Р Е Ш Е Н И Е
№ 295 07.11.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на шести октомври две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 265 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.С.Н. като пълномощник на „Т.Т.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя К.П.Еобжалва решението по а.н.д.№1492/2018г. на РС – Кюстендил.
В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва липса на
време и място на нарушението в съдържанието на АУАН и НП, нарушение на срока по
чл.52, ал.1 от ЗАНН, недоказано деяние и маловажност на случая. Моли се за
отмяна на решението и отмяна на НП.
В с.з. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Кюстендил
намира жалбата за неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира същата за допустима като подадена от пълномощник на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на обжалване пред районният съд е НП №10-0000765/16.07.2018г. на директора на
ДИТ – Кюстендил, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на „Т.Т.“ ЕООД в качеството на работодател на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 07.02.2018г. при извършена проверка по работни места във
фирма „Т.Т.“ ЕООД в обекта – магазин „Ф. в гр.Кюстендил на ул.“Ц.О.“ №***
контролните органи от ДИТ – Кюстендил са констатирали, че В.С.М. е допусната до
работа като продавач-консултант без да й е предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП по със сключен трудов договор
№403/07.02.2018г. Трудовият договор е регистриран в ТД на НАП на 07.02.2018г. в
15.18 часа, а уведомлението е подадено в 16.17 часа. В попълнената декларация
лицето е посочило работно време.
Въз
основа на посочените фактически установявания съдът е формирал правен извод за спазени
срокове по чл.34 от ЗАНН, липса на допуснати съществени нарушения на административнонаказателната
процедура, доказано противоправно деяние и законосъобразност на наложената
санкция. По посочените доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Решението на районния съд е
постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната истина въз
основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са
относими, допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора
фактически обстоятелства. Обоснован от доказателствата по делото е извода на
съда за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, наказуемо по чл.414, ал.3 от КТ.
Налице се съставомерните за
отговорността юридически факти от състава на посочената правна норма. На 07.02.2018г.
санкционираното дружество е с качеството работодател по см. на легалната
дефиниция по §1, т.1 от ДР на КТ спрямо лицето В.С.М.. От показанията на
контролните органи е установено, че дружеството е наело работничката в магазина
в гр.Кюстендил, която е престирала работна сила /подреждала стоки/. Съгласно
попълнената декларация М. е имала знание
за установеното работно време и работно място. Страните са подписали трудов
договор от същата дата за полагане на труда. Съгласно справката за приети и
отхвърлени уведомления на л.22 от делото съдът правилно е установил че към
момента на допускане до работа работодателят не е изпълнил задължението да
предостави копие от уведомлението на работничката. Уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ е постъпило в информационния регистър на НАП на 07.02.2018г. в 16.07 часа,
като декларацията пред контролните органи М. е попълнила същия ден в 15.18
часа. Следователно, работодателят е допуснал до работа работничката и същата е
работила без да се предостави копие от уведомлението за сключения трудов
договор в нарушение на задължението по чл.63, ал.2 от КТ. При така установеното
нарушение, законосъобразно е отнасянето на същото към санкционната норма на
чл.414, ал.3 от КТ. Наложената имуществена санкция е законосъобразна. Същата е
определена в минималния законов размер и като такава е справедлива при спазване
на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на
касатора за недоказано престиране на работна сила. Показанията на контролните
органи потвърждават изложеното в декларацията от М. за установено от
работодателя работно място, предоставени оръдия на труда, наличие на осъществен
трудов процес и установено между страните работно време. Посочените
характеристики на положения труд го характеризират като престиране на работна
сила по трудов договор, който фигурира като писмено доказателство по делото.
Показанията на св.Мицова и св.Альошева за проверка на знанията и уменията на
лицето за изпълнение на трудовите функции не опровергават горния извод, т.к.
посоченото действие също предполага престиране на работна сила по трудов
договор по арг. от чл.70 от КТ.
В контекста на правилото по чл.415в,
ал.2 от КТ е изключено приложението на маловажността. Нормата е специална и
дерогира действието на чл.28 от ЗАНН. Значимостта на засягане на обществените
отношения при престиране на работната сила е обусловила този начин на
законодателна техника относно правната уредба на маловажните нарушения на
трудовото законодателство.
Неоснователни са и останалите
възражения на касатора. В съдържанието на АУАН и НП фигурират време и място на
нарушението. Наказуемото деяние е осъществено в деня на проверката
07.02.2018г., а мястото е магазина на дружеството в гр.Кюстендил. Срокът по чл.52,
ал.1 от ЗАНН е инструктивен, което означава, че пропускането му не погасява
правото на АНО да издаде НП. Следователно нарушението на срока не влече
незаконосъобразност на НП.
На основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №149/22.04.2019г. по а.н.д.№1492/2018г.
на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.