№ 60
гр. Казанлък, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20255510200107 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят „П.“ ЕООД, гр. М., недоволен от наложеното му наказание, моли съда
да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон.
В с.з. редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище на адв.
А. С. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на ЕФ и моли съда да
отмени ЕФ. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт П. И. оспорва жалбата и моли съда
да потвърди ЕФ. Подробни съображения са били изложени в съпроводителното
преписката писмо. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер и алтернативно възразява срещу размера на адвокатския хонорар.
Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна
система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 27.09.2021 г. в 8.55 часа
било установено нарушение (посочен номер) с ППС специален автомобил „М.А.“ с рег.
№ ****** с технически допустима максимална маса 32000 кг, брой оси 4, екологична
категория Евро 3 без ремарке с общ брой оси 4 в община М. за движение по ПП I-6,
1
км. 331+828 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е било установено с устройство №
******, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
с което е било извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Описаната фактическа обстановка се установява от 3 бр. фотоснимки, справка
нарушения, справка за нарушение № ******, протокол № 28765/21, заповед № РД-11-
983 от 13.09.2021 г., становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, Запитване до „Интелигентни трафик системи“ АД и справка на
„Интелигентни трафик системи“ АД , които кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата.
Съдът не споделя възражението за изтекла давност.
Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се
прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от
извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната
давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е
с цел реализиране на наказателната отговорност.
Нарушението е било извършено на 27.09.2021 г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ. Ето защо аналогията с чл. 34 от ЗАНН не може да
намери приложение, защото не се касае за издаване на класически административен
акт от административен орган. Обективирането на електронното волеизявление на
хартиен носител има само технически характер.
ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява
правораздавателен акт.
Следователно с автоматичното генериране на ЕФ наказателната отговорност е
била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3-
годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност
да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е
приложима само абсолютната давност, а тя изтича на 27.03.2026 г., т.е. няма основание
за прекратяване на наказателното преследване и от тази гл. точка същото се явява
допустимо.
При правилно установената фактическа изводът, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е правилен. Фактите по делото установяват, че
бордовото устройство, което генерира тол декларации не е било включено.
2
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В с.з. не се спори, че ПП I-6 е част от републиканската пътна мрежа и за който
се дължи тол такса за ползване.
Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП според действащото законодателство.
Но ЕФ следва да се отмени на две основания:
Първото. ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 27.09.2021 г. Към този момент е бил в сила редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП
Нормата е процесуална и по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по
отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със
същия бр. ДВ.
Следователно без законово овластяване за това е било генерирано електронно
волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред.
Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.
Второто. Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с
фиксиран размер.
В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена
санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна
норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи
санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на
извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна.
3
Следователно ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото
и такива следва да се присъдят в размер на 720 лв. с ДДС съгласно договореното
възнаграждение, като този размер съобразно наложеното наказание не е прекомерен.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ****** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя „П.“ ЕООД, гр. М., ЕИК ********* е било наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА „Агенция „Пътна инфраструктура“, София да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 720 лв. с ДДС
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4