МОТИВИ към НОХД 1475/09г
Производството е по
образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против П.Б.А. ; Г.Я. и Г.Д.К. за това, че На 05.11.2007г. в с.Сарая,
обл.Пазарджик в съучастие, като съизвършители са отвлекли лице от женски пол
– К.С.Б. ЕГН:********** *** /чрез действия, извършени против волята на
пострадалата, изразяващи се в дърпане на
ръцете и косата, насилствено качване в лек автомобил с неустановена марка и ДК№ и отвеждането и в дома на Н.Г.Я. ***/, с цел да я принудят да
встъпи в брак с П.Б. ***, като пострадалата е била непълнолетна – престъпление по чл.177 ал.2 пр.2-ро във
вр. пр.1-во във вр. чл.20 ал.2 от НК.
Производството по делото се
проведе в отсъствие на подсъдимите К. и К. на посоченото процесуално основание.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за
осъдителна присъда по отношение и на тримата подсъдими.
Защитникът на подс. А. оспорва субективната
стара на вмененото му престъпно деяние и на това
основание моли да бъде оправдан. Такава е позицията и на самия подс. А..
Служебният защитник на подсъдимите
К. и К. твърди , че не е
доказано авторството на инкриминираното престъпно деяние в лицето на тези двама
подсъдими, поради което същите следва да бъдат оправдани.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Семействата на подс.П.А. и на св.К.Б. се познавали
от доста време. А. често посещавал дома на св.К.Б.
и помагал на баща и – св.С.Б.. С течение на времето
подс. А. започнал да изпитва чувства
към св.К.Б., но не ги
споделил с нея, а самата тя не
подозирала, че той я харесва.
На 05.11.2007г. П.А. решил да отвлече св.К.Б.,
която по това време била
на 15 години. Имал намерение да я отведе далеч
от дома и, като целта му
била по този
начин да я принуди да сключи
брак с него. А. споделил намеренията си с подсъдимите Г.Я.К. и .Г.Д.К.
и ги помолил да му помогнат.
В следобедните часове на 05.11.2007г. подс. А. намерил св. Б. и й предал, че трябва по
поръчка на баща й да отидат до някаква къща. Свидетелката К.Б. не се усъмнила в думите
му и тръгнала с него. Когато стигнали до къщата, разположена
в центъра на главната улица в с.Сарая, св.К.Б. забелязала, че пред самата къща
е паркиран лек автомобил тъмен на цвят. След като взели дискетите, от
автомобила излязла подс. .Г.К.. Заедно с подс. А. двамата хванали св. Б. за
ръцете и за косата и въпреки нейната съпротива и викове, тя набутали в автомобила, управляван от подс.Г.К..
Пострадалата била
откарана в къщата на св.Н.Я., който разбрал от подс. А. какъв
е повода за посещението в дома им и какви са
намеренията му към пострадалата. Тъй като А. признал на Я., че Б.
не иска да се ожени за него, Я. веднага се свързал с бащата на подс. А. – св. А. , който заедно с полицейски служител
минути по –късно дошъл и прибрал пострадалата и я предал на баща й.
Визираната фактология
съдът възприе въз основа на внимателен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия А., показанията на разпитаните
като свидетели по делото Я., Г., М., М., Т., Б., Б. , К., А. и А. , изслушаната
СППЕ , както и писмените
доказателства, инкорпорирани по съответния процесуален ред.
Основните линии на защита, които
провеждат защитника на подс. А. и този на подсъдимите
Кузеви са съответно
липса на субективна съставомерност на деянието
поради несъзнавания от страна на подсъдимия
антиобществен характер на деянието и липсата на достатъчно доказателства
относно авторството в лицето на подсъдимите Кузеви
като съучастници в извършеното от А. престъпно отвличане на непълнолетна с цел
брак.
Очевидно е, че повод за тази
защитна стратегия на подс. А. са дали наличните
доказателства за неговото умствено състояние, което станало и причина на
експертно психологично-психиатрично изследване. Установено е при същото, че
действително подс. А. страда от лекостепенна
умствена изостаналост , смесено личностово
разстройство, но към инкриминираната дата въпреки тази диагноза е съзнавал
свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Неистина в
заключението си експертите са посочили,че подс. А. не
е съзнавал в пълна степен антиобществения характер на деянието си, но в с.з. на
08.10.09г. експертите са уточнили, че под това определение да имали предвид
създадените наистина от векове традиции в ромската общност за сключване на
ранни бракове и то чрез крадене на момичето. В този смисъл подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на деянието си, като го е
извършил въпреки това следвайки създадените обичаи. Това обяснение изключи
всякакви съмнения субективна несъставомерност на
деянието и съответно обори позицията на
защитника в тази посока, целяща оправдаване на подс. А..
За участието на последния в
отвличането на св. Б. на инкриминираната дата няма никакво съмнение. Всички
събрани по делото доказателства сочат, че именно подс.
А. е бил организатор и инициатор на отвличането на Б. и то с цел същата да бъде
принудена да встъпи в брак с него. Очевидци на конкретните действия по
насилствено качване на Б. в автомобил против воля и въпреки нежеланието й са свидетелите Гацов,
който се намирал наблизо и възприел непосредствено ситуацията; св. М. , която
от стопанисвания от нея магазин видяла също лично действията на подс. А. по принудително качване на пострадалата в
автомобил и св. Т., който подробно обяснява как подс.
А. и още двама или трима души дърпали момиче и го тикнали в кола. С оглед
показанията на свидетелите отвличаната се е дърпала и е викала, тоест правила е
опити да се измъкне, но те се оказали неуспешни.
Самата пострадалата категорично
сочи в показанията си, че без нищо да подозира , докато вървяла с подс. А. от намираща пред една къща тъмна кола , излязла подсъдимата
К., която тя сочи само с малко име( Гина – Г.) и двата заедно с подс.
А., въпреки нейната съпротива , я натикали в автомобила, водач на който бил св.
К.. Пострадалата била и откарана против
волята й в дома на св. Я. , който е роднина на подсъдимия А.. Последният му
обяснил, че „ се оженил за момичето „. Показанията на св. Я. обаче сочат също
как пред него подс. А. признал, че отвлечената не е
съгласна да се ожени за него и именно поради това Я. се свързал по телефона с
бащата на подс. А. – св. А.. Така не само показанията на пострадалата и
нейния баща св. Б. , но и показанията на св. Я. опровергават лансираната теза
от страна на защитника на подс. А., че последният не
знаел за несъгласието на момичето да бъдат съпрузи и че бил приеман за негов
бъдещ съпруг от самата нея и от нейното семейството. Най-вероятно при
породените чувства към Б. , подс. А. сам е изградил в
представите си тяхното съвместно бъдеще като съпрузи и дори е убедил в това
родителите си. Всъщност дори и по някакъв начин от страна на бащата на
пострадалата да е била манифестирана воля за бъдещ брак/съжителство на подс. А. и Б., това не влияе върху съставомерността
на деянието. Още повече в показанията си самата пострадала сочи, че след като подс. А. й признал, че отвличането й е с цел женитба, тя
категорично отказала. Това се потвърждава и от действията й по оказване на
съпротива да бъде качена насила и против волята й в автомобила и отведена
някъде.
Горните изводи се подкрепят
напълно и от показанията на св. К., който е районният инспектор , обслужващ
селото, в което живеят подсъдимите и в
което е станал инцидента. Свидетелят заявява, че докато работел по случая снел
обяснения и от пострадалата и от подс. А., в които и
двата потвърдили, че отвличането на Б. е било с цел брак, но тя самата, както и
нейния баща св. Б. не били изразявали дори и желание за бъдещо съвместно
съжителство на Б. и подс. А., поради което били
изненадани от действията на А..
В последните са взели участие и
подсъдимите Г. и Гюрена Кузеви,
които са разобличени с оглед депозираните показания от страна на пострадалата.
Наистина, както настоятелно твърди в защитната си пледоария техният служебен
защитник, в хода на разследването първоначално е търсено лице на име Гина,
чиито имена и дата на раждане са различни от тези на подс.
К., но това несъмнено е станало по повод заявеното от пострадалата, която е
назовала участвала в отвличането й жена само с малко име Гина. Такова бе
поведението на пострадалата и в с.з. , когато първоначално назова участвалата в
отвличането й жена с малко име Гина, а впоследствие уточни че се казва Г..
Самата пострадала в хода на ДП е разпознала другите две лица участвали в
отвличането и лица и това са именно съпрузите, предадени на съд като съизвършители на подс. А.. Показанията
на пострадалата съдът възприе изцяло поради тяхното пълно съответствие с
останалите доказателства по делото. Така при липсата на обяснения от страна на подс. А. и в условията на задочно спрямо другите двама
подсъдими Кузеви производство, съдът прие, че
участието на последните двама е доказано от показанията на пострадалата.
Предвид горното съдът прие, че тримата подсъдими са отвели
пострадалата Б. против волята й на неизвестно за нея място. Вярно е, че само
подсъдимите А. и К. са участвали във физическата агресия спрямо жертвата за
преодоляване на нейната съпротива Участието на другия подсъдими К. се е
състояло фактически в управление на
автомобила , с който пострадалата е била
насила отведена на нежелано за нея място . Правилно автора на обвинението е
приел съучастничество на тримата подсъдими под формата на съизвършителството.
Несъмнено е, че след като двамата съпрузи Кузеви са
били паркирали автомобила пред къща, до която подс. А.
бил мотивирал пострадалата да отидат, е
имало предварителна уговорка между подсъдимите за действията по
отвличане. Не е необходимо всеки от подсъдимите да е взел участие в принудата
по отношение на пострадалата, достатъчно е с присъствието си да е сломявал
нейната съпротива,а в конкретния случай К. е управлявал и автомобила , с който
е извършено отвличането,като предварително е знаел целта на същото. Очевидно е,
че съучастниците предварително са разпределили и ролите си. Подсъдимите са съзнавали и непълнолетието на
пострадалата. Както сочат гласните доказателства между пострадалата и подс. А. е имало около тригодишно приятелство , като той е
бил чест гост в нейния дом и е прекарвал много време там.
В субективно отношение и тримата
са съзнавали противоправността на действията си, като
само са разчитали на факта, че отвеждането на млада жена с цел брак е традиция
в ромската им общност. Налице е била и специалната цел – за сключване на брак,
което е било заявено непосредствено пред пострадалата Б. ( виж показанията й) ,
както и пред св. Я. , в чиито дом пострадалата била отведена. В този смисъл са
и показанията на св. К., пред когото непосредствено след инцидента са били
разпитани пострадалата и подс. А.. Налице е общност
на умисъла за тримата подсъдими , чиито действия са били синхронизирани по
време, място и в изпълнение на специалната цел. Подсъдимите са съзнавали и
непълнолетието на пострадалата .
Предвид
горното съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, в
което са обвинени по чл. 177 , ал. 2 от
НК вр. Ал.1 и вр. Чл. 20,
ал.2 от НК .
За да определи вида и размера на
наказанията, които следваше да се наложат на всеки от подсъдимите съдът се съобрази
на първо място с критериите за индивидуализация. Като завишена следва да се
отчете обществената опасност на деянието и като ниска тази на всеки от
подсъдимите предвид данните за техните личности.
При отчитане критериите за
индивидуализация на наказанието съдът
основно взе предвид ноторно известното обстоятелство,
че в ромската общност действително бъдещите съпруги са отвеждани по този начин
чрез т.нар. „открадване” . Това е установено като традиция в тази общност и продължава и в 21 век да се случва. Поради
това, а и като взе предвид изключително позитивните данни за личността на подс. А. , а и тези на подсъдимите Кузеви,
съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства , които в
решаваща степен променят характеристиката на извършеното престъпно деяние,
правейки го различно съпоставено с обичайните
престъпления от този вид. Предвид очертаните, от събраните доказателства,
личности на тримата подсъдими, както и липсата на насилствени действия спрямо
пострадалата след отвличането й,съдът прие , че в конкретната ситуация и
най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимите
престъпление би се явило несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на
престъплението. А за да бъде наказанието справедливо възмездия за извършеното
престъпление, то трябва да му е съответно.
Поради това съдът определи наказанието и на тримата подсъдими при
условията на чл. 55 , ал.1, т.2 б.Б от
НК и ги осъди на пробация
За да определи конкретните по вид
и продължителност мерки за въздействие и контрол съдът съобрази липсата на
предходни осъждания за всеки от подсъдимите, дадените за тях добри
характеристични данни и прие, че за да може да се очаква, че по отношение на
всеки от тях наказанието ще има своето поправително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие, а и за постигане на целения общопревантивен
ефект, следва да се наложат на всеки от подсъдимите следните пробационни мерки по чл. 42 а ал.2 т. 1 и 2 от НК :
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти
седмично за срок от шест месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен
служител също за срок от шест месеца.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
всеки от подсъдимите бе осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в размер
на по 76 лв.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: