№ 200
гр. Русе, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500226 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
М. Р. Г., чрез адв. С.П. от АК – Русе, е обжалвал Решението на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 1022/2020 г., в частта, с която е осъден
да заплати на Н.и.м. С. сумите от 2 563,71 лева – платено, но недължимо
възнаграждение по Договор № ФСД-07-01-33/22.11.2019г. и Анекс № ФСД-
07-33/22.11.2019г., сумата от 1 140 лева – дължима неустойка по чл. 12 ал.1
т.2 от договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.02.2020г. до окончателното им изплащане, и сумата от 4 904,42 лева –
разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението,
нарушение на материалния закон и на процесуалните правил,а и се иска
отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което се
отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на направените в производството пред първата и
втората инстанция разноски.Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар – и за двете инстанции.
В писмен отговор ответникът по жалбата излага становище за
законосъобразност и правилност на атакуваното първоинстанционно съдебно
решение и иска потвърждаването му, като претендира направените по делото
разноски.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена от страна по
спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
1
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
По делото безспорно се установява следната фактическа обстановка :
По силата на Договор № РД-3/18.10.2019г., сключен по реда на ЗОП,
Н.и.м. С. / НИМ / възложил ремонта на моторен кораба „Р.“ на изпълнителя –
румънското търговско дружество СЦ Д. СРЛ.
Между страните по делото бил сключен Договор № ФСД-07-01-
33/22.11.2019г., с който НИМ възложил на жалбоподателя в настоящото
производство М. Р. Г., като механик на моторен кораб „Р.”, да поддържа КСУ
и КСМ и запуска главни двигатели за проби по време на извършване на
ремонтни дейности на кораба „Р.”, за срок от 22.11.2019г., но не по-късно от
13.01.2020г., или за не повече от 53 календарни дни, при обща стойност на
договора /възнаграждение за изпълнителя/ от 3 000 лева. Съгласно Анекс №
ФСД-07-3322.11.2019г, НИМ възложил на изпълнителя М. Р. Г.
допълнително като г.м. на кораба да го провлачи от пристанище Браила, Р
Румъния до пристанище Козлодуй, Р България, в срок 23.11.2019г., не по-
късно от 31.01.2020г., или за не повече от 70 календарни дни, и при
увеличено възнаграждение - 3 800 лева.
На 13.12.2019г. било изцяло и авансово заплатено дължимото се по
Договора и Анекса към него възнаграждение в размер на 3 800 лева, а на
основание Заповед № РД-22-16/18.11.2019г. на НИМ, на 23.11.2019г.
жалбоподателят получил авансово, в брой сумата от 1750 евро,
представляваща дневни пари за командироване в Р Румъния, в рамките на
календарните дни - по 35 евро на ден. На основание Заповед № РД-22-
22/12.12.2019г. на НИМ били изплатени авансово командировъчни в размер
на 830 евро, на 13.12.2019г. авансово по банков път била преведена сумата
от 2 347 лева, представляваща 1 200 евро - дневни пари за 20
календарни дни за провлачване на кораба „Р.” от Р Румъния до Р България.
На 17.12.2019г. чрез ел.поща на ел.адрес на зам.-директор на НИМ,
жалбоподателят уведомил, че ще напусне кораба и прекратил сключения
между страните договор. На 19.12.2019г. напуснал кораба „Р.“ и се е върнал в
Р България.
Със Заповед № РД-22-28/18.12.2019г. на НИМ било командировано
друго лице за периода 19.12.2019г. до 12.01.2020г. да полага вахтена служба
на моторен кораб „Р.“ в зимни условия в пристанище Браила, впоследствие
НИМ възложил на друг механик да провлачи моторен кораб „Р.“ от
пристанище Браила до пристанище Козлодуй.
При така установените факти правилно районният съд приел, че страните
по делото са обвързани с Договор № ФСД-07-01-33/22.11.2019г. и Анекс №
ФСД-07-33/22.11.2019г., както и че на жалбоподателя М.Г. авансово са
изплатени уговорените суми – възнаграждение и командировъчни. С
напускането на кораба последният преустановил изпълнението на
2
договорните си задължения, поради което и НИМ прекратил сключения
договор, на основание чл.12 ал.1 т.2 от същия - ако изпълнителят
преустанови изпълнението на предмета на договора и анекса към него,
възложителят може да развали договора без да дава допълнителен срок за
изпълнение, като изпълнителят дължи връщане на авансово платените суми,
както и неустойка в размер на 30% от полученото възнаграждение за
изпълнението на предмета на договора.
Наведените във въззивната жалба доводи – че жалбоподателят е
напуснал кораба поради семейни причини, че за това е имал съгласието на
зам. - директор на НИМ, че не се е налагало към момента на напускане на
кораба да изпълнява договорните си задължения да поддържа КСУ и КСМ, са
били направени като възражения и пред първата инстанция и са били
отхвърлени от районният съд, развил подробни съображения, които се
възприемат изцяло от настоящата инстанция. Както при присъждане на
дължимата неустойка, уговорена в договора, със следващата се законна лихва
върху нея,така и при възлагането на разноските по делото първата инстанция
се е мотивирала. По отношение на разноските, макар процесуалният
представител на ищеца да е участва само в 3, а не, както е посочил районният
съд – в 6 с.з., и във връзка с получаването на обезпечителната заповед / от
преупълномощен адвокат с кантора в гр. Русе/ да не са направени разноски,
адвокатското възнаграждение по делото обосновано е прието за доказано като
плащане, съобразно представените по делото писмени доказателства, и е
съобразено с предмета на делото, фактическата му и правна сложност,
разходите на пълномощника във връзка с явяването в с.з.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските във въззивното производство възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява основателно, тъй като е изготвен само
отговор на в.жалба, и по делото не се е явил процесуален представител,
поради което съобразно разпоредбата на чл.9 от Наредба №1/2004г. на
ответника по в.жалба следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/04.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 1022/2020г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която М. Р. Г.,
ЕГН ***, от гр.Русе е осъден да заплати сумата от 2 563.71 лева– платено, но
недължимо възнаграждение по Договор № ФСД-07-01-33/22.11.2019г. и
Анекс № ФСД-07-33/22.11.2019г. към него /връщане на авансово изплатено
възнаграждение/; сумата от 1 140 лева – дължима неустойка по чл.12, ал.1, т.2
3
от Договора, ведно със законната лихва върху главниците считано от
21.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 4 904.42 лева
- направени по делото разноски, по компенсация.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН ***, от гр.Русе ДА ЗАПЛАТИ на Н.и.м., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ***6, ЕИК ***, представляван от
директора доц. д-р Б.П., сумата от 300 лева, разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4