№ 1957
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2100014 от 17.03.2022
год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на
„С.-*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ......, на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление /НП/ като незаконосъобразно по съображения, изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуалния му представител, който поддържа жалбата и направеното с нея
искане.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.Каймаканова, която
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
1
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
На 13.01.2022г. около 14:00 часа от инспектори на Дирекция „ИТ“
гр.Пловдив, сред които св.Д. А. Т., на длъжност „гл.инспектор“ била
извършена проверка на строителен обект, находящ се в ....... На място било
констатирано, че на обекта се извършвали строително-монтажни дейности от
работници на дружеството жалбоподател „С.-*“ ООД, сред които бил Р.С.К.,
ЕГН **********. Работниците извършвали дейност по навързване на
арматура за налИ.е на колони, а Р.К. осъществявал дейност по къртене на
бетонова колона с електрически къртач. Инспекторите по труда разговаряли с
К. и му предоставили да попълни декларация по чл.402 от КТ. Под
диктовката на К., който изпитвал затруднения при изписването, декларацията
била попълнена със съдействието на техническия ръководител на обекта –
св.Д.Д.Д. В нея работникът декларирал, че работи на строителния обект от
деня, в който е извършена проверката – 13.01.2022г. като общ работник, с
работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и няма сключен трудов договор.
Впоследствие на 17.01.2022г. в Дирекция „ИТ“ гр.Пловдив от страна на
жалбоподателя бил представен трудов договор № 69 от 14.01.2022г., сключен
с Р.С.К. на длъжност „общ работник“.
От извършената на 13.01.2022г. проверка и представените от
работодателя документи, св.Т. установил, че към 14:00 часа на 13.01.2022г. на
горепосочения строителен обект, от страна на работодателя „С.-*“ ООД бил
приет да работи като общ работник Р.С.К., при установени елементи на
трудовото правоотношение, а именно работно време, работно място и срещу
възнаграждение, без да е сключен с работника трудов договор в писмена
форма.
Това е именно повода св.Т. да състави Акт за установяване на
административно нарушение № 16-2200014/31.01.2022г. за извършено от „С.-
*“ ООД нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано
писмено възражение срещу акта.
Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и
гласни такива– свидетелските показания на актосъставителя Д. А. Т., който
потвърждава констатациите по акта. Свидетелят описва извършената на
13.01.2022г. проверка и установеното в хода й, като посочва, че Р.К. е работил
на проверения строителен обект като разрушавал с къртач бетонова колона.
Потвърждава, че писмената декларация по чл.402 от КТ е била попълнена от
техническия ръководител на обекта, след декларирана устно от К.
информация. След като му било прочетено, какво е вписано в декларацията,
същата била подписана от работникът. Впоследствие от представените от
2
дружеството трудови досиета на работниците, било установено, че
работникът имал сключен на 14.01.2022г. трудов договор. При
допълнителния разпит на св.Т., същият посочва, че не е бил представен
граждански договор, в противен случай същият би бил вписан. Съдът
кредитира показанията на св.Т. като последователни, обективни,
непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по
делото.
В хода на настоящото производство по искане на пълномощника на
жалбоподателя, беше разпитан св.Д.Д.Д. който посочва, че работи като
технически ръководител на проверения обект и познава Расим Керез.
Последният дошъл на обекта на 13.10. и според свидетелят работел по
граждански договор, за който договор получил устно информация по
телефона. Уточнява, че сключвали граждански договори, за да проверят
трудовите качества на работниците. Посочва, че на процесната дата дал
нареждане на Керез какво да прави на обекта, а на обяд го пуснал да обядва.
След приключване на работата, платил на работника 50 лв. След предявяване
на приложената по преписката декларация, св.Д. потвърждава, че той е
попълнил декларацията и изрично в нея отбелязал това обстоятелство.
Посочва, че след това работникът започнал работа при тях на трудов договор.
Съдът кредитира показанията на св.Д., доколкото спомагат за разкрИ.е на
обективната истина.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
С оглед на установената фактическа обстановка и събрания
доказателствен материал съдът счита, че „С.-* ООД, в качеството на
работодател, е приело на работа като общ работник в процесния обект Р.С.К.,
ЕГН *** при установени елементи на трудово правоотношение – работно
място в строителен обект, намиращ се в ......, длъжност „общ работник“,
работно време от 08:00ч. до 17:00ч. и уговорено трудово възнаграждение, без
да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Налице е предоставяне
на работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен трудов
договор, но не е сторено. По този начин е дружеството жалбоподател е
нарушило императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ, съгласно която
трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл.1
ал.2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на цитираните
разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл.62, ал. 1 от КТ е
достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов
договор сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В
настоящият случай правилно е възприето от контролните органи, че се касае
за престиране на работна сила от страна на Р.К.. Съдът не възприема доводите
на жалбоподателя, че работникът е престирал труд по гражданско, а не по
трудово правоотношение. Твърдението му се опровергава от съвкупния
доказателствен материал по делото и не беше подкрепено с необходимата
категоричност и от показанията на св.Д., от които се установява, че е получил
3
информация само по телефона, но не се е запознал лично със съдържанието на
гражданския договор. Представеният по делото граждански договор за
извършване на работа чрез личен труд, според съда цели да прикрие
отношенията по предоставяне на работна сила, които се уреждат като трудови
правоотношения. Ако действително такъв граждански договор е бил сключен
с работника на 13.10.2022г., защо същият не е бил представен по време на
проверката на място от дружеството жалбоподател на проверяващия орган. За
евентуалното му сключване не е направено и отбелязване в декларацията по
чл.402 от КТ, за която се изясни, че е попълнена със съдействието на
техническия ръководител на строителния обект, в присъствието на К. и
инспекторите по труда. Ако присъствието на работника на строителния обект
е било с цел да бъдат изпитани неговите трудови умения, каквито твърдения
навежда дружеството жалбоподател, то следва да се посочи, че дружеството е
имало възможността да сключи с работника трудов договор със срок за
изпитване по КТ.
Както в доктрината, така и в съдебната практика въпросът за
разграничението между двата вида сделки – трудовият договор и изработката
(или т. нар. граждански договор) е бил обект на множество изследвания, като
в резултат индивидуализиращите белези на всяка от двете сделки са
несъмнено установени, а отграничаващите ги разлики са ясно очертани. При
трудовия договор работникът или служителят дължи да предостави на
работодателя своята работна сила, докато при изработката изпълнителят
дължи определен трудов резултат. Безспорно в случая Р.К. на процесната дата
е бил на строителния обект и е извършвал дейност по къртене на бетонна
колона с електрически къртач. Определения трудов резултат при изработката
изпълнителят може да изпълни при стопанска и оперативна самостоятелност,
на която се противопоставя трудовата дисциплина, която трябва да спазва
работникът или служителят. В случая К. не е имал възможността да
организира самостоятелно своята работа, доколкото безспорно се доказа, че
той е следвало да спазва определено от работодателя работно време, място на
работа, почивки /последното изрично изведено от показанията на св.Д., който
посочва, че пуснал работника да обядва/. Изработката се сключва за
еднократно изпълнение, тъй като целта е да се извърши конкретна работа,
която трябва да е отнапред определена по съдържание и обем. Следователно
задължителни белези, които трябва да бъдат уговорени между страните по
договора за изработка, са видът, обемът, качеството на работата и срокът за
нейното изпълнение, докато при трудовия договор страните следва да
постигнат уговорки за мястото на работа, работното време, почивки и отпуск,
изплащането и размера на възнаграждението и характера на задълженията.
Водещо, а и решаващо значение за разграничението между трудовия договор
и изработката обаче има обстоятелството дали се дължи краен трудов
резултат на възложената работа или се ползва работна сила на трудещия се.
Останалите обстоятелства следва да бъдат определени като спомагателни
критерии, които се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни
4
обстоятелства по делото.
Съобразявайки тези общи постановки като изходна позиция,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се доказа отношенията
между жалбоподателя "С.-*" ООД и лицето Р.С.К. да са били по
предоставянето на работната сила на последния, поради което за дружеството
е имало правно задължение те да бъдат уредени като трудови със сключване
на трудов договор в писмена форма. След като дружеството „С.-*“ ООД е
приело на работа работник без сключен трудов договор в писмена форма в
противоречие с изискванията на трудовото законодателство, то безспорно е
нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда за работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2,
наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500
лв., явяващ се минималния установен в закона, като е отчел предпоставките
по чл.27 от ЗАНН и се явява адекватен на извършеното, на тежестта на
нарушението, и значимостта на нарушените обществени отношения.
В разглежданият случай е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ,
касаеща намалена отговорност при "маловажно нарушение", тъй като според
императива на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ не са маловажни
нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2, т.е. процесното
деяние е изключено от обхвата на чл. 415в ал.1 от КТ.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Неоснователно е възражението в жалбата, за допуснато съществено
процесуално нарушение поради липсата на посочени поне двама свидетели
при съставянето на АУАН. В случая актът е бил подписан от свидетел по
чл.40, ал. 1 от ЗАНН, който е присъствал при установяване на нарушението,
поради което не е било необходимо осигуряването на други двама свидетели
по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Това, че свидетелят по акта, който е присъствал, е
един, не води до необходимост от осигуряване на поне още един, за да станат
свидетелите двама. Използваният термин "свидетели" в разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН не се свързва непременно с изискването те да са повече от
един. Когато това е търсено от законодателя, то той го сочи изрично - така
например в чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където се изискват "двама други
свидетели". Употребата на свидетели в множествено число в чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН сочи, че няма пречка да се впишат и повече свидетели, ако те са
присъствали при установяване на нарушението. Не е налице нередовност на
5
акта, а още по-малко съществено процесуално нарушение. В случая
свидетелят по АУАН е присъствал при установяване на нарушението, като
непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото извършване, което
представлява достатъчна гаранция за установяване на обективната истина.
Следователно правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено по
никакъв начин, нито е нарушен редът за установяване на нарушението.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля претенцията за разноски на
другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението
за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2100014 от
17.03.2022 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с
което на „С.-*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ......, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „С.-*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
...... да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6