Определение по дело №641/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по глава 39 от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител, и е образувано по жалба, подадена от А. Р. Й. от Г., против насочване на принудителното изпълнение по изп.дело № *1125 по описа на ЧСИ Р.Сираков върху несеквестируемо имущество, собственост на длъжника.

В жалбата се развиват единствено съображения относно несеквестируемостта на имота, която не била съобразена от съдебния изпълнител, като с петитума на жалбата се иска да бъде отменено като незаконосъобразно постановление от 10.03.2015г. на ЧСИ Р.Сираков за възлагане на процесния недвижим имот, както и да бъде спряно принудителното изпълнение.

Насрещната страна – Б. Д., не е подала възражение по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК.

В мотивите си ЧСИ е изложил съображения за недопустимост на жалбата, тъй като изложените от длъжника основания за оспорване на постановлението за възлагане не са сред изрично изброените в чл.435, Óл.3 ГПК. Сочи също, че в действителност с жалбата се оспорва насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, което действие обаче подлежи на обжалване по реда и в сроковете на чл.435, ал.2 ГПК, поради което разгледана така, жалбата е просрочена. Отделно от това ЧСИ е изложил съображения и за неоснователността й.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:

Изп.д. № *1125 по описа на ЧСИ Р.Сираков е образувано по молба на „Б. Д.” Е.-С., на основание изпълнителен лист от 25.07.2012 г., издаден от РС-Кърджали, въз основа на Заповед №3461/25.07.2012г. по ч.гр.д.№1674/2012г. по описа на КРС, по силата на който А. Р. Й. от Г. е осъден да заплати на „Б. Д.” Е.-С. сумата в размер на 100 951,34лв., ведно с лихви, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Съответно, взискател в изпълнителното производство е „Б. Д.” Е.-С., а длъжник - А. Р. Й. от Г..

С покана за доброволно изпълнение от 12.08.2013г., връчена на длъжника на 18.08.2013г., последният е уведомен за размера на общото задължение по изпълнителното дело и че е наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 40909.114.915 – Г., кв.В. П.” №., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 40909.114.915.1. На длъжника е указано, че ако не изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчване на ПДИ, съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис и продажба на имота. Съставен е протокол за опис от 04.09.2013г. и обявление за публична продан от 30.09.2013г. При извършения опис на имота достъп до него е осигурен от Р. Х. Ю., като на осн.чл.486, ал.1 от ГПК имотът е оставен във владение на последния. Също така Р. Х. Ю. е бил уведомен на 30.09.2013г. за провеждането на публична продан на имота в качеството му на управител на същия. Уведомлението за публичната продан е било съобщено и на длъжника по изпълнението А. Й. на 02.10.2013г.

По делото са извършвани многобройни действия по провеждане на публична продан на имота, като след нестанала втора публична продан и молба от взискателя на 21.01.2015г. ЧСИ е поискал нова оценка и е уведомил страните за насрочване на поредна нова публична продан. Длъжникът А. Р. Й. и управителя на имота Р. Х. Ю. са уведомени на 26.01.2015г. за провеждането на 05.03.2015г. на публичната продан. В проданта е участвал само един наддавач, като на 06.03.2015г. е изготвен протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на 10.03.2015г. е съставено постановление за възлагане на имота. Постановлението е съобщено на длъжника на 11.03.2015г.

При тези данни съдът намира, че макар в петитума на жалбата да се иска отмяна на незаконосъобразно постановление от 10.03.2015г. на ЧСИ Р.Сираков за възлагане на процесния недвижим имот, в обстоятелствената част на същата се сочат единствено съображения за несеквестируемостта на имота, която не била съобразена от съдебния изпълнител. Законът предвижда различни възможности за длъжника да защити правата си от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, които обаче са изрично и лимитативно изброени : по чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски; по чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискателя, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Очевидно, с настоящата жалба длъжникът е смесил двете основания, като в обстоятелствената част е развил съображения относно несеквестируемостта на имота, а е поискал да бъде отменено постановление за възлагане, без обаче да излага доводи за това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Доколкото на осн.чл.436, ал.4 ГПК по отношение на жалбите се прилагат разпоредбите на чл.260, 261 и 262 ГПК, а съгласно чл.260, т.4 ГПК жалбата съдържа указание в какво се състои порочността на акта, който се атакува; и съответно - съдът извлича правното основание от изложените в жалбата доводи, то в настоящия случай приема, че жалбата е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК и е против насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несквестируемо.

Когато се атакува насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несквестируемо, на длъжника се възлага активност за своевременно упражняване на правото за обжалване, съответно – в едноседмичен срок от получаване на съобщението за наложената обезпечителна мярка или поканата за принудително изпълнение, съдържаща насрочване на описа. Не е без значение кога длъжникът е узнал за насоченото изпълнение, когато прави възражение за несеквестируемост. Затова срокът за позоваване на несеквестируемостта не е обвързан със съобщаване или узнаване на обжалван акт, а на възприетата от съдебния изпълнител преценка на взискателя за удовлетворяване от конкретното имущество на длъжника – от осъществяване на действие, за което няма съмнение, че представлява ефективно изпълнение. В този смисъл е както правната теория /виж „ГПК. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, ИК „Труд и право” 2012г., стр.1013/, така и съдебната практика – Определение № 513 от 20.09.2010г. по ч.гр.д. №465/2010г., 4 г.о. на ВКС – ГК; Определение №11 от 10.03.2011г. по в.ч.гр.д.№113/2011г. на АС-Варна и Определение №531 от 16.09.2011г. по в.ч.гр.д.№466/2011г. на АС-Варна.

И тъй като в настоящия случай длъжникът е узнал за ефективно изпълнение върху недвижимия имот още през 2013г., то без всякакво съмнение процесната жалба е подадена извън срока по чл.436, ал.1 ГПК и същата се явява просрочена, съответно – недопустима.

За пълнота и доколкото се иска отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 10.03.2015г., следва да се отбележи и следното:

При извършване на проверка на правилността на атакувания акт въззивният съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Жалбодателят не сочи указание в какво се състои порочността на постановление за възлагане на недвижим имот от 10.03.2015г., съответно – не се излагат съображения защо жалбодателят го счита за незаконосъобразно. Както бе казано по-горе, освен всичко останало, то може да се атакува от длъжника само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, каквито твърдения не се правят.

Или в обобщение, настоящата жалба против действия на съдебния изпълнител по изп.дело № *1125 по описа на ЧСИ Р.Сираков, насочени върху несеквестируемо имущество е недопустима, и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото не следва да се разглежда и искането на жалбодателя за спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.

Водим от изложеното, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Р. Й. от Г., против насочване на принудителното изпълнение по изп.дело № *1125 по описа на ЧСИ Р.Сираков върху несеквестируемо имущество, собственост на длъжника като недопустима, и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател:

Членове:1. 2.