№ 6680
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100103358 по описа за 2024 година
Страни по делото са: ищецът И. Х. Л. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, чрез адв.
С., и ответниците: С. Х. В. с ЕГН ********** и В. П. В. с ЕГН **********, двамата с адрес
гр. София, бул. ********, чрез адв. М..
Ищцата И. Л. твърди, че с първата ответница С. В. са сестри, а вторият ответник В. В. е
съпруг на последната. Майката на двете сестри, страни в производството, О.М.-Г.
притежавала жилище с площ 80,87кв.м., находящо се на адрес гр. София, бул. ********, в
което живяла от 2011г. до смъртта си. Ищцата от 20 години живеела в САЩ, а ответницата и
семейството й – в къща в с. Драгичево.
Ищцата твърди, че видно от медицинската документация по делото - вкл. и от Центъра за
психично здраве „Проф.Н.шипковенски“, съгл. Експертно решение №2820 от 07.11.2011 г.,
О.С. М.а-Г. в продължителен период от време страдала от психично заболяване - смесено
тревожно-депресивно разсройство с конверзионни симптоми. В продължителни неуточнени
периоди пиела лексотан и ксанакс.
О.М.-Г. и вторият й съпруг живеели заедно и се грижели един за друг до смъртта му. През
2018г. състоянието на О.М.-Г. се влошило и тя предоставила подслон в апартамента на бул.
******** на своя приятелка – С.П.В.-С.. Двете се гледали една друга и си делили разходите
до смъртта на С. през август 2023г.
Ищцата твърди, че още през юни 2023 било констатирано, че О.М.-Г. била със сериозно
заболаване, застрашаващо живота й - масивен плеврален белодробен излив, налагащо
хоспитализация и оперативна намеса.
На 29.06.2023г. на О.М.-Г. била извършена операция №1389 /плеврален дренаж/.
На 05.07.2023 О.М.-Г. била изписана от УМБАЛ „Св. И.н Рилски“.
1
На 10.07.2023г. Б. В. /дъщеря на ответницата С. В. / информирала ищцата, че О.М.-Г. е в
тежко състояние и умира, заведена е в къщата им в с. Драгичево, и че е добре ищцата дойде
да се сбогуваа с нея.
Ищцата пристигнала със съпруга си още на следващия ден – 11.07.2023г.
Ищцата твърди, че С. В. е прибрала майка им в дома си, държала я изолирана, не й давала да
говори по телефона. Давала й големи дози ксанакс, цялото семейство пушело в стаята, в
която била майка им, оставяли я сама в продължителни периоди от време, преустановили
медикаментозното лечение на диабета й, била оставена на непоносимо оскъдна диета и
ответницата й давала непрестанно лекарства, за да не уринира и да не отделя, за да не й
сменя памперсите. Ищцата твърди, че поискала да вземе майка им в САЩ, но ответницата
категорично отказала, отказала и предложението на сестра си да наеме медицинска сестра,
която да се грижи за майка им.Ищцата и съпругът й напазарували хранителни продукти,
памперси и лекарства, след което С. В. ги изгонила от дома си. Казала на И. Л. да не звъни
по телефона, защото майка им не можела да говори. Ищцата твърди ,че престоят на майка
им при сестра й в с. Драгичево значително е допринесъл за развитието на болестта в такъв
кратък срок – от юли до септември 2023г.
Ищцата сочи, че на 01.09.2023г. ответницата С. В. се снабдила с пълномощно рег.№01977 и
рег. №01978, заверено от М. Б., рег.№764, район на действие СРС, и с нотариално заверени
декларации.
Ищцата сочи, че, видно от ИЗ №34737/2023 г. на О.С. М.а-Г., на 04 октомври 2023 г.,
пациентката е постъпила при условия на спешен прием в Отделението по пневмология и
фтизиатрия на ВМА. /доведена от първата ответница - „лице за контакт С.“/, със задух и
силни болки двустранно в областта на гърдите, рязка загуба на тегло, с предварителна
диагноза „плеврален излив" и придружаващи заболявания диабет, хипертония и др. и
приемащ лекар д-р И.н Б.. В деня на приема било направено изследване в Отделението по
образна диагностика и било установено „изцяло засенчена лява гръдна половина“. Ищцата
твърди, че още на 4.10.2023г. С. В. е била уведомена за рака на белия дроб. В хода на
изследванията и прегледите във ВМА психичното заболяване на О.М.-Г. било потвърдено,
заедно с тежка форма на артеросклероза и депресия. Ищцата твърди, че видно от
Епикризата от Клиниката по пневмология и фтизиатрия, при психиатричния преглед д-р
М.С. установил, че към 4-ти до 6-ти октомври 2023 г. (повече от три месеца след операцията
си) О. Г. приемала редовно Ксанакс, напрегната е, тревожна, трудно подчиняема, отнася се
неуважително към персонала, със силни болки, нарушен сън, дезориентирана за време,
емоционално лабилна и препоръчва „фиксация за 2 часа", както и да бъде изписана само в
присъствието на придружител, установява наличието на възбуда, агресия и халюцинации и
след изписването препоръчва да бъде насочена към районен психиатър.
На 05 октомври, видно от Оперативен протокол №379/05.10.2023 г., била направена
операция на бял дроб - бронхоскопия, с оперативна диагноза „белодробен тумор“.
На 06 октомври при КТ изследване на Отделението по образна диагностика окончателно
2
било установено наличието на данни за „почти тотална ателектаза на ляв бял дроб“.
На 07 октомври поради влошаване на общото състояние пациентката била преведена в
Клиниката по интензивна терапия на ВМА. При изписване от отделението по пневмология и
фтизиатрия на 07.10.2023 г. била съставена Епикриза на О.М.-Г. с окончателна диагноза
„умерено диференциран белодробен карцином", „ателектаза на ляв бял дроб“, плеврален
излив, вторични лезии и др., като „Пациентката е представена на онкологична комисия и се
насочва за палеативни грижи“. Ищцата твърди, че С. В. отново е била информирана от
лекуващите лекари, че майка им е нелечимо болна и умира като медицинският персонал
предал личните вещи на О.М.-Г. именно на С. В., „понеже повече нямало да й трябват“.
Поради влошаване на общото състояние на 07 октомври О.М.-Г. била преведена в Клиниката
по интензивни грижи във ВМА. Видно от Етапната епикриза, изготвена от началника на
клиниката проф.д-р К.Р., д.м. и от дежурния лекар д-р Ж.У., увреденото общо състояние е
потвърдено, потвърдена е и диагнозата за аденокарцином на ляв бял дроб, множество
метастази в костите, диабет, тревожно-депресивно разстройство, пациентката била на
механична белодробна вентилация, поставена в медикаментозна кома, с установени от д-р
Ц.Н.Г. - съдебна медицина множество травматични увреждания - отоци и кръвонасядания по
тялото, подробно описани в етапната епикриза.
На 09.10.2023г. бил съставен нотариален акт № 79, т. първи, рег. № 02438, д. № 0074, на
нотариус М. Б., рег. №746 на НК, обективиращ договор, сключен между прехвърлителя
О.М.-Г., представлявана от С. В., и приобретателя С. В., за прехвърляне на собствеността
върху апартамента, находящ се на бул. ********, срещу „грижите и издръжката, които С. В.
е полагала досега за нея /за О.М.-Г./, както и за грижите и издръжката, които тя ще полага за
нея до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега,
лично или чрез трето лице“.
На 10.10.2023г. И. Л. била уведомена от семейството на ответницата, че майка й е много
болна със злокачествен тумор на белия дроб със разсейки в костите и от няколко дни е в
болница на командно дишане, като лекарите им казали, че трябва да се готвят за най-
лошото.
На 12.10.2023г. И. Л. се прибрала в България и посетила Военно-медицинска академия,
където била настанена майка й. Наблюдаващите лекари потвърдили тежкото й състояние.
Ищцата се свързала със сестра си, за да поговорят и за да й поиска ключ от апартамента на
майка им на бул. ********, където възнамерявала да отседне. С. В. обаче я уведомила, че не
може да отседне там, тъй като майка им й била „продала“ апартамента.
О.М.-Г. починала на 1.11.2023г. Ищцата твърди, че в болницата поискали да подпише
медицински книжа, включително и документи, които се подписват при приемане в
болницата, със задна дата /7.10.2023г./, тъй като сестра й отказала да ги подпише тогава.
Ищцата подписала документите.
Видно от протокола на онкологичната комисия от 18 октомври 2023 г. решението било за
симптоматично палеативно лечение. Видно от Предаутопсионната епикриза, съставена от
3
проф.д-р К.Р., д.н. и от дежурния лекар д-р Б. като причина за смъртта била посочена
полиоргА. недостатъчност, както и били потвърдени расовата диагноза в терминален стадий
и придружаващите заболявания.
Аутопсионният протокол №А23-15, съставен от д-р Б.И. и д-р Г.К., извършили аутопсията на
03.11.2023 г., потвърждавал причината за смъртта, както и основните заболявания -
аденокарцином на бял дроб, метастази в лимфни възли и черен дроб, тежка пневмония,
остър мозъчен инфаркт и тежка генерализирана артеросклероза
Ищцата сочи, че към датата на сключване на прехвърлителната сделка майка й е била в
тежко състояние – в последен стадий на рак на белия дроб, в боница, след операция, в
безсъзнание, интубирана, както и че е починала след 23 дни от подписването на договора.
Твърди, че сестра й С. В. е знаела, че майка им е терминално болна и че смъртта й е близка,
поради което сочи, че договорът за издръжка и гледане няма основание. Евентуално сочи, че
ответницата и съпругът й не са полагали грижи за О.М.-Г., нито са й давали издръжка, тъй
като ответниците имали дългогодишни финансови затруднения. В течение на годините
О.М.-Г. по настояване на С. В. продала или й прехвърлила няколко недвижими имота, вила и
реституирани земи, за да подпомага финансово С. В. и семейството й, тъй като обслужвали
кредити за коли, разходи и голям ипотечен кредит за къщата в с. Драгичево. Ищцата твърди,
че съседи са я информирали, че парите, които изпраща за лекарства на майка й, са
прибирани от С. В. за нейни нужди, поради което И. Л. започнала да поръчва хранителни
продукти по интернет, за да бъдат доставяни на майка й. При всяко прибиране в България
пазарувала и й оставяла пари, в продължение на годините майка й и гостувала в САЩ за по
няколко месеца. Ищцата твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договора за издръжка и гледане.
Видно от учоняваща молба, ищцата сочи, че предявява обективно кумулативно съдинени
искове за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 79, т. първи, рег. № 02438, д. №
0074, на нотариус М. Б., рег. №746 на НК по чл.26, ал.2, предл. Второ /липса на съгласие/ и
четвърто /липса на основание/ ЗЗД, както и евентуално съединен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договора за издръжка и гледане поради пълно неизпълнение. Прави и искане по
чл.537 , ал.2 ГПК да се отмени нотариален акт № 79, т. първи, рег. № 02438, д. № 0074, на
нотариус М. Б., рег. №746 на НК.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с които оспорват
предявените искове. Относно иска по чл.31, ал.1 ЗЗД оспорват към момента на сключване на
сделката О. Г. да е била в трайна невъзможност да разбира или ръководи действията си.
Възразяват срещу допустимостта на искането по чл.537, ал.2 ГПК.По отношение на иска по
чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД сочат, че договорът има основание, тъй като е сключен и за минали
грижи и издръжка. Излагат подробни твърдения, че от 2018г. грижи за О.М.-Г. е полагала
единствено ответницата – лично, а също и чрез съпруга и сина й в процесния апартамент на
бул. „******** и/или в къщата на ответниците в с. Драгичево, като например края на
септември - началото на август 2019 г. (след счупването на крака на О.М.-Г. и претърпяната
в тази връзка от нея операция в УМБАЛСМ „ Н. И. ПИРОГОВ“), октомври 2022 г. (след
4
счупването на бедрената й кост и претърпяната в тази връзка операция отново в УМБАЛСМ
„Н.И. ПИРОГОВ“), както и юли 2023 г. (след претърпяна операция в УМБАЛ „Св. И.н
Рилски“). Ответникът С. В. твърди, че е приготвяла домашна храна за О., в т.ч. и за нейна
приятелка С. В.-С., с която са съжителствали в апартамента, поддържала е личната им
хигиена - къпане и миене, изпиране на дрехи и бельо, почиствала е дома, миела е чиниите,
закупувала е вещи за бита (в т. ч. мокри кърпи, хранителни продукти), поддържала е
апартамента (извършвани са със средства на ответниците необходими ремонти в него),
сменяла е, вкл. и е закупувала, памперси на майка си О. (когато е възникнала такава
необходимост), извеждала я на терасата и на двора на разходка.
Ответницата твърди, че в периода от 2018 г. до 09.10.2023 г. тя и семейството й са поели и
всички грижи във връзка с воденето на О. по болници, както и във връзка с престоите й в
тях /при необходимост/ и респективно, закупуването на всички необходими лекарства във
връзка с това /за назначените й лечения/ и заплащането на всички необходими изследвания,
такси и консумативи, като например необходимия за операцията на бедрената й кост
„проксимален бедрен пирон е винтове титан“. Освен заплащането на многобройните
прегледи, лекарства и изследвания, издръжката на О. в посочения период /от 2018 г. до
09.10.2023 г./ се изразявала и в заплащането чрез втория ответник В. В. и синът на двамата
ответници - А. В., на всички консумативни разноски за апартамента - ел. енергия, вода,
телефон, както и заплащането от страна на С. В. на данъците и таксите за апартамента
Ответницата твърди, че след 09.10.2023 г. до смъртта на прехвърлителя е продължила с
грижите и издръжката на майка си, като в т.ч. е поела и всички разходи и грижи по
погребението й
Ответницата твърди, че ищцата не е полагала грижи за своята майка, а напротив, последната
се е грижела за нея, като й е помагала в отглеждането на децата, както и при преодоляването
на стреса след развода й, като винаги се е връщала в България в много по- лошо
здравословно състояние от преди заминаването си.
Ответницата сочи, че поставената тежка диагноза не означава непременно знание за
предстояща смърт на прехвърлителя, както и че към момента на подписване на
упълномощителната сделка за сключване на процесния договор за гледане и издръжка -
01.09.2023 г., прехвърлителката О. М.а - Г. все още е нямала поставена такава диагноза.
Сочи, че на фона на продължителното надлежно изпълнение на договора за издръжка и
гледане преди сключването му, развалянето на целия договор противоречи на чл.26, ал.4
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата И. Л. и първата
ответница С. В. са сестри, а вторият ответник В. В. е съпруг на последната.
Майката на двете сестри, страни в производството, О.М.-Г. притежавала жилище с площ
80,87кв.м., находящо се на адрес гр. София, бул. ********.
5
Ищцата от 20 години живеела в САЩ, а ответницата и семейството й – в къща в с.
Драгичево.
На 01.09.2023г. ответницата О. Г. подписала пълномощно рег.№01977 и рег. №01978,
заверено за подпис и съдържание от М. Б., рег.№764, район на действие СРС, както и
нотариално заверени декларации, като упълномощила дъщеря си С. В. да сключи ипотека,
продажба, замяна, дарение, прехвърляне в изпълнение на задължение, прехвърляне срещу
издръжка и гледане на подробно описания имот, находящ се на бул. ******** и таванско
помещение, на лице, което счете за необходимо, и на цена каквато намери за добре, както и
да сключва сделка сам със себе си, при условията на чл.38 ЗЗД и да получи продажната цена,
както и да я представлява пред различни държавни органи и служби.
На 09.10.2023г. бил съставен нотариален акт № 79, т. първи, рег. № 02438, д. № 0074, на
нотариус М. Б., рег. №746 на НК, обективиращ договор, сключен между прехвърлителя
О.М.-Г., представлявана от С. В., и приобретателя С. В., за прехвърляне на собствеността
върху апартамента, находящ се на бул. ********, срещу „грижите и издръжката, които С. В.
е полагала досега за нея /за О.М.-Г./, както и за грижите и издръжката, които тя ще полага за
нея до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега,
лично или чрез трето лице“.
О.М.-Г. била диагностицирана с рак на белия дроб и починала на 01.11.2023г.
Представена е служебна бележка от ВМА, от която се установява, че в периода 12.10.2023г.-
01.11.2023г. включителн И. Л. всеки ден е посещавала майка си в болницата.
Съгласно заключението към съдебно-почерковата експертиза подписът за „Упълномощител“
в пълномощно от името на О.С. М.а-Г. с нотариална заверка на подписа peг. №
01977/01.09.2023г. е положен, а ръкописният текст, касаещ имената под подписа, е написан
от О.С. М.а-Г.. Подписите за „Декларатор“ в декларация по чл.25, ал.8 ЗННД с нотариална
заверка peг. № 01979/01.09.2023г., декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК с нотариална заверка
peг. № 01980/01.09.2023г. и в декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП с нотариална заверка peг.
№ 01981/01.09.2023г., са положени, а ръкописните текстове, касаещи имената под подписа,
са написани от О.С. М.а-Г.. Не се наблюдават изменения в почерка и подписа на О.С. М.а-Г.
към датата на изготвяне на процесното пълномощно, настъпили вследствие на възрастови
промени или болестно състояние.
От заключението към съдебно медицинската експертиза, се установява, че към 1 септември
2023 г. няма конкретен медицински документ, описващ състоянието на О. Г. към тази дата,
като най-близкият по време е история на заболяването № 18295, по която тя е постъпила в
болница на 29 юни и е изписана на 5 юли 2023 г. Диагностицирана е с хидропневмоторакс
вляво, състояние след торакоцентеза и плеврален дренаж, като са описани и придружаващи
заболявания – масивен плеврален излив, двустрА. пулмофиброза, белодробен емфизем,
световъртеж от централен произход, дискоординационен синдром, състояние след
исхемичен инсулт в басейна на вертебробазиларната система, артериална хипертония,
захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, състояние след холецистектомия и след
6
перитрохантерна фрактура на десния фемур. При приемането е била в увредено, но
стабилно състояние, контактна, адекватна и ориентирана за време, място и личност. След
извършената оперативна намеса – скарификация на плевра, торакоцентеза и плеврален
дренаж – е постигнато разгъване на левия бял дроб, без данни за злокачествен процес. При
изписването е отчетено подобрено и стабилизирано общо състояние, афебрилна, частично
дезориентирана на моменти, но раздвижена и без усложнения. Въз основа на тези данни
вещото лице е посочило, че към 1 септември 2023 г. състоянието е било преодолимо, а
заболяванията не са предполагали скорошно настъпване на смъртта.
Относно състоянието към 9 октомври 2023 г. експертизата се позовава на история на
заболяването № 34979/2023 г., по която О. Г. е постъпила на 7 октомври и е починала на 1
ноември 2023 г. В медицинската документация е описано рязко влошаване на общото
състояние – дезориентация, изпотяване, неспокойствие и ниска сатурация на кислорода,
поради което е била преведена в клиниката по интензивна терапия. При анализ на данните
от предаутопсионната епикриза, аутопсионния протокол и предходната история на
заболяването № 34737/2023 г. се установява, че при извършена фибробронхоскопия е
диагностициран умерено диференциран белодробен аденокарцином, установен за първи път
през този период. Вещото лице заключава, че към 9 октомври 2023 г. състоянието на О. Г. не
е било преодолимо и наличните заболявания са предполагали скорошно настъпване на
смъртта.
От заключението се установява, че към 1 септември 2023 г. О. Г. е била в съзнание, адекватна
и ориентирана за време, място и личност, поради което е могла да разбира свойството и
значението на действията си и да ги ръководи.
От заключението към съдебно-психиатричната и психологична експертиза, се установява, че
приживе О. Г. е провеждала психиатрични консултации и е била диагностицирана със
смесено тревожно-депресивно разстройство (F41.2), което представлява невротично
състояние и не нарушава базисните психични годности на личността. Това разстройство се
характеризира с умерени прояви на тревожност и депресивност, които не засягат мисловния,
емоционалния и волевия процес и не ограничават дееспособността. Поради това О. Г. е
провеждала само епизодично лечение с анксиолитик /Ксанакс/.
От медицинските документи се установява наличие и на централен отоневрологичен
симптом, проявяващ се със световъртеж и нестабилна походка, обясним с артериална
хипертония и съдови спазми, които са преходни и не оказват трайно влияние върху
психическото състояние. До 4 октомври 2023 г. при лицето не са установени данни за
психотично разстройство, нито за вроден или придобит интелектуален дефицит (дементно
състояние).
Месец след сключването на договора на 4 октомври 2023 г. О. Г. е постъпила по спешност
във ВМА с оплаквания от задух, болки в гърдите и рязка загуба на тегло, доведена от
дъщеря си С., посочена като лице за контакт. Диагностициран е умерено диференциран
белодробен карцином, придружен от диабет, хипертония, сепсис, полиоргА. недостатъчност
и други тежки заболявания, които са довели до цялостно влошаване на соматичното и
7
психичното състояние. При приемането е било установено „изцяло засенчена лява гръдна
половина“, като вероятно близките са били уведомени за тежката прогноза.
Към 1 септември 2023 г. липсва конкретна медицинска документация за състоянието , но
последният предходен медицински документ от 29 юни 2023 г. сочи, че тогава е била в
увредено общо състояние, но контактна, адекватна и ориентирана за време, място и личност,
без данни за психотично поведение. Към 7–9 октомври 2023 г. вече е било налице тежко
влошаване на физическото и психическото състояние, с дезориентация и невъзможност за
осъзнаване на случващото се.
С оглед на това експертизата заключава, че към 1 септември 2023 г. – около два месеца
преди смъртта и преди настъпилото тежко влошаване – О. Г. не е страдала от психотично
разстройство или тежка соматична увреда, които да ограничават психичната годност, и е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършените от нея действия и да
ги ръководи.
От показанията на св. К., се установява, че е медицинска сестра, работеща във ВМА,
клиника по „Интензивна терапия“. Пациентката О. Г. е била приведена в интензивното
отделение около 6 октомври в тежко увредено общо състояние. Свидетелят сочи, че
състоянието е било критично – била е слаба и е имала нужда от подаване на кислород чрез
апарат, какъвто не е можело да бъде осигурен в отделението по пулмология. По това време
дежурен лекар е била д-р Ж. У.. От показанията се установява още, че след настаняването на
пациентката в бокса е пристигнала нейната дъщеря (посочена от свидетеля като
ответницата), която е изразила желание да разговаря с лекарите и да види майка си.
Свидетелят сочи, че д-р У. е провела разговор с дъщерята в коридора на отделението, като
е обяснила, че състоянието на майка е тежко и вероятността за благоприятен изход е
минимална, поради което я е посъветвала да се подготви за най-лошото.
От показанията се установява, че след проведения разговор дъщерята, облечена със защитно
облекло - синя престилка и калцуни - е била допусната да влезе при майка си, за да я види и
да вземе личните вещи. Свидетелят обяснява, че в клиниката по интензивна терапия
лични вещи рядко се съхраняват, тъй като при смъртни случаи често се губят и персоналът
не носи отговорност за тях. Свидетелят изяснява, че е обичайна практика при пациенти в
тежко, безпомощно състояние, особено при онкологични заболявания с метастази, близките
да бъдат уведомявани за тежката прогноза.
От показанията се установява още, че възможните разминавания в датите и часовете на
приемане на пациентите от пулмологията в клиниката по интензивна терапия се дължат на
обстоятелството, че пациентите често постъпват в нощните часове, когато дежурният
персонал е ограничен и вниманието е насочено към медицинските действия, а не към
точната отчетност на времето. Свидетелят сочи, че документацията се води от дежурния
лекар и че няма практика тя да се подписва със задна дата.
Свидетелят сочи, че разговорът между д-р У. и дъщерята на пациентката е проведен в деня
на превеждането на О. Г. в интензивното отделение, като датата, посочена в документите –
8
06.10., съответства на спомените .
От показанията на св. К. се установява, че свидетелката познава покойната О. Г. от
детството, като техните родители са били близки, а впоследствие двете са поддържали
непрекъснат контакт до смъртта на О. през 2022 г. Свидетелят сочи, че познава и двете
дъщери на О. – С. и И., и има преки впечатления от отношенията между тях.
От показанията се установява, че О. обичала и двете си деца, като често споделяла, че се
тревожи за С., тъй като последната постоянно имала нужда от пари. О. многократно
помагала финансово, когато тя или семейството имали затруднения. Свидетелят сочи, че
О. и съпругът С.Г. били пенсионери, но продължавали да работят – О. като охрана, а
Сокол като разносвач в поликлиника, като освен това имали доходи от наем на недвижими
имоти. Семейството не е имало финансови затруднения.
От показанията се установява, че след смъртта на майка си О. е наследила имот в с. Бов,
който впоследствие продала, както и че е продала апартамента на ул. „Екзарх Йосиф“,
закупувайки друго жилище на бул. „Стефан Стамболов“, близо до жилището на С.. Част от
получената сума, около 12 000 евро, дала на С., която имала нужда от средства. Свидетелят
заявява, че О. е водила записки в тетрадка, в която отбелязвала предоставените на С.
парични суми, с уговорката те да бъдат върнати.
От свидетелските показания се установява още, че след смъртта на съпруга Сокол през
2016 г. О. е останала сама и изпитвала страх да живее без компания. Поради това
първоначално предложила на свидетелката да живее при нея, но след отказа , при О. се
настанила жена на име С., с която имали уговорка тя да се грижи за О., да пазарува, да готви
и да помага в ежедневието, като двете си делели разноските по жилището. Според
свидетелката С. се грижела добре за О. до момента, в който сама се разболяла тежко и
починала през 2023г.
Свидетелят сочи, че О. страдала от множество заболявания - имала проблеми с нервната
система, коленете и двигателния апарат, често падала и е лежала в болници. След смъртта на
съпруга си тя имала нужда от постоянна помощ и търсела човек, който да се грижи за нея.
Правила е опит да сключи договор за обгрижване със С., но според свидетелката последната
е отказала.
От показанията се установява, че О. е поддържала близка връзка и с другата си дъщеря И.,
която живеела в САЩ. Тя често я посещавала, като И. поемала всички разходи по
пътуванията и престоя . Всяка година, преди пандемията, О. прекарвала по няколко месеца
при И. и се връщала добре обгрижена. И. изпращала пари на майка си, за да я подпомага.
От показанията се установява също, че през 2019 г. О. е продала двоен гроб, наследен от
кръстницата , за сумата от около 6000 евро, които също предала на С.. Свидетелят сочи, че
след 2020 г. О. трудно се придвижвала и се страхувала да излиза сама. Свидетелката я
посещавала по два пъти седмично, придружавала я до близкото заведение или църква.
Децата на С. живеели в апартамента на бул. „Стефан Стамболов“, тъй като било удобно за
училището на внучката Б.. С. обаче се преместила да живее в Драгичево, което затруднило
9
срещите им.
От показанията се установява още, че през лятото на 2023 г. О. се оплакала на свидетелката,
че С. я е ударила по ръцете и я е оставила без храна и вода за цял ден. Свидетелят не е
очевидец на тези действия, но възпроизвежда разказа на О., която плачела и споделяла, че не
иска повече да живее там, в Драгичево. Искала да се върне да живее в апартамента на
пазара.
Свидетелят сочи, че в края на август 2023 г. О. е споделила, че е тръгнала сама в гората с
мисълта „да я няма вече“. По-късно, през октомври, свидетелката научила от С., че О. е
настанена в болница в тежко състояние и е интубирана, като лекарите не допускали близки
при нея.
От показанията на св. Пенчева се установява, че свидетелката е познавала О. от около
четиридесет години, като между тях е съществувала дългогодишна близка приятелска
връзка. Свидетелят сочи, че макар да е имало кратък период на прекъсване в отношенията
им поради лични причини, впоследствие двете отново възстановили контакта си и
поддържали ежедневна комуникация – виждали се почти всеки ден или разговаряли по
телефона.
От показанията се установява, че в последните години от живота на О. основните грижи за
нея са били поемани от дъщеря С.. Свидетелят сочи, че С. е придружавала майка си по
лекари и болници, грижела се е за личната хигиена, къпела я, готвела , а в периодите на
хоспитализация е организирала необходимата помощ от други лица. Според свидетелката,
докато О. живеела на бул. „Стефан Стамболов“, при нея пребИ.вали и внуците - децата на
С., които също помагали в ежедневието.
От показанията се установява още, че когато О. започнала да се затруднява физически и не
можела да се справя сама, С. предложила да я прибере в своя дом в с. Драгичево. Въпреки
първоначалната неохота на О. /тъй като липсвали контактите с хората от пазара/
впоследствие тя се съгласила и заживяла известно време при С.. Свидетелят сочи, че често я
посещавала в Драгичево, поне два пъти седмично, и е виждала, че О. е била добре
обгрижвана – нахранена, в чиста и подредена среда, без притеснения. По думите , О. не е
споделяла оплаквания или негативни коментари спрямо С..
От свидетелските показания се установява, че между О. и другата дъщеря - И., са
настъпили сериозни конфликти. Свидетелят сочи, че разривът помежду им възникнал, след
като И. поискала О. да прехвърли собствеността върху апартамента на бул. „Стефан
Стамболов“, но О. отказала, поради което И. прекъснала всякакъв контакт с нея за период от
около четири години. Контактът между тях бил възстановен едва когато здравословното
състояние на О. се влошило, като И. пристигнала в България, останала няколко дни и след
това отново заминала.
От показанията се установява също, че О. е посещавала И. в Съединените щати, като е
пребИ.вала там няколко пъти – веднъж след раждането на първото дете и втори път, за да
помага с гледането на внуците. Свидетелят посочва, че по време на престоя си в Америка О.
10
не се чувствала добре и имала желание да се прибере, като между нея и И. възниквали
спорове и конфликти.
Свидетелката категорично заявява, че О. е била психически адекватна и в съзнание по време
на всички описани събития, макар и физически да е била отслабена и болна. Тя
потвърждава, че е присъствала при срещата с нотариус по повод прехвърлянето на
жилището на „Стефан Стамболов“, като О. била в нормално състояние, разбирала
извършваните действия и съзнавала последиците им.
От показанията на св. А. се установява, че свидетелката познава покойната О. Г. и
семейството от дълги години – над четири десетилетия. Семействата им са били близки
приятели и съседи, живели са на една и съща улица. Свидетелката сочи, че е била кума на
дъщерята на О. – С., и че през годините почти ежедневно е била в контакт с О., особено след
като двете се установили да живеят в близост – на ул. „Екзарх Йосиф“.
От показанията се установява, че в последните години от живота на О. основната грижа за
нея е била поета от дъщеря С.. Свидетелят сочи, че С. я е водила на лекар, придружавала я
е на изследвания, консултирала се е за лечението , а внуците – А. и Б. – също са били често
при баба си и са помагали. О. не е оставала сама – при нея винаги е имало близки хора или
жената, с която живеела и която помагала.
Свидетелят сочи, че е виждала С. да се грижи активно за майка си – приготвяла храна,
осигурявала лекарства, поддържала жилището. Съпругът на С., В., също оказвал съдействие
при ремонти, пренасяне на багаж и други дейности, свързани с домакинството. Свидетелката
лично е помагала при нужда – сменяла е памперси, пазарувала е и е носила храна, без да
получава заплащане за това, като посочва, че го е правила от добро чувство и приятелство.
От показанията се установява още, че след като здравословното състояние на О. се влошило
и тя не можела да се справя самостоятелно, С. я прибрала в дома си в с. Драгичево.
Свидетелката сочи, че е посещавала О. многократно там, най-малко няколко пъти,
включително по празници. Описва, че в къщата в Драгичево О. е имала собствена стая,
подредена и удобна, с осигурени добри условия за живот – легло, баня с достъп за количка,
необходимите удобства и храна. Посочва, че О. е била обгрижвана и не е била оставяна без
надзор.
Свидетелят сочи, че О. се чувствала добре физически и психически стабилна, била адекватна
и общителна. Изразява категорично мнение, че не е страдала от психични отклонения и е
била напълно ориентирана за случващото се около нея.
От показанията се установява също, че през последните години О. е била разстроена от
обтегнатите си отношения с другата си дъщеря – И.. Свидетелката сочи, че по думите на О.,
причината за това била желанието на И. апартаментът да бъде прехвърлен изцяло на нейно
име, което О. отказала. След този отказ отношенията между двете се влошили и те
прекъснали контакт.
Свидетелката посочва, че О. два пъти е пътувала до Съединените щати, за да посети И. и
семейството , като първото пътуване било във връзка с раждането на внучето. При второто
11
си посещение обаче О. не се чувствала добре и имала желание да се върне по-рано.
Свидетелката уточнява, че О. не е искала да обсъжда подробно причините, но споделяла, че
е имало конфликти и че не се е чувствала спокойно там.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са главен иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, евентуален иск по чл.42 ЗЗД, вр. чл.31, ал.1
ЗЗД, еветуален иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Относно иска по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата по иска чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е да установи, че майка й
О.М.-Г. е страдала от заболяване, предполагащо настъпване на смърт в кратък срок след
упълномощаването на С. В. да сключи договор за издръжка и гледане, както и че С. В. е
знаела за това заболяване към момента на упълномощителната сделка, респ. – към момента
на сключване на договора за издръжка и гледане.
Основанието на сделката представлява типичната и непосредствена правна цел, която
се преследва от договора и се презюмира до доказване на противното. Договорът за
прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане е
алеаторен и към момента на сключването му не е известно какво ще следва да престира
приобретателят. Такъв договор има основание. Основание би липсвало само ако на
приобретателя отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира нищо или почти
нищо. Съгласно трайната съдебна практика /решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. №
99/2011 г., III г. о., решение № 569 от 8.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г., ІV г. о. и решение №
384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г., ІІІ г. о./ изискваните фактически предпоставки за
приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното
настъпване смъртта на прехвърлителя. ТакИ. заболявания са както онкологичните, така и
мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или
дихателна недостатъчност и то в т. нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период
от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и
за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н. като
изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни,
по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре не е
равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените
насрещни престации от еквИ.лентност. Обратно, именно лошото здравословно състояние и
напредналата възраст на прехвърлителя, без видими признаци на скорошна и неизбежна
смърт, представляват основанието за сключване на договор за издръжка и гледане. /В този
смисъл Определение от 22.11.2022г. на ВКС по гр.д. №2412/2022, ГК/. В случая се
установява, че към датата на упълномощителната сделка прехвърлителката е била в
подобрено състояние и не е имало данни за близка смърт. Състоянието й е било влошено
12
към датата на сключване на договора, но той е сключен и за минали издръжка и гледане, а
такъв договор винаги има основание, доколкото в тази си част има характера на покупко-
продажба. Прехвърлителката, сключвайки договора и за минали грижи, е заявила наличието
на такИ., което се установява от обсъдените свидетелски показания. Обстоятелстовото, че и
ищцата е полагала грижи за майка си и я е посещавала в болницата, не изключва грижите,
които са полагани от ответницата и нейното семейство, доколкото ищцата е живяла в
чужбина, а ответницата през цялото време е била в София и лично и със семейството си е
полагала грижи за майката. Към датата на упълномощаването за сключване на
разпоредителни сделки не се установява за ответницата да е била известна възможност за
близка и скоршна смърт на майката, но последната се е нуждаела от непрекъснати грижи.
Дори и да се приеме, че периодът между сключването на самия договор и настъпилата смърт
на прехвърлителката, е кратък и ответницата е била уведомена за близката смърт на майка
си, договорът има основание, тъй като се установява, че ответницата е полагала грижи за
минал период. Предвид изложеното, съдът намира, че главният иск е неоснователен.
Относно иска по чл.42 ЗЗД, вр. чл.31, ал.1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата по иска по чл.42 ЗЗД, вр. чл.31, ал.1 ЗЗД е да установи,
че самото упълномощаване за сключване на договор за издръжка и гледане е доказателство
за недееспособността на О.М.-Г. /с оглед легитимацията на ищцата да предяви иска,
съгласно чл.31, ал.2 ЗЗД/, както и че към момента на упълномощаването О.М.-Г. не е могла
да разбира или да ръководи действията си.
Въз основа на приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-психологична и
психиатрична експертиза съдът намира, че към датата на упълномощаването, 1 септември
2023 г., О. Г. е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че към началото на
септември 2023 г. О. е била в стабилизирано състояние след проведено болнично лечение
през юни и юли същата година. Тогава при нея е била диагностицирана белодробна
патология – хидропневмоторакс, но след оперативна намеса и проведено лечение е
настъпило пълно разгъване на левия бял дроб, без данни за злокачествен процес и без тежки
усложнения. При изписването е била в подобрено общо състояние, афебрилна, ориентирана
за време, място и личност, раздвижена и в състояние на клинично подобрение. Вещото лице
категорично е посочило, че към 1 септември 2023 г. наличните заболявания не са
предполагали скорошно настъпване на смъртта и състоянието е било преодолимо, тоест
не е била в терминален стадий, нито в състояние на дезориентация или психична
недостатъчност.
От съдебно-психиатричната експертиза се установява, че приживе О. Г. е била
диагностицирана със смесено тревожно-депресивно разстройство (F41.2), което има
невротичен характер и не засяга интелектуалните, волевите и емоционалните способности
на личността. Както беше посочено, това състояние се изразява в умерени прояви на
13
тревожност и потиснатост, които не нарушават способността на лицето да мисли логично, да
преценява обективната действителност и да взема осъзнати решения. При това разстройство
не се засягат базисните психични функции – съзнанието, ориентацията, мисловният процес
и волевият контрол. Ето защо вещото лице е приело, че лицето е било психически годно и
дееспособно.
Психиатричната експертиза проследява медицинската история и изрично посочва, че до 4
октомври 2023 г. няма данни за психоза, дементен синдром или интелектуален дефицит.
Посочените оплаквания от световъртеж и несигурна походка са резултат от артериална
хипертония и съдови спазми, с временен и преходен характер, без отражение върху
психическите функции. От данните в медицинската документация от 29 юни 2023 г. е видно,
че О. е била контактна, адекватна и ориентирана, без признаци на дезориентирано или
психотично поведение. Вещите лица заключават, че към 1 септември 2023 г. липсват
признаци на психично разстройство, което би нарушило способността на прехвърлителката
да разбира и ръководи действията си, а настъпилото впоследствие влошаване на здравето
се отнася до период от началото на октомври 2023 г., когато вече е бил установен белодробен
карцином и е настъпила тежка соматична и психична увреда.
Двете експертизи са последователни и взаимнодопълващи се, като сочат, че към 1 септември
2023 г. О. Г. е била в относително добро общо състояние, стабилизирана след предходно
лечение, без психични разстройства или органични изменения, които биха могли да засегнат
съзнанието и волята . Липсват данни за когнитивен спад, дезориентация, халюцинации или
други прояви, които да поставят под съмнение психичната годност.
Съдът възприема тези заключения като обосновани, компетентно изготвени и
съответстващи на останалия доказателствен материал, включително свидетелските
показания, според които в посочения период О. е общувала нормално, била е адекватна,
ориентирана и е проявявала ясно изразена воля при уреждане на личните си и имуществени
дела.
Ето защо съдът приема, че към момента на упълномощаването – 1 септември 2023 г. – О. Г. е
била психически и физически способна да разбира свойството и значението на действията си
и да ги ръководи, като пълномощното е израз на нейната действителна, свободно формирана
воля.
Относно евентуалния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е да докаже неизпълнение на
договора за издръжка и гледане от страна на ответницата.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи точно изпълнение на договора за
издръжка и гледане.
От събраните по делото гласни доказателства съдът намира, че по безспорен начин се
установява, че ответницата С. В. е полагала трайни и непосредствени грижи за своята майка
О. Г. в продължение на години, включително и в последните месеци от живота . Този извод
не изключва установеното, че грижи за майката е полагала и ищцата, доколкото й е било
14
възможно, предвид обстоятелството, че е живеела в чужбина. Свидетелските показания
обхващат дълъг период от време, като установяват и моменти на влошаване на семейните
отношения, но не в степен да се направи извод, че ищцата не е полагала никакви грижи за
майка си.
От показанията на свидетелите се, че именно С. В. е била лицето, което всекидневно се е
грижело за майка си, придружавала я е при лекарски прегледи и хоспитализации, помагала
е при обслужването и е следила за състоянието .
От показанията на медицинската сестра от клиниката по интензивна терапия на ВМА /св. К./
се установява, че при постъпването на О. в лечебното заведение през октомври 2023 г.
именно С. В. е била посочена като лице за контакт, явила се е в болницата, разговаряла е с
дежурния лекар и е била допусната да види майка си. Свидетелката описва ответницата като
ангажирана с лечението и състоянието на болната, като е съдействала за пренасяне на
личните вещи и е поддържала връзка с медицинския персонал.
Показанията на свидетелката, която е била дългогодишна приятелка на О. /св. К./, също
потвърждават, че С. В. е придружавала майка си по лекари, грижела се е за нейната хигиена
и хранене, а внуците , децата на С., също са живеели с баба си и са помагали. След като
здравословното състояние на О. се е влошило, С. я е прибрала в дома си в село Драгичево,
където обаче О. не се чувствала добре, тъй като й липсвали познатите й от пазара, а при
дъщеря си била по цял ден затворена. Свидетелката сочи и на влошени отношения към този
момент между О. и дъщеря й, които обаче не се потвърждавата от останалия доказателствен
материал.
От показанията на другите свидетели – близки на семейството и съседи – се установява, че
С. и нейното семейство са се грижили за О., че съпругът на С. е помагал при ремонти,
пренасяне на вещи и организиране на болнични приеми, а С. лично е поемала ежедневните
грижи, снабдявала е дома с храна и лекарства, и е поддържала постоянен контакт с
лекуващите лекари. Свидетелите подчертават, че О. никога не е оставала без надзор и че С.
е била до нея през всички периоди на влошено здраве.
От тези последователни и взаимно допълващи се свидетелски показания съдът прави
категоричен извод, че ответницата е поела основните грижи за майка си О. Г. – както в
битов, така и в медицински аспект, поради което не се установява неизпълнение на договора
за издръжка и гледане.
По изложените мотиви съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответниците. Представени са списък по
чл.80 ГПК и доказателства за плащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 17 188,52 лева с ДДС и за депозит за вещо лице – 250 лева, както и доказателство, че
упълномощеното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС /л.43/. Ищецът е направил
възражение за прекомерност. Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
15
С-438/22 г., както и чл.7, ал.2, т.4 НВАР, обстоятелството, че делото не се отличава с по-
висока или по-ниска фактическа и правна сложност от обичайната за този вид дела, обема
събрани доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването
на производството в 4 съдебни заседания, намира, че следва да намали адвокатското
възнаграждение в рамките на ориентировъчната сума по чл.7, ал.2, т.4 НВАР и чл.7, ал. 9
НВАР от 7014,25 лева или 8417,10 лева с ДДС. Не се установяват обстоятелства, които да
предполагат размер на адвокатското възнаграждение под или над тази сума. Сумата за
разноски, която следва да бъде присъдена на ответниците е в 8667,10 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Х. Л. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, срещу С.
Х. В.а с ЕГН ********** и В. П. В. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, бул.
********, главен иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на
пълномощно рег.№01977 и рег. №01978, заверено от М. Б., рег.№764, район на действие
СРС, и на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 79/09.10.2023г., т.
първи, рег. № 02438, д. № 0074, на нотариус М. Б., рег. №746 на НК; евентуален иск по
чл.42 ЗЗД, вр. чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно рег.№01977 и рег. №01978,
заверено от М. Б., рег.№764, район на действие СРС, и договор за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 79/09.10.2023г., т. първи, рег. № 02438, д. № 0074, на
нотариус М. Б., рег. №746 на НК, и еветуален иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
79/09.10.2023г., т. първи, рег. № 02438, д. № 0074, на нотариус М. Б., рег. №746 на НК.
ОСЪЖДА И. Х. Л. с ЕГН **********, гр. София, ул. ******** да плати на С. Х. В. с ЕГН
********** и В. П. В. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, бул. ********, сумата
8667,10 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16