Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд гражданска
колегия в публичното заседание на осемнадесети септември , през две хиляди
и деветнадесета година , в състав:
Председател: Николинка
Попова
при секретаря Р.Димитрова …………, като разгледа
докладваното от районен
съдия Н. Попова гражданско дело № 1042
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по подадената искова молба от Ц.Н.К., ЕГН **********
***, **** чрез адвокат С.М. – адвокат в Адвокатска колегия - Пазарджик срещу П.Х.А., ЕГН ********** ***, в която се излагат обстоятелства, че на 23.09.2018 г. в гр.
Септември, общ. Септември, обл. Пазарджик изпълнявал служебните си задължения
като главен съдия на футболна среща от „.А" Областна група - гр. Пазарджик между отборите на ФК „Л.-С." гр. С. и ФК „Ч.-Б., с. Бяга на стадион „Градски стадион" гр. Септември. В 27-та
минута на срещата при отсъждане на нарушение в полза на ФК „Локомотив”, някъде
около центъра на терена, играчът с № 5 от отбора на ФК „Л.” - П.Х.А. започнал да вика по него с искане да
покаже жълт картон на играчът от отбора на ФК „Ч.-Б.”, който извършил нарушение
на правилата на играта. Тъй като нарушението на играчът от ФК „Ч.-Б.” не било за жълт картон ищецът не показал такъв. За реплекиране и оспорване на неговото съдийско
решение го санкционирал с жълт картон, какъвто е предвиден в чл. 18, ал. 4 от
Дисциплинарен правилник на Българския футболен съюз за оспорване решение на
съдията. Вследствие на което, той се засилил към него и го ударил с глава в
главата му, като в следствие на удара му причинил две леки телесни повреди
изразяващи се в счупване на носните кости и разкъсноконтузна рана на носа,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК. Ищецът поддържа, че в резултат на удара залитнал назад и паднал на
терена, хващайки се за лицето, усетил силно кръвотечение от носът. Изправил се
и се насочил към дежурният лекар на срещата, който навлезнал на терена и му
помогнал да стигне резервната скамейка на домакините, където му се оказала
първа медицинска помощ. Поради продължаващото кръвотечение, световъртеж и болки
в главата нямал възможност да продължи да изпълнява служебните си задължения и с дежурния делегат
– К.Г. К. прекратили срещата. Поддържа , че след това
един от асистент-съдиите му на мача (Е. З.) го закарал в Бърза помощ
в Пазарджик, където го приели в спешното отделение и му направили снимка на
носа, която установила счупването му. Насочили го към отделението УНГ, където
дежурният лекар д-р И. видял снимката и също потвърдил,
че носът му бил счупен и му поставил следните диагнози: открита рана на носа,
разкъсно-контузна рана на носа и счупване на носните кости. Специалистът по УНГ
му извършил закрита репозиция на счупените носни кости и му наложил предна
носна тампонада. След като се прибрал в къщи в гр. Пазарджик изпитвал ужасно
силни болки в областта на носа, като през цялата нощ не успял изобщо да спи, а и болкоуспокояващите, които приел не успяли да
потушат болките му.
Сочи се, че на сутринта на
следващият ден 24.09.2018 г. посетил съдебен лекар в гр. Пазарджик, който след
като го прегледал и освидетелствал му, издал Съдебно медицинско удостоверение №
42/ 2018 г., в което му описва травматичните увреждания: контузия на главата с
разкъсно-контузна рана в корена на носа, оток и кръвонасядания, счупване на
носните кости, състояние след репозицията и предна носа тампонада и анамнестини
данни за загуба на съзнание. Отново посетил отделението на УНГ в Бърза помощ, гр. Пазарджик,
където д-р И. му изкарал тампоните и го
посъветвал да почива, докато зарасне счупеното, като му изписал и медикаменти,
които трябвало да приема. На същият ден след като му били извадени тампоните
кръвта от носът му не спирала да тече, като бил принуден през целият ден и нощ
да лежи на леглото изпитвайки и много силни болки в носа. Отново през същата нощ не успял да спи, поради
факта на кръвотечението от носът му и нестихващите болки в носът и главата,
които му причинили силно главоболие.Твърди ,
че на следващият ден, 25.09.2018 г. се прибрал в София, където и живеел
преимуществено. В този и следващите дни болките в носа продължавали,
съпроводени с кръвотечение от носът му, заради което бил принуден постоянно да
бъде в легнало положение, за да го възпрепятства. Като вече след тоталната му
преумора поради липса на сън, успявал без изобщо да подозира докато лежал на леглото да заспива за известно време след което се събуждал
поради запушването на носът му. Сънят му тотално бил разтроен като на ден
заспивал и се събуждал по десетки пъти без значение дали е ден или нощ. Като
през нощта, когато съпругата му заспивала с него по нейни думи е хъркал ужасно
силно и се е давил поради липса на
въздух по време на сънят му. Следствие на това жена му също не можела да спи поради
това, че постоянно я събуждал с
хъркането си, когато той самият заспивал, както и поради събужданията му. Като
по думите на съпругата му по време на сънят му през нощта и получавал нервни
тикове, халюцинации и бълнуване.
Поради всички тези фактори,
като най- вече неспиращата болка в носа и кръвотечението се решил на отиде и на
специалист в София. На 27.09.2018 г. отишъл на лекар в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов" ЕАД”, гр. София като там
лекарят на лицево- челюстна хирургия д-р К. Д. го прегледал и му казал,
че се налага оперативна намеса на носа, за да може да се възстанови след време,
респективно да зарасне правилно. От 27.09.2018 г. до 30.09.2018 г. когато
трябвало да постъпи за операция болките не стихвали, като продължил да
приема болкоуспокояващи.Същевременно
синините под очите му вследствие па удара не се премахвали, а се
образували сини отоци под очите му. Имал и проблем с храненето, тъй като
болките от носът ги усещал чак до предните зъби. Като при всяко храносмилане и
сдъвкване усещал силна болка в носа му.В следствие на всичко това му се нарушил
и хранителния режим и загубил спорната си форма, която подържал дълги години,
което го депресирало допълнително. На 30.09.2018 г. постъпил в Отделението по
ЛЧХ при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД в град София, поради нарушено носно дишане
за оперативна интервенция. На следващият ден 01.10.2018 г. го оперирали, като
му извършили: инструментално и мануално наместване на носните кости, предна
носа тампонада с марлени тампони с атисептик в долните носни ходове. По време
на операцията бил подложен на пълна упойка, която няколко часа след операцията
още го държала. В нощта след операцията освен на силни болкоуспокояващи бил
принуден да приема и приспивателни за да може да заспи.
Сочи се, че на 02.10.2018
г. бил изписан за домашно лечение, като му бил издаден болничен лист за 10 дни. След
което на 08.10.2018 г. бил извикан на контролен преглед, като докторът казал,
че възстановяването продължавало нормално, но поради факта, че носът не се бил възстановил и зараснал напълно, както и поради
продължаващите болки бил изпратен на комисия за удължаване на болничните му
поради необходимостта на продължаване на лечението му в домашни условия и ато комисията му издала болничен лист за още 20
дни.
Целият оздравителен период
след операцията до момента в който вече не изпитвал почти никакви болки,
продължила около 20 дни. През тези дни, особено в началото след изписването му
от болница чувствал силни болки в носа, като бил принуден отново да взима болкоуспокояващи, които да отшумяват болките
му. Кръвотечението продължило през първите 10 дни на оздравителния период, като
се появили и т.н. кръвозасядания. През първите 7 дни след операцията именно
поради кръвта, която му течала от носът бил принуден отново да изкара на легло. Това чувство и състояние на
обездвижване му създало сериозни страдания, тъй като активен човек бил свикнал
постоянно да е в движение и да спортува.
Твърди,
че през денят, когато оставал сам бил силно депресиран от факта, че не може да
излиза навън. През оздравителния период също имал затруднено носно дишане,
което се трансформирало в хъркане по време на сънят му и събуждане поради липса
на възможност да поема достатъчно въздух
заради кръвотечението, което запушвало носът му с кръв и създавало кръвонасядания. Самият му сън бил неспокоен, съпроводен от
нервни тикове и бълнуване на момента, на които жена му била свидетел. Тя самата била принудена през
работните дни да спи в другата стая, поради факта на силното му
хъркане и честите събуждания, които не и позволявали да се наспива хубаво и
нормално. Нямал обективна възможност в продължение на близо 40 дни да
упражнява постоянната си работа, както и
да изпълнява служебните си задължения
като футболен съдия, а именно да ходи на футболни мачове в същия този период.
За гореописаните деяния на
ответника сезирал органите на прокуратурата, в резултат на което било образувано наказателно производство срещу
него. С влязло в сила съдебно решение № 644 от 20 декември 2018 г. по
наказателно дело АХ № 1987 по описа на 2018 г. Районен съд Пазарджик признал П.Х.А.
за виновен в това, че на 23.09.2018 г., в гр. Септември, обл. Пазарджик и
причинил в качеството му на длъжностно лице - главен съдия на футболна среща,
при изпълнение на службата му, две леки телесни повреди изразяващи се в
счупване на носните кости и разкъсноконтузна рана на носа. представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.
131. ал. 1. т. 1, във връзка с чл. 130. ал. 1 ог ПК. Като на основание чл. 78а.
ал. 1 от НК го освободи от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл. 131 ал. 1. т. 1. във връзка с чл. 130. ал. 1 от НК, като му е
наложил административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. (хиляда лева). Поради това за него е налице правен интерес
от водене на настоящия иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Вследствие на извършеното
от ответника деяние ищецът
претърпял неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, в резултат от причинените му леки
телесни повреди, както и унижение и засягане на честта и достойнството му, на
обществено място грубо бе погазен неговия авторитет като длъжностно лице и
личност. Твърди се, че случаят на
мача придобил голяма публичност поради факта, че бил отразен в местните медии
от областта, в резултат на което станал
обект на подигравки от страна на колеги, познати и на голяма част от
футболната общественост, които разбрали за случилото се. Авторитетът му като
футболен съдия, който е градил от 1998 г. от когато започнал да ходи по
футболни мачове като футболен съдия бил напълно унищожен. Всички, които го
познавали като футболен съдия си мислели вече, че след този инцидент ще се
откаже да изпълнява функциите на главен
футболен съдия по мачове. Като в една от статиите свързана с случилото се във
вестник „Марица” прочел коментари от сорта на „Малко му е на този смешен
съдия", „ ...Заслужаваше го той”. Това
сериозно рефлектирало върху неговата чест и достойнство. Накарало го да се
замисли дали в продължение на тези близо 20 г. е бил добър и обективен футболен съдия, макар че
никога до сега не му се е случвало футболист да му посегне или удари. Младите
футболни колеги, които от скоро започнали да съдийстват и не са идвали с него
по мачове го мислят вече за слаб съдия и за в бъдеще най-вероятно няма да искат
да идват с него по мачове заедно. А у старите футболни съдии се породило
съмнение за възможностите му да бъде главен футболен съдия. Колегите му са му
споделяли, че след неговия случай в гр. Септември на техни мачове из областта
зрители са викали по тях с думите “...Внимавайте как свирите, да не ви бием като Цецо”, „…И вие ще ядете бой”, „..Бийте ги и тия” и други реплики породили се
след неговия случай. Което от своя
страна въздействало върху самият него защото засегнало пряко неговият авторитет
на футболен съдия и човек. Това отношение към него излязло и извън кръга на футболните среди и се
разпростряло, засягайки основната му професионална среда, като срещал ирония и
несериозно отношение от страна на колегите и клиентите на фирмата, в която
работи, запознати със случилото се. Вследствие на инцидента и по следващите действия, произтекли от
него станал неспокоен, несигурен, уплашен, лесно раздразнителен и затворен в
себе си, психическата му
устойчивост бе разстроена, което рефлектирало и върху служебните ми
взаимоотношения с хората. Като човек обичащ спорта, занимаващ се с футболно
съдийство от близо 20 години, този инцидент бил на път да го принуди да се откаже от това да бъде футболен
съдия, поради постоянно трупащите се негативи от него, свързани с психическото
му състояние. След този инцидент вече изпитвал страх и несигурност да ръководи
футболни мачове, което довело до това след като вече се възстановил да взема
решение да се откаже от футболното съдийство.
Във връзка с изложеното,
моли съда да постанови решение с което
да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10
000 лева, ведно със законната лихва, която за периода
от 23.09.2018 г. до деня на завеждане на иска (06.03.2019 г.) оценява в размер на 461.11 лева,
както и законна лихва върху главницата до окончателното й заплащане на
вземането.Направено е искане да бъда осъден ответника да му заплати направените по делото разноски. Предявени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК,
от адвокат С.Ч. като процесуален представител на ответника е постъпил писмен
отговор, в
който се оспорва предявения иск, както по основание, така и по
размер, тъй като станалия на 23.09.2018г. инцидент се дължал единствено и само
на виновното поведение на ищеца и в тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия ищец.
Твърди се,
че действително по време на футболната среща ответникът е нанесъл удар на ищеца, но това е станало
след като ищеца го обидил, като така създалата се ситуация се е развила по
следния начин: След направената от
ответника забележка, защо не му даде жълт картон, на което ищеца отвърнал по
следния начин” Ти ли ще ме учиш как да свиря бе келеш”, от което е последвала
ответната реакция на ответника.
Относно
претендирания размер го намира за
завишен и не кореспондиращ с претърпените от ищеца болки и страдания. Сочи се, че действително с влязло в сила
решение № 644 от 20.12.2018 г. постановено по НАХД № 1987/2018 г. по описа на
PC- Пазарджик, ответникът е признат за виновен в това, че на 23.09.2018г. в гр.
Септември, област- Пазарджик причинил на ищеца в качеството му на длъжностно
лице- главен съдия на футболна среща, при изпълнение на службата му- две леки
телесни повреди изразяващи се в счупване на носните кости и разкъсноконтузна
рана на носа, представляващи временни разстройства на здравето, неопасни за
живота- престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във връзка с чл.130, ал.1 от НК,
като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1000лева.Поддържа се , че съгласно разпоредбата на
чл.,300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.З от НПК, влезлите в сила решения
на Районния съд постановени по реда на глава 28 от НПК били задължителни за
гражданския съд по въпросите относно, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно обстоятелствата относно
това има ли противоправно деяние, с автор ответника по делото и начина на
извършване на самото деяние от него няма как да бъдат пререшавани, но след като
правят възражение за съпричиняване на вредоностния резултат и за завишен размер
на претенцията, то съдът дължи произнасяне по така направените от тях
възражения. Оспорва се също така и
размера на законната лихва за забава за периода от 23.09.2019 до 06.03.2019г.-
момента на завеждане на исковата молба.Не възразява по доказателствените
искания на ищеца.
Съдът след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
Безспорно се установява от приложения по делото заверен препис от решение
№ 644/ 20.12.2018 г. постановено по НАХД № 1987 /2018 г. по описа на ПРС, че ответникът П.Х.А. е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2018 г., в гр. Септември,
обл. Пазарджик е причинил на Ц.Н.К. в качеството му на длъжностно лице - главен
съдия на футболна среща, при изпълнение на службата му, две леки телесни
повреди, изразяващи се в счупване на носните кости и разкъсноконтузна рана на
носа, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за
извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1
от НК, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пазарджик.
По
делото е приета съдебно- медицинска
експертиза , представена от вещото лице М. , заключението по която , като
компетентно изготвено и неоспорена от страните съдът възприема изцяло.
От депозираните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите К. Г. К. , П. И. С. и М. Г. Г. по
безспорен начин се потвърждават
изложените в исковата молба фактически обстоятелства , а именно, че
вследствие на нанесения силен удар в лицето , ищецът е претърпял не само продължителни физически болки и
страдания, но и психически и емоционален стрес, който е станал причината , ищецът да не практикува
след инцидента дейност на спортен съдия. Свидетелите са категорични, че ищецът
се ползвал с изключително добро име в спортните среди, имал дългогодишен
стаж и до този момент не бил ставал
обект на такива посегателства. Освен това свидетелите установяват , че
случилото се с ищеца имало изключително негативни последици , не само за него в
личен план , но и за всички негови колеги , които започнали да се чувстват
несигурни и незащитени при упражняване на дейността на футболен съдия.
Показанията на тези свидетели , макар и в близки приятелски отношения с ищеца , като
непосредствени и убедителни , съдът възприема изцяло.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, съдът формулира
следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите , които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен главния иск за обезвреда на ищеца същият следва да
докаже осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно деяние, вина,вреда и причинно-
следствена връзка между деянието и претърпяната вреда.
В настоящото производство ищецът
поддържа, че претърпените от него неимуществени вреди са в резултат от извършено от ответника престъпление. От събраните в настоящото
производство доказателства безспорно се установява, че ответникът е признат за
виновен с влязло в сила съдебно решение постановено по реда на чл. 78 а НК и е
бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
В настоящия случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 300 ГПК според която разпоредба влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд ,
който разглежда гражданските последици от деянието , относно това дали е
извършено , неговата противоправност и виновността на дееца. Макар в посочената
разпоредба да е използван правния термин „ присъда „ , то според трайната
практика на ВКС / Решение № 75 / 12.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 733/2012 г. І
V г.о./ решението по чл. 78 а НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и
му налага административно наказание , е приравнено по значение на влязла в сила
присъда , като деянието и в този случай си остава престъпление , а не
административно нарушение . От изложеното следва , че това производство по
силата на чл. 300 ГПК , съдът е обвързан от изводите на наказателния съд ,
обективирано в решение № 644/ 20.12.2018 г. по АНД № 1987 / 2018 г. по описа на
ПзРС и следва да се приеме за установено , че на на 23.09.2018 г., в гр. Септември, обл. Пазарджик ответникът П.Х.А. е причинил на ищеца Ц.Н.К. в качеството му на длъжностно лице - главен съдия на
футболна среща, при изпълнение на службата му, две леки телесни повреди,
изразяващи се в счупване на носните кости и разкъсноконтузна рана на носа,
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Доколкото деянието и неговата
противоправност са установени , а вината не подлежи на доказване , тъй като в
гражданския процес същата се предполага / а и с влязло в сила съдебно решение
на наказателния съд е доказана / , то спорът в настоящото производство касае настъпилите неимуществени вреди
вследствие на доказаните настъпили увреждания на здравето и причинната връзка между тях и
извършеното деяние.
След анализ на събраните в настоящото
производство гласни доказателства при съпоставка със заключението на
допуснатата по делото съдебно –медицинска експертиза съдът приема за безспорно
доказано , че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-
следствена връзка с деянието. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели досежно причинените болки и страдания , както и срама и
неудобството , които е изпитал ищеца вследствие на инцидента . Макар тези
свидетели да са в известна степен заинтересовани от изхода на делото лица ,
предвид близките приятелски и професионални отношения , то съдът не счита , че
тази заинтересованост се е отразила на
достоверността на техните показания. Още повече , че настъпилите неимуществени
вреди е житейски оправдано да бъдат установявани от близки на
пострадалото лице хора , доколкото те са тези , които често го виждат и комуникират
с него и могат също така да
проследят психическото отражение на
събитията у него. От показанията им става ясно , че след инцидента пострадалият
е имал силно кръвотечение от счупените кости на носа , наложило се е да потърси спешна медицинска помощ , имал е
видими следи от удара по лицето си , а освен това е преживял изключително тежко нараняването си
, тъй като го е получил неочаквано и на
публично място в присъствието на множество хора.
Гласните доказателства , освен , че са
непротиворечиви и последователни , се
подкрепят и от обективно и компетентно
изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза , от която се установява ,
че получените увреждания са били съпроводени с остра болка , световъртеж и
кръвотечение от носа , като продължаващото кървене е наложило повторна
медицинска интервенция. Вещото лице установява още, че след това болките са продължавали със значителна
интензивност / и двата пъти / за период от около 8-10 дни. Пак според експерта
околните тъкани / клепачите / са били оточни и кръвонаседнали около
10-12 дни , а травмата е довела до загрозяване на лицето и проблеми от психологически характер в общуването, храненето
е било смутено и съпроводено с болка , а сънят поради нарушеното външно дишане е бил нарушен през целия оздравителен период
от 20-25 дни. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност свидетелските показания и експертното
заключение , водят до извода , че ищецът
е претърпял както твърдените болки и страдания , така и негативните
психически и емоционални последици от случилото се.
Затова ответникът като пряк
причинител на вредата следва да носи
отговорност по чл. 45 ЗЗД, а именно длъжен е да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
В настоящото производство едва в
защитата по същество , ищецът чрез своят процесуален представител е формулирал
два петитума, но съдът изхождайки от изложените в исковата молба обстоятелства
и съответстващия на тях петитум намира , че
е сезиран с един иск за присъждане на неимуществени вреди причинени от
едно деяние, поради което всички изложени в исковата молба обстоятелства следва
да бъдат взети предвид , при определяне на индивидуалния размер на дължимото обезщетение по този иск.
Законът не определя точни критерии, по
които да се определи паричен еквивалент на причинените на пострадалия в
резултат на непозволено увреждане болки и страдания, притеснения , психическо напрежение и
негативни емоции от накърнено добро име и лично достойнство , а такъв критерии и няма как да бъде определен предвид характера на благата,
които могат да бъдат увредени, в резултат на вредоносното деяние. Единственият критерий, който поставя законът в чл. 52 от ЗЗД, при определянето размера на дължимото обезщетение, е принципът на справедливостта. При съблюдаването на този принцип в този конкретен случай съдът взема предвид характера, степента и интезитета на претърпените болки и
страдания , които включват две травми с характер на леки телесни повреди, от
които ищецът е имал видими следи на лицето. Освен това съдът отчита периода на
възстановяване и наложилата се
оператирвна интервенция , необходима за възстановяването на ищеца от нанесените
му увреждания. Не на последно място взема предвид преживените негативни емоции,
стрес и напрежение, както и последиците, които те имат в емоционалната и душевната сфера на ищеца, който след инцидента не е
извършвал съдийска дейност на други футболни мачове и на практика се е лишил от
тази дейност, която е упражнявал повече от 20 години. Не без значение е , че ищецът
се е ползвал с добро име и с безупречна репутация , а инцидента е станал
достояние на широк кръг от лица и е имал широк обществен отзвук с отрицателен и
неприемлив за обществото ни характер. Вземайки предвид всички изложени
обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца за причинени му
неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане е 6000,00 лв. , като
в останала част претенцията се явява недоказана и ще следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Върху размера на тази претенция , ищецът претендира лихва
за забава , считано от датата на увреждането – 23.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба / ,
която претенция като акцесорна следва да бъде уважена,но не в претендирания размер, а в размер на 276,67 лв. / изчислен на основание чл. 161 ГПК
на база електронна изчислителна програма calculator.bg. / , ведно със законната лихва върху тази главница считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като в
останала част претенцията се явява недоказана и ще следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По възражението на защитата на
ответника , че ищецът сам се е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
, тъй като словесно е предизвикал ответника/
чл.51,ал.2 ЗЗД/ в настоящото производство не са събрани каквито и да
било доказателства, от които съдът да направи
обоснован извод за наличието на такива обстоятелства. Към това следва да се добави и че
наказателният съд също не е приел наличието на съпричиняване от пострадалия,
макар такива доводи да са били развити от защитата на подсъдимия в
наказателното производство. Във всички случаи на предявен иск срещу деликвента, съпричиняването
подлежи на доказване, при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД, тази страна цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице. В гражданското производство, с оглед принципа на непосредствеността и
равенството на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване,
независимо дали по отношение на същите са били събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Предмет на изследване в наказателното производство е
поведението на виновното лице/деликвента/, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не съставлява елемент от фактическия състав
на престъплението, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В този
смисъл е и практика на ВКС, обективирана в множество решения / Решение
№ 54/ 22.05. 2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. на ІІ ТО, Решение № 44/ 26.03.2013 г. по т.д.№ 1139 / 2011 г.
на ВКС ТК, Решение № 151/12.11.2012 г.
по т.д.№ 1140/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение
№ 67/15.05.2014 г. по т.д.№ 1873/2013 г. на І ТО, Решение № 66/ 01.06.2017 г. по т.д.№ 650/2016 г. на І
ТО, Решение № 15/16.06.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. на ІІ ТО на ВКС , Решение
№ 289 / 14.11.2016 г. по гр.д. № 261 / 2016 г. на ІV ГО на ВКС/
С оглед на
изхода от делото ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати следващата се държавна такса в размер на 240,00 лв., да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатски хонорар , както и да заплати по сметка на ПРС разноски
за вещо лице в размер на 120,48 лв. Неоснователно е възражението на защитата на
ответната страна за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по чл. 78 ал.5 ГПК , тъй
като този размер е близко до минималния
такъв / чл. 7 ал.2 т.3 НМРАВ / и е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Ответникът също има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска, като съобразно представените
по делото писмени доказателства / договор за правна помощ / тези разноски
следва да се определят на 120,00 лв.
По
изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Н.К., ЕГН
********** ***, **** чрез адвокат С.М. – адвокат в Адвокатска колегия - Пазарджик сумата от 6000,00 лв.
, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца неимуществена вреда от извършено престъпление , установено с влязло
в сила съдебно решение № 644/ 20.12.2018 г. по АНД № 1987 / 2018 г. по описа на
ПзРС, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането – 23.09.2018
г. до датата на подаване на исковата молба – 07.03.2019 г. в размер на 276,67
лв. и ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 600,00 лв. представляваща
сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за неимуществени
вреди и лихва за забава до датата на подаване на исковата молба – над тези
размери до размерите претендирани в исковата молба / 10 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава 461,11 лв. / като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Х.А., ЕГН **********
*** да заплати следваща
се държавна такса в размер на 240,00
лв. , както и да заплати по сметка на ПзРС
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 120,48 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: