 на В.И.В. от Военномедицинска академия, „МБАЛ” – В.,
Клиника „Ортопедия и травматология” (л.79), Отделение образна диагностика изх.№
3056, кл.п.217, КТ на торакални органи (л.80-81), Епикриза ИЗ № 666/5481 от
„МБАЛ С.” АД, Хирургично отделение (л.82-83), Справка за съдимост на С.Р.С.
рег.№ 944/01.09.2016 г. (л.91), Удостоверение за техническа изправност на ППС,
Протокол № 9917631, Разрешение № 582/1, начало 18.02.2016 г. за л.а. „Опел
Астра” с рег.№ СС1617АМ, сив металик, (л.92), Свидетелство за регистрация част
ІІ за л.а. „Опел Астра” с рег.№ СС1617АМ, (л.93), писмо изх.№ 014/21.04.2016 г.
от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал В., Метеорологична
обсерватория – гр.С. (л.95), писмо изх.№ 24-00-89/21.04.2016 г. на Община С.,
ведно със скица на к-щето на ул.”К.” и ул.”С.” в с.Д., общ.С. (л.97-99),
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 232/22.02.2016 г. на В.И.В. (л.100),
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
средство на В.И.В. (л.101), Справка за съдимост на подс. С.Р.С. с рег.№ 1388/01.12.2016г., издадена от Бюро Съдимост при
Районен съд – С.. Посочените
доказателства, приобщени към делото, преценени и обсъдени с направеното самопризнание
в логическата им последователност и взаимовръзка, подкрепят последното изцяло.
При така изясненото от фактическа страна съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. е осъществил състава
на престъплението по чл.343а, ал.1, б.“а“ предложение първо НК вр. чл.343,
ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е намерило израз в извършване
на действия по управление на МПС при неспазване на законово регламентираното в чл.21,
ал.1 ЗДВП изискване скоростта на движение в населеното място да е 50км/ч. В конкретния случай подсъдимият се е
движил със 74 км/ч
непосредствено преди инцидента, с което е нарушил въведеното правило. Вследствие
това е допуснал настъпването на пътно-транспортното произшествие, при което е причинена
тежка телесни повреда на друго лице по смисъла на чл.129, ал.2 НК. При
движението си с посочената скорост подсъдимият, макар и предприел спиране в
момента на възприемането на пострадалия, намиращ се на разстояние от него на 47 метра, не е могъл да го
предотврати поради установената дължина на опасната зона – 59 метра, в която
велосипедистът е попаднал. Съдът приема, че е налице пряка причинна връзка
между скоростта на движение и настъпването на удара, тъй като с категоричност е
констатирано, че ако водачът се е движил с разрешената от закона скорост в
рамките на населеното място, е щял да успее да спре преди да блъсне св.В., тъй
като дължината на опасната зона в такъв случай е 33 метра, а той го е видял
47 метра
преди удара. Установеният факт на настъпване на множеството физически и
психическата увреда на пострадалия след самото произшествие очертава и причинно-следствената
връзка между неправомерното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат. С оглед констатираните данни за мястото на удара по автомобила и
тялото на св.В. - лявата му страна и в лявата част на колелото му, съдът приема,
че същият не е спазил изискванията на закона да се убеди, че по пътя с
предимство не преминава друг участник в движението, а направо е навлязъл на
пътното платно. Поради това съдът приема наличието на съпричиняване на
престъпния резултат и от страна на пострадалия поради неспазване и от негова
страна изискването за съблюдаване правилата за движение.
Действията на подсъдимия по вдигането на пострадалия в колата и
отвеждането му в ЦСМП непосредствено след сблъсъка, както и последващото
оставане на подсъдимия там в случай на необходимост от друга помощ, визират
обстоятелството, че съобразно възможностите си в конкретната ситуация С. е
направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалия.
От субективна страна подс.С. е съзнавал, че нарушава правилата за
движение като управлява л.а. с по-висока от разрешената от закона скорост, тъй
като същият има опит като водач на МПС и е длъжен да знае нормативната уредба в
тази насока. Същевременно е проявил непредпазливост към общественоопасните
последици, тъй като е пренебрегнал факта, че се движи в населено място, където
по всяко време е възможна появата на живущи по улиците и поради това по
непредпазливост е причинил тежката телесна повреда на пострадалия.
При определяне размера на следващото се за извършеното
престъпление наказание лишаване от свобода, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието като сравнително висока поради незачитане на установения
от закона ред за спазване правилата за безопасност на движението от
правоспособен и дългогодишен водач на МПС, довело до накърняване
неприкосновеността на здравето на друг участник в движението, характера и
степента на телесната увреда, явяваща се тежка такава и свързана с непълноценен
начин на живот на пострадалия в рамките на година.
Предвид единственото до момента осъждане на лицето по
НОХД № 188/2007г. на РС-С. за престъпление
по чл.206, ал.5 НК, с наложено наказание по вид глоба, която не е заплатена
респ. събрана, за да се счита, че е настъпила реабилитация, съдът намира че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност. Редом с това отчете
факта, че не са налице данни за някакви други негови противообществени прояви, същият
работи и издържа семейството си, добросъвестното процесуално поведение,
допринасяне за настъпването на вредоносния резултат от страна пострадалия. Поради
това прие, че наказание година и шест месеца лишаване от свобода, което не е
необходимо да търпи ефективно, за постигане най-вече на предупредителното и
превъзпитателно въздействие, се явява справедливо. Съобразно изискването на
чл.58а, ал.1 НК наказанието бе редуцирано на една година лишаване от свобода,
като на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на същото за срок от
три години. Поради факта, че подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС, съдът
наложи и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок една година,
който срок намира за справедлив предвид констатираното от официалните данни за
водача, че е изряден, а към момента настоящия случай се явява изолиран такъв в
практиката му като шофьор.
Предвид изхода на делото, съдът осъди С.Р.С., да
заплати по сметка на ОД МВР-С. сумата 985.32 (деветстотин осемдесет и пет лева
и тридесет и две ст.), представляваща направените по делото разноски.
Веществените доказателства - л.а. „Опел Астра“ с рег.
№ СС1617АМ, намиращ се на съхранение в гаражите на КАТ-С., и собственост на С.Р.С.
следва да се върне, както и велосипед, сив на цвят, оставен на съхранение в
ПУ-С. при РУМВР-С., да се върне на собственика В.И.В..
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: