№ 73
гр. Г., 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Гражданско дело №
20215550100290 по описа за 2021 година
Искът е предявен от П. С. Щ. от гр. С. и И. А. Щ. от гр. С. против В. С.
Д. от гр. Г. и С. И. Щ. от гр. С.. В исковата молба се твърди, че ищците са
баба и дядо по бащина линия на малолетната Н. С. Щ. - родена от
съвместното съжителство на ответниците В. С. Д. и С. И. Щ.. Ответниците се
разделили през 2019 г., като съгласно влязло в сила решение по гр.д. №
34/2020 г. по описа на Районен съд Г. е одобрено споразумение, с което
родителските права по отношение на Н. С. Щ. са били предоставени на
майката В. С. Д. и е определен режим на лични контакти на бащата С. И. Щ. с
детето, както и издръжка. Твърди се, че към момента детето живее с майка си
в гр. Г., като майката не позволявала на ищците да се виждат с внучката си,
нито в дните за лични контакти на бащата с детето, нито когато са сами, в
друг ден. Твърдят, че нееднократно са правили опити да се видят с детето, но
всеки път ответницата отказвала и недопускала ищците до жилището си,
както и отказвала да се видят извън жилището. Тъй като ищците живеели в
гр. С., всеки път когато искали да видят внучето си се налагало да пътуват над
100 км. в едната посока и въпреки това ответницата не позволявала те да
видят внучето си. Mолят съда да определи режим на лични контакти между
ищците и малолетната Н. С. Щ. 1 /един/ ден от почивните дни в месеца
/събота или неделя/, който да не съвпада с режима на бащата, от 10.00 часа до
19.00 часа на същия ден, без преспиване. Претендират разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. С. Д. е
представила становище, с което заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди, че от самото раждане на детето бабата и дядото по
бащина линия не са проявявали никакъв интерес към него и че след раздялата
им с ответника, ищците не са я потърсили нито веднъж, за да поискат да
осъществят контакт с детето Н.. Счита, че искът е реакция от възникналия
остър конфликт между ответниците. Моли съдът да отхвърли иска изцяло
като неоснователен. Алтернативно, ако съдът прецени необходимост от
определяне на режим на лични отношения между ищците и детето Н., моли
контактът да се осъществява в рамките на установения режим на бащата, да
бъде по местоживеене на детето, в часови диапазон от 10,00 часа до 11,00
часа на съответния ден, в присъствието на майката. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. И. Щ.
представя становище по иска. Счита, че искът е допустим и изцяло
основателен. Твърди, че действително В. С. Д. е позволявала на ищците да
осъществяват какъвто и да е контакт с внучката си, като открито заявявала, че
само нейните роднини имат право да се виждат с детето, но не и неговите.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, установява се и от писмени доказателства
по делото, че от съвместното съжителство на ответниците на 08.08.2019г. е
родено детето Н. С. Щ.. Скоро след раждането на детето родителите се
разделят, не живеят заедно и понастоящем. По силата на съдебна спогодба по
гр.д. №34/2020г. по описа на Районен съд - Г. родителските права по
отношение на детето Н. са предоставени на майката В. С. Д. и е определен
режим на лични контакти на бащата С. И. Щ. с детето, както следва: до
навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без
преспиване, в дома на майката, както и по всяко друго време по постИ.о устно
споразумение между страните. След навършване на седемгодишна възраст на
детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота
до 18.00 ч. а неделя, с преспиване в дома на бащата, както и по всяко друго
време по постИ.о устно споразумение между страните.
2
Не се спори също, че ищците П. Щ. и И. Щ. са баба и дядо на детето по
бащина линия.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.128, ал.1 СК,
възможност бабата и дядото да могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с тях, ако
това е в интерес на детето. Цитираната разпоредбата визира хипотезата на
възникнал спор между бабата и дядото на детето и неговите родители или
единия родител с оглед упражняването на законовото право на първите на
лични отношения с техните внуци до навършване на пълнолетие. Това право е
законово гарантирано и не зависи от обстоятелства, свързани с наличие или
не на емоционална близост между бабата и дядото и детето или наличие или
липса на друг юридически факт. В случай, че бъде констатирано
възпрепятстване от страна на родителите за осъществявана на такъв контакт,
законът е предвидил възможност за защита на това право, което се гарантира
с възможността за прилагане на държавна принуда. Съдът при необходимост
определя режим на лични отношения между бабата и дядото и техния внук,
съобразен с интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, прокламиран и в Конвенцията за правата на
детето.
От показанията на разпитаните свидетели, обясненията на ищцата Щ. и
приетите социални доклади се налага извода, че между страните липсва
съгласие досежно установяването на лични отношения между ищците и
тяхната внучка и в този смисъл искът се явява допустим и основателен.
Твърди се от ответника Д., че от раждането на детето ищците не
проявявали интерес към него, не го търсили, не помагали за отглеждането му,
нямало емоционална връзка помежду им. Разпитани са две групи свидетели,
като показанията им досежно посочените обстоятелства са взаимно
противоречиви, но водят до категоричния извод, че са влошени отношенията
между майката на детето – ответника Д. и родителите на бащата на детето –
ответника Щ., налице е неразбирателство относно възможностите за контакт
между бабата и дядото с Н..
В съответствие с практиката на ВКС при разглеждане на спора по
чл.128 от СК съдът следва да се ръководи в най - пълна степен от интереса на
детето. В настоящия процес съдът приема, че интересът на детето налага то да
поддържа връзка с бабата и дядото по бащина линия - интересите на всяко
3
дете са да расте в семейна среда, съставена от двамата родители и бабите и
дядовците, а при невъзможност - да контактува с всеки от най-близките си
роднини и да поддържа отношения с тях. Недопустимо е да се приема, че е в
интерес на детето то да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят
на възпитанието и развитието му. Съответно когато тези близки са баба и
дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява през
призмата на установените техни качества и капацитет да общуват с детето -
съобразно неговата възраст и съпътстващите тази възраст особености и
ограничения - и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата
личност, интелектуално и емоционално развитие.
Не се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства
ищците да имат поведение, характерови особености, здравословни или психо-
физиологични проблеми, които да представляват опасност за живота,
здравето, изобщо за личността на детето и поради това да обуславят
неоснователност на претенцията. Не се доказаха твърденията в отговора на
исковата молба, че ищецът Щ. ежедневно употребява алкохол, поставя се в
състояние на алкохолно опиянение и има агресивно поведение към съпругата
си – ищцата Щ.. В тази връзка по делото е изслушана комплексна съдебно-
психолого-психиатрична експертиза, заключението на която не е оспорено от
страните в производството. Вещите лица са категорични, че ищецът И. Щ. е
психично здрав, няма данни да злоупотребява с алкохол или да има алкохолна
или наркотична зависимост, няма данни за повишена агресивност.
Затова съдът счита, че е в интерес на детето то да осъществява контакти
с баба си и дядо си по бащина линия, като приема, че това ще бъде в негов
най-добър интерес.
При определяне на режима на лични контакти съдът е длъжен да
съобрази, че от раждането на детето до момента ищците са имали
изключително редки контакти с детето, а от раздялата на родителите му в
края на 2019г. до началото на м.февруари, 2022г. – когато е изготвен
социалния доклад от Д“СП“ – гр.С.З. и в който доклад са отразени тези
обстоятелства – те двамата не са виждали детето, не са общували и не са се
грижили под никаква форма за него и в този смисъл детето не ги познава.
Съответно ищците нямат знания за развитието на детето, неговите
специфични нужди, дневен и нощен режим, здравословно състояние,
хранителни навици, интереси и др. Съдът е длъжен да направи преценката си
4
относно интереса на детето като съобрази желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към него. Съответно да определи такива
мерки за лични отношения, щото детето да не бъде подложено на неоправдан
риск – когато детето не е имало дълго време или изобщо контакт с бабата и
дядото; когато емоционалната връзка е прекъсната или изобщо не е имало
създадена, а детето все още с неукрепнала психика – предвид ниската му
възраст към момента – и е поставено в ситуация да общува с тях
продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой близък.
В тази връзка в социалния доклад, изготвен от Д“СП“-гр.Г. е отразено, че
между детето и майка му има изградена силна емоционална връзка, в нейно
присъствие то се чувства спокойно.
Поради всичко това съдът намира, че в настоящия случай режимът на
лични контакти между детето и бабата и дядото по бащина линия следва да
съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето. Установено е по
делото, че бащата не само не препятства, но и насърчава контактите на детето
със своите родители. Този факт съдът е длъжен да вземе предвид. От друга
страна съобразявайки и гореизложеното намира, че контактите между детето
и бабата и дядото следва да бъдат осъществявани съвместно с тези на
родителя, комуто е изрично определено време за това – в случая бащата на
детето е и техен син.
По силата на постИ.ата между двамата ответници, съдебна спогодба,
определеният режим на лични контакти на бащата с детето е до навършване
на седемгодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без преспиване, в дома на
майката, както и по всяко друго време по постИ.о устно споразумение между
страните. След навършване на седемгодишна възраст на детето - всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. а неделя, с
преспиване в дома на бащата, както и по всяко друго време по постИ.о устно
споразумение между страните.
Ищците претендират да им бъде определен индивидуален режим – една
събота или неделя от месеца, който ден да не съвпада с определените дни за
бащата - С. И. Щ., срещу която претенция майката на детето изразява
5
несъгласие, тъй като не е в интерес на детето – с оглед възрастта му, липсата
на каквато и да е връзка между него и бабата и дядото, личния му режим,
силната емоционална привързаност на детето към нея – и ще му причини
значителен стрес. Посредством съвместното упражняване на контакти с
бащата и с неговите родители едновременно ще бъде дадена възможност за
изграждане у детето на усещане за семейна среда и при посещенията в дома
на родителите на бащата, като същевременно няма да бъде препятствана
възможността майката да общува с детето си в оставащите почивни дни в
месеца. Не на последно място ще се избегне несъмненото състояние на
тревожност и несигурност у детето, когато занапред ще следва да се среща с
баба си и дядо си, с които до момента не е имало съзнателни контакти и
пълноценна комуникация.
Предвид изложеното съдът приема, че режимът на лични контакти
между ищците и детето Н. може да се осъществява в един от дните, когато е
определен режима на лични контакти на бащата, а именно всяка втора неделя
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. Този режим към настоящия момент и
съобразно събраните по делото доказателства в най-пълна степен отговаря на
интересите на детето за пълноценно общуване както с неговите родители,
така и с неговите баба и дядо по бащина линия.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат с оглед
характера му на спорна съдебна администрация, приложима по аналогия при
спор относно родителски права. За разлика от исковото производство, в него
не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на личните отношения на детето с близки,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двете страни (родители, баба и дядо) затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о.
По изложените съображения съдът
6
РЕШИ:
По иска на П. С. Щ., ********** и И. А. Щ., ЕГН**********, двамата
от гр.С., ******, против В. С. Д. с ЕГН ********** с адрес: ****** и С. И. Щ.
с ЕГН ********** с адрес: гр.С., ******, определя режим на лични
отношения с детето Н. С. Щ., родено на 08.08.2019г., като им дава
възможност да го виждат всяка втора неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч.,
съвместно със С. Щ., съгласно определения му режим на лични отношения
със съдебна спогодба по гр.д. №34/2020г. по описа на Районен съд - Г..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
7