Разпореждане по дело №37/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на кмета на О. Д. П. от кмета А.П., а последният Ч. А. М., срещу определение №517/05.10.2010г.по ч.гр.дело №58/2010г. на РС-Чепеларе. Твърди се, че с обжалваното определение била обезсилена изцяло заповед за незабавно изпълнение№144/26.03.2010г. по ч.гр.дело №58/2010г. на РС-Чепеларе и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, въз основа на които К. Д. и Ф. Д., двамата от гр. Д. били осъдени да заплатят солидарно на О. Д. сумите 15 120лв., главница и 6934.91лв. лихва за забава за периода 20.11.06г. -20.03.2011г. въз основа на акт за начет от АДФИ. Твърди, че обжалваното определение било незаконосъобразно в частта, с която били обезсилени заповедта и листа само в частта, за окято нямало подадено възражение. Моли съда да отмени обжалваното определение в частта, с която са обезсилени заповедта и листа за сумата над 9663.53лв., представляваща 7560лв. главница и 2103лв. лихва, до сумата по акта за начет от 15120лв. главница и 6934.91лв. лихва от 20.11.206г. до 20.03.2010г., както и законнта лихва върху главницата от 20.03.2010г. до плащането й.

Въззиваемият Ф.Д. е подал отговор на жалбата, с която оспорва последната. Поддържа, че след заявителят О. Д. взискател в изпълнителното производство, в срока по чл.415, ал.1 ГПК не е предявил установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, съдът правилно е обезсилил изцяло издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

От въззиваемия К. Д. не е постъпил писмен отговор.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Със заявление от 16.03.2010г. заявителят О. Д. е направила искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълинтелен лист въз основа на акт за начет №11040037/15.10.08г. на Агенция за държавна финансова инспекция, по който начетените лица Ф. Д. и К. Д. следва да заплатят солидарно на О. Д. сумата от 15 120лв. главница и 6934.91лв. лихва от 20.11.06г. до 20.03.2010г.

Със заповед №144/26.03.2010г. по ч.гр.дело №58/2010г. на РС-Чепеларе, е постановено длъжниците да заплатят посочените суми на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2010г. до заплащане на сумата. За главницата и мораторната лихва е издаден изпълнителен лист на 29.03.2010г., видно от отбелязването върху заповедта.

Същата заповед, ведно с изпълнителния лист била връчена на Ф.Д. на 25.05.2010г.,видно от разписка от същата дата. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, същият е подал възражение срещу цялата заповед, а не срещу част от нея. Макар да не е бил длъжен да обосновава възражението си, е посочил, че с писмо- покана от 28.12.09г. бил поканен от О. Д. да заплати неговото задължение по акта за начет от 15.10.08г. в размер на 9663.53лв., от които главница 7560лв. и лихви 2103.53лв. Длъжникът платил посочената сума на 19.02.2010г. на О. Д.. За тези обстоятелства са представени писмени доказателства, затова съдът ги приема за установени.

С определение №287/01.06.2010г. по ч.гр.дело №58/2010г. на РС-Чепеларе, съдът е спрял изпълнението за платената сума от 9663.53лв., отказал е да спре изпълнението за сумата над платената до сумата по начета, и е указал на заявителя -взискател да предяви иск по чл.422 ГПК за цялото вземане.

Определението е връчено на взискателя О. Д. на 08.06.

2010г. и месечният срок за предявяване на иска по чл.422 във врс чл.415 , ал.1 ГПК е изтекъл на 08.07.2010г. След като е проверил служебно това обстоятелство, видно от писмо изх.№207/20.09.2010г. на РС-Девин, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил изцяло издадените заповед за незабавно изпъленние и изпълнителен лист.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, съдържа изискуемите по закон реквизити, затова като процесуално допустима следва да се приеме за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Смисълът на възражението по чл.414 ГПК е да направи спорно вземането, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, или отделна негова част, и да попречи заповедта да влезе в сила. Именно защото вземането е изцяло или отчасти спорно, на заявителя се дава възможност да го докаже в условията на установителен исков процес по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. Ако той не стори това, санкцията за него е, че се обезсилват заповедта и издадения лист. В случай, че спорна е част от вземането, заповедта и листът се обезсилват в тази част, по аргумент от чл.415, ал.2 ГПК. За спорната част заявителят- взискател, който е пропуснал срока по чл.415, ал.1 ГПК, има възможността да предяви осъдителен или установителен иск по общия ред. В него могат да се предявавят възражения за недължимост поради плащане, несъществуване на вземането и т.н. За частта от вземането, която е безспорна, заповедта остава в сила и изпълнението продължава.

В конкретния случай от значение е обстоятелството, че длъжникът Ф.Д. с възражението по чл.414 ГПК е оспорил изцяло заповедта, а не част от нея. Затова с указанието за предявяване на установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за цялото вземане, съдът е постановил законосъобразно определение. Неправилно в това определение съдът е приел, на основание чл.421, ал.2 във вр. с чл.420, ал.2 ГПК, че следва изпълнението да се спре частично, защото е налице възражение за част от вземането, макар в мотивите да е развил други съображения, а именно, че е налице солидарна отговорност, като всеки от длъжниците дължи цялото вземане.

На практика е допуснато смесване между възражение срещу цялата заповед и възражение срещу цялото вземане. Неяснотата до голяма степен следва от непоследователната лексика и използване на терминологията от законодателя, в редакцията на чл.421, ал.2 и чл.415, ал.2 ГПК. На практика то не се е отразило на правилността на обжалваното определение, защото след като е налице възражение срещу цялата заповед, същата следва да се обезсили изцяло, както е сторил и районният съд. Смесването е предизвикано от самия взискател, който е поканил длъжника да плати част от солидарно вземане. След плащането на частта, длъжникът остава солидарно отговорен за остатъка, просто за него възниква възможност да търси платеното над своята част от другия солидарен съдлъжник по чл.127, ал.2 ЗЗД. Но след като срещу цялата заповед е подадено възражение, тя и листът се обезсилват изцяло.

По тези съображения следва да се потвърди определението, в обжалваната част. В останалата, необжалвана част, определението е влязло в сила. Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №517/05.10.2010г. по ч.гр.дело №58/2010г. на РС-Чепеларе, в частта с която е обезсилена заповед за незабавно изпълнение №144/26.03.2010г. по ч.гр.дело №58/2010г. на същия съд, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по отношение на разликата над 9 663.53лв., представляващи главница от 7560лв. и 2103.53лв. лихва върху тази сума, до 15 120лв. главница и 6934.91лв. лихва върху тази сума, считано от 20.11.2006г. до 20.03.2010г., както и законна лихва върху 15120лв. от 20.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата, които суми е разпоредено да се изплатят солидарно от Ф. М. Д., ЕГН *, от гр.Д. област С., У. Т.№3, Б. Д. В. .5, А. и К. С. Д., ЕГН *, от гр.Д. област С., ул.”.№., въз основа на акт за начет №11040037/15.10.2008г. на Агенция за държавна финансова инспекция, като правилно и законосъобразно.

В останалата, необжалвана част, определението е влязло в сила.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :