Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Добрич, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и пети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
при участието на секретар
БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 166/2019 г. по описа на Добричкия
окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 166/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивни жалби на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. С. и на Н. Т.М. срещу Решение № 1234/21.12.2018 г. по гр. д. № 987/2018 г., допълнено с
Решение № 147/05.02.2019 г. и поправено с Решение № 148/05.02.2019 г. и изменено с Определение № 305/31.01.2019 г.
и Определение № 366/06.02.2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.
С
атакуваните съдебни актове първостепенният съд е признал за установено по отношение
на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. С. и Н. Т.М., Н.
Т.М. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
С. ½ от сумите, предмет на заповед за изпълнение, издадено по ч. гр. д.
№ 1274/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва: 1 500.00 лв.,
дължима главница по договор от 24.06.2008 г. за издаване и обслужване на
кредитна карта, сключен между банката и наследодателя на ответника Т. М. К.,
починал на 23.01.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
19.04.2017 г. до окончателното плащане; 1027.13 лв. – договорна възнаградителна
лихва за периода 19.04.2014 г. – 25.06.2016 г., като отхвърля иска за разликата
от 1 027.13 лв. до 1 679.90 лв.; отхвърля иска по отношение на ½ от
договорната възнаградителна лихва за разликата от 1 679.90 лв. до 1 934.10 лв.;
111.77 лв. – лихвена надбавка за периода 25.06.2016 г. – 19.04.2017 г. и такса за обслужване на кредита 7.50
лв., като е присъдил на страните
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска.
Страните обжалват така
постановените съдебни актове в неизгодните за тях части с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност, като претендират отмяната им и решаване на
правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковите претенции, така както са предявени,
респ. ги отхвърли.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Страните
не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на
направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не
са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва
позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.
С оглед
приетите от първостепенния съд доказателства се установява следната фактическа
и правна обстановка:
Безспорно
установено е по делото, че на 24.06.2008 г. между наследодателя на ответника - Т.
М. К., починал на 23.01.2011 г., и „Банка ДСК“ АД е сключен Договор за издаване
и обслужване на стокова карта от физически лица, неразделна част от който са
Общи условия по договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта и
Условия за издаване и обслужване на плащания със стокови карти DSK Shopping.
По
делото е безспорно установено усвояване на кредитната сума от 1 500.00 лв.
и извършените от кредитополучателя погашения на дълга. Последното плащане е на
17.01.2011г.
Установено
е, че ответникът е приел наследството с конклудентни действия.
Падежът
на задължението по процесния договор е 26.06.2016 г.
Заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено от
кредитора на 19.04.2017 г.
Наследниците
на починалия кредитополучател встъпват в облигационното правоотношение с
банката – кредитор ex lege, без да е необходима покана.
Поканата
е само предпоставка за поставяне на наследниците в забава - чл.84, ал.1, изр.второ ЗЗД.
Ответникът
дължи плащане по процесния договор за кредит до размер на ½ от съответните
суми, установени от първостепенния съд.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първостепенния съд.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1234/21.12.2018 г. по
гр. д. № 987/2018 г., допълнено с Решение № 147/05.02.2019 г. и поправено с
Решение № 148/05.02.2019 г. и изменено с
Определение № 305/31.01.2019 г. и Определение № 366/06.02.2019 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.