№ 30667
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20221110124507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 167831/22.05.2024 г. на длъжника Н. П. К., имаща характер на
молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по настоящото дело Определение №
43/02.01.2024 г. в частта за разноските и издаване на изпълнителен лист за тях.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна не е изразила становище по искането.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и
съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
което е легитимирано да иска допълнение на постановения прекратителен акт в частта за
разноските.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Производството по ч. гр. д. № 24507/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е образувано по
подадено от Етажна собственост с адрес: .............., срещу Н. П. К. заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2022 г.
С разпореждане от 20.06.2023 г. заповедният съд е разпоредил издаване на исканата заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение срещу
постановената заповед за изпълнение. Възражението е подадено чрез адвокат Г....... И., САК. В
последното се оспорва дължимостта на сумите по издадената заповед. Към възражението е
приложен договор за правна защита, в който страните са уговорили, че за осъщественото
процесуално съдействие на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА. Направено е искане за присъждане в полза на процесуалния представител на длъжника на
адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 20.10.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя, че предвид
подаденото в срок възражение от длъжника, може да предяви иск за установяване съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от
съобщението.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят не е изпълнил указанията на съда,
поради което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.06.2022 г. е била обезсилена с определение от 02.01.2024 г., влязло в сила като необжалвано на
22.01.2024 г. Препис от определението от 22.01.2024 г. не е връчен на длъжника, което прави
допустима подадената от него молба по чл. 248 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С обезсилването на издадената заповед
за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от чл. 81
ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
Съдът констатира, че в Определение № 43/02.01.2024 г. действително липсва произнасяне по
1
отговорността за разноските, поради което е налице основание за допълване на постановения
съдебен акт в частта за разноските.
С оглед изхода на спора и поставения краен прекратителен акт съдът намира, че на длъжника
се дължат разноски във връзка с процесуалното представителство по ч. гр. д № 24507/2022 г.по
описа на СРС, 29 състав.
Обезсилването на издадената заповед за изпълнение е основание да се приеме, че кредиторът
– заявител с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК.
Целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи
съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Характерно за заповедното производство е
и това, че при подаване на възражението от длъжника в срока по чл. 414 ГПК делото не се
трансформира служебно в исково производство. Същевременно заповедното производство е
изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като се използват
стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните –
всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез
създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му
оспорване, тъй като този образец е посочен като задължително приложение към заповедта.
Съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително
заседание – чл. 411, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК, не се изисква обосноваване на
възражението, като ако същото е подадено в срок съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса –
произнасянето в тази насока се осъществява в закрито заседание.
Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е поставено наред с други
едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по
издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в заповедното производство може да се
изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд
по чл. 423 ГПК, обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение – чл. 419 ГПК, отправяне
на искане за спиране на изпълнението – чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в
частта за разноските – чл. 413, ал. 1 ГПК. По отношение на разноските на длъжника, направени в
хипотези на обжалване на актовете на съда, приложение следва да намери нормата на чл. 11 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Попълването и
подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква
учредяване на представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла
на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. И това е така, тъй като по възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна защита
на длъжника /в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО,
и Определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, което води до извод, че
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. В този смисъл изходът на
спора за материалното право на кредитора не е обусловен от преценка за обоснованост или
основателност на подаденото от длъжника възражение. По тези съображения се налага извод, че за
осъщественото процесуално представителство на длъжника в заповедното производство не намира
приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща
се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г.
случаи, настоящият съдебен състав счита, че на основание §1 от ДР на цитираната Наредба,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се определи по аналогия
възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е
налице утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г.
образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена
бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й,
включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.
Ирелевантно в случая е, че длъжникът чрез процесуалния си представител е подал мотивирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за
определяне на разноските за адвокатско възнаграждение. Длъжникът има право на разноски по
реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждение.
2
Правилата по чл. 7, ал. 2 от същата Наредба са неприложими.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл.
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от
праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен
случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и
конкретно извършените от процесуалния представител действия.
С оглед горното и като съобрази правната и фактическа сложност на делото и конкретно
извършените от процесуалния представител на длъжника действия, съдът намира, че
справедливият размер на сторените разноски възлиза на сумата от 100,00 лева, каквато сума следва
да се присъди на длъжника и в който смисъл да се допълни крайния акт по настоящото дело.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 43/02.01.2024 г. по ч. гр. д. № 24507/2022 г. на СРС, 29 състав, в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: .............., ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат Г.......
С.......... И., САК, със съдебен адрес: ................., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на
100,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна процесуална защита на Н. П. К.
в производството по ч. гр. д. № 24507/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3