Решение по дело №3177/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262815
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100503177
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 3177 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № 176618 от 25.07.2019 г. (неправилно посочено като 25.07.2016 г.), постановено по гр. д. № 22691/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав, са отхвърлени предявените от Е. К.М. срещу Д.Й.К. и Т.Й.Б. искове с правно основание чл.36, ал.2 ЗАдв. В размер на 300 лв. и чл.86 ЗЗД в размер на 68 лв., като неоснователни. Ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата от 300 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

  Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Е. К.М., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че свидетелските показания във връзка с погасяването на задължението на ответниците са събрани в нарушение на чл.164, ал.1, т.4 ГПК, поради което съдът не следва да ги обсъжда в тази им част. Между страните не е постигнато съгласие за допускане на разпит на свидетелите относно това обстоятелства по реда на чл.164, ал.2 ГПК. Както и с молба, така и в проведеното открито съдебно заседание е направено възражение от ищцовата страна за допускане на свидетели на ответниците за установяване на посоченото обстоятелство. В нарушение на процесуалния закон решаващият съд е допуснал свидетелски показания и е ценил същите при постановяване на обжалваното съдебно решение. Представеният по делото договор е без зачерквания и добавки, а текстът последователно е обективиран върху него, както на представения от ищцата екземпляр, така и от екземпляра, съдържащ се в присъединеното дело. Твърди, че договорите (кочани) са изработени по образец на ВАдС и са индигирани в три еднообразни екземпляра. С оглед на това счита, че не е налице възможност да се направи поправка или дописване в договора, представен по делото и в другия екземпляр, предоставен на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение, да уважи изцяло предявените искове, както и да й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Д.Й.К. и Т.Й.Б.. В проведеното открито съдебно заседание в настоящата съдебна инстанция оспорват въззивната жалба. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил обективно и всестранно събраните по делото доказателства, като е достигнал до правилни правни изводи. Молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като им присъди сторените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.280 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв. вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е вписана като адвокат. В това си качество е сключила договор за правна помощ и съдействие с ответниците, с предмет – процесуално представителство по в. гр. д. № 3822/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІV Г въззивен състав. Договорът е серия А-0369277 и е сключен на 05.04.2013 г. страните са уговорили да се заплати адвокатско възнаграждение в размер на по 150 лв. от всеки от ответниците. Тъй като същите не разполагали с  необходимата сума в брой, е постигано съгласие сумата да бъде заплатена по банков път в сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Изпълнила е поетите договорни задължения в пълен обем, но ответниците не са превели дължимото адвокатско възнаграждение по банков път. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят сумата от по 150 лв. – главница, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.04.2013 г., както и сумата от по 34 лв. – мораторна лихва за периода 06.04.2013 г. – 03.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.   

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен договор на исковата молба ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло и в брой при подписване на договора, поради което не дължат претендираните от ищцата суми. Не оспорват сключването на договор за правна защита и съдействие на 05.04.2013 г. Договорът е подписан от тяхната майка В.Д.К., която е техен пълномощник по делото. Ответниците са присъствали при подписване на процесния договор. След подписването му тяхната майка е платила напълно и в брой на ищцата сумата от 300 лв., съобразно постигнатата уговорка. Оспорват твърдението, че не са имали пари в себе си, поради което е следвало да платят адвокатското възнаграждение по банков път. В самия договор се съдържало отбелязване относно начина на плаща „общо 300 лв., платени изцяло“. След това против тяхното знание, воля и съгласие в договора е дописано „по банков път в ДСК“. Тъй като ищцата не им е предоставила копие от сключения договор, те не разполагат с такъв. Твърдят, че не им е предоставяна банкова сметка, ***. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявеният иск, като им присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения препис от договор за правна за правна защита и съдействие № 0369277, серия А от 05.04.2013 г. ответниците са възложили на ищцата оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се изготвяне на въззивна жалба по решение на СРС, 31 състав, процесуално представителство, писмени бележи в СГС, ІV Г въззивен състав по гр. д. № 3822/2013 г. Договореното адвокатско възнаграждение възлиза на по 150 лв. В графа „начин на плащане“ е вписано следният текст: „общо 300 лв., платени изцяло по банкова сметка ***“. В графа „Платена сума“ е попълнено: по сметка: 300 лв. положени са подписи от ищцата и ответниците. Представено е и пълномощно от ответниците в полза на ищцата, която да ги представлява по делото.

Производството по гр. д. № 3822/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІV Г въззивен състав е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 1045835/07.12.2012 г., депозирана лично от ищците.

 Адв. Е. К. е депозирала въззивна жалба вх. № 1045850/07.12.2012 г. срещу решение от 29.0.2012 г. на СРС, ГО, 31 състав, постановено по гр. д. № 10240/2012 г. По посоченото дело адв. Е. К. е представила списък на разноските,направени по въззивното дело, в която е посочена заплатената държавна такса за въззивно обжалване, както и адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ. По гр. д. № 3822/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІV Г въззивен състав, е представено индигиран препис от процесния договор за правна защита и съдействие, който е със същото съдържание, както представения заверен препис по настоящото дело.

В първото редовно открито съдебно заседание пред СРС, ГО, 164 състав, ищцата е заявила, че майката на ответниците е присъствала при подписване на договора, заедно с ответниците. Тя е плащала по други два договора, а не по процесния. Оригиналът на договора е представен на ответниците, за да отчете майката разходите пред своите деца. Платени са парите, за да могат да им бъдат присъдени при евентуален изход на делото в тяхна полза, както е и станало.

Ищцата се е противопоставила на допускане на разпит на свидетел на ответниците.

Пред СРС е разпитана свидетелката В.Д.К. – майка на ответниците. От показанията й се установява, че адв. К. била препоръчана от нейна братовчедка, с която били близки. През 2008 г. имали проблеми с „Топлофикация София“ ЕАД. Посъветвала се с Федерация за защита на потребителите, които я посъветвали да изчака завеждане на дело, по което да се защити. Когато получила призовка от „Топлофикация София“ ЕАД през 2012 г., се свързала с адв. К., която им обяснила да подадат възражение в едномесечен срок. След като получили призовка за насроченото открито съдебно заседание, адв. К. ги представлявала пред СРС. Свидетелката била пълномощник на ответниците по делото на „Топлофикация София“ ЕАД. Топлоснабденият имобт бил семейно жилище, като свидетелката не е собственик на имота. С ищцата се срещнали в сладкарница на ул. „Алабин“, срещу служебния вход на съдебната палата. Тогава подписали договор, който първоначално бил с хонорар от по 300 лв. за всеки от тях. Парите били платени в брой. Свидетелката нямала в себе си сумата от 600 лв., поради което отишли в „Уникредит Булбанк“ АД, клонът срещу хотел „Рила“, изтеглила пари от дебитната карта и ги дала на ръка на ищцата. На първата инстанция са допуснати съдебно – техническа и съдебно - счетоводна експертиза. Постановеното от СРС съдебно решение не било в тяхна полза, поради което го обжалвали. Адв. К. била скептично настроена от изхода на спора през втората съдебна инстанция, поради което я посъветвала да не подава въззивна жалба. Обърнала се към Федерацията за защита на потребителите. Те изготвили въззивна жалба, която ответниците депозирали. По – късно в същия ден със свидетелката се свързала адв. К., която я уведомила, че също е депозирала въззивна жалба. Съгласила се да ги представлява пред СГС. На 05.04.2013 г. отново се срещнали в същата сладкарница. Заедно със свидетелката били ответниците. Уговорили се адв. К. да ги представлява пред СГС. Уговорено било адвокатско възнаграждение от 300 лв. Сумата била платена в брой от свидетелката в момента на подписване на договора. Не са поискали копие от договора. По препоръка на адв. К. свидетелката подписала договора и лично платила адвокатското възнаграждение. Платената сума била посочена в договора, като и обстоятелството, че е платена изцяло. Адв. К. не е представила банкова сметка ***, както и пред СРС. Адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции са били заплатени от свидетелката изцяло и в брой. В продължение на 5 години ищцата не е имала претенции към тях. Посещавала ги е в дома им, знаела телефонните им номера. Адв. К. на ги е представлявала по други дела. Свидетелката се е подписала за Д. и за Т. по съвет на адв. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 ЗАдв., е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тази дейност се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение - чл.36 ЗАдв. С оглед тези основни характеристики на адвокатската дейност, е налице основание да се приеме, че договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най - близки, сходни на договора за поръчка.

Ето защо спорното право се регулира от общите правила на договора за поръчка, регламентирани в чл.280 ЗЗДчл.292 ЗЗД, както и от специалните правила, установени в ЗАдв.

В разглеждания случай страните по делото са обвързани от договор за правна защита и съдействие № 0369277, серия А, сключен на 05.04.2013 г. По силата на договорите страните са се съгласили ищецът – довереник, да извършва за сметка ответниците – доверители, правни действия в качеството му на адвокат, като му окаже уговорената правна защита и съдействие чрез осъществяване на процесуално представителство по обжалване на решение на СРС, 31 състав. Насрещната престация на доверителите е да заплатят уговореното възнаграждение – по 150 лв. от всеки от тях.

Страните не спорят, че ищцата е изпълнила поетите договорни задължения, като са ангажирани и доказателства в тази насока. Спори се относно обстоятелството дали ответниците са платили уговореното адвокатско възнаграждение или не.

В конкретния случай договорът за правна защита и съдействие е сключен чрез ръкописно попълване на бланки от т. нар. адвокатски кочан. С попълване на първия екземпляр с химикал, посредством индигираната хартия на следващите два екземпляра изписаното се възпроизвежда в тях. Не се установи единият екземпляр от процесния договори, изготвен върху индигираната хартия, да е предоставен на ответниците.

В съдържанието на договора се съдържа изрично отбелязване от страните, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло по банкова сметка ***. Ищцата оспорва това удостоверяване. Същевременно не е ангажирала по делото доказателства, които да го опровергават.

Жалбоподателката поддържа, че проведеният разпит на свидетелката К. пред СРС е процесуално недопустим.

Макар договорът за поръчка да е неформален и за неговата валидност законодателят да не е поставил изисквания за форма, в разглеждания случай страните са сключили договорите за правна защита и съдействие в писмена форма. В нормата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК е регламентирана процесуална пречка за провеждане на разпит на свидетели за установяване на погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Тази процесуална пречка не е преодоляна по реда на чл.164, ал.2 ГПК, доколкото е налице изрично противопоставяне от страна на ищцата.

Ето защо въз основа на ангажираните гласни доказателства е процесуално недопустимо да се установява погасяване на задължението на ответниците, произтичащо от процесния договор за правна защита и съдействие, сключен на 05.04.2013 г. в писмена форма. Показанията на свидетелката имат значение единствено за обстоятелствата, свързани със сключването на договора, но не могат да се ценят по отношение на неговото съдържание и погасяването на задължението на ответниците. С оглед на това релевирания от жалбоподателя довод в тази насока се явява основателен.

Макар решаващият съд неправилно да е ценил ангажираните по делото свидетелски показания относно погасяването на задълженията на ответниците, това не е довело до неправилност на крайните изводи. Това е така, защото в представения по делото договор за правна защита и съдействие е налице изрично удостоверяване на факта, че задължението на ответниците е погасено изцяло по банкова сметка ***.

След като представеният договор за правна защита и съдействие съдържа удостоверяване на погасяването на задълженията на ответниците, които са заплатили изцяло уговореното адвокатско възнаграждение по банкова сметка ***, а ищцата не е ангажирала в производството пред първата и въззивната съдебни инстанции допустими доказателства, които да опровергаят удостовереното в договора пълно заплащане на задълженията на ответниците, следва да се приеме, че същите точно са изпълнили поетите договорни задължения. Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск относно претендираната главница.

С оглед акцесорния характер на иска за заплащане на мораторна лихва, същият се явява неоснователен.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззивният съд констатира, че в титулната част на обжалваното съдебно решение неправилно е посочена годината на неговото постановяване – 2016 г., вместо 2019 г. Ето защо делото следва да се върне за евентуално развитие на производство по реда на чл.247 ГПК.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата следва да се присъдят сторените разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176618/25.07.2019 г., постановено по гр. д. № 22691/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав.

ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.Г., да заплати на Д.Й.К., ЕГН ********** и Т.Й.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ж. к. „**********131 и съдебен адрес *** – адв. Б.М., сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.

ВРЪЩА гр. д. № 22691/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 164 състав, за евентуално развитие на производство по реда на чл.247 ГПК относно годината на постановяване на съдебното решение, посочена в титулната му част.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                   2.