Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15785 по описа на
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15785/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Я.И.Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №2065 от 30.08.2019 г на СРС , 72 състав по
гр.д.№27730/2018 г , с което въззивникът е осъден на основание
чл.288 ал.12 КЗ /отм./ във вр.чл.266 ал.1 т.2 б.а КЗ /отм./ да заплати на Г.
фонд *** сумата от 599,33 лева – изплатено от ГФ обезщетение за
причинени на 13.03.2012 г имуществени вреди при ПТП на Р.С.М.собственик на
л.а.Рено Лагуна с рег.№ *******, които вреди са причинени от Б. управлявал МПС
без да има действаща застраховка „Гражданска отговорност/; ведно със законната
лихва от 30.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като не е доказана по безспорен начин
вината му за ПТП . Протоколът за ПТП не се ползва с обвързващо доказателствена
сила при последващо посещение на органите на МВР . Щети са констатирани и по
двата автомобила и е възможно да има съпричиняване от ищеца . Исковата
претенция е погасена по давност , защото плащането от КЗ е извършено на
18.03.2014 г , а искът е предявен на 30.04.2018 г .
Въззиваемата страна
е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Вината на наследодателя на ответниците и механизмът на ПТП са установени от
протокол за ПТП и САТЕ . Не е била налице валидна полица за „ГО“ . Давността е
5-годишна от датата на изплащане на обезщетение от ГФ и не е изтекла към датата
на исковата молба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.09.2019 г и е обжалвано в срок на 24.09.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи
исковете СРС е приел , че встъпването
на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице е предпоставено от
кумулативното наличие на следните обстоятелства: настъпване на описаното в исковата молба ПТП
поради виновно противоправно деяние на ответника , наличие на вреда и причинна
връзка между поведението и вредата. Ищецът трябва да докаже размер на вредите и
тяхното плащане на на увредения при наличие на някое от основанията по чл. 288 КЗ /отм./.
От приложения по делото протокол за ПТП е видно, че на
13.03.2012 г. в гр.софия е настъпило ПТП, при което ответинкът като водач на
лек автомобил БМВ 3201 поради движение
със скорост несъобразена с интензивността на движението, ударил движещия се
пред него автомобил Рено Лагуна . Наистина протоколът за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила относно посочения в него механизъм на
вредоносното действие, но доколкото отразява изявления на участниците в
инцидента и е подписан от тях, следва да се приеме в тази си част като частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водача на увреждащия
автомобил факти. В тази насока е и заключението на вещото лице по САТЕ относно
механизма на настъпване на ПТП. При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства СРС счита , че ответникът като водач на лек автомобил е извършил
противоправно деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.
20, ал.2 ЗДвП - при избиране скоростта на движението да се съобразява с
характера и интензивността на движението. При установената противоправност на
деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се предполага, като тази
законова презумпция не беше опровергана в хода на производството от ответника.
От справката от базата данни за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите става ясно, че към датата на ПТП за
управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена застраховка ГО. Според
заключението на САТЕ в резултат на ПТП по автомобил Рено Лагуна са настъпили
увреждания , като стойността за възстановяване на увредения автомобил изчислена
на база средни пазарни цени и за уврежданията, които са в причинна връзка с ПТП
към датата на ПТП е 1735,11 лв. От преводното нареждане е видно, че обезщетение в размер на 599,33 лв. е
било изплатене от ищеца на собственика
на увредения при ПТП автомобил на 18.3.2014 г. С изплащането им ищецът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното . Налице са всички
предпоставки на чл.288 ал. 12 КЗ /отм./ и в полза на ищеца се е породило
правото да получи от виновния водач платеното от него обезщетение. Неоснователно
е възражението на ответника за погасителна давност, защото давността тече от
плащането на 18.3.2014 г и към датата на подаване на исковата молба /30.4.2018
г./ не е изтекъл петгодишният давностен срок. Искът е доказан по основание
и размер.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд . Както е посочено в решение №15 от 25.07.2014 г по
т.д. №
1506/2013 г, ТК, І ТО на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
В случая ответникът е подписал без възражения протокола на ПТП , а механизмът на
произшествието се потвърждава и от приетата пред СРС САТЕ . На ответника е
издадено и наказателно постановление .
Не следва друго от факта , че има причинени щети и на
автомобила на ответника . Това е неизбежно след като има удар между двете МПС ,
като не са представени доказателства за съпричиняване от водача на л.а.Рено
Лагуна .
Правилно СРС е отхвърлил и възражението за изтекла
погасителна давност . Давността е 5-годишна и тече от датата на плащане на
обезщетение от ГФ решение №178 от 21.10.2009 г по т.д.№192/09 г на ВКС , II ТО решение №15 от 04.02.2011 г по т.д.№326/10 г на ВКС , II ТО и в
случая не е била изтекла към датата на предявяване на иска .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата
страна пред СГС /300 лева депозит за особен представител и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение/ , както и 25 лева държавна такса в полза на СГС
.
На основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК , с оглед
материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2065 от 30.08.2019 г на СРС , 72 състав по
гр.д.№27730/2018 г .
ОСЪЖДА Я.И.Б. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на Г. ф. *** сумата от 400 лева разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Я.И.Б. ЕГН ********** от гр.София да
заплати по сметка на СГС на основание чл.77 ГПК сумата от 25 лева държавна
такса .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.