№ 66
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20243000500036 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 1180/20.10.2023г., постановено по гр. д. № 61/2023г., ОС-
Варна е обявил за недействителен по отношение на Държавата на основание
чл.216, ал1, т.4 ДОПК Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 158, т. I, рег. № 1637, дело № 111, на
Нотариус Ана Пачолова, рег.№ 537 на НК, вписана СП - гр. Варна с вх. рег.
11381, № 11463/11.05.2018 год., Акт № 64, т. 28, с който М. Ю. М. е продал на
А. П. Р., недвижим имот: самостоятелен обект в сграда Гараж № НГ – 05, с
идентификатор № 10135.2556.336.6.216, находящ се на партер, на кота -0,35м.
в жилищна сграда № 6 в поземлен имот с идентификатор № 10135.2556.336,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски" ул. "Кирил Шиваров" № 9, вх. Е,
етаж 0, със застроена площ по документи - 37.85 кв.м. по КККР, одобрени със
Заповед № РД- 18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, при
граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
№ 10135.2556.336.6.218, под обекта № 10135.2556.336.6.22 и над обекта - №
10135.2556.336.6.222 и № 10135.2556.336.6.223; Граници по архитектурен
проект: фоайе, офис№ 2, двор, калкан с блок С и вътрешен двор, заедно с
0,33% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху дворното място, както и 0,33% идеални
части от собствеността на дворното място, в което е построена сграда № 6,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2556.336 с обща площ
2773кв.м., за сумата от 21 000 евро.
1
Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби: 1.
Жалба от М. Ю. М.ов, чрез процесуалния му представител адв. О. М., в която
са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че след поправката на допуснатата в определение
№ 1379/06.04.2023г. очевидна фактическа грешка при изписването на
правната квалификация на иска, като такъв с правно основание чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК, в нарушение на процесуалните правила не е извършено
разпределение на доказателствената тежест на страните по реда на чл.146
ГПК. Твърди, че доколкото в производството не са събрани доказателства за
намерение за увреждане на публичния взискател с процесната сделка, каквото
се изисква в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с разпоредбата на
чл.236, ал.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение.
2. Жалба от А. П. Р., чрез адв. М. П.. Изложени са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението като постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът не е
извършил разпределение на доказателствената тежест съобразно приетата от
него правна квалификация на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Според
жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно и необосновано, без да
излага мотиви е приел, че намерението за увреждане се установява от
обстоятелството, че процесния договор за покупко-продажба е сключен, след
като на ответника М. М. е връчена заповед за възлагане на ревизия и същият
не е разполагал с друго имущество, с което да покрие задълженията си към
ищеца и чрез сделката се е лишил от единствения си несеквестируем актив.
Излага, че ищецът, в чиято тежест е да установи намерение на длъжника за
увреждане на публичния взискател, не е доказал това обстоятелство. Твърди
се, че от доказателствата по делото се установява, че към датата на
процесната сделка, ответникът е имал имущество, което обезпечава
евентуалните публични задължения, като сделката е сключена единствено с
намерение да се осъществи задължение за прехвърляне на собствеността
върху имота на купувача Р., поето по-рано. Към момента на изповядване на
сделката върху имота не е била вписана възбрана и на купувача не е било
известно за възложена ревизия на продавача. Не е налице и нееквивалентност
на престациите по сделката. По изложените доводи претендира обжалваното
решение да бъде отменено, като предявеният иск се отхвърли.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, претендира се присъждане
на разноските по делото.
В указания срок са депозирани отговори на въззивните жалби от
насрещната страна ТД на НАП Варна, с които същите са оспорени като
неоснователни. Счита, че делото е разгледано при спазване на процесуалния
закон, като поддържа се, че от приетите доказателства се установяват всички
законови предпоставки по предявения иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4
ГПК. Процесната сделка е изповядана след датата на връчване на заповедта
за възлагане на ревизия, като ревизионното производство е завършило с РА, с
който са установени данъчни задължения в размер на 112 097,07лв. По
подробно изложени съображения се въззиваемата страна моли въззивните
жалби да бъдат оставени без уважение, като се потвърди
2
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноските по
делото.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. Решението, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на
преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната
съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на
страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по
тези, които са израз на защитните им тези. Липсват оплаквания или
възражения на страните, които да не са били разгледани и обсъдени от ОС –
Варна. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск.
Дадената с окончателния доклад на делото от първоинстанционния съд
правна квалификация иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК кореспондира с
наведените с исковата и уточняващата молба твърдения за извършване на
увреждаща публичния взискател сделка и искане същата да бъде обявена за
относително недействителна спрямо взискателя. Доводите за допуснато
процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на спора-
разпределяне на доказателствена тежест са частично основателни, но по
естеството и тежестта си това нарушение не обуславя недопустимост на
произнасянето на ВОС. С оглед непосредствената цел на въззивното
производство и съобразно разрешението в т. 2 от ТР № 1/2013г., ОСГТК на
ВКС, допуснатите в тази насока от първата инстанция процесуални
нарушения се явяват единствено извинителна причина за допускане на
доказателства, неприети от първостепенния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3
ГПК, каквито искания в случая не са направени и от двете страни по спора.
За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази
следното:
Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по повод
предявен от ТД на НАП Варна срещу М. Ю. М. и А. П. Р. иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, за установяване на недействителност
спрямо Държавата на сключения между ответниците договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 158, т. I, рег. № 1637, д. №
111, на нотариус Ана Пачолова, рег. № 537 на НК, вписан в СП – Варна с дв.
вх. рег. № 11463/11.05.2018 г., акт № 64, том 28, с който ответника М. Ю. М.,
е продал на ответника А. П. Р., недвижим имот, съставляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА – гараж № НГ – 05, с идентификатор
№ 10135.2556.336.6.216, находящ се на партер, на кота -0,35 м. в жилищна
сграда № 6 в поземлен имот с идентификатор № 10135.2556.336, находящ се в
обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, район „Приморски“, ул. „Кирил Шиваров“
№ 9, вх. Е, ет. 0, със ЗП по документи – 37.85 кв. м. по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при
граници по схема: съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж - №
10135.2556.336.6.218, под обекта - № 10135.2556.336.6.22 и над обекта - №
3
10135.2556.336.6.222 и № 10135.2556.336.6.223. Граници по архитектурен
проект: фоайе, офис № 2, двор, калкан с блок С и вътрешен двор, заедно с
0,33%, ид. ч. от собствеността на дворното място, в което е построена сграда
№ 6, съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2556.336 с обща
площ 2773 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – комплексно застрояване.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318002259-020-
001/17.04.2018г. е инициирано ревизионно производство по отношение на М.
Ю. М. за установяване на задължения за заплащане на данъци и задължителни
осигурителни вноски. Заповедта е връчена на М. Ю. М. на 18.04.2018г. С
Ревизионен акт № Р-03000318002259-020-001/02.08.2018г. /влязъл в сила на
11.02.2020г./ са установени задължения на М. М. в общ размер от 112 097.07
лв. /72 083.64 лв. главница и 40 013.43 лв. лихва/ към датата на издаването му.
Вземанията били присъединени за събиране към предходно образуваното
срещу длъжника изпълнително дело № **********/2014г. по описа на ТД на
НАП – Варна. По изпълнителното дело били наложени редица обезпечителни
мерки, сред които: запор върху л. а. марка „Алфа Ромео“, модел „166“ с рег.
№ СА 2534 СН; възбрана върху апартамент № 2 с идентификатор №
10135.2556.336.3.120 и адрес: гр. Варна, ул. „Кирил Шиваров“ № 9, вх. Б ет. 1,
гараж № GГ-05 с идентификатор № 10135.2556.336.5.190, с адрес гр. Варна,
ул. „Кирил Шиваров“ № 9, вх. Ж, ет. 0; запори върху банкови сметки. На
10.05.2018г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
идеални части от ПИ № 158, том I, рег. № 1637, дело № 111, М. Ю. М.
прехвърлил правото на собственост на гараж № НГ-05 с идентификатор №
10135.2556.336.6.216 и адрес гр. Варна, ул. „Кирил Шиваров“ № 9, вх. Е, ет. 0
на А. П. Р. за сумата от 41 072.43 лева /равностойни на 21 000 евро/ при
данъчна оценка на имота 33 204 лв. Ищецът излага, че разпореждането с
вещта било в кратък период, непосредствено преди издаване на ревизионния
акт, а длъжникът не разполагал с друго имущество, към което да може да
бъде насочено изпълнението, поради което със сключване на сделката
ответникът е увредил държавата, тъй като е затруднил събирането на
вземанията й, установени с ревизионния акт от 02.08.2018г. Посочва, че М.
М. не разполагал с друго секвестируемо имущество, а осребреното до
настоящия момент такова в рамките на изп. д. № **********/2014 г. по описа
на ТД на НАП – Варна е в недостатъчен размер за погасяване на публичните
вземания.
С депозираните отговори на исковата молба ответниците М. Ю. М. и А.
П. Р. са оспорили предявеният иск по основание. Излагат доводи, че ищецът е
дал неправилна правна квалификация на предявения иск. Считат, че не са
налице елементите на фактическия състав на претенцията по чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК, тъй като ревизията била извършена в специално производство за
установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на „МЕДИ-2000“
ЕООД. Навеждат доводи за адекватност на наложените от взискателя
обезпечителни мерки като достатъчни за осигуряване на имущество, от което
да се удовлетвори в бъдеще. Посочват, че при наличие на наложени
обезпечителни мерки не е възможно взискателят да бъде увреден от сделка
извършена с имот, по отношение на който не е наложена възбрана. Сделката
4
не би могла да бъде увреждаща за взискателя, при положение, че за
продажбата на имота е получена сума, представляваща пазарната цена, която
надвишава данъчната оценка на имота, като твърдят, че приобретателят на
имота няма качество на „свързано лице“. Отправят искане за постановяване
на решение, с което исковата претенция се отхвърли като неоснователни.
При така очертания предмет на спора, след преценка на наведените
във въззивната жалба оплаквания и анализ на доказателствата по
делото, по вътрешна убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приетата по делото заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000318002259-020-001/17.04.2018г. се
установява, че на осн. чл. 112 и чл. 113 ДОП на служители ан НОП Варна е
възложено извършването на ревизия на М. Ю. М. за установяване на
отговорността му за задължения на „Меди-2000“ ЕООД, ЕИК *********.
Видно от приложената на л.129 от делото на ВОС разписка, заповедта е
връчена на М. Ю. М. на 18.04.2018г.
От приложената справка № 8165/04.01.2023 г. чрез отдалечен достъп по
данни за физическо лице за всички служби по вписвания /л. 68 – 82 от делото
на ВОС/ се установява, че на 30.04.2018г. са вписани възбрани върху
недвижими имоти: 1) самостоятелен обект в сграда с площ по документи –
46.71 кв. м., представляващ гараж № GГ-05 с идентификатор №
10135.2556.336.5.190 и 2) самостоятелен обект в сграда с площ по документи
– 82.48 кв. м. с идентификатор № 10135.2556.336.3.120.
Не спорно и се установява от приложените по делото доказателства, че
на 10.05.2018г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 158, том I, рег. № 1637, дело № 111, на
нотариус Ана Пачолова, с район на действие ВРС, рег. № 537 на НК, вписан в
СП – Варна, вх. рег. № 11463/11.05.2018г. ответникът М. Ю. М., е продал на
ответника А. П. Р., недвижим имот, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА – гараж № НГ – 05, с идентификатор № 10135.2556.336.6.216 за
цена в размер на 21 000 евро /с левова равностойност от 41 072.43 лева
съобразно курса на БНБ/, при данъчна оценка на имота към този момент-
33 204 лв.
Ответникът А. Р. е представил по делото справка от служба по
вписванията – Варна, която не съдържа вписване на договора за покупко-
продажба, поради това, че е ограничена за периода от 01.01.1992г. до
10.05.2018г., а вписването в действителност е извършено на следващия ден –
11.05.2018г.
По делото са представени доказателства, че на 17.05.2018г. ответникът
М. М. е дарил 1/8 идеална част от ПИ с пл. № 64, парцел 9, с площ 1565 кв. м.,
представляващ дворно място с построените в него жилищна сграда и
пристройка с площ от 90 кв. м., гараж с площ от 14 кв. м., стопански сгради с
площ от 40 кв. м., находящ се в обл. Силистра, общ. Тутракан, с. Преславци,
ул. „Трета“ № 18.
С ревизионен акт № Р-03000318002259-091-001/02.08.20218г.,
потвърден с решение № 2202/11.02.2020г. по к. адм. д. № 8424/2019 г. по
описа на ВАС, са установени задължения на М. М., както следва: главница в
5
размер на 72 083.64 лева и лихва в размер на 40 013.43 лева на осн. чл. 19, ал.
1 и 2 ДОПК.
На 24.08.2018г. е вписана възбрана и по отношение на самостоятелен
обект в сграда – гараж № НГ – 05, с идентификатор № 10135.2556.336.6.216 с
кредитор ТД на НАП – Варна и длъжник М. Ю. М..
От депозираното пред първоинстанционния съд заключение по
назначена СОЕ, която настоящият състав на съда приема за достоверно,
изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че към 26.04.2018г.
пазарната стойност на недвижимия имот, представляващ гараж № НГ-05 с
идентификатор № 10135.2556.336.6.216 е в размер на сумата от 38 950 лева.
От горното следва, че покупко-продажбата на недвижимия имот е
осъществена за цена, надхвърляща неговата пазарната стойност.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на
съда прави следните правни изводи:
За да е налице фактическия състав на конститутивния иск по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК и да бъде обусловено възникването на материалното
преобразуващо право на кредитора с публично вземане - държавата, да
поиска обявяване на съответна сделка или действие за относително
недействителни, следва да бъдат установени: 1) сключване на сделка или
действие с имущество, принадлежащо на длъжника; 2) това разпоредително
действие да е извършено след връчване на заповедта за възлагане на ревизия
и установяване (при тази ревизия) на публични задължения на лицето, което е
извършило увреждащото публичния орган действие и 3) намерение за
увреждане на публичния взискател.
В случая, ответниците не са оспорили обстоятелството, че установените
с ревизионния акт задължения в размер на 72 083.64 лв.- главница и 40 013.43
лв. - лихва не са погасени в цялост от длъжника М. М., поради което е
доказана първата материална предпоставка за уважаване на предявения
конститутивен иск - държавата се легитимира като кредитор на въззивника М.
и носител на потестативното право за обявяване на сделката за относително
недействителна.
Предвид установения факт на сключване на 11.05.2018г., на договора за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, представляващ гараж №
НГ-05, обективиран в НА № 158/2018г., т.е. след като на 18.04.2018г.,
ответникът М. е узнал за възлагането на извършване на ревизия, съдът
намира, че е налице и втория елемент от фактическия състав на
конститутивния иск.
Досежно субективния елемент на исковата претенция, изразяващ се в
намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател, съдът
намира, че то не притежава самостоятелна изява, която да е обща за всички
случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор.
В настоящия случай атакуваната разпоредителна сделка е извършена в
кратък период – 23 дни, след узнаване за извършваната ревизия и след
налагане на възбрани върху други притежавани от длъжника недвижими
имоти, при знание, че е висящо предходно образувано изпълнително дело №
6
**********/2014 г. по описа на ТД на НАП – Варна за задължения на
собственика на имота.
Ирелевантно за крайния извод за наличие на намерение за увреждане и
увреждане е обстоятелството, че гаражът е продаден на цена, надхвърляща
пазарната такава. Безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество или го намалява. Увреждащ кредитора акт на
длъжника е прехвърлителната сделка с вещ, собственост на длъжника, тъй
като се намалява длъжниковото имущество, служещо за обезпечаване на
кредитора. Ако сделката е възмездна срещу отчуждената вещ длъжникът
получава насрещна престация – най-често цена, която сума до осъществяване
на принудителното изпълнение от кредитора може да не е налице в
патримониума на длъжника. В този смисъл се приема, че затруднение за
удовлетворяване на кредитора е налице и при продажба на имота по
действителната му цена, респ. увреждане на кредитора е налице и ако не е
установена разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на
атакуваната разпоредителна сделка и средната пазарна цена на такъв имот. В
този смисъл, настоящият състав на съда приема, че с отчуждаването на
имуществото си, длъжникът е имал намерение да увреди публичния си
кредитор, което в действителност е и осъществил чрез договора за покупко-
продажба на процесния недвижим имот, представляващ гараж № НГ-05.
Предвид гореизложеното, крайният извод на ВОС за основателност на
предявения по реда на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК иск е правилен, поради което
решението постановено по гр. д. № 61/2023 г. по описа на ВОС следва да се
потвърди.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, всеки от
въззивниците следва да заплати на въззиваемата страна сумата от по 300лв.,
преддставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред въззивния съд.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1180/20.10.2023г. постановено по гр. д.
№ 61/2023г. по опис на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. Ю. М., ЕГН:**********, гр. Варна, ул. „Кирил Шиваров“
№ 9, вх. Б, ет. 1, ап. 2, да заплати на държавата чрез ТД на НАП – Варна,
сумата от 300 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. Р., ЕГН **********, гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“ бл. 8, вх. 1, ет. 1, ап. 4 да заплати на държавата чрез ТД на НАП –
Варна сумата от 300 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
7
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8